27.05.14 г.

Предизвикателство: 100 дни щастие

"Можете ли да бъдете щастливи 100 дни подред?" Този въпрос привлича вниманието на страницата "Предизвикателство: 100 дни щастие". Оказва се, че забързаното ни ежедневие ни оставя все по-малко време да се насладим на нещата, които истински обичаме и ни правят щастливи. Парадоксално, но 71 процента от хората не успяват да отделят време, за да завършат предизвикателството, защото нямат време. С други думи - нямат време да бъдат щастливи! 
Дали и вие сте между тях? 

В какво се състои това предизвикателство? 
Ами всеки ден да отделяте време за нещата, които ви правят щастливи - и така поне 100 дни. 

Как точно може да стане това?

Избирате един миг, предмет, човек, гледка или нещо друго около вас, което ви прави щастлив, без значение какво е и без всякакви ограничения - и го снимате. С други думи, превръщате го в картина на вашето щастие. След това качвате по избор чрез "Фейсбук", "Туитър", "Инстаграм", Tumblr или изпращате по е-мейл наmyhappyday@100happydays.com по една такава снимка всеки ден. Авторите на сайта предлагат да се регистрирате при тях, но разбира се, не е необходимо да правите това, за да изпълните предизвикателството. Можете просто да пускате снимките си в специалната тема в любимия си форум, на своята стена във Фейсбук, Туитър, Пинтерест, на приятелите си - където пожелаете! Изборът е изцяло ваш. 

Защо да го правя? 

По този начин естествено започвате да отделяте повече време за нещата, които ви карат да се усмихвате и ви правят щастливи. И така - поне 100 дни. На пръв поглед е  лесно. Оказва се, обаче че малко хора издържат по време на целия 100-дневен период, та това са си 3 месеца и нещо! Дори и да не издържим до края на срока, обаче, ще изпитаме положителния ефект от експеримента, той ни помага да се научим да обръщаме повече внимание на нещата, които ни правят щастливи, носят ни по-добро настроение и т.н.

Ето и причините, които посочват авторите на сайта:

"Хората, които са завършили успешно това предизвикателство, твърдят че: - са започнали да забелязват какво ги прави щастливи всеки ден;
 - са в по-добро настроение всеки ден;
 - са започнали да получават повече комплименти от останалите хора;
 - са осъзнали колко големи щастливци са да имат живота, който имат;
 - са станали по-оптимистично настроени;
 - са се влюбили по време на предизвикателството.
Дори след като предизвикателството е приключило, събраните 100 щастливи момента могат винаги да ти припомнят красотата на твоя живот. Затова можеш да получиш малка книга от 100 страници със своите 100 щастливи дни накрая на предизвикателството!"


Авторите на предизвикателството не са известни, има го преведено на много езици. 

Още информация може да прочетете тук, както и тук и на страницата на английски във Фейсбук.

Темата, в която споделяме нашите 100 дни, а и резултатите от тях е тук, във форума Дриймленд.


25.05.14 г.

Автобиография в пет кратки части - на Порша Нелсън

Част първа

Вървя по улицата. На тротоара има дълбока дупка. Падам в нея. Отчаяна/объркана съм. Безпомощна съм. Нямам вина. Отнема ми векове да открия как да се измъкна.

Част втора

Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока дупка. Правя се, че не я виждам. Отново падам в нея. Не мога да повярвам, че съм на същото място. Но вината не е моя. Отново ми отнема много време да се измъкна.

Част трета

Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока дупка. Виждам я. Все пак падам в нея. Това е навик. Очите ми са отворени, зная къде съм. Вината е моя. Измъквам се незабавно.

Част четвърта

Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока дупка. Обикалям я.

Част пета

Вървя по друга улица

Порша Нелсън
Популярна американска певица, актриса, писателка и композитор.

 
Запазени права (c) 1993, на Порша Нелсън от книгата й "Има дупка в моя тротоар". 
Издателство  Beyond Words Publishing, Hillsboro, Oregon.

15.05.14 г.

Истината за нас: "Аз съм добър"

В това африканско племе, когато някой извърши нещо лошо, го довеждат в центъра на селището. Идва цялото племе, обкръжава го отвсякъде и в продължение на два дни му разказват за всички добри неща, които е извършил. 

Племето вярва, че всяко човешко същество идва на този свят като добро и че всеки един от нас се нуждае от безопасност, любов, мир и щастие, но понякога, докато ги търси, човек прави грешки. В това племе смятат тези грешки за зов за помощ. Те се обединяват, за да издигнат човека отново, да го съединят отново с истинската му същност и да му напомнят кой е той в действителност - докато той самият си спомни за истината, от която е бил временно откъснат: „Аз съм добър“.

 „NABAJYOTISAIKIA, е комплимент използван в Южна Африка, който означава: „Имам респект към теб, ценя те, ти си важен за мен“. В отговор хората отвръщат „SHIKOBA“, което означава „Аз съществувам за теб“.

--------------------------

Този текст се разпространява в интернет и го има на почти всички езици. Според запознати, думите са взети от асамски език, а снимката е от книга за футбола в Африка, на Джесика Хилаут. Такова племе обаче не са открили. 

Мен обаче идеята толкова ме плени, че дори "откритието", че може и да не съществува точно такова племе с точно такъв обичай - не можа да ме поклати.... Убедена съм, че когато очакваме от човека добро, получаваме от него добро. Изпитала съм го хиляди пъти и знам, че е вярно. Знам също, че хората често вършат злини тогава, когато не са "в кондиция", когато са болни, уморени, изтормозени или по някакъв друг начин се намират в личен дискомфорт. На щастливите хора рядко им идва наум да вършат злини... Затова ми се вижда много убедителна тезата, че когато вършим зло, значи сме се отделили от истинската си същност и е добре да ни бъде помогнато да се върнем към нея.

Спомням си думи на Естер Хикс, които много ме впечатлиха и които се опитвам да изпълнявам в ежедневието си, приблизително бяха нещо такова:  "Ще говоря с човека, когото срещам, ако по този начин мога да повдигна духа или настроението му. Ако не мога - ще избера да замълча". 

Много мъдрост и сила има в тези думи. Успяваме ли винаги да замълчим, когато думите ни биха "свалили на земята" човека срещу нас? Не означава ли това, че той се опитва да лети по свой начин и ние, понеже не го разбираме, искаме да прекратим полета му? 

Какво мислите?