3.09.16 г.

Как да не сме съзависими? (или За да сте щастливи - гледайте си работата!)

Какво е да си съзависим? Защо връзките ми все не вървят и все се повтарят? Полудял ли е светът?

Повод за написването на този материал е една статия от блог, която случайно прочетох и някои неща резонираха у мен. Авторът е 30 и няколко годишен мъж, който разказва как е стигнал до лично откритие, което преобърнало неговия свят. Предлагам ви откъси от неговия разказ, които преведох за вас - и моите разсъждения над тях. 
Един от повратните моменти в живота ми беше, когато най-накрая ми писна от това, че моите връзки една след друга се разпадаха бурно. Всеки път, когато някоя връзка приключеше, аз започвах все повече и повече да се старая да се справя по-добре следващия път, като неизменно постигах все същия резултат.  Най-накрая ми дойде достатъчно смелост (и отчаяние) да рискувам и да отида при терапевт и да открия защо останалият свят е луд.
Оказа се, разбира се, че светът не е луд. Терапевтът ми обясни, че 

страдам от съзависимост 

От малък, взаимодействайки с другите, съм повярвал, че чувствата на другите са моя отговорност. 
Някой е тъжен? Моя работа е да го развеселя.
Някой не ме харесва? Моя работа е да го накарам да ме хареса.
Някой е разстроен? Моя отговорност е да успокоя и да се държи подобаващо.


Винаги аз бях този, който пускаше шеги и се опитваше да разсмее другите. Винаги бях този, който прекалено анализираше всяка моя връзка, опитвайки се да открия проблемите, преди да са се появили.... което, разбира се, причиняваше проблеми във всяка моя връзка. Бях привличан към други съзависими хора като магнит и всеки път, когато нещата се разпадаха, това беше допълнително доказателство, че не се стараех достатъчно.
Още си спомням личния ми момент от типа "Д-р Фил"*...  този момент, когато честно се запитах сам себе си "И как ти се получава?" и отговорът изведнъж си дойде от само себе си. Пишех в работната тетрадка за съзависимост и трябваше да напиша имената на последните 3-ма души, с които бях имал връзка. Няма проблем. Следващият въпрос беше за начините, по които се бях опитвал да "поправя" връзката, човека или да помогна на човека да се "поправи" сам. Тука изписах цялото оставено място за това. Лесно. 

След това стигнах до третия въпрос.
С всеки от тези хора, дадоха ли усилията ви резултат?

Човек № 1: ___________
Човек № 2: ___________
Човек № 3: ___________
Спомням си как се взирах във въпроса наистина дълго време.
Отговорът, разбира се, беше "Не... не... и не" Не дадоха резултат. Това, което правех, не даваше резултати. Дори по-зле - то ме правеше нещастен.
В този момент осъзнах, че ако исках да променя нещата, то аз трябваше първо да се променя... защото аз бях единственият общ знаменател във всяка връзка, която бях имал. Освен това, аз бях единствената променлива, върху която имах контрол.
Днес аз съм щастливо женен за прекрасна жена и имаме чудесна малка дъщеричка. Все още си имам моите проблеми, върху които трябва да работя (и двамата ги имаме), но поне знаем как да зададем най-важния въпрос. "Какви резултати дава това"?
Напоследък, забелязвам съзависимост навсякъде. Всеки път, когато виждам как моя ултраконсервативен татко да вика срещу последните новини по кабелната телевизия, ми се иска да го питам "И какъв ти е резултатът от това?" Вената на челото му ще се спука един ден и ви гарантирам, че нито един политик няма да му пука за всичките съвети, които той е изкрещял срещу телевизора.
И освен това, това не е не е само на индивидуално ниво. Като общество, сме станали съзависими до ента степен. Стрелят ли се другите хора зад океана? Наша работа е да оправим това. Бедни ли са хората тук, у дома? Наша работа е да оправим това. Политическата идеология май няма значение.... от двете страни на острова, всеки има свое мнение по въпроса  как можем да оправим който и да е проблем на деня, с който се сблъскваме. Никой не се спира, за да зададе по-дълбокия въпрос... "Това наш проблем ли е, та да го оправяме?"
Когато даваме помощите СНАП (вид социални помощи в САЩ) на хора, които не искат да работят или даваме автоматични оръжия на бунтовници от други страни, ние се опитваме да оправим проблеми като бедност или социална несправедливост. Но тези проблеми наши ли са, че да ги оправяме? Изобщо, МОЖЕМ ли да оправим тези проблеми, в крайна сметка?
Да се отговори на това е доста по-сложно, отколкото просто да се разбере един прост принцип, който ще ни помогне да си отговорим на въпроса. Хората се променят, когато болката от промяната е по-малка, отколкото болката от това, да останат същите. В един момент, трябва да се запитаме, дали всъщност не даваме на пияницата питие, преди да хвърлим още пари в решаването на проблемите, като страна. Или дори като личности. В кой момент разрешението на детето ти да живее в мазето на къщата ти помага (да кажем, ако детето е на 22 години и работи на две места с пълен работен ден, за да си изплати заема от колежа) или не помага (да кажем, ако детето е на 25 г. и не е работило нищо вече 6 години, освен да убива страшилища в електронни игри?).
Очевидно, всяка ситуация е специфична. Точно както може да чуеш хора да викат срещу тебе: "ЗАЩО ИСКАШ ДА ЗАБРАНИШ НА ДЕЦАТА ДА ЖИВЕЯТ В МАЗЕТО НА КЪЩАТА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ?! ИМА ДЕЦА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" докато показват дете № 1, може и хората да почнат да ви викат "ЗАЩО ИСКАШ ДА ОТРЕЖЕШ СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА БЕДНИТЕ? ИМА ХОРА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" и да показват вдовица, която се работи на две места, като се опитва да върже двата края.
Проблемът ни е, както го виждам, че не сме способни да направим разлика между вдовицата, майка на две деца и "кралицата" на помощите, която си купува Венти Карамел Макиато (напитка, подобна на капучино, която струва 4.75 долара) от социалните си помощи, докато тригодишното й дете няма обувки.
Върху обществото като цяло, нямам много контрол. Всичко, което мога да направя, е да се фокусирам на това, върху което имам контрол - което съм аз. 
Моите убеждения.
Моите действия.
Нещата, които аз избирам.

Психолозите го наричат "вътрешен локус (локация, локализация) на контрола" или "външен локус наконтрола".  Стивън Коуви го нарича вашият "Кръг на контрол" в противовес на "Кръг на загрижеността/безпокойството"
Така или иначе, вие сте много по-щастливи, когато живеете в средата, вместо във външния кръг.  Както и много по-ефективни. И ако достатъчно от нас правят това, може би ние ще станем мнозинство - вместо съзависимите, които сега управляват всичко.
-----------
* Д-р Фил  - известен психолог, нает от Опра Уинфри да коментира и впоследствие водещ на свое собствено шоу "Шоуто на Д-р Фил"

http://stephencanipe.com/2015/12/codependent/

Няма коментари:

Публикуване на коментар