20.07.11 г.

Релаксация - слайдшоу

Тук се уча да правя слайдшоу и разни други работи. Комбинирах снимки, които съм си харесала от интернет... и да видим какво стана - а, интересно -  само гледането им ме зарежда положително!

Ако имате време - погледайте и вие... потопете се в тази красива или пък интересна друга реалност... Казват, че така успешно се отделяме от грижите и проблемите си и намаляваме "съпротивата" към това, което искаме да влезе наистина в живота си.

Приятно гледане!





18.07.11 г.

За България, Виена и... Олимп


Virginblack - eдна моя приятелка написа това... което много ме трогна... Реших да го постна и в моя блог... Знам, че мисли всяка дума и я боли... Иска ми се да я прегърна (но е далече) и да й кажа, че я обичам - и не само аз, много сме. Ама тя си го знае...

Затова препечатвам това ,което е написала - тук. И отдолу й написах отговор.

И така:

България и аз - беглецът

Три години бродих и се върнах да я видя.

България е там където съм аз.

Където е моята възглавница и моята завивка.

Любимите ми хора.

Улиците, по които съм вървяла щастлива, тъжна, бедна, смазана, изтормозена, но емоционална. И никога без душа.
Улиците на София.

България е българските деца, малко вехтичко облечени, но спретнати.

Старите хора, седнали пред блоковете на сянка и на раздумка.

Пъстрите пазари.

Очуканите блокове, издрасканите училища, ама дето вика малцето – наши са си.

Просяците? Има ги навсякъде.

Бездомните? Има ги навсякъде.

Малолетнте проститутки? Има ги навсякъде, че и къде по- зле.

Дрогата? Май само в Чукотка няма много.

Безпаричие? Ми ние тъпаците имигранти сигурно сме се завъргаляли в благоденсттвие. Ей на, дрехите ми в кашончета седят, картонени. Няколко парцала.
Убийства? Я отвори някой чудж вестник...

Няма работа? Че навън има ли ЗА НАС? Миеме кенефите и лайната на цивилизована Европа и си продаваме душата. И не само това. Ами и плюем.
Плюем по народа си, а не по управниците му. Срам го било, че е българин келеша му с келеш. Като те е срам, срамувай се на английски, бе лАйно.

Заминем навън и вече след един месец сме с акцент.

Че чак па и ми се смее, че детето ми рецитира Христо Ботев. Не й трябвало разбираш ли на „запад”. Мани вика тез глупости.

Че ми обснява стерилно- чистата Линда как детето нямало нужда сега от товарене със занимания по български, немски, немски му е майката. Питай ме как ще стане.

Какво видях? Видях отчаяни, бедни хора, но хора. Къде ги няма бедните и отчаяните? Ей на, пъпа на Европа, красивата Виена що народ ме спира за цигара. Що народ спи по пейките... Не вярвам да седят заради забележителностите.

Какво виждам тук, навън, обратно в цивилизацията? Роботизирани машини за фекалии, които ще ми грабят от душата и ще я пускат за рециклиране. В зелената кофичка.

Видях грейналите лица на хората,които обичам и които прегръщах дълго и силно. И видях стичащите се в две редички сълзи на Анджела. „Мамо, защо тръгваме?”

И разбрах голямата си илюзия, че не ми е липсвал Кипър, а ми е липсвала България, с просточкия, обикновен и нерафиниран манталитет.

А имигранте като мен, тръгнали да бягат към по- добър живот нека знаят едно от мен: и да направите пари, правете сметка какво ще изтъргувате за тях, за да не плачете един ден, когато се връщате по принуда в Кланица номер пет- цивилизована Европа, в която няма нищо цивилизовано, освен фалшивите усмивки на някой и друг магазинер.

И сега обратно в Кланицата , няколко часа след като ме смаза половин Виена из метрото седя на тоз лаптоп и се чудя дали изобщо да рзопаковам.

Човек е там , където е смехът му, а сред нации, които са по рождение със зашити усти и програмиран чип за материален успех няма смях. И няма веселие.

Има самота.

Ужасяваща, поболяваща, кънтяща самота.

На приспособилите се – честито, на другите като мен- леко плаване, щото тая няма да я бъде.

Таргети, цели, дрън, дрън. Един живот имам, няма да го пропилявам в бездушие.

Щом ми е домъчняло за чушкопека, смятай на къв хал съм.

Нещата в случая се свеждат до следното: дали ще живеем бедно, но с достойнство или ще живеем малко по- комфортно без да знаем живи ли сме.

А, да, и луната у нас се вижда: топла, огромна и усмихната.

Не е истина колко ми е гадно.

Госпожата, която се  опитва да ми обясни, колко съм зле с теориите си за живота, ама много не съм си ги разбирала ... Ако някой не е разбрал, нека му се набие- аз пиша това, което усещам и за това, което вждам с душата си, а вярвай ми, имам страхотно знрение за грозното.

България е красива.
Да се учат бе, не да ни крадат:

http://www.youtube.com/watch?v=etwWTKKKshc


Virginblack


Отговорих й. Няма да редактирам това, което съм написала, макар че обикновено го правя. 
С много обич, Върджин....

Благодаря ти, че сподели, Върджин... И за песента благодаря.  Не се съсредоточих върху историята с плагиатството, наслаждавах се на гласовете...

Гордея се с тебе, че учиш "малцето" да рецитира Ботев... 
Гордей се и ти... имаш толкова много за гордост... Раздавай щедро с пълни шепи и не се грижи къде ще попадне - както слънцето не се грижи къде ще попаднат лъчите му... както дъждът не се грижи къде ще се плъзнат капчиците му... както въздухът... реката...

Всички ние сме точно там, където трябва да бъдем. И има смисъл в това, да бъдем тук или там. И където и да отидем - ще си носим смисъла с нас... той си е вътре в нас, така или иначе...

Не позволявай на никого да те смъкне от твоя Олимп. Ако искат да се качат при тебе - изтъпай прашинките от камъка до себе си - и ги покани. Ако не искат - гледай ги оттам. 

Като бях по-млада, казвах понякога - дребните мъже обичам да ги гледам по теметата. Височка съм и все ми се лепяха някакви мъже, по-нисички от мен, пък аз нещо не можех да ги възприема сериозно. Като разправях това на приятелки, звучеше смешно и ме караше да се чувствам добре, нямах угризения, че ги наранявам, като не им приемам авансите...

Сега, тая фраза я виждам по друг начин... Трябва да не забравяме да се държим така, както ни вижда най-висшето ни Аз, Бог, ако щеш, Източника, ако щеш... В цялата ни красота, блясък и величие. И на тези около нас - да можем великодушно и с любов да предложим място до себе си - защото те също са красиви, бляскави и прекрасни - макар и по своему, макар и по различен начин от нашия... Ако не пожелаят да ни видят такива, каквито ние знаем, че сме - да ги гледаме по темето...

Не да спорим с тях (защо да напускаме Олимп - нали там ни е мястото?)...
Не да им обясняваме - тези неща не се обясняват... няма смисъл...
Не дори да ги плюем отгоре... защо? Излишни усилия...
Просто да знаем, че ние ги виждаме... а те - не.... 
Ако ти отгоре виждаш темето на някого, значи - той не гледа към тебе... Значи, той е впил очи в някаква своя измислена представа за света и си я стиска... нарича си я с разни имена... едно от които по случайност може да е твоето...
Защо това да те интересува...
Хубаво е на Олимп... Небето е сияйно, облаците са живи и звездите - близко... косата ти ги докосва...
Защо да напускаме Олимп... 



Благодаря ви, че отделихте време да прочетете моята страничка!


15.07.11 г.


Не знам какво бих могла да добавя към този невероятно красив клип и тази песен, която винаги ме е омайвала...  Тази чиста любов, която струи от всеки звук... това  кристално чувство... насладете се... 

Отдолу има текста на песента на английски и на български.



Delicate
Изящно
Delicate like rain
Delicate like snow
Delicate like birds
Delicate just so
Delicate like air
Delicate like breeze
Delicate like you and me

A delicate advance
A delicate retreat
Delicately planned
Delicate like peace
Delicate like a touch
That’s delicately brief
Delicate like you and me

Delicate like trinkets on her bracelet
(Like trinkets on her bracelet)
Delicate like a bracelet on your arm
(Like a bracelet on your arm)
Delicate like sweet arms around me
(Your sweet arms around me)
Delicate like me on top of you

Delicate like words
Delicate how time
So delicately runs
Then delicately dies
Delicate how eyes
So delicately breathe
Delicate like you my dear
Delicate like me my love
Delicate like you and
Delicate like me and
Delicate like
Delicate like you and me
Изящно, като дъжд,
Изящно, като сняг,
Изящно, като птици.
Изящно просто така...
Изящно, като воздух,
Изящно, като бриз,
Изящно, като теб и мен.

Изящен аванс,
Изящный отказ,
Изящно планирано,
Изящно, като мир.
Изящно, като докосване,
Това е изящно кратко,
Изящно, като теб и мен.

Изящно, като камъчетата на гривната й
(като камъчетата на гривната й),
Изящно, като гривната на ръката ти
(като гривната на ръката ти),
Изящно, като сладки обятия
(твоите сладки обятия),
Изящно, като моето тяло върху твоето.

Изящно, като думи,
Изящно - как времето,
Така изящно лети,
А после изящно умира...
Изящно, как очи,
Так изящно дишаш...
Изящно, като тебе, мила моя,
Изящно, като тебе, любов моя,
Изящно, като тебе и ...
Изящно, като мен и...
Изящно, като...
Изящно, като теб и мен...




Благодаря ви, че отделихте време да прочетете моята страничка!


7.07.11 г.

Всичко си има време... Еклесиаст


"Всичко си има време,

време има за всяка работа под небето;

Време да се родиш и време да умреш;

Време да садиш и време да скубеш насаденото;

Време да убиваш и време да лекуваш;

Време да събаряш и време да съграждаш;

Време да плачеш и време да се смееш;

Време да тъгуваш и време да играеш;

Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни;

Време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

Време да търсиш и време да губиш;

Време да къташ и време да пилееш;

Време за раздираш и време да съшиваш;

Време да мълчиш и време да говориш;

Време да обичаш и време да мразиш;

Време за война и време за мир;"


[i]Книга на Еклесиаста или Проповедника
http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/eccles.htm 3:1-8[/i]

5.07.11 г.

Не бъркай пътеката с целта


4 July

Не с деня трябва да се справиш, а с момента

Не на ламята трябва да отрежеш главите - а на страха.

И не пътеката трябва да знаеш - а целта

Какво облекчение, а?
    Вселената



Мислите се материализират.... избери добрите мисли! ®
© www.tut.com ®

Обичай всеки момент, Мила; нищо не може да те направи по-малко, отколкото си.