26.09.16 г.

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА


Eдин човек вървял из гората и изведнъж видял на клона пред себе си пропукана какавида. Пеперудата, която се мъчила да излезе навън, едвам се виждала в процепа, който бил прекалено тесен, и пеперудата се обезсилила след многото безполезни опити да се измъкне.

Човекът се поспрял и се загледал. Видял как горката се опирала с тънките си краченца и се мъчила да разшири процепа на какавидата, как се напъвала да се напъха в него и как уморено се отказвала и спирала, за да набере сили.

Дожаляло му за мъките на финото създание и решил да й помогне. С крайчето на ловния си нож лекичко притиснал двата края на процепа на какавидата и пеперудата изпаднала от него. Тя бавно запълзяла по клона. Измореното й тяло било непропорционално голямо спрямо крилата й. А крилата й били смачкани и безсилни... Човекът не знаел, че за да опъне крилата си, пеперудата трябвало с мъка да мине през тесния процеп на какавидата и да изстиска жизнените си сокове от голямото си тяло към крилата.

С разочарование мъжът гледал към жалкото създание, което вместо да го радва с красивите си разтворени криле и чаровен полет, пъплило по земята и се препъвало под тежестта на безполезните си криле. Човекът продължил разочарован пътя си.

Пеперудата никога не успяла да излети...

Ние също понякога се чувстваме притиснати от обстоятелствата в живота си, но мъчейки се да се справим с тях, успяваме да укрепим крилете си и един ден литваме високо. Това става, ако не чакаме "добрия" човек, който да се пребори вместо нас и да ни обрече на мъчителното пъплене по земята.

3.09.16 г.

Как да не сме съзависими? (или За да сте щастливи - гледайте си работата!)

Какво е да си съзависим? Защо връзките ми все не вървят и все се повтарят? Полудял ли е светът?

Повод за написването на този материал е една статия от блог, която случайно прочетох и някои неща резонираха у мен. Авторът е 30 и няколко годишен мъж, който разказва как е стигнал до лично откритие, което преобърнало неговия свят. Предлагам ви откъси от неговия разказ, които преведох за вас - и моите разсъждения над тях. 
Един от повратните моменти в живота ми беше, когато най-накрая ми писна от това, че моите връзки една след друга се разпадаха бурно. Всеки път, когато някоя връзка приключеше, аз започвах все повече и повече да се старая да се справя по-добре следващия път, като неизменно постигах все същия резултат.  Най-накрая ми дойде достатъчно смелост (и отчаяние) да рискувам и да отида при терапевт и да открия защо останалият свят е луд.
Оказа се, разбира се, че светът не е луд. Терапевтът ми обясни, че 

страдам от съзависимост 

От малък, взаимодействайки с другите, съм повярвал, че чувствата на другите са моя отговорност. 
Някой е тъжен? Моя работа е да го развеселя.
Някой не ме харесва? Моя работа е да го накарам да ме хареса.
Някой е разстроен? Моя отговорност е да успокоя и да се държи подобаващо.


Винаги аз бях този, който пускаше шеги и се опитваше да разсмее другите. Винаги бях този, който прекалено анализираше всяка моя връзка, опитвайки се да открия проблемите, преди да са се появили.... което, разбира се, причиняваше проблеми във всяка моя връзка. Бях привличан към други съзависими хора като магнит и всеки път, когато нещата се разпадаха, това беше допълнително доказателство, че не се стараех достатъчно.
Още си спомням личния ми момент от типа "Д-р Фил"*...  този момент, когато честно се запитах сам себе си "И как ти се получава?" и отговорът изведнъж си дойде от само себе си. Пишех в работната тетрадка за съзависимост и трябваше да напиша имената на последните 3-ма души, с които бях имал връзка. Няма проблем. Следващият въпрос беше за начините, по които се бях опитвал да "поправя" връзката, човека или да помогна на човека да се "поправи" сам. Тука изписах цялото оставено място за това. Лесно. 

След това стигнах до третия въпрос.
С всеки от тези хора, дадоха ли усилията ви резултат?

Човек № 1: ___________
Човек № 2: ___________
Човек № 3: ___________
Спомням си как се взирах във въпроса наистина дълго време.
Отговорът, разбира се, беше "Не... не... и не" Не дадоха резултат. Това, което правех, не даваше резултати. Дори по-зле - то ме правеше нещастен.
В този момент осъзнах, че ако исках да променя нещата, то аз трябваше първо да се променя... защото аз бях единственият общ знаменател във всяка връзка, която бях имал. Освен това, аз бях единствената променлива, върху която имах контрол.
Днес аз съм щастливо женен за прекрасна жена и имаме чудесна малка дъщеричка. Все още си имам моите проблеми, върху които трябва да работя (и двамата ги имаме), но поне знаем как да зададем най-важния въпрос. "Какви резултати дава това"?
Напоследък, забелязвам съзависимост навсякъде. Всеки път, когато виждам как моя ултраконсервативен татко да вика срещу последните новини по кабелната телевизия, ми се иска да го питам "И какъв ти е резултатът от това?" Вената на челото му ще се спука един ден и ви гарантирам, че нито един политик няма да му пука за всичките съвети, които той е изкрещял срещу телевизора.
И освен това, това не е не е само на индивидуално ниво. Като общество, сме станали съзависими до ента степен. Стрелят ли се другите хора зад океана? Наша работа е да оправим това. Бедни ли са хората тук, у дома? Наша работа е да оправим това. Политическата идеология май няма значение.... от двете страни на острова, всеки има свое мнение по въпроса  как можем да оправим който и да е проблем на деня, с който се сблъскваме. Никой не се спира, за да зададе по-дълбокия въпрос... "Това наш проблем ли е, та да го оправяме?"
Когато даваме помощите СНАП (вид социални помощи в САЩ) на хора, които не искат да работят или даваме автоматични оръжия на бунтовници от други страни, ние се опитваме да оправим проблеми като бедност или социална несправедливост. Но тези проблеми наши ли са, че да ги оправяме? Изобщо, МОЖЕМ ли да оправим тези проблеми, в крайна сметка?
Да се отговори на това е доста по-сложно, отколкото просто да се разбере един прост принцип, който ще ни помогне да си отговорим на въпроса. Хората се променят, когато болката от промяната е по-малка, отколкото болката от това, да останат същите. В един момент, трябва да се запитаме, дали всъщност не даваме на пияницата питие, преди да хвърлим още пари в решаването на проблемите, като страна. Или дори като личности. В кой момент разрешението на детето ти да живее в мазето на къщата ти помага (да кажем, ако детето е на 22 години и работи на две места с пълен работен ден, за да си изплати заема от колежа) или не помага (да кажем, ако детето е на 25 г. и не е работило нищо вече 6 години, освен да убива страшилища в електронни игри?).
Очевидно, всяка ситуация е специфична. Точно както може да чуеш хора да викат срещу тебе: "ЗАЩО ИСКАШ ДА ЗАБРАНИШ НА ДЕЦАТА ДА ЖИВЕЯТ В МАЗЕТО НА КЪЩАТА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ?! ИМА ДЕЦА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" докато показват дете № 1, може и хората да почнат да ви викат "ЗАЩО ИСКАШ ДА ОТРЕЖЕШ СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА БЕДНИТЕ? ИМА ХОРА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" и да показват вдовица, която се работи на две места, като се опитва да върже двата края.
Проблемът ни е, както го виждам, че не сме способни да направим разлика между вдовицата, майка на две деца и "кралицата" на помощите, която си купува Венти Карамел Макиато (напитка, подобна на капучино, която струва 4.75 долара) от социалните си помощи, докато тригодишното й дете няма обувки.
Върху обществото като цяло, нямам много контрол. Всичко, което мога да направя, е да се фокусирам на това, върху което имам контрол - което съм аз. 
Моите убеждения.
Моите действия.
Нещата, които аз избирам.

Психолозите го наричат "вътрешен локус (локация, локализация) на контрола" или "външен локус наконтрола".  Стивън Коуви го нарича вашият "Кръг на контрол" в противовес на "Кръг на загрижеността/безпокойството"
Така или иначе, вие сте много по-щастливи, когато живеете в средата, вместо във външния кръг.  Както и много по-ефективни. И ако достатъчно от нас правят това, може би ние ще станем мнозинство - вместо съзависимите, които сега управляват всичко.
-----------
* Д-р Фил  - известен психолог, нает от Опра Уинфри да коментира и впоследствие водещ на свое собствено шоу "Шоуто на Д-р Фил"

http://stephencanipe.com/2015/12/codependent/

Молитва "Промени ме" от Тоша Силвер


Мили Боже,

Промени ме така,

Че да мога да давам леко и изобилно,

Знаейки, че Ти си неограничен Източник на Всичко.

Нека бъда отворен канал, през който с лекота тече Твоето благополучие

Нека повярвам, че всичките ми нужди винаги са удовлетворени по удивителен начин

И че е безопасно да давам свободно, както ми казва сърцето ми.

И със същата сила, моля те, промени ме така,

Че да мога да се отворя широко към приемане.

Нека съзнавам собствената си ценност, красота и стойност, без да се съмнявам.

Нека позволявам на другите върховното удоволствие да ми дават,

Нека се чувствам достойна да получавам по всякакъв възможен начин.

Аз съм Ти.

Ти си Аз.

Ние сме Едно.

Всичко е наред.


Tosha Silver

21.08.16 г.

За изобилието, мисъл-формите и несъзнателните ни утвърждения - видео

Гледам едно видео с Дорийн Върчу и Гранд Върчу, автори на "Ангели на изобилието"  - за изобилието. В него между другото тя обяснява, че когато е започнала да вижда енергията, веднъж се е случило да види до една жена образът на червен мустанг. Оказало се, че това е мечта на жената, тя искала да си има точно такава кола - и обяснението на Дорийн Върчу е, че когато искаме нещо, когато мечтаем за него, то се реализира първо като мисъл-форма, която е като ембрион, като плод, за който трябва да се грижим, за да го отгледаме и да се реализира след това в тази реалност, в която всички могат да го видят и пипнат. Оттам нататък окуражават хората да мислят за това, което искат, да се заобикалят с образите му, които да ги радват - както ако направиш карта на желанията си - и да не мислим за това, как не е възможно да постигнем нещо, как е много невероятно или трудно - защото подобни мисли блокират постигането на мечтите ни. Ако се отдаваме на такива мисли, които не помагат реализацията на мечтата ни, всъщност подхранваме с нашата енергия обратното на това, което искаме - затова нека ги игнорираме, да не им обръщаме внимание и да подхранваме с мислите и емоциите си точно това, което искаме да се случи. :)

Ето го и видеото, не знам колко време ще бъде активно, но сега може да се гледа. На английски е.

http://www.learn.hayhouseu.com/angelsofabundance-video1-abundancetomanifest

Всички утвърждения, които използваме или всички неща, които често казваме, също се превръщат в мисъл-форми и постепенно придобиват реални очертания в живота ни. Например, ако казваме често, че икономиката е в упадък - на практика, повтаряме утвърждения и с времето в живота ни се реализират финансови предизвикателства. Има жени, които повтарят, че мъжете са измамници - и в живота им наистина става така, те се срещат отново и отново точно с този вид хора. Затова, точно както внимаваме с храната, която поглъщаме, трябва да внимаваме какво изричаме и какво мислим.

Понеже е трудно да видим и да изкореним подобни "утвърждения", които несъзнателно казваме, е добре да намерим искрен приятел, който да ни помага и когато забележи, че казваме такова нещо, да ни спре и да ни го посочи - така можем да си помагаме едни на други и да изкореняваме такива нежелани утвърждения в живота си. Това, което Дорийн казва, че правят в такива случаи е да кажат "Откажи-Изчисти-Изтрий" - като компютърна команда. На мен това ми се струва малко смешно - мисля, че ако просто заместим тази мисъл с друга, противоположна и правим това достатъчно често, ще свикнем, че в потока на мисълта ни, след мисълта - "Искам еди-какво си" - няма да следва - "Да, ама няма как да стане, защото е много трудно",  а ще следва, например - "Разбира се, защо не - та то е толкова хубаво! "

Разбира се, всеки може да си избере начин, който работи за него. Важно е да променим мисълта. Не можем да си забраним да мислим за него - както в прочутия пример - "Не мисли за розов слон" - и веднага, сякаш напук, в мислите ти се появява розов слон. Но можем да си кажем - ОК, сега в главата ми се настани мисъл, която не желая, но мога да я сменя с друга -  защото не можем да мислим за две неща едновременно - вместо нежеланата мисъл, можем да се съсредоточим върху мисъл, която искаме да мислим. Т.е. да обърнем внимание на желаното в положителен смисъл, вместо да се опитваме да изкореняваме или елиминираме нежеланото, отрицателното. На което обърнем повече внимание - от него ще привличаме повече в живота си.

И отново, както в примера с икономиката - ако кажем - "Икономиката се срутва" - отдаваме силата си на някаква невидима ръка, която дирижира нещата вместо нас, а ние сме безсилни пионки. Всъщност, ние имаме сила - ние сме част от тази икономика и със сигурност сме най-важната част от нашата собствена, семейна икономика. Във всяка икономика има хора, които се провалят, както и такива, които успяват. Затова, като запазваме положителната си настройка, ще можем да имаме повече сили и енергия всъщност да постигаме това, което наистина желаем.

Според Дорийн Върчу ние имаме същата способност да привлечем изобилие в живота си, както всеки друг. Всички имаме равно право да живеем в изобилие, това е наше Божествено право. И колкото повече си позволяваме да получаваме, толкова повече имаме да споделяме с другите.

Тя казва - "Виждам в бъдещето един свят, в който хората навсякъде са на точно подходящия път за тях към своята кариера, един свят, в който хората реализират неограничено изобилие, и те използват това изобилие в служба на Божествената Светлина и Любов. За неща като вестници, които разпространяват добри новини, те имат радиостанции, които излъчват красиви изпълнени с любов послания. Виждам художници, наети и имащи всичката стабилност, от която имат нужда, Виждам свят, в който имаме свободен достъп до достатъчно добра питателна храна и добавки и всичко, от което имаме нужда. И вие сте част от това решение! Като си разрешавате да получите това изобилие. Представете си как можете да напишете чек на любимата си благотворителна организация, да основете лечителски център или програма за образование на деца-индиго или други хора в нужда. Може да направите това, мили мои, имате способностите за това - колкото всеки друг!

В следващото безплатно видео Грант и Дорийн ще говорят за най-често срещаните блокажи, които могат да застанат на пътя на реализиране на изобилието. Тя казва - "Изобилието иска да дойде при вас - и ако не изглежда така - значи има някакви блокажи на пътя. Ще ви помогнем да видите какви са те и ще ви дадем практически насоки как да се освободите от тях. "



14.08.16 г.

Обидата - "подарък", но трябва ли да го приемеш? - будистка притча

Буда бил добре познат със своята способност да отговаря на злото с добро. Веднъж един човек, който знаел за неговата репутация, пропътувал много километри, за да го предизвика. Пристигнал той, застанал пред Буда и започнал да го обижда, да го предизвиква. Критикувал го остро, намирал му недостатъци и изобщо се стараел по всякакъв начин да обиди Буда и да го извади от спокойното му състояние. Буда не се помръдвал и само се усмихвал спокойно.


Накрая човекът не издържал и попитал: "Как може да си толкова спокоен след всичките обиди и упреци?"

Буда отговорил спокойно: "Ако някой ти предложи дар и ти не го приемеш - на кого принадлежи тогава този дар?

"Ами на този, който го е предложил", отговорил човекът.

Буда се усмихнал. "Точно така. Значи, ако аз отказвам да приема обидите ти, то нали тогава те принадлежат на тебе?".

Мъжът останал безмълвен и си тръгнал.
Това е чудесна стратегия. Не позволявайте на никого да разрушава самочувствието ви с мнението си. Това не означава да не слушате чужди мнения. Това означава, че не сте длъжни да приемате чуждата гледна точка. Всички имаме право да имаме собствен начин на приемане на нещата. Вашият начин и мнението, което сте си изградили за себе си, са много важни. 

През тази седмица, когато се срещнете с хора, които ви отхвърлят словесно, остро ви критикуват или ви обиждат, си спомнете, че не сте длъжни да приемате тяхното мнение за свое. Не приемайте непоискания "дар", нека той да остане при тях.