Филмът е на режисьора Ричард Къртис, известен с „Наистина любов” и „Рок-радио” и сценарист на „Четири сватби и едно погребение”, „Дневникът на Бриджит Джоунс” и др.
Когато се заговори за пътуване във времето, любителите на научната фантастика и фентъзито наостряме уши - но тук нещата са по-различни - няма фантастични пейзажи от чужди планети, странни животни или Земята след много години. Филмът бива представян като романтична комедия, драма, "препоръчително съботно-следобедно забавление”, но, според мен, има доста по-дълбок смисъл. На пръв поглед - привлекателна за всеки мечта: „Ако можех да се върна назад във времето, нямаше да постъпя еди-как си и сега животът ми щеше да е съвсем друг...” Във филма става точно така - един младеж научава от баща си, че мъжете в рода им имат способността да се връщат назад във времето и да променят това, което не са направили в живота си както трябва – вмъкват се в гардероба, затварят очи и силно се замислят за онзи миг, който искат да преживеят отново. И героят започва да наглася нещата така, че да срещне и изживее перфектната любов.
На фона на филмите, в които си ангажиран да следиш кой кого убива или колко от "нашите" убиват колко от "чуждите" - този е като глътка свеж въздух - спокоен и красив разказ за любовта и ценните неща в живота - тези, които не се купуват и които наистина си струват. Филм, който се гледа не със свит от напрежение стомах, а с усмивка, с радост, с удоволствие...
Аз много се впечатлих от един кратък епизод - когато показаха как той се връща назад, за да изживее повторно един ден, който не е бил много добър... Нищо не се променя като събития в него... но целият ден е друг. Пълен с усмивка, със заряд, с хъс към живота. И след това признанието, че по-нататък в живота си вече не се връщал да изживява несполучлив ден отново, а просто се е научил изживява всеки ден така, че да не иска да поправя нищо в него...
Дали сме научили ние тази "наука"? А излязох с тази мисъл...
Трейлър:
Приятно гледане!
