5.11.18 г.

Как да проверим доколко самооценката ни е реалистична? Едно упражнение по самопознание

Много често се чудим дали наистина познаваме себе си и защо понякога се случва така, че нещо, което смятаме, че заслужаваме или трябва да можем да постигнем, дълго не идва при нас.

Едно упражнение може да помогне да преценим реалистично кои наистина са силните ни страни и върху кои трябва да поработим повече.

Упражнението е препоръчано от Макс Стром - йога учител, автор на книгата "Живот, който си струва да се диша". Той разказва, че благодарение на това упражнение по самопознание е разбрал, че има дарба да бъде учител - до този момент дори не е подозирал това! В резултат на тази практика, той е променил плановете си и е поел този път. Сега е много известен йога учител, автор на книги, канен да говори в известни форуми и т.н.

Стъпки:

1. Избираме 5 души от обкръжението си и ги молим да ни дадат обратна връзка по 2 въпроса:


  • Кои са силните ни страни, по какъв начин можем да допринесем повече; и
  • Кои са предизвикателствата в характера ни, над които трябва да работим (или простичко казано, недостатъците ни, това, което можем да променим).

Хората, към които с е обръщаме, е добре да не бъдат от тези, с които имаме връзка, изпълнена с емоционални предизвикателства - например, майка, баща, брат и т.н., защото е възможно у тях мнението да се е съставило, когато сме били деца, затова те може да не са в състояние да ни дадат достатъчно обективни или полезни отговори.

2. Когато хората ни кажат, че са готови, определяме място и час, когато да проведем този разговор и да ги изслушваме внимателно, като си водим бележки. Най-добре е да записваме целия разговор, за да можем да го прослушаме после за неща, които сме пропуснали. За записа трябва да поискаме разрешението им.

3. Условието е да ги слушаме, без да ги прекъсваме, без да вмятаме нищо, без да се оправдаваме или да обясняваме защо постъпваме по един или друг начин. Може да зададем уточняващи въпроси, когато свършат, без да ги прекъсваме. С други думи, трябва САМО да ги слушаме внимателно и накрая да им благодарим за това, че са поели този нелек ангажимент да ни помогнат в личното ни развитие.

4. Започваме да си правим изводите, чак когато изслушаме и петимата, като отбелязваме кои неща се повтарят.

Например, ако само един каже, че според него се държим високомерно, може да не отдаваме прекалено внимание на това. Обаче ако всичките 5 души споменат, че са забелязали такова отношение, значи това е нещо, което е добре да приемем като градивна критика и да поработим над него.

4.11.18 г.

Притча за двамата сина на алкохолика

Има една стара история за един пияница, който имал две момчета. Порастнали те, станали млади мъже. Единият също станал пияница. "Гледах баща си", казвал той.
Другият не се докосвал до алкохола. Като го попитали защо е така, той също отговорил: "Гледах баща си".
От тази история можем да си извлечем три важни поуки:

1. Всички служим за пример на някого.
Независимо дали го искаме или не, хората виждат как се държим и ние винаги сме пример за някого. Винаги трябва да помним, че винаги оказваме влияние върху хората, които обичаме.

2. Как приемаме примера на другите
Нашите родители и хората, които срещаме, не са съвършени. В някои случаи могат да ни служат като положителен пример, в други случаи - пак като пример, но отрицателен. И в единия случай, и в другият - това е безценен урок за нас. 

3. Винаги имаме възможност за избор.
Не винаги можем да избираме какво се случва с нас или около нас, но винаги можем да изберем как да реагираме на това. Както става ясно от притчата, една и съща ситуация може да повлияе на различните хора по различен начин. Важно е обаче да помним, че ние винаги имаме правото и силата да изберем тази посока. 

30.09.18 г.

За роднините, изчистването на родовата карма и приемането


Въпрос: Аз се опитвам да приемам роднините си с мисълта: "Всеки прави максималното според онова, което му е дадено като сила и капацитет в този живот.". Независимо обаче, че аз искрено се старая да приема (често много странните и дисфункционални според моята система от информация и убеждения) избори на другите, се сблъсквам с много откровена или едва прикрита осъдителност към мене за моите лични житейски избори (които изобщо не касаят другите). Реагирам с отдалечаване от въпросните роднини / познати, но това ми струва ценна родова енергия... Не съм намерила още начин да помиря този свой конфликт... Истината е, че в процеса на това отдалечаване установих, че с огромната част от роднините ми ме събира "само" кръвта - като ценности и житейска философия никога не бих общувала с тези хора, ако не ми бяха роднини. Не знам как да "преработя" това откритие... Да се отдалечавам все повече от тях - ок, но това ми прекъсва връзката с рода и вероятно и с предците. Това ли е цената, която трябва да плати човек за личната си промяна и да следва собствения си път? Като се оглеждам наоколо виждам, че хората, които поддържат "по традиция" контактите с роднини, с които нямат иначе общо в житейски и духовен план, плащат също висока цена - критики, сръдни, изисквания - все пробойни, през които изтича енергия. Всъщност, не мога да си отговоря кой вариант губи по-малко енергия и няма ли начин да не се губи изобщо. Искрено ще се радвам на всякакви мнения от вас!

Отговор: Според мен ключът е в приемането.
Приемам, че човекът е такъв, какъвто е, и не се напъвам да го одобрявам или неодобрявам. Просто приемам, че е различен от мен. Ако преценим така, може да не общуваме често с роднините, които се отнасят с нас зле. Когато се видим с роднини, е хубаво да си спомним, че можем да ги обичаме, без да ги одобряваме или да се съгласяваме с тях - но и без да спорим с тях. Те си мат си кусури и странности, някои от тях със сигурност не бихме избрали за приятели, но... са роднини  Понякога развитието в отношенията ни с роднините е дълго, в продължение на години и през това време всички израстваме и правим големи крачки. Важното е да помним, че непримиримостта, категоричността, неприемането на чуждите разбирания и ценности, както и непременното убеждение, че сме прави, не са добър съветник за никои човешки взаимоотношения. 

Когато имаме роднини, които са коренно различни от нас и нашите разбирания, можем да се виждаме, да общуваме и изслушваме, но е добре да избягваме да даваме съвети. Също така, когато ни се дават съвети, е по-добре да не спорим и просто да ги изслушваме, като разбира се, живеем живота си така, както го разбираме. 

И на мен понякога ми се иска да кажа нещо, което да помогне на човека, защото страда в резултат на един и същи избор, който прави в отношенията си към хората, но се възспирам навреме - това е неговият живот, ако той сметне, че резултатите от този избор не му харесват, сам ще потърси начин да се промени. Ако не - не ми е работа аз да му обяснявам, че трябва да се променя.

Енергия губим само когато ни извадят от равновесие. Ако роднини ни критикуват, дали ще загубим енергия, зависи от това, как приемаме тази критика. Ако просто я изслушваме, без да излизаме от равновесие, няма загуба на енергия. Същото е с изискванията и сръдните. Имам роднина, който, когато е изморен, недобре или притеснен, се държи грубовато. Когато не го познавах добре, се обиждах, докато не разбрах, че всъщност ме обича и не осъзнава, че се държи така понякога, въпреки че това не е много рядко. Веднъж му обясних, че еди-кои си негови думи са ми се видели малко странни и го питах дали е искал да ме обиди - той много се учуди. Оттогава, когато стане по-рязък и нелюбезен, знам, че има нещо, което го притеснява или не е добре и гледам да се погрижа за него по някакъв начин, доколкото е възможно. Разказвам за него, защото докато не осъзнах защо се държи така, губех енергия - но сега вече не - и той илюстрира това, което казвам. Когато го чуя да е рязък и веднага нещо се надига у мен, си казвам - спокойно, нещо не е наред с него, затова казва тези неща или се държи така. Почвам да търся причината, за да видя дали мога да помогна. Не успявам да стигна до обида изобщо, защото съм пренасочила енергията към друго.  Когато преместим центъра на тежестта в един разговор от себе си към другия, нещата стават много по-лесни. 

11.09.18 г.

Буда и отрязаният клон

Веднъж един бандит на име Ангулимал заплашил Буда, че ще го убие.

- Добре, - казал Буда - тогава бъди така добър да ми изпълниш предсмъртното желание. Отрежи клона на това дърво. 

Едно замахване на меча - и готово!

- Сега какво - попитал бандитът.

- Сложи клона пак на дървото - казал Буда.

Бандитът се изсмял.

- Сигурно си полудял, ако мислиш, че това е възможно.

- Тъкмо напротив, казал Буда. Лудият си ти, ако мислиш че си силен и могъщ, защото може да нараняваш и разрушаваш. Това е детска задача. Силният знае как да създава и лекува.


Из "Сърцето на просветления", книга с духовни разкази от Антони де Мело.

31.07.18 г.

Защо у нас има двама души, кои са те и как да удължим живота си с 10 години

Ако се интересувате да научите повече за мозъка си, защо у всеки един от нас съществуват двама души, кой е единият и кой е другият и да се замислите над избора, който имате - гледайте това видео. Невроложката Джил Болте Тейлър разказва как е получила кръвоизлив в мозъка и удар и какво е усещала - преживяване, което й е дало много познание за себе си и избора, който всеки от нас има.... Може да се пуснат български субтитри отдолу. Изумителна история...




Как да удължим живота си с 10 години - чрез игра и лесни задачки.
Дизайнерка на игри ни разказва за собствената си история, в която тя преживява мозъчно сътресение, което постепенно я довежда до мисли за самоубийство.

За да се спаси, тя измисля игра, която после се играе от много други хора с различни заболявания.

В задъхан и увлекателен разказ тя ни разкрива простички неща, които, ако правим редовно, биха удължили живота ни с 10 години.

Опитайте.