4.11.17 г.

Утринна молитва




Колко струвате? Или притча за женската красота и 10-те крави

Веднъж двама приятели моряци попаднали на остров, където вождът на племето имал две дъщери. Първата била много красива, а втората - не толкова.

Единият моряк се обърнал към приятеля си: "Намерих щастието си на този остров, ще остана тук и ще се оженя за дъщерята на вожда."
"Да, приятелю, добър избор. Тя е много красива.
"Не ме разбра, ще се оженя за малката дъщеря" - отвърнал вторият моряк.
"Защо би го направил? Та тя е...не много красива."
"Просто така искам."

Единият моряк отплувал, а другият отишъл при вожда да поиска ръката на дъщеря му.В племето било прието за хубава жена да се дават десет крави.Морякът застанал пред вожда, и казал "Водя ти десет крави в замяна на дъщеря ти."
"Добър избор" - рекъл вождът. -Голямата ми дъщеря е умна и красива...
"Аз искам малката"
'Шегуваш се!Та тя е..."
"Няма значение. Искам нея."
"Добре, отвърнал вождът.Но ми дай само три крави за нея. Тя не струва десет."
Морякът настоял да плати десет крави и отвел съпругата си у дома.

Минали години. Моряците се срещнали отново.В двора на къщата, където живеел моряка седяла неземно красива жена, а около нея тичали деца. Прегърнали се двамата моряка, и домакинът попитал "Видя ли се вече с жена ми? - казвайки това, той посочил красавицата.
Вторият моряк озадачено попитал: "Ти да не би да си се оженил втори път?'
"Не, това е същата жена, малката дъщеря на вожда."
"Как така? Не може да бъде."

Морякът решил сам да попита жената как се е променила толкова.
Отговорът и бил "Просто веднъж разбрах, че струвам десет крави."

6.08.17 г.

Молитва за спокойствие и вътрешен мир - 7-те вечни истини в нея

Господи, дари ме със спокойствие
да приемам нещата, които не мога да променя;
с кураж да променям нещата, които мога;
и с мъдрост да отлича едните от другите. 


Тази молитва е помогнала на милиони хора по целия свят, без непременно да са религиозни. Откриваме я  в произведението на Курт Вонегът "Кланица 5", във филма на Дензъл Уошингтън  "Полет", както и при Анонимните Алкохолици, организация, помагаща на много хора по света. Ето и продължението й:

Да изживявам всеки един ден,
да се наслаждавам на момент след момент,
да приемам трудностите като път към спокойствието,
като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,
а не какъвто аз бих искал да бъде,
да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля;
че мога да бъда разумно щастлив в този живот,
и безкрайно щастлив с Него
завинаги в следващия.
Амин


Райнхолд Нибур (1892-1971)*

Защо тази молитва остава толкова силна след толкова години не само за християни, но и за атеисти? Защото ни напомня няколко непреходни истини, за които си струва да се сещаме по-често, особено изправени пред трудности, които ни се виждат непреодолими или когато животът ни е сервирал "в повече".

1. Приемането не е мързел или безразличие, а мъдрост

"мъдрост да отлича едните от другите" 
Много хора са свикнали да смятат, че когато се срещнат с нещо неприемливо, то е разстройващо или дори съсипващо - и този навик води до много трудности, способни да съсипят щастието на цял един живот. Тази молитва ни помага простичко да разделим проблемите си на две, за да решаваме и мислим само за тези, които са в наша власт и да не се занимаваме с това, което не можем да променим, като просто приемем, че то не е в наша власт. 

Този подход е мъдър - защото освобождава енергията ни за проблемите, които наистина си струва да решаваме. За много хора това е голяма промяна - от автоматичното изпадане в стрес от всичко, което не ни харесва и от втурването ни в често безсмислени борби - вътрешни и външни - до осъзнатата оценка, кое заслужава вниманието и усилията ни, и кое - не. И до куража просто да приемем нещата, които не са в наша власт да променим - и да ги пуснем да си отидат от нас, без да им отдаваме повече вниманието си.

Тази промяна може да изисква време, както се създава нов навик - когато се изправим пред проблем, да го оценим и веднага да преценим - дали да му отдадем времето и нервите си, или просто да приемем, че решаването му не е в наша власт, следователно не е наша работа - и да преминем нататък. Въпросът - "Това мой проблем ли е?" на много хора звучи бездушно, но е много практичен и разумен. 

Един пример - когато видим някакво бедствие по телевизията, този въпрос е много полезен. Можем да се разстроим и да останем недееспособни през следващите часове, дни, дори и седмици, като мислим само за това. Но можем да постъпим и другояче - ако преценим, че можем да променим нещо, можем веднага да направим (примерно) дарение за пострадалите - и да отминем нататък, защото с повече не можем да помогнем. Ако преценим, че не можем да направим това (няма как да направим дарение за всички трагедии по света), можем просто да приемем, че това е един от проблемите, за чието разрешаване ще се погрижи друг - и да продължим деня си. 

2. Промяната у нас изисква кураж, но води до вътрешно спокойствие

Защо кураж? Защото трябва да променим начина си на мислене. Свикнали сме да смятаме, че когато се тревожим за децата си, сме добри родители, когато се безпокоим за околната среда, сме съвестни граждани, когато негодуваме срещу проблемите в държавата ни или в политиката, това е гражданска позиция и т.н. Всъщност обаче, тревогата, безпокойството, негодуванието и други подобни чувства ни обезсилват и не водят до промяна - те дори ни отнемат възможността наистина да променим нещо. Тези чувства са необходими дотогава, докато определим отношението си към събития, хора и т.н. Оттам нататък - вече не ни трябват и ако ги оставим да си отидат, ще освободим част от енергията си, която да впрегнем в решаването на проблеми, които наистина можем да решим.

3. Трудностите могат да бъдат полезни за нас

"да приемам трудностите като път към спокойствието"
Молитвата разглежда трудностите и преодоляването им като път към спокойствието, към вътрешния мир. Когато разглеждаме препятствията в живота си не само като изнервящи обстоятелства, а като възможности за научаване на нещо ново, растеж и помъдряване - на практика променяме живота си и той става по-спокоен и балансиран. 

4. Да се предадем изисква кураж

"да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля"
Свикнали сме да оценяваме думата "да се предам" по негативен начин, като слабост, отказване от борба. Молитвата за спокойствие ни напомня, че умението да се предадем е акт на вяра, на доверие, че нещата могат да бъдат добри и без ние активно да се намесваме във всичко. Не е необходимо да сме вярващи, за да се научим да не носим целия свят на плещите си и да не се чувстваме отговорни за оправянето на всички злини. Достатъчно е да вярваме, че в живота има сила или сили, по-големи от нашите собствени и понякога, когато се откажем от борбата, постигаме повече, отколкото ако се втурнем в нея. 

5. Да живеем в настоящето

"Да изживявам всеки един ден,да се наслаждавам на момент след момент,"
Хората с депресивни мисли често мислят за миналото, за грешките си, за болките и обидите, които другите са им нанесли. Хората с повишена тревожност пък се безпокоят за бъдещето си. Съвременната психология препоръчва "майндфулнес"- да живеем осъзнато в настоящия момент, без да го замърсяваме с тревоги за бъдещето или съжаления и болка от миналото. Само когато сме фокусирани в настоящия момент напълно, можем да живеем живота си на пълни обороти, щастливо и хармонично.

Приемайки, че сме несъвършени и не можем да оправим всички проблеми, да се научим въпреки това да се наслаждаваме на всеки един момент като на подарък.

6. Светът не е създаден по нашите изисквания, но въпреки това е хармоничен

"като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,
а не какъвто аз бих искал да бъде, "
Тази фраза би могла да се разглежда по различен начин, в зависимост от вярата ни.

Ако сме вярващи - в нея може да открием призив да сме смирени. Светът е създаден такъв, какъвто е, от Господ. Той е "грешен", но това не означава, че е несъвършен. Бунтувайки се срещу светът такъв, какъвто е, се бунтуваме срещу това, че Господ е създал света такъв, какъвто го е създал. Дали има смисъл да се бунтуваме срещу Господ?

Ако сме атеисти - в тези думи може да открием призив да сме реалисти. Светът е такъв, какъвто е. Можем да го приемем и да придобием вътрешно спокойствие или да се бунтуваме, защото не е такъв, какъвто искаме да бъде. Нашият бунт няма да промени света и да го извая по нашите мерки. Единствено ние ще загубим спокойствието си и вътрешния си мир, защото се бунтуваме срещу нещо, което не можем да променим. Дори и да променим малка част от него, дали няма да платим прекалено висока цена?

7. Щастието е постижимо - както сега, така и в бъдещето

Молитвата завършва с напомнянето, че можем да бъдем "разумно щастливи" в този живот и с обещание за вечно щастие в бъдещето. Какво значи "разумно щастливи"? Това е напомняне, че въпреки че вероятно няма да можем да постигнем абсолютно всичките си желания в този живот, но въпреки това можем да сме щастливи. Молитвата напомня да не мерим щастието с пари, власт или имущество и да не сме недоволни, когато не сме постигнали всичко - а да си припомним как може да сме радостни - както сме били като деца. Тя променя фокуса ни, напомняйки, да се вглеждаме и да търсим хубавото, да се наслаждаваме на всеки миг, на всеки наш ден.

Дали сме от хората, които вярват, че има живот след смъртта, в който ще сме в едно с Бог и там ще бъдем напълно щастливи,  или че ще последват много други наши превъплъщения, през които ще можем да изпълним още и още от своите желания - или смятаме, че всичко приключва тук и сега - тази молитва докосва всички - с тихото си съзерцателно и дълбоко разбиране на света и на ролята ни в него. С осъзнаването на нашите ограничения и в същото време - на нашата сила да сме това, което искаме да бъдем, тук и сега - и да бъдем щастливи.


------------------------------------------------------------------------------------

*Райнхолд Нибур (1892-1971)  е американски протестантски теолог от немски произход, известен с трудовете си, прокламиращи връзката на християнството с реалността на съвременната политика и дипломация.


Обсъждания и коментари под темата може да оставите тук, можете да прочетете и дискусията във форума Dreamland- да сбъднем мечтите си заедно!, посветена на тази молитва. 

13.07.17 г.

Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите - в памет на Кристиян Таков

Към абсолвентите от Велико Търново

Кристиян Таков, снимка: БГНЕС
Скъпи колеги,

През 50-те години на ХХ. век се твърдеше, че правото ще отмира – защото в новото социалистическо общество от него няма да има нужда. Сега имам чувството, че правото пак ще отмира – само дето не са го обявили официално.

Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени суми. Време, в което председателката на Варненския окръжен съд е избрала банка, която да обслужва съда, а банката е избрала председателка, която да обслужва нея – като в знак на дружба й е дала кредит със странно ниска лихва и 8-годишен гратисен период.

Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България.[.....]

Можем да продължим с политическите партии, средното образование, болниците, футболните отбори, детските градини и общото събрание на етажната собственост. Можем . Можем с тежка въздишка да обобщим „Всичките са маскари“ и да си сипем третата ракия.

Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов – „Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презирате описаните досега герои или всъщност им се възхищавате?

Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“.

И ще завърша с една притча. Един град имал много лош управник; всички били пропищели от него. Епископът на града денем и нощем се молел и жалвал на Господа – „Защо ни, Господи, наказа с точно такъв управник?“. Накрая на Господ му омръзнало, та му се явил и му казал „Избрах ви този, защото по-лош не можах да намеря.“

Sapienti sat. (Умният разбира и от малко)

И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.
  • 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.
  • 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.
Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.
Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова -
  • 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.
  • 4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.
Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.
  • 5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“
  • 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.
Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.

„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.

Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.
А дано то ви огорчава сравнително рядко.

Търново, 5 юли 2014

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Публикувам тази реч по повод на това, че преди ден е починал авторът й, Кристиян Таков, преподавател от Софийския университет и доцент по гражданско право,  мислител и оратор, човек на честта - така го определят хората, които го познават.  

Благодаря на Киара от Дриймленд, че ме срещна отблизо с този човек, макар и след смъртта му. По думите й, той е "един непримирим дух, преподаващ правото и борещ се за него, такова каквото е замислено да бъде. Несломим дух и достоен човек.  Да почива в мир! И, както беше написал някой, който го е познавал по - добре от мен: "Земята рязко олекна..." 

Речта му ми направи изключително силно впечатление, затова я публикувам тук. Целият текст без съкращения може да прочетете в неговия блог

15.06.17 г.

Винаги се издигайте над критиката!

Един учител написал на дъската следните редове:

9 х 1 = 7                            9 х 4 = 36
9 х 2 = 18                          9 х 5 = 45
9 х 3 = 27                          9 х 6 = 54

Когато привършил, погледнал учениците си, а целият клас започнал да се смее. Учителят ги попитал защо се смеят и един ученик посочил, че първото равенство, което е написал, е грешно.

Учителят казал „Написах този първи ред грешно, с цел да ви покажа нещо много важно.

Ето как светът ще се отнася към вас. Виждате, че написах 5 други верни равенства, но никой не ми каза добра дума за това. Всички се смяхте и ме критикувахте за единствената грешка, която направих. Светът не винаги ще отбелязва доброто, което правите, но ще ви критикува за единствената грешка, която направите.


Винаги се издигайте над критиката и оставайте силни!“