13.07.17 г.

Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите - в памет на Кристиян Таков

Към абсолвентите от Велико Търново

Кристиян Таков, снимка: БГНЕС
Скъпи колеги,

През 50-те години на ХХ. век се твърдеше, че правото ще отмира – защото в новото социалистическо общество от него няма да има нужда. Сега имам чувството, че правото пак ще отмира – само дето не са го обявили официално.

Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени суми. Време, в което председателката на Варненския окръжен съд е избрала банка, която да обслужва съда, а банката е избрала председателка, която да обслужва нея – като в знак на дружба й е дала кредит със странно ниска лихва и 8-годишен гратисен период.

Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България.[.....]

Можем да продължим с политическите партии, средното образование, болниците, футболните отбори, детските градини и общото събрание на етажната собственост. Можем . Можем с тежка въздишка да обобщим „Всичките са маскари“ и да си сипем третата ракия.

Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов – „Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презирате описаните досега герои или всъщност им се възхищавате?

Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“.

И ще завърша с една притча. Един град имал много лош управник; всички били пропищели от него. Епископът на града денем и нощем се молел и жалвал на Господа – „Защо ни, Господи, наказа с точно такъв управник?“. Накрая на Господ му омръзнало, та му се явил и му казал „Избрах ви този, защото по-лош не можах да намеря.“

Sapienti sat. (Умният разбира и от малко)

И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.
  • 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.
  • 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.
Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.
Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова -
  • 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.
  • 4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.
Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.
  • 5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“
  • 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.
Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.
А дано то ви огорчава сравнително рядко.

Търново, 5 юли 2014

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Публикувам тази реч по повод на това, че преди ден е починал авторът й, Кристиян Таков, преподавател от Софийския университет и доцент по гражданско право,  мислител и оратор, човек на честта - така го определят хората, които го познават.  

Благодаря на Киара от Дриймленд, че ме срещна отблизо с този човек, макар и след смъртта му. По думите й, той е "един непримирим дух, преподаващ правото и борещ се за него, такова каквото е замислено да бъде. Несломим дух и достоен човек.  Да почива в мир! И, както беше написал някой, който го е познавал по - добре от мен: "Земята рязко олекна..." 

Речта му ми направи изключително силно впечатление, затова я публикувам тук. Целият текст без съкращения може да прочетете в неговия блог

15.06.17 г.

Винаги се издигайте над критиката!

Един учител написал на дъската следните редове:

9 х 1 = 7                            9 х 4 = 36
9 х 2 = 18                          9 х 5 = 45
9 х 3 = 27                          9 х 6 = 54

Когато привършил, погледнал учениците си, а целият клас започнал да се смее. Учителят ги попитал защо се смеят и един ученик посочил, че първото равенство, което е написал, е грешно.

Учителят казал „Написах този първи ред грешно, с цел да ви покажа нещо много важно.

Ето как светът ще се отнася към вас. Виждате, че написах 5 други верни равенства, но никой не ми каза добра дума за това. Всички се смяхте и ме критикувахте за единствената грешка, която направих. Светът не винаги ще отбелязва доброто, което правите, но ще ви критикува за единствената грешка, която направите.


Винаги се издигайте над критиката и оставайте силни!“

11.06.17 г.

Има ли карма и кармичен дълг - отговорите на Абрахам

Въпрос: АБРАХАМ*, ИМА ЛИ КАРМА, КАРМИЧЕН ДЪЛГ?
Отговор: Вие знаете ли, че сте продължение на Енергията на източника?
И знаете ли, че сте взели решението да дойдете в това тяло, че сте били - и сте това Чисто позитивно енергийно същество? И мислите ли, че като сте това Бог-Същество,  или тази Енергия от Източника, сте взели решение да дойдете тук, за да поправите нещата, в които сте сгрешили преди?
Фактът, че усещате негативна емоция, означава, че Вътрешното ви Аз не иска да се присъедини към вас дори и в една негативна мисъл. Та, ако вашето Вътрешно Аз не се присъединява към вас в нито една негативна мисъл, какви според вас са шансовете това Вътрешно Аз да ви изпраща в един живот, за да оправите или компенсирате за нещо, което сте прецакали в предишен живот?
Въпрос: Е, значи няма карма?
Отговор: Няма - не и по начина, по който я разбират повечето хора.
Да, вие жънете това, което сте посели в този живот, защото Законът за привличането казва, че това, което предлагате като вибрация е това, което връщате повторно в живота си. Но то не преминава от живот в живот в отрицателния смисъл, който хората влагат, защото в момента, в който “умирате”, в това, което наричате “смърт”, в момента, в който направите прехода си, в един миг, оставяте зад себе си цялата негативност, всички негативни емоции, цялото усещане за недостойност, всички болести и лошо здраве, и отново се връщате в нефизическото, което е ЧИСТА ПОЗИТИВНА ЕНЕРГИЯ. Не може да пренесете тези негативни вибрации в тази чиста енергия. Когато влезете в новото си въплъщение, идвате оттам, от чистата позитивна енергия.
Някои хора казват “О, не ми казвай, че създавам своята собствена реалност, от толкова отдавна искам някои неща. Не ми казвай, че когато искам, ми се дава; ако това беше вярно, къде са моите неща?” 
Понеже човек изконно знае, че трябва да получава всичко, което иска, затова измисля всякакви шантави начини да обясни защо нещата не вървят по-добре: “Майка ми е виновна, правителството е виновно, жена ми е виновна, това е кармично, да, сигурно съм направил нещо гадно в предишен живот и сега съм се върнал да го оправя, защото е злодеяние. Ние наричаме това “Бягство чрез карма”
Това е причината, поради която не говорим за кармата в смисъла, в който повечето хора влагат. Казваме ви със сигурност, не съществува нищо никъде, което познаваме, което дори далечно да напомня за кармата, в смисъла, в който я разбират повечето хора. Няма нищо такова.
Въпрос: Значи, Абрахам, всичките тия неща, които са ме учили, всичките тези кармични грехове, които отработвах, всичко това глупости ли са?
Отговор: Да!”
Разговорът е проведен на 2 септември 2013 г. 
--------------------------
* "Абрахам" е събирателно име на група същества, чиито отговори Естер Хикс "превежда" на езика на хората. Те описват себе си като "групово съзнание от нефизическите измерения"

31.05.17 г.

Въпреки това - поема от Майка Тереза и Кенет Кийт

Майка Тереза
Хората често са неразумни, нелогични и егоцентрични -Прощавай им въпреки това. 
         
Ако си добър, хората могат да те обвинят в егоистични скрити помисли.
Бъди добър въпреки това.

Ако успяваш в живота, ще спечелиш 
лъжливи приятели и истински врагове.
Успявай въпреки това.

Ако си честен и искрен,хората може да те измамят.           Бъди честен въпреки това.

Това, което си създавал с години,
хората може да разрушат за една нощ.
Създавай въпреки това. 

Ако намериш покой и щастие, някои ще ти завидят. 
Бъди щастлив въпреки това.



Доброто, което правиш днес, често ще бъде забравяно.
Прави добро въпреки това.

Дай на света най-доброто, което имаш,
и то никога няма да е достатъчно.
Давай най-доброто от себе си въпреки това!

В крайна сметка, всичко е между теб и Бог. 
И никога не е било между теб и хората.

Източник

Тази поема е написана на стената на дома за деца на Майка Тереза в Калкута, Индия и масово се приписва на нея. Според някои източници, била написана и на стената на нейната стая. 


Кент Кийт, 1969 г.
Снимка:
http://www.paradoxicalcommandments.com/origin.html
Авторството обаче не е нейно. Поемата е базирана на "Парадоксалните божи заповеди" на Д-р Кент М. Кийт, написани през 1968 г., когато е бил на 19 г. като част от брошура за студенти-лидери. 



Парадоксалните божии заповеди
от Д-р Кент М. Кийт

Хората са нелогични, неразумни и егоистични. 
Обичай ги въпреки това.

Ако правиш добро, ще те обвинят в егоистични скрити мотиви. 
                                                                               Прави добро въпреки това. Do good anyway.

Ако успяваш, ще си спечелиш фалшиви приятели и истински врагове.
Успявай въпреки това.

Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре. .
Прави добро въпреки това.

Честността и откритостта те правят уязвим.
Бъди честен и открит въпреки това.

Най-големите мъже и жени с най-големите идеи могат да бъдат застреляни от най-дребните мъже и жени с най-дребните умове. 
Мисли мащабно въпреки това.

Хората са благосклонни към онеправданите, но следват победителите. 
Пребори се за няколко онеправдани въпреки всичко. 

Това, което си градил с години, може да бъде унищожено за една нощ. 
Гради въпреки това.

Хората наистина имат нужда от помощ, но може да те нападнат, ако им помогнеш. 
Помагай им въпреки всичко.

Дай на света най-доброто, което имаш и ще те изритат в зъбите. 
Давай на света най-доброто, което имаш въпреки това.

© Copyright Kent M. Keith 1968, renewed 2001

30.05.17 г.

Вече нямам търпимост към цинизма, прекомерната критика и всякакви настоявания - Мерил Стрийп

Мерил Стрийп на церемонията
Оскар 2017 г. Снимка:
Getty / Christopher Polk
"Аз вече нямам търпимост към някои неща, не защото съм станала нагла, а просто защото съм стигнала в живота си до точка, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерната критика и към всякакви настоявания. 

Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам нито минута с тези, които лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с преструвки, лицемерие, нечестност и евтини похвали.


Не толерирам нито избирателната образованост, нито академичната арогантност. Не се нагаждам и към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположности и затова избягвам сковани и неизменни личности. В приятелствата не обичам невярността и предателството. Не се разбирам с тези, които не могат да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните. И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение."

Мерил Стрийп


С благодарност на Киара от Dreamland - Да сбъднем мечтите си заедно!