27.12.16 г.

Какво ви изненада, докосна, вдъхнови? - начин за балансиране на настроението


Този метод за балансиране е ползван при стажанти по медицина в Щатите. Професията им е брутално трудна. Те излизат от учебното заведение с много знания, но без на практика да могат да лекуват пациенти - и това ги плаши неимоверно, най-големият им страх е да не навредят на пациент, да не изпуснат нещо важно и да не успеят да се справят. Ако сте гледали "Анатомията на Грей" или "Доктор Хаус", ви е ясно за какво става дума. Те работят около 80 часа на седмица, понякога повече (нормалната работна седмица е 5х8 = 40 часа), като в края на работния ден настроението им е много под нулата, те са изключително изморени и изгубили вяра в собствените си сили. Въпреки това, трябва да си легнат, да поспят и на следващия ден да започнат отначало.

Проф. Джейсън Сатърфийлд
Проф. Джейсън Сатърфийлд от Университета в Каролина, Калифорния, разказва за този метод, ползван балансиране на настроението и погледа върху света. В края на този изключително изтощителен работен ден всичко, което е пред очите на стажантите-медици, са техните собствени грешки и това ги подрива невероятно самочувствието и настроението им. В този експеримент те биват помолени да водят дневник, в който в края на деня да отговарят кратко на въпросите:

Какво ме изненада днес?
Какво ме докосна сърцето ми днес?"
Какво ме вдъхнови днес?

Тъй като в края на деня ще трябва да напишат нещо по поставената задача, това ги насочва през целия ден да търсят събитията, за които биха могли да пишат вечерта. По този начин се измества фокусът на вниманието им и вместо да виждат само неудачите и грешките, те започват да търсят и откриват и положителните неща. Това помага за поддържане на един по-балансиран поглед върху живота, колкото и труден да е той.

Тези положителни неща и преди са съществували в деня им, както и лошите, но преумората, стреса и всичко, свързано с живота им през този много тежък период, са им пречаили да видят хубавото, положителното.

При стрес, тревога естествено се развива т.н. "тунелно виждане". Той е част от нормалната реакция на организма, когато човек смята, че има опасност - тунелното виждане му помага да се фокусира върху опасността и да намери максимално бързо начини да я разреши - или да прецени, че трябва да избяга. Това е част от реакцията "борба или бягство", добре позната в психологията. Само че когато стресът е постоянен, организмът на човек постоянно се намира в "борба или бягство" и човек постоянно има "тунелно виждане" на нещата. Той вижда само проблемите, отрицателното, борбата си с тях, а не вижда положителното или дори и да го вижда, с времето престава да може да му се наслаждава по различни причини.

Опитайте това упражнение и вие, ако смятате, че в момента имате нужда от малко повече изместване на фокуса към хубавото в живота, ако искате да виждате живота си по-балансирано, по-вярно, по-истински, както с проблемите, така и с хубавото, ако искате да внесете още светлина, добро и повече хубаво настроение в ежедневието си.

В тази тема на Дриймленд сме сподедяли своите ежедневни открития-чудеса. Писането е важно, защото ни кара да се фокусираме върху тази страна на живота ни. Заповядайте и вие - кликнете тук. Регистрацията става за минута.

24.12.16 г.

Ако мислех така преди, нямаше да направя тези грешки...

Често си казваме "ако бях с този акъл преди, нямаше да направя тези грешки". Вероятно е така - но забравяме, че може би точно грешките, които сме допуснали и резултатите, които сме видели, са ни променили, дали са ни възможност да направим друг избор и да станем тези хора, които сме днес.

Грешките са част от израстването ни.

Нека да сме благодарни, че са ни се случили и че сме имали възможност, благодарение на тях, да станем по-добри, по-близо до това, което наистина искаме да бъдем.

4.12.16 г.

Това само мое мнение ли е или е факт?

Правим ли разлика между мнения и факти? Когато изказваме мнения, способни ли сме да видим и  обективната истина? Често чуваме: "Какъв егоист е Иван!" "Този филм е ужасен", Каква грозна кола!" Така ли е обаче?

С подобни фрази обявяваме, че Иван е егоист, филмът е ужасен, а колата - грозна. В същото време, повечето от нас знаят, че вероятно има много хора, които са харесали същия този филм, купили са си точно такава кола или  пък смятат Иван за добър. Често ставаме свидетели на разгорещени спорове за това, дали един филм е хубав или не - и всеки от спорещите се стреми да докаже, че той е прав, а другите - не.

Добре е да осъзнаем, че когато произнасяме тези фрази, всъщност изразяваме само нашето мнение за филма, колата или човека. Думите, които използваме, обаче, често са думи за изразяване на обективна истина - и това води до някои заблуждения.

Казваме "Земята се върти около слънцето", и по същия начин - "Този филм е ужасен". 
Между тези две твърдения, обаче, има голяма разлика.

⏩Науката е доказала, че земята се върти около слънцето, това е обективен факт, истина
⏩Докато в случая с филма, ние всъщност изразяваме само нашето мнение

Затова фразата "Този филм е ужасен" всъщност значи:

- "Аз мисля, че този филм е ужасен.",
- "Аз се почувствах ужасно, докато гледах този филм"
- "Аз оценявам този филм като ужасен." 
- "Моето мнение за този филм е, че е ужасен."  и др. п.

С други думи, във втория случай, когато изказваме мнение за един филм, това  не е обективен факт, това е само наше субективно мнение, начинът, по който ние сме оценили филма. И вероятно има много други хора, които биха го оценили по различен начин.

☝Значи ли това, че ние сме прави, а те - криви? 
👎Не - защото хората харесват различни неща и всеки има право да има свое, уникално и различно, субективно мнение. И никой не е по-прав от другия - просто всеки има различно мнение. 

Забележете, обаче, че много често, когато изразяваме само личното си мнение за нещо, използваме същите думи, както когато изразяваме обективна, неоспорима и научно доказана истина.

💥Това често заблуждава и самите нас - струва ни се, че щом ние мислим, че филмът е ужасен, значи той наистина е такъв. И че всеки, който не вижда това, греши...  В този случай несъзнателно влизаме в заблуждение - мислим си, че щом нашето мнение за филма е, че е ужасен, щом ние не сме открили никакви положителни качества у него, значи той действително няма положителни качества. Когато разсъждаваме така, правим погрешен извод - слагаме знак на равенство между нашето мнение за един предмет и неговите качества.

По същия начин, сме склонни да смятаме, че след като мнението ни за един човек е, че е завършен егоист, ние не го харесваме - значи той наистина е такъв - лош. Но всъщност много е вероятно този човек да има в живота си хора, които виждат у него други, добри качества. Хора, към които той е предан баща, син, приятел. Фразата "Той е егоист" е само наше мнение, това не е обективна истина.



Неразличаването на нашето мнение от обективната истина води до няколко последствия:

1. Срастваме се с нашите мнения и съждения и започваме да смятаме, че това е обективна истина, като преставаме да осъзнаваме, че нашето мнение е само мнение на един човек и тъй като на света има много хора, съществуват много мнения по този въпрос.

Забравяме, че нашето мнение не е обективна истина.

Преставаме да правим разлика между  нашето субективно мнение и реалността, защото започваме да виждаме реалността през призмата на собственото си мнение. Пренебрегваме факта, че има и много други начини, по който реалността може да бъде оценена. 

2. Този начин на изразяване на мнение, по този категоричен начин, сякаш е обективна истина, често пречи на общуването ни. 

По какъв начин страда общуването ни с другите хора?  Сравнете двете изречения:

- "Този филм е ужасен".
Казано така, това звучи доста категорично и не оставя много място за мнението на събеседника ни, което може да е различно. Ако той държи да го изрази, трябва да ни се противопостави, да спори с нас.

- "Този филм ми се стори ужасен" или "Мисля, че филмът е ужасен" и др. п.
Казано така, това е покана за разговор - приканваме събеседника си да изкаже неговото мнение, дори и да е различно от нашето. Звучи много по-отворено към света, към мнението на 

3. Хората, които не са склонни да раздават категорични оценки-присъди, обикновено виждат света по-пълно и цялостно и неограничено. Те различават обективните факти от субективните мнения. Спокойно приемат това, че хората могат да имат различни мнения по един и същи въпрос и не правят трагедии от това. Спокойно приемат и различните мнения за себе си, не са склонни да се обиждат лесно и да приемат критиката болезнено.

4. Хората, които са склонни към категорични оценки-присъди, често издават такива присъди и към себе си - "Това не го разбирам - какъв съм идиот", "Тук сбърках - много съм глупава".

Затова, преди да произнесем сурова присъда за нещо или някого, може би е добре да си спомним, че е добре да сме милостиви към другите и към себе си. Нашата гледна точка е само една от многото гледни точки в света.

Дон Мигел Руиз е казал много хубаво в книгата си "Четирите споразумения"

"Правим предположението, че всички виждат света по начина, по който ние го виждаме. Предполагаме, че другите мислят по начина, по който ние мислим, преценяват по начина, по който ние преценяваме и злоупотребяват по начина, по който ние злоупотребяваме. Това е най-голямата заблуда на хората. И затова се страхуваме да бъдем себе си пред другите. Защото мислим, че всички други ще си осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребят с нас, ще ни обвинят така, както се отнасяме към себе си ние самите. Затова преди те да са имали шанса да ни отхвърлят, ние вече сме отхвърлили сами себе си. По този начин работи човешкия ум."


Какво е "ченълинг" / "чанълинг" или "контактьорство"?

"Ченълинг" е английска дума, която се употребява все по-често в средите на хора, интересуващи се от духовно израстване и практики, вероятно донякъде и поради липсата на съвсем точна дума на български, която да я предаде. Съществува дума "контактьорство", но тя не покрива всички значение на думата "ченълинг", затова в този материал накратко ще поясня какво означава това. Други думи, които се употребяват на български с подобно значение, са "приемане на информация", "канализиране на информация", а човекът, който я приема, бива наричан "контактьор", "проводник", "медиум"  и др., но и между тях има разлика.

Битуват две основни значение на думата "ченълинг".

1. Процес, при който контактьорът позволява на един дух от невидимите светове да обземе тялото му и да говори чрез него. В този случай личността на контактьора отстъпва на заден план и той, по-точно тялото му, започва да говори като духа, който е завзел контрола. В тези случаи се наблюдава промяна в гласа, интонацията, има употреба на думи или дори езици, които човекът, приемащ информация, не употребява или дори може да не знае в неговия живот. Понякога след контакта контактьорът не помни какво е казал. В този момент духът контролира физическото тяло. Такива хора биват наричани "медиуми" или "контактьори".



2. Приемане на информация, получена от невидимите за окото светове. Тази информация може отново да идва от дух, от друго нефизическо същество или от общото информационно поле, от т.н. Акашови записи и т.н. Често такава информация се приема от контактьора не под формата на думи, а на идеи, мисли, понятия или образи и контактьорът сам облича тези идеи и мисли в думи. Тук влизат и събития като интуитивно осъзнаване или прозрение, което получаваме в ежедневието. Често плод на "ченълинг" е новата идея, която ни е осенила внезапно или интуитивни точни попадения по повод на бъдещи или настоящи събития, които имаме в ежедневието. Често те остават незабелязани и хората ги наричат просто "съвпадения".  В това значение думата "ченълинг" или "контактьорство", "приемане на информация" и др. п. не включват друг дух да поема контрол над нашето тяло.

Човекът, приемащ информация по този начин, може да бъде наречен "контактьор", защото осъществява контакт с нефизически източник на информация, макар че това е друг вид приемане на информация. В този случай не е задължително информацията да идва от конкретен дух, който трябва да обземе тялото и да го ползва, за да предаде послание. Думата "контактьор" тук може да се ползва в смисъл, че човекът е осъществил контакт с други, нефизически същности. В това значение на думата всеки човек е контактьор, защото всеки може да осъществи и осъществява такъв контакт, но не винаги човекът осъзнава това.

Разликата между тези две значения е доста голяма и затова е добре, когато употребяваме тези понятия, винаги да уточняваме, за кое от двете става дума.

"Вярвам, че всички сме потенциални "контактьори". Ако вложим малко време и усилия в тази посока, всички можем да развием способността да се включваме в енергията от измеренията, които са извън нашата всекидневна реалност. Енергията, която преминава оттам, може да приема много различни форми, например: лечение, творческа работа, мъдрост в думите ни или превеждане на човешки език на водачество на енергиен фокус, като, да кажем, Вивамус. (Vywamus)", казва Андрея Сийвър, известен проводник на такава информация. И продължава по-нататък:  "Когато провеждам информация, търся онова "място" на вътрешен мир, където съм съзнателно свързана с висшите духовни енергии. В това място намирам определен фокус на енергиите, който е Вивамус. Думите и изреченията започват да идват в ума ми и аз ги изговарям или записвам. Качеството или обхватът на информацията, която  получавам, е в по-голямата си част извън това, което моето ежедневно "Аз" може да произведе. В повечето време знам, че съм във връзка с нещо повече от нашата обикновена психическа реалност."

Почти същото обяснява и Естер Хикс, която провежда информация от група нефизични същества, които нарича Абрахам - както и много други контактьори. Тя също казва, че всеки може да има достъп до тази информация, стига да поиска и да прави няколко неща - да издига вибрациите си, да не е много силно обвързан с убежденията си в някоя посока, за да може да държи ума си "отворен", да медитира, за да забави препускането на мозъка си и да може да го спира, за да даде възможност на тази нова информация да бъде възприета. Тогава успяваме да чуем по-голямата част от нас, нефизическата, защото всички ние сме нефизически същества, част от които временно се е заселила в тези физически тела, които обитаваме.

Благодаря, че прочетохте този материал.
Ако той предизвика у вас мисли или усещания, които искате да споделите, или ако имате предложение да бъде допълнен или уточнен -  моля, направете го отдолу в коментар.

Може да вземете участие и в дискусията във форума Дриймленд, За посланията, получаването им, контактьорството и още... където доста разгорещено сме обсъждали този въпрос и други, свързани с него.

Използвани материали
Джонатан Джонс, ученията на Майкъл

26.09.16 г.

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА


Eдин човек вървял из гората и изведнъж видял на клона пред себе си пропукана какавида. Пеперудата, която се мъчила да излезе навън, едвам се виждала в процепа, който бил прекалено тесен, и пеперудата се обезсилила след многото безполезни опити да се измъкне.

Човекът се поспрял и се загледал. Видял как горката се опирала с тънките си краченца и се мъчила да разшири процепа на какавидата, как се напъвала да се напъха в него и как уморено се отказвала и спирала, за да набере сили.

Дожаляло му за мъките на финото създание и решил да й помогне. С крайчето на ловния си нож лекичко притиснал двата края на процепа на какавидата и пеперудата изпаднала от него. Тя бавно запълзяла по клона. Измореното й тяло било непропорционално голямо спрямо крилата й. А крилата й били смачкани и безсилни... Човекът не знаел, че за да опъне крилата си, пеперудата трябвало с мъка да мине през тесния процеп на какавидата и да изстиска жизнените си сокове от голямото си тяло към крилата.

С разочарование мъжът гледал към жалкото създание, което вместо да го радва с красивите си разтворени криле и чаровен полет, пъплило по земята и се препъвало под тежестта на безполезните си криле. Човекът продължил разочарован пътя си.

Пеперудата никога не успяла да излети...

Ние също понякога се чувстваме притиснати от обстоятелствата в живота си, но мъчейки се да се справим с тях, успяваме да укрепим крилете си и един ден литваме високо. Това става, ако не чакаме "добрия" човек, който да се пребори вместо нас и да ни обрече на мъчителното пъплене по земята.

3.09.16 г.

Как да не сме съзависими? (или За да сте щастливи - гледайте си работата!)

Какво е да си съзависим? Защо връзките ми все не вървят и все се повтарят? Полудял ли е светът?

Повод за написването на този материал е една статия от блог, която случайно прочетох и някои неща резонираха у мен. Авторът е 30 и няколко годишен мъж, който разказва как е стигнал до лично откритие, което преобърнало неговия свят. Предлагам ви откъси от неговия разказ, които преведох за вас - и моите разсъждения над тях. 
Един от повратните моменти в живота ми беше, когато най-накрая ми писна от това, че моите връзки една след друга се разпадаха бурно. Всеки път, когато някоя връзка приключеше, аз започвах все повече и повече да се старая да се справя по-добре следващия път, като неизменно постигах все същия резултат.  Най-накрая ми дойде достатъчно смелост (и отчаяние) да рискувам и да отида при терапевт и да открия защо останалият свят е луд.
Оказа се, разбира се, че светът не е луд. Терапевтът ми обясни, че 

страдам от съзависимост 

От малък, взаимодействайки с другите, съм повярвал, че чувствата на другите са моя отговорност. 
Някой е тъжен? Моя работа е да го развеселя.
Някой не ме харесва? Моя работа е да го накарам да ме хареса.
Някой е разстроен? Моя отговорност е да успокоя и да се държи подобаващо.


Винаги аз бях този, който пускаше шеги и се опитваше да разсмее другите. Винаги бях този, който прекалено анализираше всяка моя връзка, опитвайки се да открия проблемите, преди да са се появили.... което, разбира се, причиняваше проблеми във всяка моя връзка. Бях привличан към други съзависими хора като магнит и всеки път, когато нещата се разпадаха, това беше допълнително доказателство, че не се стараех достатъчно.
Още си спомням личния ми момент от типа "Д-р Фил"*...  този момент, когато честно се запитах сам себе си "И как ти се получава?" и отговорът изведнъж си дойде от само себе си. Пишех в работната тетрадка за съзависимост и трябваше да напиша имената на последните 3-ма души, с които бях имал връзка. Няма проблем. Следващият въпрос беше за начините, по които се бях опитвал да "поправя" връзката, човека или да помогна на човека да се "поправи" сам. Тука изписах цялото оставено място за това. Лесно. 

След това стигнах до третия въпрос.
С всеки от тези хора, дадоха ли усилията ви резултат?

Човек № 1: ___________
Човек № 2: ___________
Човек № 3: ___________
Спомням си как се взирах във въпроса наистина дълго време.
Отговорът, разбира се, беше "Не... не... и не" Не дадоха резултат. Това, което правех, не даваше резултати. Дори по-зле - то ме правеше нещастен.
В този момент осъзнах, че ако исках да променя нещата, то аз трябваше първо да се променя... защото аз бях единственият общ знаменател във всяка връзка, която бях имал. Освен това, аз бях единствената променлива, върху която имах контрол.
Днес аз съм щастливо женен за прекрасна жена и имаме чудесна малка дъщеричка. Все още си имам моите проблеми, върху които трябва да работя (и двамата ги имаме), но поне знаем как да зададем най-важния въпрос. "Какви резултати дава това"?
Напоследък, забелязвам съзависимост навсякъде. Всеки път, когато виждам как моя ултраконсервативен татко да вика срещу последните новини по кабелната телевизия, ми се иска да го питам "И какъв ти е резултатът от това?" Вената на челото му ще се спука един ден и ви гарантирам, че нито един политик няма да му пука за всичките съвети, които той е изкрещял срещу телевизора.
И освен това, това не е не е само на индивидуално ниво. Като общество, сме станали съзависими до ента степен. Стрелят ли се другите хора зад океана? Наша работа е да оправим това. Бедни ли са хората тук, у дома? Наша работа е да оправим това. Политическата идеология май няма значение.... от двете страни на острова, всеки има свое мнение по въпроса  как можем да оправим който и да е проблем на деня, с който се сблъскваме. Никой не се спира, за да зададе по-дълбокия въпрос... "Това наш проблем ли е, та да го оправяме?"
Когато даваме помощите СНАП (вид социални помощи в САЩ) на хора, които не искат да работят или даваме автоматични оръжия на бунтовници от други страни, ние се опитваме да оправим проблеми като бедност или социална несправедливост. Но тези проблеми наши ли са, че да ги оправяме? Изобщо, МОЖЕМ ли да оправим тези проблеми, в крайна сметка?
Да се отговори на това е доста по-сложно, отколкото просто да се разбере един прост принцип, който ще ни помогне да си отговорим на въпроса. Хората се променят, когато болката от промяната е по-малка, отколкото болката от това, да останат същите. В един момент, трябва да се запитаме, дали всъщност не даваме на пияницата питие, преди да хвърлим още пари в решаването на проблемите, като страна. Или дори като личности. В кой момент разрешението на детето ти да живее в мазето на къщата ти помага (да кажем, ако детето е на 22 години и работи на две места с пълен работен ден, за да си изплати заема от колежа) или не помага (да кажем, ако детето е на 25 г. и не е работило нищо вече 6 години, освен да убива страшилища в електронни игри?).
Очевидно, всяка ситуация е специфична. Точно както може да чуеш хора да викат срещу тебе: "ЗАЩО ИСКАШ ДА ЗАБРАНИШ НА ДЕЦАТА ДА ЖИВЕЯТ В МАЗЕТО НА КЪЩАТА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ?! ИМА ДЕЦА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" докато показват дете № 1, може и хората да почнат да ви викат "ЗАЩО ИСКАШ ДА ОТРЕЖЕШ СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА БЕДНИТЕ? ИМА ХОРА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" и да показват вдовица, която се работи на две места, като се опитва да върже двата края.
Проблемът ни е, както го виждам, че не сме способни да направим разлика между вдовицата, майка на две деца и "кралицата" на помощите, която си купува Венти Карамел Макиато (напитка, подобна на капучино, която струва 4.75 долара) от социалните си помощи, докато тригодишното й дете няма обувки.
Върху обществото като цяло, нямам много контрол. Всичко, което мога да направя, е да се фокусирам на това, върху което имам контрол - което съм аз. 
Моите убеждения.
Моите действия.
Нещата, които аз избирам.

Психолозите го наричат "вътрешен локус (локация, локализация) на контрола" или "външен локус наконтрола".  Стивън Коуви го нарича вашият "Кръг на контрол" в противовес на "Кръг на загрижеността/безпокойството"
Така или иначе, вие сте много по-щастливи, когато живеете в средата, вместо във външния кръг.  Както и много по-ефективни. И ако достатъчно от нас правят това, може би ние ще станем мнозинство - вместо съзависимите, които сега управляват всичко.
-----------
* Д-р Фил  - известен психолог, нает от Опра Уинфри да коментира и впоследствие водещ на свое собствено шоу "Шоуто на Д-р Фил"

http://stephencanipe.com/2015/12/codependent/

Молитва "Промени ме" от Тоша Силвер


Мили Боже,

Промени ме така,

Че да мога да давам леко и изобилно,

Знаейки, че Ти си неограничен Източник на Всичко.

Нека бъда отворен канал, през който с лекота тече Твоето благополучие

Нека повярвам, че всичките ми нужди винаги са удовлетворени по удивителен начин

И че е безопасно да давам свободно, както ми казва сърцето ми.

И със същата сила, моля те, промени ме така,

Че да мога да се отворя широко към приемане.

Нека съзнавам собствената си ценност, красота и стойност, без да се съмнявам.

Нека позволявам на другите върховното удоволствие да ми дават,

Нека се чувствам достойна да получавам по всякакъв възможен начин.

Аз съм Ти.

Ти си Аз.

Ние сме Едно.

Всичко е наред.


Tosha Silver

21.08.16 г.

За изобилието, мисъл-формите и несъзнателните ни утвърждения - видео

Гледам едно видео с Дорийн Върчу и Гранд Върчу, автори на "Ангели на изобилието"  - за изобилието. В него между другото тя обяснява, че когато е започнала да вижда енергията, веднъж се е случило да види до една жена образът на червен мустанг. Оказало се, че това е мечта на жената, тя искала да си има точно такава кола - и обяснението на Дорийн Върчу е, че когато искаме нещо, когато мечтаем за него, то се реализира първо като мисъл-форма, която е като ембрион, като плод, за който трябва да се грижим, за да го отгледаме и да се реализира след това в тази реалност, в която всички могат да го видят и пипнат. Оттам нататък окуражават хората да мислят за това, което искат, да се заобикалят с образите му, които да ги радват - както ако направиш карта на желанията си - и да не мислим за това, как не е възможно да постигнем нещо, как е много невероятно или трудно - защото подобни мисли блокират постигането на мечтите ни. Ако се отдаваме на такива мисли, които не помагат реализацията на мечтата ни, всъщност подхранваме с нашата енергия обратното на това, което искаме - затова нека ги игнорираме, да не им обръщаме внимание и да подхранваме с мислите и емоциите си точно това, което искаме да се случи. :)

Ето го и видеото, не знам колко време ще бъде активно, но сега може да се гледа. На английски е.

http://www.learn.hayhouseu.com/angelsofabundance-video1-abundancetomanifest

Всички утвърждения, които използваме или всички неща, които често казваме, също се превръщат в мисъл-форми и постепенно придобиват реални очертания в живота ни. Например, ако казваме често, че икономиката е в упадък - на практика, повтаряме утвърждения и с времето в живота ни се реализират финансови предизвикателства. Има жени, които повтарят, че мъжете са измамници - и в живота им наистина става така, те се срещат отново и отново точно с този вид хора. Затова, точно както внимаваме с храната, която поглъщаме, трябва да внимаваме какво изричаме и какво мислим.

Понеже е трудно да видим и да изкореним подобни "утвърждения", които несъзнателно казваме, е добре да намерим искрен приятел, който да ни помага и когато забележи, че казваме такова нещо, да ни спре и да ни го посочи - така можем да си помагаме едни на други и да изкореняваме такива нежелани утвърждения в живота си. Това, което Дорийн казва, че правят в такива случаи е да кажат "Откажи-Изчисти-Изтрий" - като компютърна команда. На мен това ми се струва малко смешно - мисля, че ако просто заместим тази мисъл с друга, противоположна и правим това достатъчно често, ще свикнем, че в потока на мисълта ни, след мисълта - "Искам еди-какво си" - няма да следва - "Да, ама няма как да стане, защото е много трудно",  а ще следва, например - "Разбира се, защо не - та то е толкова хубаво! "

Разбира се, всеки може да си избере начин, който работи за него. Важно е да променим мисълта. Не можем да си забраним да мислим за него - както в прочутия пример - "Не мисли за розов слон" - и веднага, сякаш напук, в мислите ти се появява розов слон. Но можем да си кажем - ОК, сега в главата ми се настани мисъл, която не желая, но мога да я сменя с друга -  защото не можем да мислим за две неща едновременно - вместо нежеланата мисъл, можем да се съсредоточим върху мисъл, която искаме да мислим. Т.е. да обърнем внимание на желаното в положителен смисъл, вместо да се опитваме да изкореняваме или елиминираме нежеланото, отрицателното. На което обърнем повече внимание - от него ще привличаме повече в живота си.

И отново, както в примера с икономиката - ако кажем - "Икономиката се срутва" - отдаваме силата си на някаква невидима ръка, която дирижира нещата вместо нас, а ние сме безсилни пионки. Всъщност, ние имаме сила - ние сме част от тази икономика и със сигурност сме най-важната част от нашата собствена, семейна икономика. Във всяка икономика има хора, които се провалят, както и такива, които успяват. Затова, като запазваме положителната си настройка, ще можем да имаме повече сили и енергия всъщност да постигаме това, което наистина желаем.

Според Дорийн Върчу ние имаме същата способност да привлечем изобилие в живота си, както всеки друг. Всички имаме равно право да живеем в изобилие, това е наше Божествено право. И колкото повече си позволяваме да получаваме, толкова повече имаме да споделяме с другите.

Тя казва - "Виждам в бъдещето един свят, в който хората навсякъде са на точно подходящия път за тях към своята кариера, един свят, в който хората реализират неограничено изобилие, и те използват това изобилие в служба на Божествената Светлина и Любов. За неща като вестници, които разпространяват добри новини, те имат радиостанции, които излъчват красиви изпълнени с любов послания. Виждам художници, наети и имащи всичката стабилност, от която имат нужда, Виждам свят, в който имаме свободен достъп до достатъчно добра питателна храна и добавки и всичко, от което имаме нужда. И вие сте част от това решение! Като си разрешавате да получите това изобилие. Представете си как можете да напишете чек на любимата си благотворителна организация, да основете лечителски център или програма за образование на деца-индиго или други хора в нужда. Може да направите това, мили мои, имате способностите за това - колкото всеки друг!

В следващото безплатно видео Грант и Дорийн ще говорят за най-често срещаните блокажи, които могат да застанат на пътя на реализиране на изобилието. Тя казва - "Изобилието иска да дойде при вас - и ако не изглежда така - значи има някакви блокажи на пътя. Ще ви помогнем да видите какви са те и ще ви дадем практически насоки как да се освободите от тях. "



14.08.16 г.

Обидата - "подарък", но трябва ли да го приемеш? - будистка притча

Буда бил добре познат със своята способност да отговаря на злото с добро. Веднъж един човек, който знаел за неговата репутация, пропътувал много километри, за да го предизвика. Пристигнал той, застанал пред Буда и започнал да го обижда, да го предизвиква. Критикувал го остро, намирал му недостатъци и изобщо се стараел по всякакъв начин да обиди Буда и да го извади от спокойното му състояние. Буда не се помръдвал и само се усмихвал спокойно.


Накрая човекът не издържал и попитал: "Как може да си толкова спокоен след всичките обиди и упреци?"

Буда отговорил спокойно: "Ако някой ти предложи дар и ти не го приемеш - на кого принадлежи тогава този дар?

"Ами на този, който го е предложил", отговорил човекът.

Буда се усмихнал. "Точно така. Значи, ако аз отказвам да приема обидите ти, то нали тогава те принадлежат на тебе?".

Мъжът останал безмълвен и си тръгнал.
Това е чудесна стратегия. Не позволявайте на никого да разрушава самочувствието ви с мнението си. Това не означава да не слушате чужди мнения. Това означава, че не сте длъжни да приемате чуждата гледна точка. Всички имаме право да имаме собствен начин на приемане на нещата. Вашият начин и мнението, което сте си изградили за себе си, са много важни. 

През тази седмица, когато се срещнете с хора, които ви отхвърлят словесно, остро ви критикуват или ви обиждат, си спомнете, че не сте длъжни да приемате тяхното мнение за свое. Не приемайте непоискания "дар", нека той да остане при тях. 

"Четирите коня" - будистка притча

В един много стар будистки текст има една история за степента на интуитивност у учениците по време на обучението им в будизъм. Като повечето будистки легенди, и тази е богата на метафори и символизъм. Тази притча, наречена "Четирите коня" или на японски, "Шайм", е използвана от векове да подтикне учениците в будизма към по-дълбока интуитивност и себереализация. 


"Един човек се приближил до Буда и му казал "Не те моля да ми говориш. Не моля и за мълчание. Как можеш да ме посъветваш?"

Буда го погледнал и не казал нищо.

Човекът се поклонил и казал: "Прекрасно. Твоята доброта и мъдрост ме пробудиха. Сега виждам идеално."

След като човекът си отишъл, един от последователите на Буда казал: "Учителю, озадачен съм. Останахте безмълвен, а защо тогава този човек ви благодари горещо, че сте му помогнали да се събуди и види истината?"

Буда отговорил: "Спомни си как един добре гледан кон вижда камшика и тръгва да тича".

Буда казал на учениците си, че има 4 вида коне. Първият тръгва да тича само при вида на камшика. Вторият реагира, когато камшикът леко докосне козината му. Третият реагира, когато камшикът докосне тялото му и усети болката. Четвъртият се затичва чак когато болката от удара проникне до костите му.

Така са и хората - тези, които успяват да достигнат до истината без думи или дори без мълчание, а я усещат на интуитивно ниво, са като първия тип коне.

Вие от кой тип сте?


28.07.16 г.

Кои емоции са причина да натрупваме мазнини около корема? Как да се отървем от тях?

Какво е "твърда" и "мека" мазнина на корема, каква е разликата и как натрупваме "меката мазнина"? Причините за натрупване на "мека" мазнина на корема се коренят в проблеми с третата чакра, според д-р Кендис Пърт.

Тръгнах да проучвам този въпрос след една дискусия в темата "Възможно е! (Отслабване със силата на мисълта)" в любимия ми форум Дриймленд. Открих интересна серия от статии по въпроса, според които мазнините на корема се делят на "мека мазнина" и "твърда мазнина" на корема.

"Меката мазнина" на корема е тази, която е под кожата и над мускулите на корема, над коремната стена. Тя образува гънки, когато се сгънем и може да се види, когато стиснем с ръка кожата на корема. "Твърдата мазнина", за разлика от нея, се намира под мускулите, т.е. около коремните органи. Тя не може да се хване или напипа с ръце, и се смята, че тя е тази, която причинява повечето здравословни пробеми - със сърцето, кръвообръщението, холестерола и т.н.

Проблемите с натрупаната "мека мазнина" на корема са проблеми, свързани с третата чакра. Като източник се цитира д-р Кендис Пърт (Dr. Candace Pert) с книгата "Молекули на емоциите"(Molecules of Emotions).  Та според автора, меката мазнина се натрупва, когато имаме проблеми с третата чакра, проблеми, свързани с "излишък от мекота", а именно невъзможност или недостатъчна възможност за упражняване на личната ни сила. Това са ситуации или емоции като тези по-долу:

  • не отстояваме себе си
  • липса на самочувствие
  • липса на самодисциплина
  • страх от влиятелни авторитети
  • липса на смелост
  • невъзможност да се поставят ясни граници
  • неспособност да се съсредоточим върху една задача
  • страх да се поема отговорност
  • липса на автономност
  • липса на воля
  • самосъжаляване, представа за себе си като за жертва
  • страх от отхвърляне
  • страх от осмиване
  • страх от правене на грешки
  • всички страхове, свързани с външния вид (вкл. страх от прекомерно тегло, остаряване или оплешивяване)
  • страх от това, другите да не открият тайните ни
  • страх от критика
  • страх от загуба на контрол, страх да се откажем от някакъв вид сила или влияние

Този списък не изчерпва всички възможни причини, но дава добра идея. Ако се безпокоите, че една или повече от емоциите, описани по-горе или други подобни на тях, присъства у вас, според автора на книгата, натрупването на мека мазнина на корема е само въпрос на време. С други думи, докато у нас имаме енергии от този вид, това ще привлича мазнина към корема ни като магнит. И докато не се освободим от тези емоции, няма да можем да се освободим от тези мазнини.

Натрупването на мазнина става постепенно, защото енергията на една лишена от сила мисъл привлича друга мисъл, подобна на нея - и когато се достигне определено ниво на негативна информация, т.е. енергия, тогава тя започва да се запълва с маса - т.е. мека коремна мазнина. Мисъл след мисъл, емоция след емоция - и акумулираната енергия става все по-плътна и по-плътна, докато се превърне в материя.

Страхът е значителен повод за безпокойство и у жени, и у мъже, но все пак преобладава повече у жените - затова и този тип мазнина се среща повече у жените, но това не е единствената причина.

КАК ДА ПРЕМАХНЕМ МЕКАТА МАЗНИНА ОТ КОРЕМА СИ

За да се освободим от тази мазнина, е необходимо поведението ни да достигне до определено ниво - т.е. да станем истински господари на тялото си. С други думи, душата трябва да е капитан на кораба - а не тялото. Когато това стане, вече няма да има т.н. йо-йо ефект, т.е. отслабване и пак напълняване отново - защото ще сме премахнали основната причина да натрупваме тази мазнина. 
Пътят на самодисциплината в живота ни помага по много различни начини да достигнем благородната кауза ние да станем отново капитани на себе си - а не тялото ни. Имайте предвид, че е необходимо постоянство и че първите 40 дена са критични. Защо - ще обясня по-нататък. Според автора на книгата - пътят е сигурен, но се иска търпение и постоянство. 
И няколко думи за това, защо ни е толкова трудно да бъдем постоянни? Тялото, душата и ума ни са в една единна система. Когато сме подвластни на мисли, произвеждащи горните емоции, тогава сме слаби, вибрациите ни са ниски, енергията - също. Всичко у нас става по-вяло, усещаме се слаби и лесно се поддаваме на изкушенията, търсейки начин да се почувстваме по-добре. Когато обаче се поддадем на изкушението да хапнем повече - това предизвиква чувство на вина, което отново ни води по спиралата надолу към още и още негативни емоции - и се получава затворен кръг, от който ни е трудно да излезем.
Начините да го разкъсаме са няколко. Да започнем да се грижим за себе си повече, за своите емоции, за начина, по който се чувстваме. Да започнем да осъзнаваме във всеки един момент какво точно чувстваме - за да можем да вземем навреме мерки, когато усетим, че се свличаме надолу. 
Другият начин е балансиране на третата чакра. Има много методи, трябва само да си подберем подходящия за нас. 
Още за чакрите и тяхното балансиране можете да прочетете във форума, в раздела Енергийна реалност на човека - чакри и аура. Енергийни методи за самопомощ.
Този материал е написан, като са ползвани идеи от 

15.07.16 г.

Стъпки в пясъка - от "Алхимикът" на Паоло Коелю

"Една нощ сънувах сън. 
Разхождах се с Господа по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи, по пътя ми имаше само един чифт стъпки. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от моя живот. 

Попитах Бога:
"Господи, Ти ми беше казал, че след като веднъж реша да те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам,че през най-мъчителните мигове от живота ми, има само един чифт стъпки по моя път. 

Не разбирам,защо си ме изоставял, когато най-силно съм се нуждаел от Теб?"

Бог ми отвърна:
"Мое скъпо дете, никога не Съм те изоставял в изпитанията. Там, където виждаш само един чифт стъпки, това са моите стъпки - аз те носех на ръце."

Паоло Куельо - "Алхимикът"

21.06.16 г.

Как да се справим с „Емоционалната свидливост“ във взаимоотношенията си с хората?



Какво точно означава „емоционална свидливост“ и как се проявява тя в различните връзки между хората?

Един полезен начин да се обясни концепцията за емоционалната свидливост е да си я представим във връзка с пълната й противоположност: емоционалната щедрост, или казано по друг начин, „щедрост на духа“. Помнете, че може да се сблъскате с емоционално стиснати хора във всяка сфера на живота си. Например, на работното място - шеф или колега, който е „емоционално свидлив“ и пословичното потупване по гърба за добре свършена работа. По подобен начин, емоционално стиснат приятел се държи резервирано при изразяване на похвала, при изричане на мили думи, комплименти или изразяване на обич и привързаност. 

Като пример на емоционална свидливост в контекста на взаимоотношенията родители-деца, син-тийнейджър може да се чувства наистина обичан от бащата, само когато носи идеални оценки от училище или има невероятни успехи на спортното поле. Някакси, вероятно неуловимо, а може би не толкова трудно уловимо, бащата е изпращал на сина си деструктивното послание, че любовта е ограничена и условна, и че ако синът му носи оценки пет плюс вместо шест плюс, тогава не е толкова достоен за любовта на баща си.

И накрая, един емоционално свидлив интимен партньор или съпруг/-а спестява мили думи, жестове на любов, целувки, прегръдки, гушкания, масажи, разтриване на гърба, дори секс и други емоционални и физически знаци на обич, раздавайки ги като милостиня само когато той/тя е в настроение. Като допълнение, много емоционално стиснати съпрузи или партньори са особено свидливи и неохотно раздават изрази на любов като „Обичам те“ или „Ти си всичко за мен“ или „Ти си най-добрият/добрата“ или „Изглеждаш невероятно красива/хубав.

Какво може да ни научи Голямата Депресия за емоционално свидливите хора

Емоционално стиснатите партньори обикновено спестяват похвалите, любовта, проявите на привързаност и нежност или ги раздават само много пестеливо.
Една полезна метафора е периодът на 30-те години на 20 век в САЩ, това променливо, икономически нестабилно десетилетие, което е печално известно като "Голямата Депресия".

По онова време кухните за безплатна супа и другите благотворителни организации е трябвало да разпределят на дажби ограничените количества храна, за да могат да нахранят всеки гладен клиент, в противен случай храната буквално е щяла да свърши. Простичко казано, имало е ограничено количество храна и други стоки, затова тези запаси е трябвало да се раздават много внимателно и пестеливо.

Точно както през Голямата депресия е имало ограничени ресурси, така има определени хора, които вярват (неправилно), че има само определено количество любов, което могат да раздават в техните взаимоотношения. Поради това погрешно вярване те се държат така, сякаш любовта е нещо, което трябва да бъде трупано, спестявано и дори властнически разпределяно на другите – вместо да вярват, че любовта е нещо, което трябва да бъде раздавано щедро и изобилно, сякаш краят й не се вижда.

Но всъщност е факт, че няма, никога не е имало и няма да има „ограничено крайно количество“ любов на света. Всъщност, любовта е един от най-неограничените и самоподхранващи се „ресурси“, до които имаме достъп. Всъщност, колкото повече отдаваме, толкова повече любов намираме в сърцето си, за да можем да продължаваме нататък. 

Една кратка случка илюстрира това: много живо си спомням разговора си с една млада майка, която току-що беше родила второто си дете. Тя ми сподели, че по време на някои от най-тревожните моменти на втората й бременност, тя се е безпокояла, че може би няма да има достатъчно любов, която да даде на второто си бебе; че може би има само „определено количество“ майчина любов и че може би цялата тази любов вече е отишла при първото й дете. 

Но тя сподели с дълбока радост, че когато второто й бебе най-накрая се родило, тя открила, че е вярно точно обратното – всъщност, в момента, в който е родила за втори път, всичките й безпокойства за „може би ограничената природа на любовта“ се стопили и сърцето й преляло от повече любов, отколкото можела да си помисли, че е възможно да изпита. 

Какво прави хората емоционално свидливи в техните взаимоотношения?

Може би има малък брой хора, които просто са си студени, дистанцирани и емоционално стиснати по натура. С други думи, по някаква причина, емоционалната свидливост е черта на характера, която е била вградена в самата същност на тяхното същество. 

Но много емоционално стиснати хора са научили това поведение някъде по пътя си. Може би техните родители и/или един (или двама, или петима) от техните екс-романтични партньори са били емоционално стиснати към тях, и те просто са се научили да подражават на това поведение във всичките си връзки. 

Един огромен фактор при емоционалната стиснатост, както вече навярно сте предположили, е контролът. Ако един човек отдава любовта си, добротата и обичта си в една връзка много пестеливо и непредвидимо и ако другият партньор в тази връзка постоянно търси отчаяно каквито и да са малки трохички обич, които може да дойдат, а може и да не дойдат, в такъв случай емоционално стиснатият партньор със сигурност държи контрола. И, разбира се, съществуването на такъв масивен дисбаланс на власт в една връзка никога не е здравословен или желателен. 

Тъй като емоционално свидливите хора виждат любовта като ограничена количествено и условна – вместо да я виждат като неограничена и безусловна – и понеже са толкова свидливи към количеството обич, което с желание „отпускат“ на почти всеки в живота им, често те в края на краищата създават атмосфера на емоционално лишение или дори пълен емоционален глад в техните домове. 

В книгата си “Ти ли си човекът за мен?“, специалистката по взаимоотношения д-р Барбара де Анджелис пише: „За какво да бъдем с някого, който е емоционално затворен? Оставането във връзка с човек, който не може да сподели чувства, е форма на самонаказание…. Вие заслужавате да имате някого в живота си, който да показва любовта и благодарността си постоянно. Обратното на емоционалната щедрост е емоционална стиснатост – трупането на любов и емоции в запас, сякаш те са в ограничени количества и предлагайки на вас само мънички парченца от сърцето си… Освен ако не искате постоянно да работите като учител, избягвайте връзките с емоционално свидливи партньори!“

Емоционалната стиснатост може да нанесе сериозни поражения на взаимоотношенията, но не сте длъжни да я търпите повече.
Как да се справяме с емоционално стиснатите хора в НАШИЯ живот? 

Е, не е лесно, в ничии представи, но по-долу ще намерите няколко възможни стъпки, които може да обмислите:
  1. В зависимост от природата на връзката ви, може да пожелаете да се изправите лице в лице с човека и направо да му кажете, че неговото емоционално стиснато, въздържащо чувства поведение е жестоко и неприемливо.
  2. В този момент човекът може да се ядоса и да започне да се отбранява или може да признае, че имате основание. Ако човекът признае до някаква степен, че имате основателна причина, тогава имате истинска възможност да започнете разговор, който няма да бъде лесен, но със сигурност ще си струва.
  3. Дайте на човека конкретни примери за неговата емоционална стиснатост.
  4. Кажете на човека как точно тези конкретни случаи на емоционална стиснатост са ви накарали да се почувствате (наранен/а, ядосан/а, предаден/а, тъжен/на, отчаян/а, необичан/а).
  5. Обяснете как правите всякакви усилия да бъдете емоционално щедри в любовта и привързаността си и как заслужавате същата щедрост в отговор.
  6. Ако човекът изглежда отворен и възприемчив и иска да ви чуе, дайте му/й малко време, първо да смели информацията и след това да я приложи в някои промени в поведението си.
  7. Ако човекът изобщо не изглежда отворен и желаещ да чуе това, което имате да кажете и не изглежда да иска да възприеме идеята да направи някои необходими промени в поведението си, може да се наложи да преоцените цялата си връзка с него/нея и да попитате себе си честно и направо, какво получавате от тази връзка, ако въобще получавате нещо.

13.06.16 г.

Сутрешно зареждане за прекрасен ден

Едно видео с котки, което излъчва толкова нежност и любов, че винаги ме усмихва. Прекрасно за сутрешна настройка. Видеото е под име AMAMI, от ФБ. 

13.05.16 г.

Insight Timer - апликация за медитация за смартфон

В наши дни използваме смартфоните за какво ли не - за телефон, за работа, за отмора. Вече има много приложения, които помагат на медитиращите. Преди време бях направила преглед на най-полезните от тях. Доста вода изтече оттогава, някои от тях се промениха, повечето от функциите им искат заплащане, появиха се нови.

Тук искам да представя най-добрата, според мен, в момента. Тя е за хора, които имат поне елементарно ниво английски, за да могат да се оправят в менютата. Апликацията е

Ако кликнете на картинката или заглавието, ще се отвори уебсайтът на приложението. Апликацията е със същата картинка. Според създателите на сайта, приложението се ползва от повече от 850 000 души по цял свят.

С помощта на апликацията може да медитирате по няколко начина. За тези, които обичат водените медитации, апликацията е цяло богатство от тях - в най-различни стилове, от най-различни автори. Между тях са големи имена като например, Глен Харолд, известен британски хипнотерапевт, автор на текстове на песни и на книги за самопомощ,  или Дейвиджи от екипа на Дийпак Чопра. Освен тях има много имена, които никога не съм чувала, но които ме изненадаха много приятно. Може да се чуят всякакви акценти, както от всички части на Щатите, така и от Австралия, Англия - и дори Шотландия. 

Има водени медитации на френски и руски език, както и на други езици, които не съм следила. 

Ако ви е трудно да се съсредоточите, ако мислите ви препускат и не се успокояват, апликацията предлага водени медитации с музика и без музика, молитви или само музика. Има, макар и по-рядко, откъси от лекции на различни теми. Може да избирате медитации по дължина - кратки - до 5 минути, само за зареждане или за отпускане по средата на дълъг ден), по-дълги, както и много дълги - над 60 минути. Може да прегледате последните качени нови медитации и да си изберете от тях. Може да изберете езиците, на които да ви се показват медитации.

За любителите на медитирането в тишина има много добър таймер, който отмерва времето, което му зададете предварително и ви уведомява за края с мелодичен гонг, който може да си изберете. Може да изберете да чувате гонг или друг звук през определен период - и така да се връщате към медитирането, ако умът ви се е отнесъл нанякъде, както често се случва.

Всяка медитация, която проведете, се отбелязва в профила ви и можете да следите колко редовно медитирате. Когато достигнете определен брой медитации за определен период, получавате поздравления от системата. 

Освен спомагателно средство за медитиране, което да ползвате насаме, апликацията може да се използва и за общуване с хора, които медитират, по цял свят. След като приключите медитацията, се появява съобщението: Вие медитирахте заедно с .....ххх.... души от цял свят. На екрана ще видите аватарите (малките снимчици), които хората са сложили в профилите си. Можете да кликнете на коя да е снимчица и да разберете къде по света се намира човека, както и да му изпратите типово съобщение "Благодаря, че медитирахте с мен" или друго съобщение, ако човекът е избрал да получава съобщения. Може да поискате приятелство и да разменяте съобщения. 

Апликацията е осигурила възможност и да се общува в групи по интереси. Има групи, посветени на различните видове медитация, както и на обсъждането на всякакви въпроси. Има групи по езици - дори и група на български! 

Авторите на апликацията непрекъснато я усъвършенстват. Може да се свали на телефон или таблет андроид, както и на айфон. Има много добра обратна връзка с екипа - всички въпроси и предложения се обмислят сериозно и получават отговори, макар и понякога по-бавно. 

Амбицията на екипа е да направи най-добрата апликация, която да обедини много хора. Обещават тя винаги да остане безплатна. Аз не съм част от екипа и този отзив пиша, защото ползвам апликацията всекидневно и съм много доволна от нея. Ще се радвам, ако ви хареса и на вас. 

Можете да разгледате уебсайта, в който също се виждат основните неща, които вече споменах. Ако искате да свалите апликацията на телефона си, също може да започнете оттам. 

3.05.16 г.

"Ведрото с ябълки" или "Кой с каквото е богат, това споделя с другите"

Един човек си построил къща, подредил я, нагласил я – да ти е драго да влезнеш в нея и да заживееш. Отвън засадил цветя и дървета, греели те през деня и му стопляли душата, а той умеел да търси и намира красивото в живота - вечер сядал на стълбите, любувал се на залеза и слушал песента на птиците. 

Съседът му бил завистлив и не можел да трае цялото това щастие на комшията, затова често "взимал мерки" - ту спретвал някоя гадост, ту подхвърлял боклук в градината му. 

Един ден човекът се събудил в обичайното за него добро настроение, излязъл пред къщата, усмихнал се да посрещне слънцето и що да види – пълно ведро с помия точно пред вратата му. Излял той помията, измил ведрото, напълнил го с най-хубавите ябълки от градината и тръгнал към къщата на съседа. 

Стигнал до портата и почукал. Отвътре онзи злорадо си помислил: „Аха, най-сетне успях да ти вгорча живота!” Отворил, готов за разправия, но човекът му се усмихнал, подал ведрото с ябълки и благо рекъл: „Заповядай, връщам ти ведрото."

Поука: Кой с каквото е богат, това споделя с другите. 

Хубаво е да помним тази притча, когато общуваме с другите. Можем да им дадем само това, с което сме богати - външно, а и отвътре. 

20.02.16 г.

За детските психотравми и порасналите невротици


 Ако в детството ви към вас са се държали не много добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и общуването (ще разкажа какви) – това непременно се отразява на отношението ви към живота. От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и отношението ви става невротично.  Вие дори и не подозирате какво представляват здравословните отношение към действителността. Вие имате детска психотравми.

Последствията от нея могат да се изразяват по различни начини. Например:
- не сте способни да се доверявате на никого;
- не умеете да изразявате чувствата си;
- потиснати сте емоционално («Не мога да се влюбя», «Нищо не чувствам»);
- не можете да се самореализирате нито в семейството, нито професионално;
- не искате (или се страхувате) да имате деца;
Михаил Лабковски,
Практикуващ психолог с 30 г.
практика и радиоводещ
- имате склонност към депресии и т.н.

В тази статия може да прочетете още за детските психотравми и как те се отразяват на това, какви личности израстваме.
— Много хора се смятат за интроверти. Всъщност, те не винаги са били интроверти. Просто в детството си са се опитвали да споделят с мама и татко тайните си и веднага са разбрали, че това не е интересно на никого (чули са "нямам време", "махни се", "не ме занимавай"). Оттук е дошъл и навикът да преживяват всичко дълбоко в себе си, както и убеждението, че те самите не са нужни на никого, а още по-малко - техните проблеми
- 80 % от хората идват при мен със своите проблеми само затова, защото няма с кого да ги споделят.
- Чувството на безопасност, което детето трябва да получи в детството, е най-главното условие за неговото бъдещо психическо здраве и живот без неврози.
Но за какво чувство за безопасност може да става дума, ако родителите са или непредсказуемо агресивни, или предсказуемо негативни? При тях всичко винаги е лошо. Атмосферата в семейството е очакване на катастрофа. Ей сега нещо лошо ще се случи. „Ще паднеш“, „ще се удариш“, „ще се отровиш“, „ще умреш от инфекция“, "ще те смачка камион, ще те размаже по асфалта", „няма да влезеш във ВУЗ“, „ще работиш като товарач на в Сточна гара“ и др. п. Ето ги къде са - "дребните" психотравми! Причината за тях не е задължително да бъде в горещата ютия или в кръвосмешението. Негативните забележки травмират по-дълбоко поради това, че постоянно се повтарят. Знаете ли, че има европейски вид мъчения - побои и болезнено разтягане на специален уред, но има и китайски - когато, например, обездвижен човек го гъделичкат с перце, докато не полудее. Тук е същото.

— По-голямата част от психотравмите се получават във възрастта между 3 и 5 години.
Еднократни психотравми - когато детето го оставят в тъмна стая и то се уплашва; когато обърне съд с гореща вода и се изгори; когато мама и татко се развеждат, погребението на баба и други обичайни житейски истории, включително и насилието - психическо, физическо, сексуално.
Повтарящи се психотравми - когато детето живее сред невротици, които всеки ден страдат и се държат агресивно, непредсказуемо, неуверено и т.н. Или в детската градина или в училището го тормозят, нараняват, т.е. има повтаряща се ситуация.
Не всички деца реагират еднакво на психотравмата. Психиката на някои деца може да бъде по-силна, а на други - по-слаба. У някои деца дори и сериозна трагедия няма да остави следа, а други може да останат травмирани за цял живот от смъртта на едно коте.
Веднъж ми се наложи като психолог да обясня на 7-годишно дете какво е това развод, за да му помогна да се справи с психотравмата. Казах му:
- В кой клас си?
- В първи.
- Харесва ли ти някое от момичетата?
- Да, Лиза.
- А ходил ли си в детска градина?
- Да.
- С Лиза там ли се запознахте?
- Не, там си имах Лена.
- А тя къде е сега?
- Нали ви казвам! Аз вече ходя на училище, откъде да зная, къде е Лена?
- Точно така. А татко ти трябва цял живот да живее с майка ти, така ли?

И той веднага престана да плаче, прекъсна сеанса, излезе навън при родителите си, които го чакаха в коридора и каза: "Аз всичко разбрах, хайде да си ходим..."
Стабилност, комфорт, доверие – на първо място това трябва да получават децата от родителите си. Ако родителите се държат агресивно, унижават, критикуват детето, то у него, естествено, ще се подкопава доверието към живота като цяло и към хората в частност. Имам една приятелка, която казва конкретно: мразя хората. Прибира кучета, котки. Разбираемо е защо: животните не са я предавали, а татко й я е предал.
— Много хора страдат от комуникативни проблеми: трудно им е да отидат при друг, да кажат нещо, да предадат своята мисъл и емоция и в резултат на това, им е трудно да се реализират. Защо? Защото когато са били на 4 години, са отивали при пияната си майка и тя недвусмислено се е изказвала и за това, колко е неуместен детския въпрос и за това, колко е неуместно самото дете на този свят. И го е правила много пъти. Сега момчето е на 30 и, разбира се, дори не мисли за доверително общуване с когото и да било.
- Психотравмата на първо място формира чувство на страх и тревога, което се излива във фобия, панически атаки и НЕДОВЕРИЕ КЪМ ХОРАТА.
- Ако се сравни едно семейство, което е пълно, но невротично, с едно семейство без баща - второто определено е за предпочитане.
— Да, корените на много проблеми се намират в детството. Но родителите са такива, каквито са. Те са ни отглеждали, както са могли. Вие не може да ги промените, трябва да промените себе си! - да пренапишете детския сценарий, да го "израснете".
— Ако не искате вашите деца да имат психотравми, дръжте се така, че да не се боят от вас, гледайте да сте предсказуеми, за да могат чрез вас да усетят доверие към живота. Бъдете ако не до тях, то достъпни, за да могат винаги да ви позвънят, да споделят нещо, да зададат въпрос. а ако детето ви разказва нещо, се опитвайте да не го прекъсвате и да давате съвети, а просто да го изслушате.
Ако вие имате детски психотравми, е важно да знаете, че не сте длъжни да се разплащате цял живот за своето нещастно детство. Потърсете помощ от психолог, който ще ви предложи начини да се справите с всичко това.


Михаил Лабковски