16.11.10 г.

Как да се научим да желаем правилно? или Изпълнителят на желания


"Изпълнителят на желанията"
картина от Сергей Панин
Здравейте, аз съм Изпълнителят на желания. Има такова едно нещо на Небесата. Да-да, всичко сте разбрали правилно – аз изпълнявам вашите желания. Не, не съм ангел – аз съм изпълнител. Такъв един апарат, като месомелачка, например. Слагаш месото вътре – а излиза кайма. И аз така – слагаш желанието – а излиза вече изпълнено. Аз отдавна работя с желания. Откакто са създадени. А кога е започнало всичко това – и аз не си спомням. Вероятно, от Началото на Времето.


Какво искам да кажа сега? Толкова често ме проклинат!!! Един вид, как стана така, аз изобщо не съм си пожелавал такова нещо. Но ето какво ще ви кажа – кайма без подправки няма, нали? Лучец, пиперец, солчица... Така и вашите желания! Мислите едно, говорите друго а имате предвид нещо съвсем трето. Така че вашата изказана мисъл е подправена с още много неща!


Ето, помня как си поръча един хубав човек съпруга. Той си ергенуваше доста време и животът си му беше съвсем весел. Обаче реши да се укроти, да си създаде семейство. Мисълта му беше съвсем благородна: «Ще се оженя – ще си помагаме един на друг, ще се поддържаме в трудна минута, ще се борим заедно с превратностите на съдбата, пък и като остареем, ще има кой да ти подаде чаша с вода...» Ами, основното желание е да се ожени, това е ясно. А подправките? Ами че той в каймата е натъпкал и «превратностите на съдбата», и «трудните минути», и «модел на немощна старост»... Желанието му изпълних аз – не мога да отказвам, моята работа е да въплъщавам.... Само че сега той си проклина и съдбата, и жената, и самия себе си, защото целият му живот, откакто се е оженил, се е превърнал само в борба за оцеляване. Така  с жена си двамата въплъщават неговото желание в живота – ту рамо до рамо, ту гръб с гръб... Ясно, че мисли – женитбата му е била грешка. А всъщност – както си го е поръчал, така е и изпълнено!


А още си спомням и друг случай. Едно младо момиче си мечтаеше за любов. Любовта е хубаво нещо, правилно. Обаче тя как си мечтаеше!!! «Искам, видите ли, безумна любов, да забравям за всичко на света, сякаш с главата – и в кладенеца, нито един ден да не прилича на друг, той от мен очи да не отделя, да ме обича повече от живота си, да не се отделя от мен нито крачка встрани!». Речено – сторено. Като достигна желанието й нужната плътност – и веднага за преработка. Подбрахме й зноен южен момък, красавец, джигит, горещ и необуздан. Да можехте да я видите на какво прилича сега!!! Той я ревнува черно, само изисква от нея доказателства за любовта й, и все му е малко. Любовта наистина е безумна при тях, никакъв разум няма там – само страсти. А как я следва!!! Всичко точно е изпълнено – нито на крачка не й дава да се отдели, очи не отделя от нея. Само ме е страх, че тя ще стигне до последната черта – и с главата в кладенеца...


Не, не си мислете, че всички се хвърлят в такива крайности... Аз ви разказвам само изключителните случаи. Не на всички страстите са толкова бурни. Но все едно има много недоволни!


Ето, сами разсъдете: една жена се смята за грозна и непредставителна. И всеки ден се моли тихичко «Господи, прати ми някого! Какъвто и да е, и с криви крака да е, плешив да е, стар – какъвто и да е. И на дивана да седи с вестник – нека. Само да има мъж в къщи. Аз бих му създала всички условия, да му е хубаво. Моля те, Господи!»


Такава чиста молитва винаги долита до небето. Веднъж долита, втори път долита, сто пъти долита... И ето, че се образува нужната плътност и ето че Небесната Канцелария я регистрира и подписва да се изпълнява. Сега си помислете – коя жена ще бъде доволна, ако на дивана й се засели с вестника си един плешив старец с криви крака, и на всичкото отгоре непрекъснато изисква внимание! Ама нали си го измоли самичка!!! Въпреки че в дълбочината на душата си беше уверена, че за неземната й скромност ще й дадат Принца на бял кон. Е, в най-лошия случай Емеля с неговата тристайна печка и вълшебна щука. Мили мои!!! Тук при нас никой не оценява скромността по шестобалната система! Тук при нас се изпълняват желание – и то именно така, както сте си ги поръчали!


Ето една способна девойка в зряла възраст (в смисъл, която приближава 30-те) чрез специални тренировки си доведе силата на мисълта до неимоверни висоти. И, значи, изпраща такава поръчка: «Съгласна съм много да работя, дори на няколко места, аз съм силна, ще издържа, само да обезпеча себе си и бъдещите си деца»! Амин, другари! Тоест, край!... Та тя сама си поръча такова съществуване. Работи на няколко места. На всяко място има много работа. При това тежка – защото тя е «силна» и «Ще издържи». А децата – винаги си остават «в бъдещето». Та тя сама така е казала! А силата на желанието при нея е – да й завидиш! Разнася се из цялата Вселена. Ха опитай се да не го изпълниш! Пак добре, ако тя, като се помъчи-помъчи, пък се сети да изпрати друго желание. Ами ако не се сети? Така и ще си живее, на принципа «има такива невероятно жени на света». Само че, като правило, са нещастни...


 И ето още една умна жена (наистина умна, изобщо не иронизирам), решила да смъкне от себе си кръста, който е влачила половин живот. Децата май вече са пораснали, мъжът й я е измъчил с липсата си на инициатива – без нейна команда един чай няма да изпие. И тя си поръчала желание – «Искам да бъда слаба жена! Вече се наработих, уморих се до смърт, сега нека те се повъртят около мен!» И понеже, както вече казах, тя беше умна – употреби специални методи за най-скоро изпълнение на желанието си. И какво си мислите? Изведнъж, не щеш ли, й се образува сурова болест. От тези, дето са до живот. Лежи си тя в леглото, «слабата жена», чувства се ужасно зле – нали «се е уморила до смърт», а семейството й се повърти-повърти около нея – и хайде всеки по своите работи. Те нали не са си поръчали болна мама – животът им си продължава! Слава Богу, моята умница имаше много време, за да може, докато лежи самотна, да си преосмисли погрешните убеждения и да ни изпрати нова поръчка. И, сега – всичко както си му е редът – оцениха плътността на желанието, пресметнаха вариантите, сложиха го да чака ред, внесохаизменения в сценария, после ми го предадоха на мен. Общо взето, след година и следа не остана от неизлечимата болест. Моята умница сега учи другите, как трябва да си формулират правилно желанията. Защото има опит! Има-няма – цяла година сурова практика!

Даааа, желанията, ако се замислиш, са страшно нещо. Можеш да си пожелаеш такива неща! Та и не само на себе си. Ето един баща казва на сина си! «Тъпак! Аз на твоите години вече... Ти само мислиш разни глупости и ръцете ти – отзад сложени! Цял живот ще си неудачник, лузър, аутсайдер!» Какво пожелание само – а? А ако синът му повярва един ден? И ще трябва да изпълня такова едно двойно желание? Всъщност, какво говоря – «трябва» да изпълня – направо изпълнявам! Има много такива желания. А да питаш бащата – защо – ще се развика като малоумен – «Изобщо не съм му желал такива работи! Аз за хубаво!» Пък ние си нямаме тук оракули и тълкуватели – както си го поръчал, така си го получаваш!

Плътност на желанията... Това е важно нещо. Ако вие едно след друго си мислите, че нещо лошо ще се случи, му давате своята енергия и то с всеки път става все по-плътно, все по-осезателно. И рано или късно попада в моята месомелачка. А после вие ще си кажете «Ето на, така си и знаех...» Макар  че всъщност трябва да си кажете «Аз така си го измислих...». Ето какво ви съветвам – ако ви дойде в главата лоша мисъл – вие я хванете и веднага я превърнете в хубава. Например – страх ви е да летите със самолет. Терористи, там, и така нататък. Веднага си представете, че терористите имат някакъв празник. Шишчета там ядат, пилаф, разговори по сърце, източни танци. Не им е до вашия самолет – празнуват си! Пожелайте им повече щастливи празници – и си летете спокойно.


И отново за плътността на времето. Вече казах – от желанието до въплъщението трябва да мине време. Докато го изучат, докато уточнят, подпишат, докато съберат ресурсите на Вселената... А между другото, много от вас просто не умеят да чакат! Като не стане веднага, си казвате «Ами добре, и без това не го исках чак толкова». А като не го искате чак толкова – желанието отива в коша. Кой ще ви го изпълни, ако не го искате чак толкова? Учете се да вярвате и да чакате. Ние тук работим изключително за вас, нямаме друга работа!



А понякога се случва – и желанието е изпълнено точно, и човекът е щастлив, и въпреки всичко сам всичко се старае да си развали. Ще ви разкажа история – просто роман с продължение.


Обърна се към нас една млада жена. Умна, красива, чиста душа. И желанието й беше хубаво – за Чиста Любов. Цяло удоволствие е да се изпълняват такива желания. Не си спомням вече дословно, но звучеше примерно така: «Искам неземна любов, отношенията ни да са като празник, да има романтика, взаимна нежност, грижа и щастие, и детенце да си имаме, любимо и дългоочаквано. И всяка среща да е като първия път – и като последен – също!»  Гледам аз, какви подправки има. Подправките обикновено излизат от подсъзнанието, хората често не ги осъзнават. А при нея към чистото намерение за Любов е примесено и нещо друго» Битът убива любовта, превръща я в навик. Когато всеки ден вече не е празник, а ежедневие». Добре, казвам си, ще го имаме предвид.


Това желание изпълнявах с огромно удоволствие! Подбрахме й идеален партньор – точно същите убеждения, едно към едно. И се получи при тях Велика Любов, чиста романтика – букети, писма, телефонни разговори, срещи, раздели, еднакви интереси, танц на душата! И аз се любувах – феерия, вълшебен сън. Как си подхождат един на друг... Дето му казват – идеална двойка. Той щастлив, тя щастлива – душите звучат в синхрон, и детенце се роди в любов, изобщо, поръчката е изпълнена 100 %.


Мислите си – щастлив край? Как ли пък не! След някое време тя решава, че това й е малко. Сега иска да живеят заедно. Всеки ден да се събуждат в едно и също легло, а всяка вечер да вечерят семейно на масата. Ето ти на...


Нашите тук, в Небесната канцелария, си чешат ореолите: ами че това си е съвсем ново желание, изобщо не е продължение на старото, както тя си мисли... Значи, питаха Ангела-Хранител, какво си мисли нейния любим по тоя въпрос. А неговите съкровени мисли ето какви са: «Господи, благодаря ти за тази жена и за тази любов! Всичко ни е като във вълшебен сън. Само дано не се събудя! Много години вече сме заедно. Детето ни ще тръгне на училище скоро. И такава свежест в отношенията ни! Това е, защото не живеем заедно. Всяка среща ни е като за пръв път! И като за последен. Спомням си предишния си опит със семейния живот – и настръхвам. «Семейната лодка се разби в ежедневния бит», както е казал поетът. Не, повече няма да повторя тази грешка, моята мила ми е прекалено скъпа. Аз така я обичам!!!»


Кажете ми моля ви се, какво да се прави??? По-рано желанията им съвпадаха, сега – влязоха в противоречие... Него да го променяме – хич не може, нали има свобода на волята! А той за съвместен живот не ще и да чуе! Страхува се да не загуби това, което има. И не без основания! Разбира се, отношенията им ще станат други. Права е моята красавица – когато е всеки ден, тогава – вече не е празник...


Разбира се, ние й намеквахме, водихме й подходящи мъже в живота, със съответните убеждения. Тя, обаче, и в упор не ги вижда – нейният любим също й е скъп. Други не иска, тя него чака – кога ще узрее...

Ето и така се случва, сами виждате... Щастието – е тънко нещо, многообразно. Не е лесно да го опитомиш, а много лесно е да го уплашиш... Затова и ви казвам – преди да си поискате наистина, помислете – точно това ли искате? Че иначе – като се въплъти, не можете да го върнете назад, ще трябва да живеете с това, което имате.


Някакъв мъдрец е казал – «Страхувайте се от желанията си, те имат навика да се сбъдват». Е, мъдрецът е живял отдавна, човечеството оттогава мнооого е пораснало. А аз по друг начин ще ви го кажа. «Не се страхувайте от желанията! Изучавайте ги, анализирайте ги, шлифовайте ги и ги довеждайте до ума! Учете се да желаете правилно – и тогава всичко ще стане както трябва.
А аз, Изпълнителят на Желанията, ще ги въплътя в живота по най-добрия начин. Сто процента!

Източник: Мечтите се сбъдват!

12.11.10 г.

Как да забогатеем - Арина Евдокимова (екстрасенс)

-- Арина, не е тайна, че към вас често се обръщат с молба да им помогнете да забогатеят. Легенди се носят за ефекта на заредените от вас парични талисмани, а сега помагате да се открие индивидуалния паричен канал. Нима всичко това наистина е възможно?

Както е известно, "Творецът е създал човека по свой образ и подобие". Това значи, че всеки от нас също може да създава, твори, мисли и, главно, да управлява тази мисъл. 


За съжаление, хората са по природа мързеливи. Мързи ги да се помолят, мързи ги да си приведат мислите в ред, мързи ги да помечтаят, мързи ги да включат интуицията си. Но светът не стои на едно място. Крачейки напред, цивилизацията притъпява човешката интуиция, и увеличава приоритетите на материалните ценности. Принудени сме да работим, за да се издържаме. А за това ни е необходимо не само да се трудим, но и да мислим.


Веднъж при Буда дошъл един ученик и го попитал "Учителю, как да стана богат?" И Буда отговорил - "Съществуват богинята на мъдростта Сарасвати и богинята на богатството Лакшми. И двете са жени и и двете са ревнини. Отиди при Сарасвати, а Лакшми от ревност ще те последва". 


-- Тоест човек трябва сам да притегли към себе си богатството?

Отново Буда е казал "Ние сме това, което мислим". И това наистина е така. 


Не можем вече да отричаме, че човек не е само физическо тяло, но и тънка енергетична система. И все пак, много от нас живеят в илюзиите на някакво необмислено безсъзнателно щастие. Много искат да станат богати, но нищо не правят за това - нито физически, нито психологически, нито енергетически. Моят девиз, който предлагам на клиентите е: : Ако искаш да получиш това, което нямаш, ще трябва да правиш това, което не си правил. 

Човек, който е решил да стане богат, трябва да разбира, че ще трябва много неща да промени. 

9.11.10 г.

Как да създадем изобилие? - Стийв Павлина


Вчера слушах Стийв Павлина - за първи път го срещам. Един на пръв поглед "момък" с крехко, леко анемично изглеждащо телосложение, който от банкрут стигнал до много проспериращо положение и в 4 поредни видеота (виж под текста) , обяснява пътя (си) към изобилието. 

Две неща ми се видяха важни:

1. Че трябва да променим основната си вибрация, т.е. начина, по който се чувстваме, за да съвпадне с желанието ни.  Препоръчва това да стане, като отначало отделяме 20 минути на ден, за да се почувстваме такива, каквито искаме да сме - в случая с неговия пример - "изобилни", богати. Да намерим начина си, по който да усетим, макар и за малко, как ще се чувстваме, когато имаме нещата, които желаем. Постепенно да стигнем до 20 минути и когато сме постоянни, малко по малко тази вибрация, това излъчване от нас ще завладява все по-голяма част от деня ни, ще влизаме в това състояние бързо, когато пожелаем, и за все по-дълго време. Когато това стане преобладаващата ни вибрация, значи вече промяната е на път.

2. Куражът. Вече няма да ни харесват неща и хора около нас, носещи старата вибрация, от която се отделяме, за да преминем в новата, за да променим живота си. Дори ще ни дразнят - и това е естествено - вибрациите са много различни. Това изисква кураж... Обаче ще забележим, че се появявят нови неща, хора, случват се събития, които носят чертите на промяната, на състоянието, към което се стремим. В неговия случай - бизнес възможности, които са подходящи. 

И тук трябва кураж - да кажем "да" на тези необичайни за нас неща, да приемем предложения, които ни плашат, защото са различни от това, с което сме свикнали. Защото ни изваждат от зоната ни на комфорт. Тук аз имам да си размишлявам... Сещам се за не една възможност, на която съм казала "не" от ... страх, вероятно. От неувереност, че няма да се справя, че няма да се чувствам комфортно. Чудесното е, че вече имам възможност да го осъзная. 

Вчера ми предложиха да поработя нещо от сферата на работата, която напуснах. Щеше да ми донесе незабавни пари - не много, но веднага и без данъци хехе. Не го направих. Защото ме връща към онова, на което обърнах гръб. Защото не беше мечтата ми. Беше работа, с която да си плащам сметките. Осъзнах, че ако приема, ще го направя, защото искам някаква финансова сигурност и се страхувам, че пътят, който съм избрала, и който (уж) вярвам, че е правилният, няма да ми донесе това изобилие. Като осъзнах това, се почувствах много добре, че не казах «да»...

Стийв Павлина даде много смешен пример, като изимитира  един сериозен чичка, който с ясно съзнание на собствената си значимост и бавно примляскващ думите си, обяснява, че всъщност Законът за привличането не работел за него и май не бил верен изобщо. Защото чичката всеки ден си четял целите, повтарял утвържденията си съвестно - и нищо не се материализирало. А всъщност се опитвал да материализира живот, пълен със страст и вълнение, пълен с изобилие. И Стийв казва - цялото му същество излъчва точно обратното - скука, апатия, откъснатост, в най-добрия случай - едно ниско ниво на удовлетворение. Това не е усещане на страст, изобилие - няма го чувството. Ако чувството го няма - нищо няма да се материализира! Трябва да излъчваме чувството навсякъде около нас. 

И добавя - че за него четене на утвърждения изобщо не действа, ОСВЕН ако чрез четене на утвърждения можеш да стигнеш до това състояние на страст, вълнение. Затова той използва визуализации - представя си се по начина, който иска да постигне, как се чувства там.

И защо казвам всичко това - защото всеки си има свой начин да достигне до това състояние. Ако някой искрено и дълбоко вярва, че даден ритуал му помага да привлече пари физически, или притегля като магнит най-добрия партньор за него - значи това работи за конкретния човек.

Напоследък все повече мнения срещам, че когато се появи ново предложение и отначало то ни хареса, а после преценим, че трябва да откажем - това обикновено е гласа на ума, а не на интуицията. В другата книга, която чета в момента - за Хоопонопоно се обяснява, че с ума си имаме възможност да преработим на съзнателно ниво една ужасно малка част от информацията, която е около нас - а интуицията е начин да поберем тази информация в себе си, макар и да не я обработваме по логичен и съзнателен път. Обаче някакси я използваме при интуитивни решения. 

Общо взето, когато някое решение е продиктувано от желанието ни да се презастраховаме, от някакъв вид страх или опасение (че няма да има достатъчно, че може да изгубим нещо или някого), тогава обикновено става дума за "бедняшко" мислене и това не е истинския ни вътрешен глас.