Въпреки това - поема от Майка Тереза и Кенет Кийт

Майка Тереза

Хората често са неразумни, нелогични и егоцентрични -Прощавай им въпреки това. 
         
Ако си добър, хората могат да те обвинят в егоистични скрити помисли.
Бъди добър въпреки това.

Ако успяваш в живота, ще спечелиш 
лъжливи приятели и истински врагове.
Успявай въпреки това.

Ако си честен и искрен,хората може да те измамят.           Бъди честен въпреки това.

Това, което си създавал с години,
хората може да разрушат за една нощ.
Създавай въпреки това. 

Ако намериш покой и щастие, някои ще ти завидят. 
Бъди щастлив въпреки това.

Доброто, което правиш днес, често ще бъде забравяно.
Прави добро въпреки това.

Дай на света най-доброто, което имаш,
и то никога няма да е достатъчно.
Давай най-доброто от себе си въпреки това!

В крайна сметка, всичко е между теб и Бог. 
И никога не е било между теб и хората.

Източник

Тази поема е написана на стената на дома за деца на Майка Тереза в Калкута, Индия и масово се приписва на нея. Според някои източници, била написана и на стената на нейната стая. 

Кент Кийт, 1969 г.
Снимка:
http://www.paradoxicalcommandments.com/origin.html

Авторството обаче не е нейно. Поемата е базирана на "Парадоксалните божи заповеди" на Д-р Кент М. Кийт, написани през 1968 г., когато е бил на 19 г. като част от брошура за студенти-лидери. 

Парадоксалните божии заповеди

от Д-р Кент М. Кийт

Хората са нелогични, неразумни и егоистични. 
Обичай ги въпреки това.

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоистични скрити мотиви. 
                                                                               Прави добро въпреки това. Do good anyway.

Ако успяваш, ще си спечелиш фалшиви приятели и истински врагове.
Успявай въпреки това.

Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре. .
Прави добро въпреки това.

Честността и откритостта те правят уязвим.
Бъди честен и открит въпреки това.

Най-големите мъже и жени с най-големите идеи могат да бъдат застреляни от най-дребните мъже и жени с най-дребните умове. 
Мисли мащабно въпреки това.

Хората са благосклонни към онеправданите, но следват победителите. 
Пребори се за няколко онеправдани въпреки всичко. 

Това, което си градил с години, може да бъде унищожено за една нощ. 
Гради въпреки това.

Хората наистина имат нужда от помощ, но може да те нападнат, ако им помогнеш. 
Помагай им въпреки всичко.

Дай на света най-доброто, което имаш и ще те изритат в зъбите. 
Давай на света най-доброто, което имаш въпреки това.

© Copyright Kent M. Keith 1968, renewed 2001

Защо понякога ни е трудно да прощаваме?

Често отговарям на въпроси, защо, когато реша да прощавам, имам някаква вътрешна или дори не толкова скрита съпротива да простя, сякаш нещо в мен се бори да не простя?

Ето един от отговорите:

Когато усещаме вътрешна борба, всъщност се бори егото, желанието в този отминал конфликт, след който са останали лоши чувства, да останем прави.

Но всъщност, прошката няма нищо общо с това, кой прав, кой - крив. Целта на прошката е да се изчистим от отрицателните чувства, които сме натрупали към хората и света, т.е. да пречистим себе си. Прошката не означава да омаловажаваме това, което се е случило или да даваме разрешение то да се случи отново. 

Прошката е като измиването - не си губим времето да търсим кой и защо ни е изцапал, докато сме вървели през деня си, нали? Когато искаме да се измием, просто отиваме на мивката и си измиваме лицето, ръцете. 

И с прошката е така. Осъзнаваме, че това, което се е случило, е нещо обикновено, случва се с всички и не търсим вина, защото по принцип всеки прави най-доброто, на което е способен в даден момент от развитието си, в конкретната ситуация. Прощаваме им, защото те не са виновни, че не са могли да се справят по друг начин или по-добре и защото няма причина да продължаваме да отравяме себе си с негативни чувства като гняв, яд, обида и т.н. Нали не се сърдим на детето, което си е завързало връзките на обувките на възел, щото не може още да ги връзва хубаво? Този подход е полезен към всяка ситуация. 

И едно много важно нещо - когато прощаваме на друг, трябва да помним да простим и на себе си, за каквото и да се обвиняваме, да съжаляваме, че не сме могли да направим нещо по друг начин. Тогава изчистването ще бъде пълно и удовлетворително.

Торбата с картофи

Един учителят помолил децата в класа да донесат за следващия ден по няколко картофа и по една прозрачна торбичка. 

 - Сложете в торбичките си по този картоф за всеки, на когото сте се ядосали и не можете да му простите. Напишете от едната му страна името му, а от другата - датата, на която ви е обидил. – заръчал Учителят.

 Сега трябва носите тази торбичка със себе си в продължение на една седмица. Да я слагате до леглото си, когато си лягате или до себе си, когато четете или играете. И ако някой ви обиди отново, трябва да сложите нов картоф за него. 

Някои деца имали един или два картофа, а на други картофите били повечко и се увеличавали още повече. Отначало им се видяло забавно да разнасят картофите насам-натам, но с времето се уморили и особено им писнало, когато първите сложени картофи започнали да се развалят и от торбичките се разнасял неприятен мирис. 

Когато седмицата привършила, децата си отдъхнали с облекчение. Учителят ги попитал как са се чувствали и те с удоволствие разказали, колко им е тежало и как неприятно са се чувствали от вонливите вече картофи.

Учителят обяснил - това, което стана с картофите, става и в сърцата ви. Всеки път, когато се обидите на някого и не можете да му простите, все едно слагате картоф вътре в себе си. Отначало не го усещате, но с времето тези "картофи" започват да ви тежат и зловонието на обидата или омразата започва да вмирисва душата, а и тялото ви. Носите тези чувства където и да отидете и те се отразяват на всичко, което правите. 

Вие не можахте да изтърпите картофите и тяхната миризма дори и седмица - а представяте ли си какво се случва с вас, ако носите тези "картофи" с вас цял живот? Животът става много по-лесен, когато изхвърлим тези чувства от нас - обида, яд, омраза. Когато простим.

Хората често мислят, че прошката е дар за другия, за този, който ги е обидил и затова не са склонни да му го дадат. Мислят, че е справедливо да не дадат дар на този, който ги е наранил. Обаче забравят, че да се освободиш от гнилите картофи, които носиш със себе си, е дар към самия себе си! 

Защо да прощаваме?

"Прощавайте на хората, за да не влезете и вие в същата примка. Ако не простиш, ще носиш човека в ума си, заедно с греха му, който ще те зарази. Ако му простиш - и той, и грехът му ще бъдат вън от тебе. Kазвам - прости на човека! Не дръж в ума си, нито грешника, нито дрехата му. Прости му, за да бъдеш свободен от неговата дреха."

Петър Дънов

Още за прошката и техники, които да ни помогнат да простим: 

ПРОШКАТА - начин да излекуваш живота

Музикален начин за справяне със здравословни проблеми, за прошка, пускане да си отидат на негативни чувства

Има едно музикално произведение с вибрация, позволяваща да бъдем в такова състояние, че да привлечем необходимата информация, ситуации, хора и възможности, които са ни необходими, за да се справяме със здравословни проблеми и проблеми, свързани с „пускането“ да си отидат от нас на нежелани емоции. Тази музика помага да простим на себе си, да се освободим от съжаления за миналото, мъка, тъга - чувства, които понижават вибрациите ни. Като прощаваме на себе си и се освобождаваме от тях, ставаме по-цялостни. 

Това са първите три минути от Седмата симфония на Бетовен, част втора. Слушайте тази част, когато сте в състояние на покой, позволете на музиката да премине през вас, да ви „измие“ отвътре – тези акорди са именно това, което ще ви позволи да се освободите от тъгата, от мъката, от съжаленията за миналото и да преминете към вибрацията, която ще ви позволи да привлечете към себе си информацията, необходима ви, за да бъдете в състоянието на здраве – което е ваше рождено право.

По Башар, "преведен" от Дарил Анка 





Целият запис на интервюто с Дарил Анка за Башар, откъдето е този съвет, може да гледате тук:

12-те "божи заповеди" на Луиз Хей – да ви помогнат да се научите да обичате себе си.

1. Спрете всякаква критика.

Критиката никога не променя нищо. Откажете се да критикувате себе си. Приемете себе си точно такива, каквито сте.

Всички се променят. Когато критикувате себе си, се променяте в отрицателна посока. Когато се одобрявате, промените са положителни

2. Прощавайте на себе си.

Пуснете миналото да си отиде. Направили сте най-доброто, на което сте били способни по онова време – според разбиранията, усещанията и знанията, които сте имали тогава. Сега пораствате и се променяте и  ще живеете живота си по различен начин.

3. Не плашете сами себе си.

Спрете да тероризирате себе си със собствените си мисли. Това е ужасен начин на живот. Намерете въображаема картина, която ви носи радост и удоволствие и  когато се появи плашеща мисъл, превключвайте незабавно на мисъл, която ви донася удоволствие. .

4. Бъдете добри, внимателни и търпеливи.

Бъдете добри към себе си. Бъдете внимателни към себе си. Бъдете търпеливи към себе си, докато научавате нови начини на мислене. Отнасяйте се към себе си като към някого, когото наистина обичате.

5. Бъдете добри към ума си.

Омразата към себе си е само омраза към собствените си мисли. Не се мразете за това, че имате тези мисли. Внимателно променяйте своите мисли.

6. Хвалете себе си.

Критиката пречупва вътрешния ви дух. Похвалата го укрепва. Хвалете себе си колкото можете повече. Кажете на себе си колко добре се справяте с всяка дреболия.

7. Оказвайте подкрепа на себе си.

Намерете начини да оказвате подкрепа на себе си. Обърнете се към приятели и им позволете да ви помогнат. Проява на сила е да помолиш за помощ, когато имаш нужда от нея.

8. Отнасяйте се с любов към своите отрицателни черти.

Приемете, че сте създали тези черти, за да задоволите някакви нужди. Сега намирате нови, позитивни начини, за да удовлетворите тези нужди. Затова с любов освободете старите негативни модели. 

9. Погрижете се за тялото си.

Научете повече за правилното хранене. От какъв вид гориво има нужда вашето тяло, за да има оптимална енергия и жизненост? Научете повече за физическите упражнения. Какъв вид упражнения харесвате? Отнасяйте се с любов и благоговение към храма, в който живеете.

10. Работете с огледало.

Гледайте се често в очите. Изразявайте нарастващото усещане за любовта, която изпитвате към себе си. Простете на себе си, докато се гледате в огледалото. Говорете на родителите си, докато гледате в огледалото. Простете и на тях. Поне веднъж на ден, кажете – „Обичам те, наистина те обичам!“

11. Обичайте себе си. Обичайте се сега.  

Не чакайте, докато оздравеете, или отслабнете, или си намерите нова работа, или нова романтична връзка. Започнете сега – и направете най-доброто, на което сте способни.

12. Забавлявайте се.

Спомнете си нещата, които са ви радвали като дете. Включете ги отново в живота си. Намерете начин да се забавлявате с всичко, което правите. Позволете си да изразите радостта от живота. Усмихвайте се. Смейте се. Ликувайте – и Вселената ще ликува заедно с вас.  

Луиз Хей, 2012

Всички права са запазени.

Добре е да принтирате тези правила и да ги сложите някъде на видно място, за да си ги припомняте всеки ден. Всички бихме имали полза от малко повече любов към себе си!

Източник на английски език

Какво е прошката?

Като кажем "прошка", в съзнанието ни изниква картина, в която протягаме приятелски ръка на този, който ни е наранил, казваме му "няма нищо, нищо не се е случило"... Понякога виждаме него, злодеят, простен от нас, получил позволение да върви и да тъпче хорските души и да върши злините си отново... Сякаш нямаме моралното право да му простим, за да предпазим другите от злодеянията му... Сякаш всичко в нас се бунтува, защото той/тя е направил нещо лошо, и не заслужава това... Защото ни боли и искаме той/тя да почувства поне част от нашата болка...

Това са картини, нарисувани от нашето Его, което иска да имаме контрол над всичко и всички. Което, разбира се, е невъзможно.

Когато прощаваме, не оневиняваме този, който ни е наранил. С прошката си не го насърчаваме да повтори деянията си. Не го приемаме за най-добрия си приятел.

Когато прощаваме, правим добро най-първо на себе си. Освобождаваме се от изяждащите ни гняв, омраза, яд, чувство за несправедливост, болка, самосъжаление... От тези емоции, които тайничко са тровили всеки наш ден, в по-скритите кътчета на ума ни, не позволявайки радостта да се настани там.

Когато прощаваме, казваме на този, който ни е наранил (може и наум, и е препоръчително - отначало) - пускам те да си отидеш от мислите ми. Силна/ен съм, мога да се освободя, да се отърся от станалото и да вървя напред. Ще се радвам на живота и ще имам много други прекрасни преживявания. Няма да позволя това, което е станало, да ми пречи повече.

Чрез прошката всъщност отново ставаме силни. Щедри. Великодушни. Разбиращи. Тогава вече може да осъзнаем, че този, който ни е наранил, го е направил, защото не е могъл да бъде друг в онзи момент. И че няма смисъл ние да продължаваме да се наказваме за това. Пожелаваме му да стане по-добър - и го пускаме да си отиде от мислите ни. От чувствата ни. Зареждаме се с нова енергия, за да продължим нататък

За техники за прошка може да прочетете в Дриймленд.