15.04.13 г.

Как да станеш най-щастливия човек на планетата с 4 прости стъпки



Този текст ми направи впечатление с простотата си - и с брилянтния изказ по някои въпроси. Споделям го с вас, макар че и  аз не мисля, че бих могла да спазвам всичко (например, лягането в 8.30 и ставането в 5 часа сутринта). Но други неща са поразително точни и лесни за изпълнение - например, "емоционалната хигиена". Чрез жизнения си опит съм стигнала до по-голямата част от нея. Понякога - с угризения - а не трябва. Познавам много хора, които отделят голяма част от живота си за тези угризения и смятам, че ако прочетат това, ще имат още един повод да ги загърбят, затова го препечатвам и тук, в блога си.

Относно говоренето на истинатааааа.... Обожавам го, като всеки истински стрелец (по зодия). С годините се научих да се опитвам да казвам истината, без да наранявам другите. Успявам в повечето случаи. :) Все още по-трудно отказвам. Например, ако ме поканят на сватба на близък човек, се чувствам длъжна да отида - заради близкия ми човек, чието щастие бих се чувствала длъжна да споделя хехехе.

Но всъщност - необходимо ли е?
Колко от тези неща, които правим и то с труд, понеже смятаме, че "така трябва", всъщност можем да не правим - и бихме се чувствали по-свободни?
Проверете сами за себе си.
Ето и статията:

Как да станеш най-щастливия човек на планетата с 4 прости стъпки

  Джеймс Алтъчър - американски инвеститор, мениджър на хедж фонд, предприемач, автор и анализатор

Веднъж казах на баща си: "Много ми върви". Той ме попита: "А в любовта върви ли ти?". Тогава бях на 6 години и любовта ми се струваше най-отвратителното нещо на света. Любов - това беше нещо от друга планета. Тогава за късмет смятах способността да позная резултатът при хвърлянето на зарчета или да видя двойна дъга след буря.


Но вече пораснах. Трябва постоянно да привличам късмета си, защото иначе привършва. А за мен обичайния късмет се равнява на щастието. По скалата на щастието от 0 до 10, аз съм на ниво 7-8, но и това не е лошо. Кога ми върви? Когато се придържам към три прости цели:


1. Да бъда щастлив.
2. Да премахна нещастието от живота си.
3. Всеки ден да ми върви възможно най-гладко.


И това е всичко. Нужни са ми прости цели - иначе няма да ги постигна.

Минимум десет пъти в живота, всичко ми се е струвало толкова ужасно, че тези три цели изглеждаха невъзможни и че на света не му е до мен. А понякога ми се струваше, че съм заседнал на кръстопът и никога няма да разбера кой път да хвана. Но с всеки пореден път се справях все по-добре.

И сега разбирам, че винаги 4 неща са ми помагали да израсна - само 4. И сега се стремя да ги правя в ежедневието си, за да не затъвам отново в бездната на отчаянието.


1. ФИЗИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ. Трябва да си във форма. През 2003 г. ставах всеки ден в 5 сутринта и цял час се занимавах на баскетболното игрище при река Хъдзън. Всеки ден - освен дъждовните. Сега се старая всеки ден да се занимавам с йога. Но това е тежко. Необходимият минимум е да тренираш толкова интензивно, че да се изпотиш, което е 20-30 минутни упражнения на ден. Просто, за да си здрав, защото щастието е невъзможно, ако не си. Освен това тези упражнения помагат на мозъка да се справяш и с други ежедневни проблеми. Ако дишате равномерно, когато е тежко за тялото ви, значи ще дишате по-лесно в трудни ситуации.

Ето и още няколко неща, които ми помагат, но са по-трудни.

  • всеки ден ставай в 4-5 сутринта;
  • лягай си в 8,30-9,00 вечерта (добре е да имаш 8 часа за спане);
  • не яж нищо след 6 вечерта.



2. ЕМОЦИОНАЛНА ХИГИЕНА. Ако някой ме напряга, го отбягвам. Ако ми вдига настроението, се старая да общувам повече с него. Без свещени крави! Пада ли самолета, сложете си кислородната маска сами. Роднини, приятели, любими - старая се винаги да съм с тях и да им помагам. Но не се сближавам с хора, които ме дърпат надолу. Добре е да не се нарушава това правило, защото в такива случаи изсмукват енергията ви. Не съм длъжен никога и на никого да се обяснявам. Обяснението е изтощение.

Още едно важно правило - винаги бъдете честни. Това е страхотно. Хората се страхуват от честността, но опитайте един ден да бъдете честни (без да причинявате болка на някого). Поразително е, колко честни можете да бъдете - много повече, отколкото ви се струва. И ето следствието - не правиш никога това, което не искаш. Примерно аз не ходя на сватби.


3. УМСТВЕНИ УПРАЖНЕНИЯ. Всеки ден си записвам идея. Толкова много записвам, че ме боли главата от опити да измисля още и още. Тогава се старая да измисля още пет. Веднъж се опитах да измисля 100 алтернативи за постъпване във висше учебно заведение. Измислих 8 и повече не можах. На следващия ден измислих 40. Това подсилва ума. Измислете 30 различни глави за автобиографии. Измислете 10 бизнеса, които можете да практикувате от вкъщи (и бъдете реалисти). Изпратете ми 10 идеи, как да развивам блога си. Измислете 20 идеи, чрез които президентът да подобри положението в страната. Припомнете си всички продуктивни дейности, които сте направили вчера - това също подсилва паметта.

"Идейните мускули" атрофират за броени дни, ако не ги задействате. Това е като разходка. Затова трябва да се упражнявате всеки ден. Повярвайте ми - атрофират ли, ще ви трябват 3-4 месеца за възстановяването им.


4. ДУХОВНИ УПРАЖНЕНИЯ. Повечето хора не обичат думата "духовност". Мислят си, че става дума за бог, за религии, а съвсем не е така. Аз дори не знам, какво означава. Но ми се струва, че се занимавам с някаква духовна практика, когато правя нещо от долу изброеното:
моля се. Не е важно на кого - на бог, слънцето, на бюрото си - това означава просто да бъдеш благодарен за нещо. Нужни са само няколко секунди на ден.

  • медитирам. Да медитираш повече време е тежко и скучно. Може да се медитира и за 60 секунди или дори 15, като си представяш, че си медитирал 60. Простите правила са - сядате на стола с изправен гръб и наблюдавате дишането си. Няма страшно, ако се отплеснете. Просто се върнете отново на дишането. Опитайте да правите така 5 минути. После шест...
  • изпитвам благодарност. Старая се да си спомня всички хора от моя живот, на които съм благодарен. После се опитвам да си спомня още. После пак още и това не е лесно.
  • прощавам. Представям си всички, които са постъпили зле с мен. После си представям, как им прощавам, (но не, как съжалявам).
  • изучавам. Чета ли "духовен" текст (било то Библия, нещо по дзен или дори популярна психология) се чувствам добре. Това не действа толкова силно като молитвите и медитацията (не приучва мозъка ви да отхвърля глупостите), но все пак помага.


Според личния ми опит, никога не успявам стабилно да постигна трите прости цели, ако не повтарям гореописаното всеки ден. И винаги, когато съм на дъното или на кръстопът и започвам упорито тези процедури, се случва нещо вълшебно:

  • Още преди да изтече месец се срещам със съвпадения. Чувствам се късметлия. Хората ми се усмихват по-често.
  • След 3 месеца извира потока с идеи, след което се изпълвам със стремежа да започна да ги въплъщавам.
  • След половин година се появяват добри идеи, аз ги изпълнявам, а хората около мен ми помагат в реализирането им.
  • След година животът ми се променя напълно. Повече пари, повече късмет, повече здраве и т.н. После пък започвам да измързеливам и забравям ежедневната си практика. Всичко се проваля отново. Но сега се старая да съм постоянен.

Трудно е да повтаряш това всеки ден. 
Никой не е идеален. 
Не знам дали днес ще изпълня четирите точки. 
Но знам, че когато го направя, успехът сработва.



8.04.13 г.

Отново за мрънкащите или негативните в живота ни... ІІ част

Като мисля, върху това, което бях написала по-рано, май всъщност, може би излезе така, че съветвам да се отървем от приятелите, които са с ниски вибрации... всъщност не е така. Не бива да излиза, че ние отказваме на горките ни приятели, изпаднали в беда, приятелско рамо да ги изслушаме - изобщо не става въпрос за това. Всеки от нас има нужда от време на време да сподели с приятели, да се оплаче, да поиска съвет или просто да получи енергийна помощ, прегръдка и т.н. Няма нищо по-естествено от това, нали затова сме приятели.

Имах предвид, че ударението трябва да поставяме върху добруването - нашето и на другите, на всички.

Когато някой е ниски вибрации и най-вече, когато влезе в омагьосания кръг на непрестанното оплакване, този някой вреди на първо място на себе си (да кажем, 18 часа в денонощието тези вибрации влияят върху собствения му живот и му сътворяват не това, което иска - по-скоро възпроизвеждат в живота му това, което не желае - отново и отново). От тези 18 часа, ние може би ще изслушаме половин-един час, хайде, два... Затова смятам, че ако хората са ни близки и можем да говорим с тях, това е по-успешния за тях начин.

Ако не - следващия по успешност начин е да се опитаме да им вдигнем вибрациите, без да им обясняваме, че го правим. Т.е. от един с ниски вибрации и един с високи - да станат двама с високи. За тази цел обаче нашите вибрации трябва да са стабилно високи, ние да сме непоклатими, един вид. Ако не сме, е много възможно да "влезем" в низходящата спирала и те да ни завлекат надолу - тогава ще има двама с ниски вибрации, а това не е полезно за никого. Спомням си за Исус, който е лекувал болните - той не е плакал с тях над болестите им - той е държал техния образ на излекувани, здрави хора - и така им е помагал - казал е - "Стани, Лазаре!" - абсолютно убеден, че Лазар може да стане и да ходи. Това можем да правим и ние, под една или друга форма.

Обаче има категория хора, които упорито не желаят да видят светлата страна на живота. Те са или вече привикнали към ниските си вибрации, които за тях са норма, не намират нищо нередно или опасно в това, и/или са установили практически, не съзнателно, но на практика - че когато играят ролята на "горкият аз", хората им съчувстват и те се чувстват по-добре - поради обмена на енергии, който е винаги от посока към съчувстващия приятел към тях и никога обратно. За този тип обмен на енергия и вибрации си мислех, когато писах предишния отговор. Този тип хора активно се съпротивляват на първите два начина. Ако се опитваме да им обясним какво става - обявяват това за глупости. Ако се опитаме просто да ги ободрим, да ги разведрим, също се съпротивляват, макар че в крайна сметка, поемат енергията ни - правят го по трудния за нас начин, който ни изтощава и оставя без сили за важните неща в нашия живот. 

Да поддържаме изкуствено "енерго-преливане" и да поддържаме този тип отношения си струва, ако това е близък, болен човек.

Но ако това е приятел, който е способен сам да се справи, но не желае да направи опит, защото така е по-лесно - тогава нещата са други. Всъщност, по този начин му правим много лоша услуга. Един вид, му казваме "Ела, аз ще ти помогна, ти не можеш да се справиш сам" и този човек, когато се почувства зле, си казва - чакай да се обадя на Х, винаги, като говоря с нея, се разведрявам. Вместо да си каже - "Чакай сега, нещо ми е криво/кофти - чакай да видя дали не мога сам да оправя нещата".

Това, което аз съм открила като ефикасно, е да прекъсна този тип комуникация по някакъв начин, на момента. По един или друг начин. Понякога - просто ми излиза някаква спешна работа, телефонен разговор, задача, която не търпи отлагане. Предлагам на човека в замяна да направи нещо, което обича той самият - което му действа добре и да се чуем или видим по-късно.  Понякога посланието стига до човека по този начин. 

Отново за мрънкащите и оплакващите се в живота ни... І част

Въпрос:

 Започвам да не контактувам с песимисти и вечно мрънкащи, но всъщност това не е ли малко егоистично, никога не съм избирала приятелите си по това кой колко има или колко е успял, от друга страна си мисля не само за мен, но и за семейството ми.

Отговор:

Изборът е какво да сложим на емоционалната, вибрационна трапеза - своята и на семейство си.

Когато някой сподели успехите си с тебе, той те черпи със своето щастие, високи вибрации, приповдигнато емоционално състояние - и ти "прихващаш".

Когато някой те засипе с оплаквания от това, което не му харесва в живота му и не върви - все едно ти казва - "Уууу, това блюдо е ужасно на вкус - ето, опитай го и ти!"  Дали ще го опитаме, ако ти поднесат ястие с тези думи? Вероятно, ще откажем вежливо... А защо понякога се чувстваме длъжна да опитваме от блюдото на отрицателните емоции и ниските вибрации на другите? И не само да опитваме, ами да изхвърлим хубавата храна, която имаме и да я заместим с това, което дори и тези, които ни поднасят това блюдо, не харесват?

Аз смятам, че всеки има отговорност пред това, каква енергия внася в света около себе си и предпочитам да общувам с отговорни хора.  :)

Един мой любим лозунг:



Всеки има избор в този живот - както ние имаме своя, така и другите си имат своя. Тези, които черпят с ниски вибрации, скоро остават без приятели , (от) които да могат да "черпят"... Ако са ни много близки и имаме възможност да обсъждаме тези теми, може да споделим с тях откровено, когато се започне "серията", но иначе...

Тази тема сме разглеждали и в Дриймленд - ето тук: Какво да правим при срещи с хора, които мрънкат или са негативни?