"Ведрото с ябълки" или "Кой с каквото е богат, това споделя с другите"

Един човек си построил къща, подредил я, нагласил я – да ти е драго да влезнеш в нея и да заживееш. Отвън засадил цветя и дървета, греели те през деня и му стопляли душата, а той умеел да търси и намира красивото в живота - вечер сядал на стълбите, любувал се на залеза и слушал песента на птиците. 

Съседът му бил завистлив и не можел да трае цялото това щастие на комшията, затова често "взимал мерки" - ту спретвал някоя гадост, ту подхвърлял боклук в градината му. 

Един ден човекът се събудил в обичайното за него добро настроение, излязъл пред къщата, усмихнал се да посрещне слънцето и що да види – пълно ведро с помия точно пред вратата му. Излял той помията, измил ведрото, напълнил го с най-хубавите ябълки от градината и тръгнал към къщата на съседа. 

Стигнал до портата и почукал. Отвътре онзи злорадо си помислил: „Аха, най-сетне успях да ти вгорча живота!” Отворил, готов за разправия, но човекът му се усмихнал, подал ведрото с ябълки и благо рекъл: „Заповядай, връщам ти ведрото."

Поука: Кой с каквото е богат, това споделя с другите. 

Хубаво е да помним тази притча, когато общуваме с другите. Можем да им дадем само това, с което сме богати - външно, а и отвътре.