18.02.17 г.

Дует на татко и дъщеричката му възстановява вярата ни в човечеството

Писнало ли ви е от новините за  президенти и премиери, за катастрофи и нещастия? Идва ли ви в повече Доналд Тръмп? Ако не успявате да видите света около себе си без тях и с повечко вяра в човечността и любовта, изгледайте това видео от две минути и половина и ще възстановите вярата си в човечеството.


Те пеят "имаш приятел в мое лице" - и когато малката Клер почне да пее с толкова вдъхновение, човек няма как да не се усмихне и да си каже - ей, светът е пълен с такива малки чудеса, които не знаем просто защото не ги дават по БТВ или по СНН - но те съществуват, те са навсякъде около нас.

Приятно гледане!



Така. Вече сте готови да посрещнете света отново! Приятен ден или вечер! 







4.02.17 г.

Уча се да оставям нещата да се случват. Раная Наим

"Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.

Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.

Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.

Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча се да спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знакът, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знакът, който наистина чакаш. И който чака теб.

Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.

Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската. Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си. Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.

Уча се как да си простя за грешките и да им позволявам да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.

Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.

Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.

Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.

Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да си го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.

Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.

Уча се да живея."

Автор: Рания Наим
С благодарности към Лилиан В.

27.12.16 г.

Какво ви изненада, докосна, вдъхнови? - начин за балансиране на настроението


Този метод за балансиране е ползван при стажанти по медицина в Щатите. Професията им е брутално трудна. Те излизат от учебното заведение с много знания, но без на практика да могат да лекуват пациенти - и това ги плаши неимоверно, най-големият им страх е да не навредят на пациент, да не изпуснат нещо важно и да не успеят да се справят. Ако сте гледали "Анатомията на Грей" или "Доктор Хаус", ви е ясно за какво става дума. Те работят около 80 часа на седмица, понякога повече (нормалната работна седмица е 5х8 = 40 часа), като в края на работния ден настроението им е много под нулата, те са изключително изморени и изгубили вяра в собствените си сили. Въпреки това, трябва да си легнат, да поспят и на следващия ден да започнат отначало.

Проф. Джейсън Сатърфийлд
Проф. Джейсън Сатърфийлд от Университета в Каролина, Калифорния, разказва за този метод, ползван балансиране на настроението и погледа върху света. В края на този изключително изтощителен работен ден всичко, което е пред очите на стажантите-медици, са техните собствени грешки и това ги подрива невероятно самочувствието и настроението им. В този експеримент те биват помолени да водят дневник, в който в края на деня да отговарят кратко на въпросите:

Какво ме изненада днес?
Какво ме докосна сърцето ми днес?"
Какво ме вдъхнови днес?

Тъй като в края на деня ще трябва да напишат нещо по поставената задача, това ги насочва през целия ден да търсят събитията, за които биха могли да пишат вечерта. По този начин се измества фокусът на вниманието им и вместо да виждат само неудачите и грешките, те започват да търсят и откриват и положителните неща. Това помага за поддържане на един по-балансиран поглед върху живота, колкото и труден да е той.

Тези положителни неща и преди са съществували в деня им, както и лошите, но преумората, стреса и всичко, свързано с живота им през този много тежък период, са им пречаили да видят хубавото, положителното.

При стрес, тревога естествено се развива т.н. "тунелно виждане". Той е част от нормалната реакция на организма, когато човек смята, че има опасност - тунелното виждане му помага да се фокусира върху опасността и да намери максимално бързо начини да я разреши - или да прецени, че трябва да избяга. Това е част от реакцията "борба или бягство", добре позната в психологията. Само че когато стресът е постоянен, организмът на човек постоянно се намира в "борба или бягство" и човек постоянно има "тунелно виждане" на нещата. Той вижда само проблемите, отрицателното, борбата си с тях, а не вижда положителното или дори и да го вижда, с времето престава да може да му се наслаждава по различни причини.

Опитайте това упражнение и вие, ако смятате, че в момента имате нужда от малко повече изместване на фокуса към хубавото в живота, ако искате да виждате живота си по-балансирано, по-вярно, по-истински, както с проблемите, така и с хубавото, ако искате да внесете още светлина, добро и повече хубаво настроение в ежедневието си.

24.12.16 г.

Ако мислех така преди, нямаше да направя тези грешки...

Често си казваме "ако бях с този акъл преди, нямаше да направя тези грешки". Вероятно е така - но забравяме, че може би точно грешките, които сме допуснали и резултатите, които сме видели, са ни променили, дали са ни възможност да направим друг избор и да станем тези хора, които сме днес.

Грешките са част от израстването ни.

Нека да сме благодарни, че са ни се случили и че сме имали възможност, благодарение на тях, да станем по-добри, по-близо до това, което наистина искаме да бъдем.

4.12.16 г.

Това само мое мнение ли е или е факт?

Правим ли разлика между мнения и факти? Когато изказваме мнения, способни ли сме да видим и  обективната истина? Често чуваме: "Какъв егоист е Иван!" "Този филм е ужасен", Каква грозна кола!" Така ли е обаче?

С подобни фрази обявяваме, че Иван е егоист, филмът е ужасен, а колата - грозна. В същото време, повечето от нас знаят, че вероятно има много хора, които са харесали същия този филм, купили са си точно такава кола или  пък смятат Иван за добър. Често ставаме свидетели на разгорещени спорове за това, дали един филм е хубав или не - и всеки от спорещите се стреми да докаже, че той е прав, а другите - не.

Добре е да осъзнаем, че когато произнасяме тези фрази, всъщност изразяваме само нашето мнение за филма, колата или човека. Думите, които използваме, обаче, често са думи за изразяване на обективна истина - и това води до някои заблуждения.

Казваме "Земята се върти около слънцето", и по същия начин - "Този филм е ужасен". 
Между тези две твърдения, обаче, има голяма разлика.

⏩Науката е доказала, че земята се върти около слънцето, това е обективен факт, истина. ⏩Докато в случая с филма, ние всъщност изразяваме само нашето мнение

Затова фразата "Този филм е ужасен" всъщност значи:

- "Аз мисля, че този филм е ужасен.",
- "Аз се почувствах ужасно, докато гледах този филм"
- "Аз оценявам този филм като ужасен." 
- "Моето мнение за този филм е, че е ужасен."  и др. п.

С други думи, във втория случай, когато изказваме мнение за един филм, това  не е обективен факт, това е само наше субективно мнение, начинът, по който ние сме оценили филма. И вероятно има много други хора, които биха го оценили по различен начин.

☝Значи ли това, че ние сме прави, а те - криви? 
👎Не - защото хората харесват различни неща и всеки има право да има свое, уникално и различно, субективно мнение. И никой не е по-прав от другия - просто всеки има различно мнение. 

Забележете, обаче, че много често, когато изразяваме само личното си мнение за нещо, използваме същите думи, както когато изразяваме обективна, неоспорима и научно доказана истина.

💥Това често заблуждава и самите нас - струва ни се, че щом ние мислим, че филмът е ужасен, значи той наистина е такъв. И че всеки, който не вижда това, греши...  В този случай несъзнателно влизаме в заблуждение - мислим си, че щом нашето мнение за филма е, че е ужасен, щом ние не сме открили никакви положителни качества у него, значи той действително няма положителни качества. Когато разсъждаваме така, правим погрешен извод - слагаме знак на равенство между нашето мнение за един предмет и неговите качества.

По същия начин, сме склонни да смятаме, че след като мнението ни за един човек е, че е завършен егоист, ние не го харесваме - значи той наистина е такъв - лош. Но всъщност много е вероятно този човек да има в живота си хора, които виждат у него други, добри качества. Хора, към които той е предан баща, син, приятел. Фразата "Той е егоист" е само наше мнение, това не е обективна истина.



Неразличаването на нашето мнение от обективната истина води до няколко последствия:

1. Срастваме се с нашите мнения и съждения и започваме да смятаме, че това е обективна истина, като преставаме да осъзнаваме, че нашето мнение е само мнение на един човек и тъй като на света има много хора, съществуват много мнения по този въпрос.

Забравяме, че нашето мнение не е обективна истина.

Преставаме да правим разлика между  нашето субективно мнение и реалността, защото започваме да виждаме реалността през призмата на собственото си мнение. Пренебрегваме факта, че има и много други начини, по който реалността може да бъде оценена. 

2. Този начин на изразяване на мнение, по този категоричен начин, сякаш е обективна истина, често пречи на общуването ни. 

По какъв начин страда общуването ни с другите хора?  Сравнете двете изречения:

- "Този филм е ужасен".
Казано така, това звучи доста категорично и не оставя много място за мнението на събеседника ни, което може да е различно. Ако той държи да го изрази, трябва да ни се противопостави, да спори с нас.

- "Този филм ми се стори ужасен" или "Мисля, че филмът е ужасен" и др. п.
Казано така, това е покана за разговор - приканваме събеседника си да изкаже неговото мнение, дори и да е различно от нашето. Звучи много по-отворено към света, към мнението на 

3. Хората, които не са склонни да раздават категорични оценки-присъди, обикновено виждат света по-пълно и цялостно и неограничено. Те различават обективните факти от субективните мнения. Спокойно приемат това, че хората могат да имат различни мнения по един и същи въпрос и не правят трагедии от това. Спокойно приемат и различните мнения за себе си, не са склонни да се обиждат лесно и да приемат критиката болезнено.

4. Хората, които са склонни към категорични оценки-присъди, често издават такива присъди и към себе си - "Това не го разбирам - какъв съм идиот", "Тук сбърках - много съм глупава".

Затова, преди да произнесем сурова присъда за нещо или някого, може би е добре да си спомним, че е добре да сме милостиви към другите и към себе си. Нашата гледна точка е само една от многото гледни точки в света.

Дон Мигел Руиз е казал много хубаво в книгата си "Четирите споразумения"

"Правим предположението, че всички виждат света по начина, по който ние го виждаме. Предполагаме, че другите мислят по начина, по който ние мислим, преценяват по начина, по който ние преценяваме и злоупотребяват по начина, по който ние злоупотребяваме. Това е най-голямата заблуда на хората. И затова се страхуваме да бъдем себе си пред другите. Защото мислим, че всички други ще си осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребят с нас, ще ни обвинят така, както се отнасяме към себе си ние самите. Затова преди те да са имали шанса да ни отхвърлят, ние вече сме отхвърлили сами себе си. По този начин работи човешкия ум."