8.04.13 г.

Отново за мрънкащите и оплакващите се в живота ни... І част

Въпрос:

 Започвам да не контактувам с песимисти и вечно мрънкащи, но всъщност това не е ли малко егоистично, никога не съм избирала приятелите си по това кой колко има или колко е успял, от друга страна си мисля не само за мен, но и за семейството ми.

Отговор:

Изборът е какво да сложим на емоционалната, вибрационна трапеза - своята и на семейство си.

Когато някой сподели успехите си с тебе, той те черпи със своето щастие, високи вибрации, приповдигнато емоционално състояние - и ти "прихващаш".

Когато някой те засипе с оплаквания от това, което не му харесва в живота му и не върви - все едно ти казва - "Уууу, това блюдо е ужасно на вкус - ето, опитай го и ти!"  Дали ще го опитаме, ако ти поднесат ястие с тези думи? Вероятно, ще откажем вежливо... А защо понякога се чувстваме длъжна да опитваме от блюдото на отрицателните емоции и ниските вибрации на другите? И не само да опитваме, ами да изхвърлим хубавата храна, която имаме и да я заместим с това, което дори и тези, които ни поднасят това блюдо, не харесват?

Аз смятам, че всеки има отговорност пред това, каква енергия внася в света около себе си и предпочитам да общувам с отговорни хора.  :)

Един мой любим лозунг:



Всеки има избор в този живот - както ние имаме своя, така и другите си имат своя. Тези, които черпят с ниски вибрации, скоро остават без приятели , (от) които да могат да "черпят"... Ако са ни много близки и имаме възможност да обсъждаме тези теми, може да споделим с тях откровено, когато се започне "серията", но иначе...

Тази тема сме разглеждали и в Дриймленд - ето тук: Какво да правим при срещи с хора, които мрънкат или са негативни?

Няма коментари:

Публикуване на коментар