27.09.15 г.

Здравей, аз съм Съдбата.



Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно е да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с тези на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата

С благодарности към Sunflower!

24.09.15 г.

Британският Х-Фактор 2015 - първи впечатления

Гледа ли някой X Factor тази година?

Попадна ми видео на една странна птица с амбиции за следващ Фреди Меркюри, може би? Британец, живеещ в Австралия, но дошъл отново в Лондон? Със сигурност за него ще се говори много през този Екс Фактор -  Шон Майли Мур:




Сега... гласът, в който се влюбих веднага, от първите няколко ноти. Вижда се и как и съдиите и публиката вдигат изумени глава.



Любимият ми мъжки глас досега от тази година - Саймън. Изключително симпатичен, с някаква трогателна наивност и откровеност. Започна с добре поставен, дълбок глас, но първите минути сякаш нищо не се случваше - и тогава - сякаш извади съвсем друг глас - висок, но също толкова интересен, след това отиде в кресчендо и ме заля... и накрая завърши плахо и срамежливо... Изумях. И още повече, когато видях колко смаян беше той, когато получи 4 "да". Че как иначе?




Обаче този, който ме разплака тотално, беше Джош. За пръв път виждам и Саймън със сълзи на очи и да се отказва от коментар, вероятно да скрие това... прочетох, че майката на Саймън е починала през юли...




Този момък е наречен във видеото "пеещият политик" Том Блийзби - и ме остави със смесени чувства. Много смешен на вид, но с ангелски глас, който ме порази:


Това видео също е много впечатляващо, макар да е монтаж:


Четири азиатски момичета-сестрички от Филипините. Мънички, нисички, някакси смешновати на пръв поглед - обаче какви гласовеееее - всички до една, невероятна хармония също - и много добро сценично присъствие.


Любимата ми засега група от този Екс Фактор:



И момичето, което има качества на звезда, защото притежава пълният пакет от качества - външен вид, сценично присъствие, хубав глас.... Не ми е любимият глас, но според медиите, тя е претендентка за победата, заедно с Луиза Джонсън.

И за един парадокс ми се иска да спомена... Гласът на Джазмин е прекрасен, възхитителен... упойващ. Но външността й.... оставя да се желае повече, да го кажем меко... Направете сравнение между нея и предишната кандидатка.








22.09.15 г.

Притча за монаха алкохолик

Някога на Света Гора имаше един монах, който живееше в Карея. Пиеше всеки ден, напиваше се и ставаше причина да се скандализират поклонниците. В един момент умря и с облекчение някои вярващи отидоха при стареца да му кажат, радвайки се, че най-накрая този проблем отпадна.
Отец Паисий им отговори, че знае за смъртта на монаха, тъй като видял цялото ангелско войнство, което дошло да вземе душата му.

Поклонниците недоумяваха, недоволстваха, и някои от тях помолиха стареца Паисий да им обясни за кого точно им говори, мислейки, че стареца не ги е разбрал.

Отец Паисий им разказа следното:

- Този конкретен монах се роди в Мала Азия, малко преди катастрофата, когато турците събираха всички момчета. За да не го вземат от семейството му, неговите родители го взеха със себе си на жътвата, и за да не плаче, и да ги издаде, му слагаха малко ракия в млякото, за да спи. Поради това, когато стана голям се пристрасти към алкохола. Лекарите го посъветваха да не създава семейство и той отиде на Света Гора и стана монах. Там намери старец и му каза, че е алкохолик. Старецът му определи правило: да прави поклони, да казва молитви, и да моли Пресвета Богородица за помощ да намаля с по една чаша чашите, които изпива. След една година борба и покаяние успя да намали чашите вино, които изпива на ден, от двадесет на деветнадесет. Борбата продължи през годините и достигна до две – три чаши, с които обаче пак се напиваше..

Хората години наред виждаха един монах алкохолик, който скандализираше поклонниците, а Бог видя един борещ се войн, който с голямо усърдие се трудеше да намали страстта си.

С какво право съдим този, който полага усилия, без да знаем за усърдието му.

Старецът Паисий
Източник: spiralata.net

6.09.15 г.

Компотена баба

Отивам си сутринта на мястото за медитации. Който не знае, от 11 месеца тренирам във фитнеса динамична медитация. Среща ме една позната. Доста закръглена и много мила жена.

Казва : “ Трябва спешно да говоря с теб, имам диабет тип 2 и е наложително да отслабна. Мъжът ми снощи каза да ти се обадя и да идвам на фитнес с теб. “

Аз не знам все още, как да обясня на тази чудесна жена, че моето стопяване на килограми не е от ходенето на фитнес, нито от някоя велика диета. Това е следствие, приятна гарнитура, но същността е прочистването на главата от зарази. Заразите са чуждите внушения - от родители, роднини, учители, познати, непознати, средства за масова информация.

Добре е да се ръководиш от собствените си усещания и да слушаш надълбоко в себе си. Не може обаче да чуеш вътрешния си глас, докато не изключиш тези чужди звуци, тъй както цигулката не се чува, когато думкат пет барабана. Докато гледаш телевизия като зомби и пазаруваш  с програмирания си от великите търговци ум, докато слушаш леля ти какво яла, а майка ти навремето какво тренирала и автоматично решаваш, че това е за теб, дотогава тялото ти ще протестира и ще се защитава с трупане на предпазни  мазнини.

Правила няма, защото правилното за мен, не е същото за теб.

Смятам все пак да кажа на тази жена, че в момента играе на живот и смърт и ако иска играчът да оживее,  трябва да го сложи като първостепенен, главен герой във всеки ден, всяка минута, преди всички и преди всичко.

Накратко казано от събуждането си сутрин играчът да се погледне в огледалото и да каже: ”Аз съм най-важен!”. След мен са  роднини, приятели, работа, бъдеще, минало, доматите в градината и т.н.  Когато повярва в това, може да излезе и да си свърши светските дела.

Вижте някоя дръзновена българска отрудена жена. Тя е готова да вдигне кръвно, да се схване от преумора, но да направи днес двеста буркана компот, за да не стане стоката от градината зян, т.е. консервите са по-важни от нея.

Не бъдете компотена баба.


Из Дневникът на една vulshebnitsa, с благодарности!