4.12.16 г.

Това само мое мнение ли е или е факт?

Правим ли разлика между мнения и факти? Когато изказваме мнения, способни ли сме да видим и  обективната истина? Често чуваме: "Какъв егоист е Иван!" "Този филм е ужасен", Каква грозна кола!" Така ли е обаче?

С подобни фрази обявяваме, че Иван е егоист, филмът е ужасен, а колата - грозна. В същото време, повечето от нас знаят, че вероятно има много хора, които са харесали същия този филм, купили са си точно такава кола или  пък смятат Иван за добър. Често ставаме свидетели на разгорещени спорове за това, дали един филм е хубав или не - и всеки от спорещите се стреми да докаже, че той е прав, а другите - не.

Добре е да осъзнаем, че когато произнасяме тези фрази, всъщност изразяваме само нашето мнение за филма, колата или човека. Думите, които използваме, обаче, често са думи за изразяване на обективна истина - и това води до някои заблуждения.

Казваме "Земята се върти около слънцето", и по същия начин - "Този филм е ужасен". 
Между тези две твърдения, обаче, има голяма разлика.

⏩Науката е доказала, че земята се върти около слънцето, това е обективен факт, истина. ⏩Докато в случая с филма, ние всъщност изразяваме само нашето мнение

Затова фразата "Този филм е ужасен" всъщност значи:

- "Аз мисля, че този филм е ужасен.",
- "Аз се почувствах ужасно, докато гледах този филм"
- "Аз оценявам този филм като ужасен." 
- "Моето мнение за този филм е, че е ужасен."  и др. п.

С други думи, във втория случай, когато изказваме мнение за един филм, това  не е обективен факт, това е само наше субективно мнение, начинът, по който ние сме оценили филма. И вероятно има много други хора, които биха го оценили по различен начин.

☝Значи ли това, че ние сме прави, а те - криви? 
👎Не - защото хората харесват различни неща и всеки има право да има свое, уникално и различно, субективно мнение. И никой не е по-прав от другия - просто всеки има различно мнение. 

Забележете, обаче, че много често, когато изразяваме само личното си мнение за нещо, използваме същите думи, както когато изразяваме обективна, неоспорима и научно доказана истина.

💥Това често заблуждава и самите нас - струва ни се, че щом ние мислим, че филмът е ужасен, значи той наистина е такъв. И че всеки, който не вижда това, греши...  В този случай несъзнателно влизаме в заблуждение - мислим си, че щом нашето мнение за филма е, че е ужасен, щом ние не сме открили никакви положителни качества у него, значи той действително няма положителни качества. Когато разсъждаваме така, правим погрешен извод - слагаме знак на равенство между нашето мнение за един предмет и неговите качества.

По същия начин, сме склонни да смятаме, че след като мнението ни за един човек е, че е завършен егоист, ние не го харесваме - значи той наистина е такъв - лош. Но всъщност много е вероятно този човек да има в живота си хора, които виждат у него други, добри качества. Хора, към които той е предан баща, син, приятел. Фразата "Той е егоист" е само наше мнение, това не е обективна истина.



Неразличаването на нашето мнение от обективната истина води до няколко последствия:

1. Срастваме се с нашите мнения и съждения и започваме да смятаме, че това е обективна истина, като преставаме да осъзнаваме, че нашето мнение е само мнение на един човек и тъй като на света има много хора, съществуват много мнения по този въпрос.

Забравяме, че нашето мнение не е обективна истина.

Преставаме да правим разлика между  нашето субективно мнение и реалността, защото започваме да виждаме реалността през призмата на собственото си мнение. Пренебрегваме факта, че има и много други начини, по който реалността може да бъде оценена. 

2. Този начин на изразяване на мнение, по този категоричен начин, сякаш е обективна истина, често пречи на общуването ни. 

По какъв начин страда общуването ни с другите хора?  Сравнете двете изречения:

- "Този филм е ужасен".
Казано така, това звучи доста категорично и не оставя много място за мнението на събеседника ни, което може да е различно. Ако той държи да го изрази, трябва да ни се противопостави, да спори с нас.

- "Този филм ми се стори ужасен" или "Мисля, че филмът е ужасен" и др. п.
Казано така, това е покана за разговор - приканваме събеседника си да изкаже неговото мнение, дори и да е различно от нашето. Звучи много по-отворено към света, към мнението на 

3. Хората, които не са склонни да раздават категорични оценки-присъди, обикновено виждат света по-пълно и цялостно и неограничено. Те различават обективните факти от субективните мнения. Спокойно приемат това, че хората могат да имат различни мнения по един и същи въпрос и не правят трагедии от това. Спокойно приемат и различните мнения за себе си, не са склонни да се обиждат лесно и да приемат критиката болезнено.

4. Хората, които са склонни към категорични оценки-присъди, често издават такива присъди и към себе си - "Това не го разбирам - какъв съм идиот", "Тук сбърках - много съм глупава".

Затова, преди да произнесем сурова присъда за нещо или някого, може би е добре да си спомним, че е добре да сме милостиви към другите и към себе си. Нашата гледна точка е само една от многото гледни точки в света.

Дон Мигел Руиз е казал много хубаво в книгата си "Четирите споразумения"

"Правим предположението, че всички виждат света по начина, по който ние го виждаме. Предполагаме, че другите мислят по начина, по който ние мислим, преценяват по начина, по който ние преценяваме и злоупотребяват по начина, по който ние злоупотребяваме. Това е най-голямата заблуда на хората. И затова се страхуваме да бъдем себе си пред другите. Защото мислим, че всички други ще си осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребят с нас, ще ни обвинят така, както се отнасяме към себе си ние самите. Затова преди те да са имали шанса да ни отхвърлят, ние вече сме отхвърлили сами себе си. По този начин работи човешкия ум."


Какво е "ченълинг" / "чанълинг" или "контактьорство"?

"Ченълинг" е английска дума, която се употребява все по-често в средите на хора, интересуващи се от духовно израстване и практики, вероятно донякъде и поради липсата на съвсем точна дума на български, която да я предаде. Съществува дума "контактьорство", но тя не покрива всички значение на думата "ченълинг", затова в този материал накратко ще поясня какво означава това. Други думи, които се употребяват на български с подобно значение, са "приемане на информация", "канализиране на информация", а човекът, който я приема, бива наричан "контактьор", "проводник", "медиум"  и др., но и между тях има разлика.

Битуват две основни значение на думата "ченълинг".

1. Процес, при който контактьорът позволява на един дух от невидимите светове да обземе тялото му и да говори чрез него. В този случай личността на контактьора отстъпва на заден план и той, по-точно тялото му, започва да говори като духа, който е завзел контрола. В тези случаи се наблюдава промяна в гласа, интонацията, има употреба на думи или дори езици, които човекът, приемащ информация, не употребява или дори може да не знае в неговия живот. Понякога след контакта контактьорът не помни какво е казал. В този момент духът контролира физическото тяло. Такива хора биват наричани "медиуми" или "контактьори".



2. Приемане на информация, получена от невидимите за окото светове. Тази информация може отново да идва от дух, от друго нефизическо същество или от общото информационно поле, от т.н. Акашови записи и т.н. Често такава информация се приема от контактьора не под формата на думи, а на идеи, мисли, понятия или образи и контактьорът сам облича тези идеи и мисли в думи. Тук влизат и събития като интуитивно осъзнаване или прозрение, което получаваме в ежедневието. Често плод на "ченълинг" е новата идея, която ни е осенила внезапно или интуитивни точни попадения по повод на бъдещи или настоящи събития, които имаме в ежедневието. Често те остават незабелязани и хората ги наричат просто "съвпадения".  В това значение думата "ченълинг" или "контактьорство", "приемане на информация" и др. п. не включват друг дух да поема контрол над нашето тяло.

Човекът, приемащ информация по този начин, може да бъде наречен "контактьор", защото осъществява контакт с нефизически източник на информация, макар че това е друг вид приемане на информация. В този случай не е задължително информацията да идва от конкретен дух, който трябва да обземе тялото и да го ползва, за да предаде послание. Думата "контактьор" тук може да се ползва в смисъл, че човекът е осъществил контакт с други, нефизически същности. В това значение на думата всеки човек е контактьор, защото всеки може да осъществи и осъществява такъв контакт, но не винаги човекът осъзнава това.

Разликата между тези две значения е доста голяма и затова е добре, когато употребяваме тези понятия, винаги да уточняваме, за кое от двете става дума.

"Вярвам, че всички сме потенциални "контактьори". Ако вложим малко време и усилия в тази посока, всички можем да развием способността да се включваме в енергията от измеренията, които са извън нашата всекидневна реалност. Енергията, която преминава оттам, може да приема много различни форми, например: лечение, творческа работа, мъдрост в думите ни или превеждане на човешки език на водачество на енергиен фокус, като, да кажем, Вивамус. (Vywamus)", казва Андрея Сийвър, известен проводник на такава информация. И продължава по-нататък:  "Когато провеждам информация, търся онова "място" на вътрешен мир, където съм съзнателно свързана с висшите духовни енергии. В това място намирам определен фокус на енергиите, който е Вивамус. Думите и изреченията започват да идват в ума ми и аз ги изговарям или записвам. Качеството или обхватът на информацията, която  получавам, е в по-голямата си част извън това, което моето ежедневно "Аз" може да произведе. В повечето време знам, че съм във връзка с нещо повече от нашата обикновена психическа реалност."

Почти същото обяснява и Естер Хикс, която провежда информация от група нефизични същества, които нарича Абрахам - както и много други контактьори. Тя също казва, че всеки може да има достъп до тази информация, стига да поиска и да прави няколко неща - да издига вибрациите си, да не е много силно обвързан с убежденията си в някоя посока, за да може да държи ума си "отворен", да медитира, за да забави препускането на мозъка си и да може да го спира, за да даде възможност на тази нова информация да бъде възприета. Тогава успяваме да чуем по-голямата част от нас, нефизическата, защото всички ние сме нефизически същества, част от които временно се е заселила в тези физически тела, които обитаваме.

Благодаря, че прочетохте този материал.
Ако той предизвика у вас мисли или усещания, които искате да споделите, или ако имате предложение да бъде допълнен или уточнен -  моля, направете го отдолу в коментар.

Може да вземете участие и в дискусията във форума Дриймленд, За посланията, получаването им, контактьорството и още... където доста разгорещено сме обсъждали този въпрос и други, свързани с него.

Използвани материали
Джонатан Джонс, ученията на Майкъл

26.09.16 г.

УРОКЪТ НА ПЕПЕРУДАТА


Eдин човек вървял из гората и изведнъж видял на клона пред себе си пропукана какавида. Пеперудата, която се мъчила да излезе навън, едвам се виждала в процепа, който бил прекалено тесен, и пеперудата се обезсилила след многото безполезни опити да се измъкне.

Човекът се поспрял и се загледал. Видял как горката се опирала с тънките си краченца и се мъчила да разшири процепа на какавидата, как се напъвала да се напъха в него и как уморено се отказвала и спирала, за да набере сили.

Дожаляло му за мъките на финото създание и решил да й помогне. С крайчето на ловния си нож лекичко притиснал двата края на процепа на какавидата и пеперудата изпаднала от него. Тя бавно запълзяла по клона. Измореното й тяло било непропорционално голямо спрямо крилата й. А крилата й били смачкани и безсилни... Човекът не знаел, че за да опъне крилата си, пеперудата трябвало с мъка да мине през тесния процеп на какавидата и да изстиска жизнените си сокове от голямото си тяло към крилата.

С разочарование мъжът гледал към жалкото създание, което вместо да го радва с красивите си разтворени криле и чаровен полет, пъплило по земята и се препъвало под тежестта на безполезните си криле. Човекът продължил разочарован пътя си.

Пеперудата никога не успяла да излети...

Ние също понякога се чувстваме притиснати от обстоятелствата в живота си, но мъчейки се да се справим с тях, успяваме да укрепим крилете си и един ден литваме високо. Това става, ако не чакаме "добрия" човек, който да се пребори вместо нас и да ни обрече на мъчителното пъплене по земята.

3.09.16 г.

Как да не сме съзависими? (или За да сте щастливи - гледайте си работата!)

Какво е да си съзависим? Защо връзките ми все не вървят и все се повтарят? Полудял ли е светът?

Повод за написването на този материал е една статия от блог, която случайно прочетох и някои неща резонираха у мен. Авторът е 30 и няколко годишен мъж, който разказва как е стигнал до лично откритие, което преобърнало неговия свят. Предлагам ви откъси от неговия разказ, които преведох за вас - и моите разсъждения над тях. 
Един от повратните моменти в живота ми беше, когато най-накрая ми писна от това, че моите връзки една след друга се разпадаха бурно. Всеки път, когато някоя връзка приключеше, аз започвах все повече и повече да се старая да се справя по-добре следващия път, като неизменно постигах все същия резултат.  Най-накрая ми дойде достатъчно смелост (и отчаяние) да рискувам и да отида при терапевт и да открия защо останалият свят е луд.
Оказа се, разбира се, че светът не е луд. Терапевтът ми обясни, че 

страдам от съзависимост 

От малък, взаимодействайки с другите, съм повярвал, че чувствата на другите са моя отговорност. 
Някой е тъжен? Моя работа е да го развеселя.
Някой не ме харесва? Моя работа е да го накарам да ме хареса.
Някой е разстроен? Моя отговорност е да успокоя и да се държи подобаващо.


Винаги аз бях този, който пускаше шеги и се опитваше да разсмее другите. Винаги бях този, който прекалено анализираше всяка моя връзка, опитвайки се да открия проблемите, преди да са се появили.... което, разбира се, причиняваше проблеми във всяка моя връзка. Бях привличан към други съзависими хора като магнит и всеки път, когато нещата се разпадаха, това беше допълнително доказателство, че не се стараех достатъчно.
Още си спомням личния ми момент от типа "Д-р Фил"*...  този момент, когато честно се запитах сам себе си "И как ти се получава?" и отговорът изведнъж си дойде от само себе си. Пишех в работната тетрадка за съзависимост и трябваше да напиша имената на последните 3-ма души, с които бях имал връзка. Няма проблем. Следващият въпрос беше за начините, по които се бях опитвал да "поправя" връзката, човека или да помогна на човека да се "поправи" сам. Тука изписах цялото оставено място за това. Лесно. 

След това стигнах до третия въпрос.
С всеки от тези хора, дадоха ли усилията ви резултат?

Човек № 1: ___________
Човек № 2: ___________
Човек № 3: ___________
Спомням си как се взирах във въпроса наистина дълго време.
Отговорът, разбира се, беше "Не... не... и не" Не дадоха резултат. Това, което правех, не даваше резултати. Дори по-зле - то ме правеше нещастен.
В този момент осъзнах, че ако исках да променя нещата, то аз трябваше първо да се променя... защото аз бях единственият общ знаменател във всяка връзка, която бях имал. Освен това, аз бях единствената променлива, върху която имах контрол.
Днес аз съм щастливо женен за прекрасна жена и имаме чудесна малка дъщеричка. Все още си имам моите проблеми, върху които трябва да работя (и двамата ги имаме), но поне знаем как да зададем най-важния въпрос. "Какви резултати дава това"?
Напоследък, забелязвам съзависимост навсякъде. Всеки път, когато виждам как моя ултраконсервативен татко да вика срещу последните новини по кабелната телевизия, ми се иска да го питам "И какъв ти е резултатът от това?" Вената на челото му ще се спука един ден и ви гарантирам, че нито един политик няма да му пука за всичките съвети, които той е изкрещял срещу телевизора.
И освен това, това не е не е само на индивидуално ниво. Като общество, сме станали съзависими до ента степен. Стрелят ли се другите хора зад океана? Наша работа е да оправим това. Бедни ли са хората тук, у дома? Наша работа е да оправим това. Политическата идеология май няма значение.... от двете страни на острова, всеки има свое мнение по въпроса  как можем да оправим който и да е проблем на деня, с който се сблъскваме. Никой не се спира, за да зададе по-дълбокия въпрос... "Това наш проблем ли е, та да го оправяме?"
Когато даваме помощите СНАП (вид социални помощи в САЩ) на хора, които не искат да работят или даваме автоматични оръжия на бунтовници от други страни, ние се опитваме да оправим проблеми като бедност или социална несправедливост. Но тези проблеми наши ли са, че да ги оправяме? Изобщо, МОЖЕМ ли да оправим тези проблеми, в крайна сметка?
Да се отговори на това е доста по-сложно, отколкото просто да се разбере един прост принцип, който ще ни помогне да си отговорим на въпроса. Хората се променят, когато болката от промяната е по-малка, отколкото болката от това, да останат същите. В един момент, трябва да се запитаме, дали всъщност не даваме на пияницата питие, преди да хвърлим още пари в решаването на проблемите, като страна. Или дори като личности. В кой момент разрешението на детето ти да живее в мазето на къщата ти помага (да кажем, ако детето е на 22 години и работи на две места с пълен работен ден, за да си изплати заема от колежа) или не помага (да кажем, ако детето е на 25 г. и не е работило нищо вече 6 години, освен да убива страшилища в електронни игри?).
Очевидно, всяка ситуация е специфична. Точно както може да чуеш хора да викат срещу тебе: "ЗАЩО ИСКАШ ДА ЗАБРАНИШ НА ДЕЦАТА ДА ЖИВЕЯТ В МАЗЕТО НА КЪЩАТА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ?! ИМА ДЕЦА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" докато показват дете № 1, може и хората да почнат да ви викат "ЗАЩО ИСКАШ ДА ОТРЕЖЕШ СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА БЕДНИТЕ? ИМА ХОРА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" и да показват вдовица, която се работи на две места, като се опитва да върже двата края.
Проблемът ни е, както го виждам, че не сме способни да направим разлика между вдовицата, майка на две деца и "кралицата" на помощите, която си купува Венти Карамел Макиато (напитка, подобна на капучино, която струва 4.75 долара) от социалните си помощи, докато тригодишното й дете няма обувки.
Върху обществото като цяло, нямам много контрол. Всичко, което мога да направя, е да се фокусирам на това, върху което имам контрол - което съм аз. 
Моите убеждения.
Моите действия.
Нещата, които аз избирам.

Психолозите го наричат "вътрешен локус (локация, локализация) на контрола" или "външен локус наконтрола".  Стивън Коуви го нарича вашият "Кръг на контрол" в противовес на "Кръг на загрижеността/безпокойството"
Така или иначе, вие сте много по-щастливи, когато живеете в средата, вместо във външния кръг.  Както и много по-ефективни. И ако достатъчно от нас правят това, може би ние ще станем мнозинство - вместо съзависимите, които сега управляват всичко.
-----------
* Д-р Фил  - известен психолог, нает от Опра Уинфри да коментира и впоследствие водещ на свое собствено шоу "Шоуто на Д-р Фил"

http://stephencanipe.com/2015/12/codependent/

Молитва "Промени ме" от Тоша Силвер


Мили Боже,

Промени ме така,

Че да мога да давам леко и изобилно,

Знаейки, че Ти си неограничен Източник на Всичко.

Нека бъда отворен канал, през който с лекота тече Твоето благополучие

Нека повярвам, че всичките ми нужди винаги са удовлетворени по удивителен начин

И че е безопасно да давам свободно, както ми казва сърцето ми.

И със същата сила, моля те, промени ме така,

Че да мога да се отворя широко към приемане.

Нека съзнавам собствената си ценност, красота и стойност, без да се съмнявам.

Нека позволявам на другите върховното удоволствие да ми дават,

Нека се чувствам достойна да получавам по всякакъв възможен начин.

Аз съм Ти.

Ти си Аз.

Ние сме Едно.

Всичко е наред.


Tosha Silver