10.06.15 г.

Защо понякога ни е трудно да прощаваме?

Често отговарям на въпроси, защо, когато реша да прощавам, имам някаква вътрешна или дори не толкова скрита съпротива да простя, сякаш нещо в мен се бори да не простя?

Ето един от отговорите:

Когато усещаме вътрешна борба, всъщност се бори егото, желанието в този отминал конфликт, след който са останали лоши чувства, да останем прави.

Но всъщност, прошката няма нищо общо с това, кой прав, кой - крив. Целта на прошката е да се изчистим от отрицателните чувства, които сме натрупали към хората и света, т.е. да пречистим себе си. Прошката не означава да омаловажаваме това, което се е случило или да даваме разрешение то да се случи отново. 

Прошката е като измиването - не си губим времето да търсим кой и защо ни е изцапал, докато сме вървели през деня си, нали? Когато искаме да се измием, просто отиваме на мивката и си измиваме лицето, ръцете. 

И с прошката е така. Осъзнаваме, че това, което се е случило, е нещо обикновено, случва се с всички и не търсим вина, защото по принцип всеки прави най-доброто, на което е способен в даден момент от развитието си, в конкретната ситуация. Прощаваме им, защото те не са виновни, че не са могли да се справят по друг начин или по-добре и защото няма причина да продължаваме да отравяме себе си с негативни чувства като гняв, яд, обида и т.н. Нали не се сърдим на детето, което си е завързало връзките на обувките на възел, щото не може още да ги връзва хубаво? Този подход е полезен към всяка ситуация. 

И едно много важно нещо - когато прощаваме на друг, трябва да помним да простим и на себе си, за каквото и да се обвиняваме, да съжаляваме, че не сме могли да направим нещо по друг начин. Тогава изчистването ще бъде пълно и удовлетворително.

7.06.15 г.

Не си търсете сами проблеми, решавайте тези, които ви намират сами.

Или още за проблемите, които избираме да решаваме, за това, как можем да избираме накъде да насочим вниманието си, съответно - енергията си.

Материалът, който предлагам, е по повод на публикацията  Умението да се чувстват границите в темата "Енергийна безопасност"  във форума "Dreamland-bg - Да сбъднем мечтите си заедно!"


От една страна,  всички мисли съществуват в информационното поле и когато можем, ние ги приемаме. В зависимост от личното ни състояние можем да приемем информация, която да води до мисли, смятани за новаторски и така да открием, да изобретим нещо ново или да го развием. По този начин често различни хора в различни части на света независимо разработват едни и същи изобретения, без да са свързани едни с други - има описани много случаи. В този смисъл, колкото и парадоксално да звучи, нито една от мислите, които усещаме, че мислим, не са изцяло и само наши - и в това няма нищо лошо. Все пак сме част от един огромен организъм - Земя, Вселена... Някои предпочитат да го наричат "Бог".

Но това, което ми харесва в статията, е нашето право на избор. Ние можем да изберем каква част от информацията от това поле да приемем като "своя", да я поканим в главата си и да й отдадем вниманието си. Можем да правим това, когато сме "събудени". Когато упражняваме чувството си за преценка - а не безразборно.

Един пример: когато биваме заливани с информация за световни конфликти, страшни болести по света и т.н. - това не е информация, която е "наша", защото въпросното събитие не е в живота ни - не и докато не му отворим вратата и не го поканим да присъства в живота ни. От друга страна, ние си имаме проблеми, които са си лично наши, с тях ни е срещнал животът чрез Закона за привличането и ние си имаме средствата и възможностите да ги решаваме.

Какво обаче се получава често? Когато биваме заляти с разни други, чужди проблеми и информация - те могат да ни дойдат "в повече". Ние нямаме инструментите и възможностите да решим тези други проблеми. Ако се вживеем, впечатлим или обръщаме непрекъснато внимание на проблеми от този характер, това може да доведе до усещане, че сме много "натоварени" от тях, и общото ни състояние може да се влоши, да бъдем извадени от баланса и така да се лишим от енергията и възможностите, които имаме, за да решавме собствените си проблеми.

Резултатите са, че разпиляваме енергията си, не можем да се фокусираме върху важните за нас неща, а подхранваме чужди проблеми. По-неприятното е, че по този начин ние правим тези чужди проблеми насила свои - т.е. оттук нататък Законът за привличането ще започне да ни донася още от същото "блюдо"... И в един момент започваме да се чудим откъде ни е дошло някакво заболяване, неприятен инцидент в нашето обкръжение. Нали никога не сме искали такова нещо и не сме го "поръчвали"? Всъщност - без да знаем, сме направили точно това. Да, наистина не сме мислили за това, че ще се разболеем, но сме следили новините за Ебола по света. Не сме обмисляли възможността ние самите да попаднем в автомобилна катастрофа, но пък вероятно сме се ужасявали от грозните картини на катастрофи, бедствия и нещастия по телевизията.

Затова е добре, в ежедневието, преди да отделим вниманието си на нещо, да се запитаме - това мой проблем ли е? Искам ли да отделя от вниманието си/енергията си за него - или предпочитам да ги насоча към нещата, които аз мога да направя в живота си, да създам, да подобря, да зарадвам, да усмихна, да погаля, да.... и т.н. Струва ли си да задоволя любопитството си, като платя цената на недостатъчния си просперитет, здраве, късмет?

Когато си отговорим еднозначно на този въпрос, тогава можем да сме истински творци, които използват силите и възможностите си, за да създадат точно това, което желаят!