28.12.10 г.

Да се освободиш....

*Да се „освободиш” не означава да не те е грижа. 
Означава, че не можеш да свършиш нещо вместо някой друг...

*Да се „освободиш” не означава да се дистанцираш,
 
а да осъзнаеш, че не можеш да контролираш другия...

*Да се „освободиш” значи да признаеш безсилието си,
 
тоест да признаеш, че резултатът не зависи от теб...
http://edhall.deviantart.com/art/Set-Free-50379499

*Да се „освободиш” не означава да се опитваш да променяш или обвиняваш другия,
 
а да дадеш максималното от себе си...

*Да се „освободиш” не означава да се грижиш за някого,
 
а да милееш за него...

*Да се „освободиш” не означава да оправиш нещата,
 
а да дадеш подкрепата си...

*Да се „освободиш” не означава да осъждаш,
 
а да позволиш на другия да бъде човешко същество...

*Да се „освободиш” не означава да бъдеш в центъра, подготвяйки всички резултати,
 
а да позволиш на другите да определят сами съдбата си...

*Да се „освободиш” не означава да отхвърляш,
 
а да приемаш...

*Да се „освободиш” не означава да натякваш, да гълчиш и да спориш,
 
а да потърсиш собствените си недостатъци и да ги поправиш...

*Да се „освободиш” не означава да променяш всичко според желанията си,
 
а да приемаш деня такъв, какъвто е, и да почиташ себе си в него...

*Да се „освободиш” не означава да жалиш за миналото,
 
а да се развиваш и да живееш в настоящия момент...

*Да се „освободиш” означава по-малко да се боиш и повече да обичаш...
 





С благодарност към нетлог - видяно тук.

2.12.10 г.

37. Пилешка супа за душата / Спри да помиришеш розите и да оцениш Живота си!

от Позитивното мислене в Нетлог




Всички сме чували израза: „Не забравяй да спреш, за да помиришеш розите". Но колко пъти се е случвало да отделим време от нашия трескав и забързан живот, за да обърнем внимание на света около нас? Твърде често сме подвластни на претрупаните си програми, обсебени сме от мисълта за следващата делова среща, за движението по пътищата или за живота изобщо, без дори и през ум да ни мине, че наоколо има и други хора.

Аз съм не по-малко виновен от останалите, приемайки света по този начин, особено когато карам по задръстените калифорнийски улици. Наскоро станах свидетел на една случка, която ми показа как, потънал в моя малък свят, съм загубил реална представа за заобикалящата ме действителност.

Отивах на делова среща и, както винаги, обмислях какво да кажа. Стигнах до едно много натоварено кръстовище, където светофарът току-що бе светнал червено.
- Нищо, - помислих си, - ще хвана следващото зелено, ако мина напред в колоната...

Мисълта и колата ми бяха на автопилот, готови за тръгване, когато изведнъж пред очите ми се разкри невероятна гледка. Млада двойка, и двамата слепи, пресичаха кръстовището ръка за ръка сред летящите коли. Мъжът бе хванал ръката на малко момченце, а жената притискаше бебе до гърдите си. Държаха протегнати напред бели бастуни, с помощта на които търсеха ориентири, за да успеят да пресекат кръстовището.

Отначало се развълнувах. Те бяха жертва на едно от най-страшните нещастия — слепотата. Не е ли ужасно да си сляп, казах си. Мислите ми бяха прекъснати отново, защото осъзнах, че те не пресичаха по пешеходната пътека, а се движеха диагонално, право към средата на кръстовището. Без да си дават сметка за опасността, в която се намираха, те вървяха право срещу колоната от автомобили. Изплаших се за тях, защото не знаех дали другите шофьори разбираха какво става.

Понеже стоях отпред на колоната, пред очите ми се разкри нещо невероятно. Всички коли спряха едновременно. Не чух скърцане на спирачки, нито звук от клаксон. Никой не изкрещя: "Махнете се от пътя!". Всичко сякаш застина. В този момент времето като че ли спря заради това семейство.

Изумен, аз оглеждах колите около мен, за да се уверя, че всички виждаме едно и също нещо. Вниманието ни бе съсредоточено върху пресичащите. Изведнъж шофьорът вдясно от мен подаде глава от прозореца и извика:
— Вървете надясно!
Последваха го и други хора, които повтаряха:
— Вървете надясно!

Двойката продължи да почуква с бастуните си и промени посоката, следвайки указанията. Като се довериха на своите бастуни и на напътствията на загрижените хора, те успяха да стигнат до отсрещния тротоар. Едно нещо ме потресе, когато ги видях в безопасност — те все още бяха ръка за ръка.

Бях изненадан от безизразните им лица и предположих, че нямат представа какво всъщност беше станало около тях. От устата на всички хора, спрели на кръстовището, се изтръгнаха въздишки на облекчение.

Докато оглеждах колите около мен, шофьорът отдясно промълви:
— Господи, видяхте ли това? — а от другата страна чух:
— Не мога да повярвам!

Мисля, че всички бяхме дълбоко потресени от онова, на което бяхме станали свидетели. Бяхме се откъснали от собствените си проблеми, за да помогнем на четири човешки същества, изпаднали в беда.

Често пъти след това си припомнях този случай, защото той ме научи на много неща. Едно от тях е:"Поспри, за да помиришеш розите" (нещо, което преди бях правил много рядко). Спри, огледай се и наистина виж какво става пред теб в този момент. Направи го и ще осъзнаеш, че този момент съдържа всичко! Нещо повече - това е мигът, от който се нуждаеш, за да разбереш живота.

Вторият урок, който научих бе, че целите, които си поставяме, могат да бъдат постигнати чрез увереност в себе си и доверие в околните, въпреки привидно непреодолимите препятствия.

Целта на сляпата двойка бе единствено да достигне другия тротоар невредима. Препятствието пред тях бяха осемте колони коли, насочили се право към малката групичка. Без паника или колебание обаче, те вървяха напред, докато не постигнаха целта си. Ние също трябва да преследваме целите си, като не обръщаме внимание на пречките, които могат да се появят на пътя ни. Трябва да вярваме в интуицията си и да приемаме помощта на останалите, които може би са по-проницателни от нас.

И накрая, научих се наистина да приемам зрението си като скъпоценен дар, а не като даденост, както до този момент. Замисляли ли сте се колко различен би бил животът без зрение?Опитайте се да си представите за миг как вървите през натоварено кръстовище, без да можете да виждате! Колко често забравяме малките, но забележителни дарове, на които се радваме в живота си.

Когато потеглих от онова кръстовище, възгледите ми за живота и отношението към околните се бяха променили. Тогава взех решение наистина да обръщам внимание на живота, докато се занимавам с всекидневните си задължения и да използвам пълноценно даденото ми от Бога, за да помогна на другите да не се чувстват така ощетени от съдбата.

Направи и Ти нещо добро за себе си: намали скоростта и отдели време, за да видиш какво точно става край теб. Използвай мига, за да го разбереш точно сега и още на мястото, където се намираш. Може би пропускаш нещо прекрасно ...
Автор - Дж. Майкъл Томас
Из "Пилешка супа за душата
"

16.11.10 г.

Как да се научим да желаем правилно? или Изпълнителят на желания


"Изпълнителят на желанията"
картина от Сергей Панин
Здравейте, аз съм Изпълнителят на желания. Има такова едно нещо на Небесата. Да-да, всичко сте разбрали правилно – аз изпълнявам вашите желания. Не, не съм ангел – аз съм изпълнител. Такъв един апарат, като месомелачка, например. Слагаш месото вътре – а излиза кайма. И аз така – слагаш желанието – а излиза вече изпълнено. Аз отдавна работя с желания. Откакто са създадени. А кога е започнало всичко това – и аз не си спомням. Вероятно, от Началото на Времето.


Какво искам да кажа сега? Толкова често ме проклинат!!! Един вид, как стана така, аз изобщо не съм си пожелавал такова нещо. Но ето какво ще ви кажа – кайма без подправки няма, нали? Лучец, пиперец, солчица... Така и вашите желания! Мислите едно, говорите друго а имате предвид нещо съвсем трето. Така че вашата изказана мисъл е подправена с още много неща!


Ето, помня как си поръча един хубав човек съпруга. Той си ергенуваше доста време и животът си му беше съвсем весел. Обаче реши да се укроти, да си създаде семейство. Мисълта му беше съвсем благородна: «Ще се оженя – ще си помагаме един на друг, ще се поддържаме в трудна минута, ще се борим заедно с превратностите на съдбата, пък и като остареем, ще има кой да ти подаде чаша с вода...» Ами, основното желание е да се ожени, това е ясно. А подправките? Ами че той в каймата е натъпкал и «превратностите на съдбата», и «трудните минути», и «модел на немощна старост»... Желанието му изпълних аз – не мога да отказвам, моята работа е да въплъщавам.... Само че сега той си проклина и съдбата, и жената, и самия себе си, защото целият му живот, откакто се е оженил, се е превърнал само в борба за оцеляване. Така  с жена си двамата въплъщават неговото желание в живота – ту рамо до рамо, ту гръб с гръб... Ясно, че мисли – женитбата му е била грешка. А всъщност – както си го е поръчал, така е и изпълнено!


А още си спомням и друг случай. Едно младо момиче си мечтаеше за любов. Любовта е хубаво нещо, правилно. Обаче тя как си мечтаеше!!! «Искам, видите ли, безумна любов, да забравям за всичко на света, сякаш с главата – и в кладенеца, нито един ден да не прилича на друг, той от мен очи да не отделя, да ме обича повече от живота си, да не се отделя от мен нито крачка встрани!». Речено – сторено. Като достигна желанието й нужната плътност – и веднага за преработка. Подбрахме й зноен южен момък, красавец, джигит, горещ и необуздан. Да можехте да я видите на какво прилича сега!!! Той я ревнува черно, само изисква от нея доказателства за любовта й, и все му е малко. Любовта наистина е безумна при тях, никакъв разум няма там – само страсти. А как я следва!!! Всичко точно е изпълнено – нито на крачка не й дава да се отдели, очи не отделя от нея. Само ме е страх, че тя ще стигне до последната черта – и с главата в кладенеца...


Не, не си мислете, че всички се хвърлят в такива крайности... Аз ви разказвам само изключителните случаи. Не на всички страстите са толкова бурни. Но все едно има много недоволни!


Ето, сами разсъдете: една жена се смята за грозна и непредставителна. И всеки ден се моли тихичко «Господи, прати ми някого! Какъвто и да е, и с криви крака да е, плешив да е, стар – какъвто и да е. И на дивана да седи с вестник – нека. Само да има мъж в къщи. Аз бих му създала всички условия, да му е хубаво. Моля те, Господи!»


Такава чиста молитва винаги долита до небето. Веднъж долита, втори път долита, сто пъти долита... И ето, че се образува нужната плътност и ето че Небесната Канцелария я регистрира и подписва да се изпълнява. Сега си помислете – коя жена ще бъде доволна, ако на дивана й се засели с вестника си един плешив старец с криви крака, и на всичкото отгоре непрекъснато изисква внимание! Ама нали си го измоли самичка!!! Въпреки че в дълбочината на душата си беше уверена, че за неземната й скромност ще й дадат Принца на бял кон. Е, в най-лошия случай Емеля с неговата тристайна печка и вълшебна щука. Мили мои!!! Тук при нас никой не оценява скромността по шестобалната система! Тук при нас се изпълняват желание – и то именно така, както сте си ги поръчали!


Ето една способна девойка в зряла възраст (в смисъл, която приближава 30-те) чрез специални тренировки си доведе силата на мисълта до неимоверни висоти. И, значи, изпраща такава поръчка: «Съгласна съм много да работя, дори на няколко места, аз съм силна, ще издържа, само да обезпеча себе си и бъдещите си деца»! Амин, другари! Тоест, край!... Та тя сама си поръча такова съществуване. Работи на няколко места. На всяко място има много работа. При това тежка – защото тя е «силна» и «Ще издържи». А децата – винаги си остават «в бъдещето». Та тя сама така е казала! А силата на желанието при нея е – да й завидиш! Разнася се из цялата Вселена. Ха опитай се да не го изпълниш! Пак добре, ако тя, като се помъчи-помъчи, пък се сети да изпрати друго желание. Ами ако не се сети? Така и ще си живее, на принципа «има такива невероятно жени на света». Само че, като правило, са нещастни...


 И ето още една умна жена (наистина умна, изобщо не иронизирам), решила да смъкне от себе си кръста, който е влачила половин живот. Децата май вече са пораснали, мъжът й я е измъчил с липсата си на инициатива – без нейна команда един чай няма да изпие. И тя си поръчала желание – «Искам да бъда слаба жена! Вече се наработих, уморих се до смърт, сега нека те се повъртят около мен!» И понеже, както вече казах, тя беше умна – употреби специални методи за най-скоро изпълнение на желанието си. И какво си мислите? Изведнъж, не щеш ли, й се образува сурова болест. От тези, дето са до живот. Лежи си тя в леглото, «слабата жена», чувства се ужасно зле – нали «се е уморила до смърт», а семейството й се повърти-повърти около нея – и хайде всеки по своите работи. Те нали не са си поръчали болна мама – животът им си продължава! Слава Богу, моята умница имаше много време, за да може, докато лежи самотна, да си преосмисли погрешните убеждения и да ни изпрати нова поръчка. И, сега – всичко както си му е редът – оцениха плътността на желанието, пресметнаха вариантите, сложиха го да чака ред, внесохаизменения в сценария, после ми го предадоха на мен. Общо взето, след година и следа не остана от неизлечимата болест. Моята умница сега учи другите, как трябва да си формулират правилно желанията. Защото има опит! Има-няма – цяла година сурова практика!

Даааа, желанията, ако се замислиш, са страшно нещо. Можеш да си пожелаеш такива неща! Та и не само на себе си. Ето един баща казва на сина си! «Тъпак! Аз на твоите години вече... Ти само мислиш разни глупости и ръцете ти – отзад сложени! Цял живот ще си неудачник, лузър, аутсайдер!» Какво пожелание само – а? А ако синът му повярва един ден? И ще трябва да изпълня такова едно двойно желание? Всъщност, какво говоря – «трябва» да изпълня – направо изпълнявам! Има много такива желания. А да питаш бащата – защо – ще се развика като малоумен – «Изобщо не съм му желал такива работи! Аз за хубаво!» Пък ние си нямаме тук оракули и тълкуватели – както си го поръчал, така си го получаваш!

Плътност на желанията... Това е важно нещо. Ако вие едно след друго си мислите, че нещо лошо ще се случи, му давате своята енергия и то с всеки път става все по-плътно, все по-осезателно. И рано или късно попада в моята месомелачка. А после вие ще си кажете «Ето на, така си и знаех...» Макар  че всъщност трябва да си кажете «Аз така си го измислих...». Ето какво ви съветвам – ако ви дойде в главата лоша мисъл – вие я хванете и веднага я превърнете в хубава. Например – страх ви е да летите със самолет. Терористи, там, и така нататък. Веднага си представете, че терористите имат някакъв празник. Шишчета там ядат, пилаф, разговори по сърце, източни танци. Не им е до вашия самолет – празнуват си! Пожелайте им повече щастливи празници – и си летете спокойно.


И отново за плътността на времето. Вече казах – от желанието до въплъщението трябва да мине време. Докато го изучат, докато уточнят, подпишат, докато съберат ресурсите на Вселената... А между другото, много от вас просто не умеят да чакат! Като не стане веднага, си казвате «Ами добре, и без това не го исках чак толкова». А като не го искате чак толкова – желанието отива в коша. Кой ще ви го изпълни, ако не го искате чак толкова? Учете се да вярвате и да чакате. Ние тук работим изключително за вас, нямаме друга работа!



А понякога се случва – и желанието е изпълнено точно, и човекът е щастлив, и въпреки всичко сам всичко се старае да си развали. Ще ви разкажа история – просто роман с продължение.


Обърна се към нас една млада жена. Умна, красива, чиста душа. И желанието й беше хубаво – за Чиста Любов. Цяло удоволствие е да се изпълняват такива желания. Не си спомням вече дословно, но звучеше примерно така: «Искам неземна любов, отношенията ни да са като празник, да има романтика, взаимна нежност, грижа и щастие, и детенце да си имаме, любимо и дългоочаквано. И всяка среща да е като първия път – и като последен – също!»  Гледам аз, какви подправки има. Подправките обикновено излизат от подсъзнанието, хората често не ги осъзнават. А при нея към чистото намерение за Любов е примесено и нещо друго» Битът убива любовта, превръща я в навик. Когато всеки ден вече не е празник, а ежедневие». Добре, казвам си, ще го имаме предвид.


Това желание изпълнявах с огромно удоволствие! Подбрахме й идеален партньор – точно същите убеждения, едно към едно. И се получи при тях Велика Любов, чиста романтика – букети, писма, телефонни разговори, срещи, раздели, еднакви интереси, танц на душата! И аз се любувах – феерия, вълшебен сън. Как си подхождат един на друг... Дето му казват – идеална двойка. Той щастлив, тя щастлива – душите звучат в синхрон, и детенце се роди в любов, изобщо, поръчката е изпълнена 100 %.


Мислите си – щастлив край? Как ли пък не! След някое време тя решава, че това й е малко. Сега иска да живеят заедно. Всеки ден да се събуждат в едно и също легло, а всяка вечер да вечерят семейно на масата. Ето ти на...


Нашите тук, в Небесната канцелария, си чешат ореолите: ами че това си е съвсем ново желание, изобщо не е продължение на старото, както тя си мисли... Значи, питаха Ангела-Хранител, какво си мисли нейния любим по тоя въпрос. А неговите съкровени мисли ето какви са: «Господи, благодаря ти за тази жена и за тази любов! Всичко ни е като във вълшебен сън. Само дано не се събудя! Много години вече сме заедно. Детето ни ще тръгне на училище скоро. И такава свежест в отношенията ни! Това е, защото не живеем заедно. Всяка среща ни е като за пръв път! И като за последен. Спомням си предишния си опит със семейния живот – и настръхвам. «Семейната лодка се разби в ежедневния бит», както е казал поетът. Не, повече няма да повторя тази грешка, моята мила ми е прекалено скъпа. Аз така я обичам!!!»


Кажете ми моля ви се, какво да се прави??? По-рано желанията им съвпадаха, сега – влязоха в противоречие... Него да го променяме – хич не може, нали има свобода на волята! А той за съвместен живот не ще и да чуе! Страхува се да не загуби това, което има. И не без основания! Разбира се, отношенията им ще станат други. Права е моята красавица – когато е всеки ден, тогава – вече не е празник...


Разбира се, ние й намеквахме, водихме й подходящи мъже в живота, със съответните убеждения. Тя, обаче, и в упор не ги вижда – нейният любим също й е скъп. Други не иска, тя него чака – кога ще узрее...

Ето и така се случва, сами виждате... Щастието – е тънко нещо, многообразно. Не е лесно да го опитомиш, а много лесно е да го уплашиш... Затова и ви казвам – преди да си поискате наистина, помислете – точно това ли искате? Че иначе – като се въплъти, не можете да го върнете назад, ще трябва да живеете с това, което имате.


Някакъв мъдрец е казал – «Страхувайте се от желанията си, те имат навика да се сбъдват». Е, мъдрецът е живял отдавна, човечеството оттогава мнооого е пораснало. А аз по друг начин ще ви го кажа. «Не се страхувайте от желанията! Изучавайте ги, анализирайте ги, шлифовайте ги и ги довеждайте до ума! Учете се да желаете правилно – и тогава всичко ще стане както трябва.
А аз, Изпълнителят на Желанията, ще ги въплътя в живота по най-добрия начин. Сто процента!

Източник: Мечтите се сбъдват!

12.11.10 г.

Как да забогатеем - Арина Евдокимова (екстрасенс)

-- Арина, не е тайна, че към вас често се обръщат с молба да им помогнете да забогатеят. Легенди се носят за ефекта на заредените от вас парични талисмани, а сега помагате да се открие индивидуалния паричен канал. Нима всичко това наистина е възможно?

Както е известно, "Творецът е създал човека по свой образ и подобие". Това значи, че всеки от нас също може да създава, твори, мисли и, главно, да управлява тази мисъл. 


За съжаление, хората са по природа мързеливи. Мързи ги да се помолят, мързи ги да си приведат мислите в ред, мързи ги да помечтаят, мързи ги да включат интуицията си. Но светът не стои на едно място. Крачейки напред, цивилизацията притъпява човешката интуиция, и увеличава приоритетите на материалните ценности. Принудени сме да работим, за да се издържаме. А за това ни е необходимо не само да се трудим, но и да мислим.


Веднъж при Буда дошъл един ученик и го попитал "Учителю, как да стана богат?" И Буда отговорил - "Съществуват богинята на мъдростта Сарасвати и богинята на богатството Лакшми. И двете са жени и и двете са ревнини. Отиди при Сарасвати, а Лакшми от ревност ще те последва". 


-- Тоест човек трябва сам да притегли към себе си богатството?

Отново Буда е казал "Ние сме това, което мислим". И това наистина е така. 


Не можем вече да отричаме, че човек не е само физическо тяло, но и тънка енергетична система. И все пак, много от нас живеят в илюзиите на някакво необмислено безсъзнателно щастие. Много искат да станат богати, но нищо не правят за това - нито физически, нито психологически, нито енергетически. Моят девиз, който предлагам на клиентите е: : Ако искаш да получиш това, което нямаш, ще трябва да правиш това, което не си правил. 

Човек, който е решил да стане богат, трябва да разбира, че ще трябва много неща да промени. 

9.11.10 г.

Как да създадем изобилие? - Стийв Павлина


Вчера слушах Стийв Павлина - за първи път го срещам. Един на пръв поглед "момък" с крехко, леко анемично изглеждащо телосложение, който от банкрут стигнал до много проспериращо положение и в 4 поредни видеота (виж под текста) , обяснява пътя (си) към изобилието. 

Две неща ми се видяха важни:

1. Че трябва да променим основната си вибрация, т.е. начина, по който се чувстваме, за да съвпадне с желанието ни.  Препоръчва това да стане, като отначало отделяме 20 минути на ден, за да се почувстваме такива, каквито искаме да сме - в случая с неговия пример - "изобилни", богати. Да намерим начина си, по който да усетим, макар и за малко, как ще се чувстваме, когато имаме нещата, които желаем. Постепенно да стигнем до 20 минути и когато сме постоянни, малко по малко тази вибрация, това излъчване от нас ще завладява все по-голяма част от деня ни, ще влизаме в това състояние бързо, когато пожелаем, и за все по-дълго време. Когато това стане преобладаващата ни вибрация, значи вече промяната е на път.

2. Куражът. Вече няма да ни харесват неща и хора около нас, носещи старата вибрация, от която се отделяме, за да преминем в новата, за да променим живота си. Дори ще ни дразнят - и това е естествено - вибрациите са много различни. Това изисква кураж... Обаче ще забележим, че се появявят нови неща, хора, случват се събития, които носят чертите на промяната, на състоянието, към което се стремим. В неговия случай - бизнес възможности, които са подходящи. 

И тук трябва кураж - да кажем "да" на тези необичайни за нас неща, да приемем предложения, които ни плашат, защото са различни от това, с което сме свикнали. Защото ни изваждат от зоната ни на комфорт. Тук аз имам да си размишлявам... Сещам се за не една възможност, на която съм казала "не" от ... страх, вероятно. От неувереност, че няма да се справя, че няма да се чувствам комфортно. Чудесното е, че вече имам възможност да го осъзная. 

Вчера ми предложиха да поработя нещо от сферата на работата, която напуснах. Щеше да ми донесе незабавни пари - не много, но веднага и без данъци хехе. Не го направих. Защото ме връща към онова, на което обърнах гръб. Защото не беше мечтата ми. Беше работа, с която да си плащам сметките. Осъзнах, че ако приема, ще го направя, защото искам някаква финансова сигурност и се страхувам, че пътят, който съм избрала, и който (уж) вярвам, че е правилният, няма да ми донесе това изобилие. Като осъзнах това, се почувствах много добре, че не казах «да»...

Стийв Павлина даде много смешен пример, като изимитира  един сериозен чичка, който с ясно съзнание на собствената си значимост и бавно примляскващ думите си, обяснява, че всъщност Законът за привличането не работел за него и май не бил верен изобщо. Защото чичката всеки ден си четял целите, повтарял утвържденията си съвестно - и нищо не се материализирало. А всъщност се опитвал да материализира живот, пълен със страст и вълнение, пълен с изобилие. И Стийв казва - цялото му същество излъчва точно обратното - скука, апатия, откъснатост, в най-добрия случай - едно ниско ниво на удовлетворение. Това не е усещане на страст, изобилие - няма го чувството. Ако чувството го няма - нищо няма да се материализира! Трябва да излъчваме чувството навсякъде около нас. 

И добавя - че за него четене на утвърждения изобщо не действа, ОСВЕН ако чрез четене на утвърждения можеш да стигнеш до това състояние на страст, вълнение. Затова той използва визуализации - представя си се по начина, който иска да постигне, как се чувства там.

И защо казвам всичко това - защото всеки си има свой начин да достигне до това състояние. Ако някой искрено и дълбоко вярва, че даден ритуал му помага да привлече пари физически, или притегля като магнит най-добрия партньор за него - значи това работи за конкретния човек.

Напоследък все повече мнения срещам, че когато се появи ново предложение и отначало то ни хареса, а после преценим, че трябва да откажем - това обикновено е гласа на ума, а не на интуицията. В другата книга, която чета в момента - за Хоопонопоно се обяснява, че с ума си имаме възможност да преработим на съзнателно ниво една ужасно малка част от информацията, която е около нас - а интуицията е начин да поберем тази информация в себе си, макар и да не я обработваме по логичен и съзнателен път. Обаче някакси я използваме при интуитивни решения. 

Общо взето, когато някое решение е продиктувано от желанието ни да се презастраховаме, от някакъв вид страх или опасение (че няма да има достатъчно, че може да изгубим нещо или някого), тогава обикновено става дума за "бедняшко" мислене и това не е истинския ни вътрешен глас.

29.10.10 г.

Из "Излекувай живота си" от Луиз Хей


"Излекувай живота си" от Луиз Хей 


В безкрайността на живота, 
Която ме обгръща, 
Всичко е съвършено, цялостно и завършено. 

Виждам нагласата за съпротива в себе си само като нещо, 
от което трябва са се освободя. 
Тя няма власт над мен. 
Аз съм силата в моя свят. 

Вървя в крак с промените в живота ми 
По най-добрия възможен начин. 
Одобрявам себе си и начина, 
По който се променям. 
Правя най-доброто, на което съм способен. 
Всеки следващ ден е по-леко. 
Радвам се, че съм в ритъма на потока 
на моя вечно променящ се живот. 
Днес е един прекрасен ден. 
Аз решавам да го направя такъв. 

Всичко в моя свят е наред. 

Чрез Позитивното мислене на Нетлог.

21.10.10 г.

Рецепта за щастие

Най-важното нещо, което трябва да правим, за да сме щастливи.

Основни продукти :


Сутрешно кафе
Усмивка
Възглавница
Нов ден
Музика

Начин на приготвяне:

Още щом отвориш очички сутрин си забрани да мислиш за лоши неща и се усмихни. Прибави гушкане на възглавницата и се протегни с удоволствие. Ако се събудиш до любим човек, просто го прегърни. Посрещни новият ден. Стани и направи любимото си нещо. Аз например, първото нещо, което правя сутрин, е кафе. Приготви се за деня (за работа). Излез с усмивка, независимо колко са намръщени всички. Ако обичаш да слушаш музика по пътя, вземи слушалки и подбери приятни песни. До тук добре.



По някое време през деня започва ужасът, сблъсъкът с горчивата реалност. Срещаме се с намусени, оплакващи се хора, безотговорни, неприятни за нас по една или друга причина...



Идва най-важната съставка. Запомни я, защото без нея рецептата е безмислена... 


Приемане... 


Да приемеме нещата, такива каквито са. 


Те са такива. За хубаво или лошо. Набий си го в главата. Това е положението. Приеми го и вместо да го изпълваш с още по-неприятни мисли и да затъваш в тази мръсна и тъмна дупка, си кажи: Спри! Спри да мислиш за лошите неща, да се задълбаваш в тях. Разказвай ги с усмивка, за да ти олекне, смей им се. Ти си над тях. Просто се усмихни. Дръж ситуацията под контрол. Обещавам, че щом проблемът приключи (неизбежно е) ще се почувстваш много ценен за самия себе си. Защото си се справил!

Разбира се, хора сме, ако ти се плаче, поплачи си. Дай време за болката и разочарованието. Ако не го направиш, следващият път няма да можеш да се зарадваш истински. Ще скърбиш постоянно.

Помни... Най-краткият път между двама човека е усмивката. Успех! Надявам се да се получи вкусно.





Източник: jenite.net

Бали - новата ми мечта.



Мечтата ми да отида в Бали се роди след филма "Яж, моли се, обичай" - това беше една от спирките на Джулия Робъртс по пътя й към себе си. Прекрасно място за почивка, медитация, оттегляне от света, в който се въртим ежедневно и с който сме свикнали. Близо е до друго място, където искам да отида - Австралия.

Пиша го тук, защото ми е любопитно колко време ще мине от взимането на решение да отидем там с мъжа ми до изпълнението му. Прекрасно място - красива и екзотична природа, свещени планини,цветя, храмове, дракони.... И, разбира се, пазари, пазарене и т.н., които не са точно моя вкус, може би, но кой знае... Със сигурност са нещо много различно от това, което имам в ежедневието си.

9.09.10 г.

Проблеми и решения

Учениците се обърнали към Учителя с въпрос, какъв е най-добрия подход за решаване на проблеми.

-Има хора, които твърдят, че проблемите могат да бъдат решени чрез полагане на усилия. Тези хора създават работа на себе си и на другите. 


Проблемите могат да бъдат решени само чрез осъзнаване. Там, където има осъзнаване, проблеми няма.



Оттук: http://prit4ite.blogspot.com/2010/06/blog-post_17.html

30.08.10 г.

ПРАЗНАТА ЛОДКА
(дзен притча)

Лин Чи разказвал:
Когато бях млад, ми харесваше да плувам на лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото, и можех с часове да стоя там.


Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв! Аз отворих очи и се канех да наругая обезпокоилият ме човек, но видях, че лодката е празна. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента ,в който го видях, аз направих първата крачка по Пътя си.


В тази тиха нощ аз се приближих до своя вътрешен център. Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:


-Тази лодка също е празна.


Затварях очи и се отправях навътре в себе си.





Благодарение на Дес оттук.

25.07.10 г.

Автобиография в 5 части.

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубенa съм... нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм си виновна.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

Порша Нелсън


18.07.10 г.

Приемете богатството, което ви се полага по рождение!


5 СТЪПКИ ПО ПЪТЯ КЪМ ИЗОБИЛИЕТОA+ A- Написана на : 2010-03-01 09:02:20

Знаете ли как ще изглежда животът ви ако живеете в изобилие? 

Изобилие - Marianna Ochyra

“Преди 15 години получих дълбоко просветление за успеха. Спрях да вземам финансови съвети от бедни хора и здравословни съвети от болни хора. И спрях да търся духовно водачество от хора, които не можеха да демонстрират проявата на законите на Вселената в живота си...” - Ранди Гейдж 
Почти всички хора, които срещате ще ви кажат, че искат да са здрави, щастливи и богати. Повечето не притежават дори две от тези неща, а много рядко ще намерите някой, който има и трите. 


И това не е поради липса на знания. Знанията се придобиват много лесно. Истината е, че повечето хора не си позволяват да бъдат добре. Те всъщност подсъзнателно потискат възможността за това, ставайки жертва на един от най-силните и най-чести модели на оскъдица: неспособността да получават. Независимо колко време и енергия влагате в развитието си (или в своя бизнес), ако способността ви да получавате е закърняла, ще ви бъде трудно и дори невъзможно да се радвате на добри резултати (доходи). 


За да се изпълни животът ви с изобилие, първо трябва да станете способни да получавате. За жалост много хора са отраснали с посланието "По-добре е да даваш, отколкото да получаваш". Спомнете си като деца, когато са ви предлагали нещо. Какво казваха родителите ви по въпроса? Може би дискретно, шепнешком... “не бива да го приемате!” Казвали ли са ви (или мислили ли сте си) някога, че не бива да приемате това или онова, защото не сте го заслужили? Имате ли спомен за това, как сте се чувствали неудобно и някак си "зле" във връзка с приемането на пари, награди и подаръци?

Много от нас от най-ранна възраст са учени, че от нас се очаква да сме скромни, да не сме горди и тщеславни, да не се мислим за много важни. Добронамерени съвети, несъмнено, и не без стойност. Но за много от нас те са задвижили един модел на себеомаловажаване, на отклоняване на комплиментите, признанията, вниманието и наградите. Модел на отказване от получаване на каквото и да било. А що се отнася до парите - били сме програмирани да мислим, че те са лошо нещо, богатите хора са зли, и е духовно извинение да бъдем бедни. И това програмиране е започнало от детските ни години.

Днес живеем в свят, където независимостта се цени високо. В резултат на това сме пораснали с мисълта, че сме длъжни "да се справяме сами", че не е редно да приемаме милостиня или помощ, че трябва "да успеем със собствени усилия". Способността ви да получавате може да не е развита и може да се чувствате некомфортно, когато ви дават признания, подаръци, пари или комплименти. Може да пропъждате, отхвърляте и омаловажавате тези неща, или да не приемате помощ - особено ако си мислите, че не сте заслужили това, което ви се предлага.

Докато активно и съзнателно не развиете способността си да получавате, светът на изобилието ще бъде затворен за вас, а животът ви ще се управлява от модели на оскъдица. А това би означавало да се ограничите само до това, което самите вие можете да създадете, направите, спечелите или свършите. Най-добрият начин да си поискате обратно силата е да развиете способността си да получавате като практикувате.

Ето 5 стъпки за развитие на тази най-важна от всички способности. Можете да започнете да ги практикувате всеки път, когато получавате.

1. ПАУЗА. Първата стъпка е просто да направите малка пауза - това не ви позволява да вдигнете автоматично "защитното си поле". 


2. ВДИШВАНЕ. Напомнете си какво е усещането да получаваш, като поемете въздух дълбоко и продължително. Не само си мислете за това, но и го направете наистина - вдишването е вид получаване. 

3. ПРИЕМАНЕ. Съзнателно приемете това, което ви се дава. Приемете го в съзнанието си (ако е комплимент или предложение) или физически го вземете в ръце (ако е нещо материално). 

4. БЛАГОДАРНОСТ. След като го получите, кажете "Благодаря". Нищо друго - нито уговорки, нито обяснения, нито отхвърляне, нито връщане на комплимента, нито сарказъм, нито навлизане в подробности - просто
"Благодаря". 


5. УПОТРЕБА. След като това, което са ви дали, е станало ваше, последната стъпка е да решите как и дали изобщо ще го използвате.

След като се запознахте с тези 5 стъпки, практикувайте ги! Щом някой ви предложи нещо - помощ, обучение, подкрепа, окуражаване, пари или подарък - приложете тези 5 стъпки, за да укрепите способността си да получавате. Защото само като се научите да приемате, ще можете пълно и лесно да получавате любов, грижи, успех, пари, удовлетворение и други форми на изобилие. 

Милиарди хора по света разсъждават от позициите на оскъдицата. Повечето световни религии проповядват оскъдица, образователната система също ни учи, че възнагражденията идват при тези, които са добри, но бедни. Масите са избрали бедността, въпреки факта, че биха искали да имат пари. Медиите, телевизията и рекламите действат, като отразяват тези убеждения, които се нравят на масите и на техните нужди от приемственост. Културата ни отдава чест на посредствеността.

Само най-смелите хора следват мечтите си. Защото се изисква смелост за да се откъснеш от този начин на мислене. Липсата на смелост е огромна пречка. Животът в стадото е свързан с много страх. Но въпреки че мнозина са родени като жертви на обстоятелствата, не вярвам, че трябва да останат такива! Парите, любовта, материята и другите ресурси - са неизчерпаеми! Всички те могат да бъдат подновявани до безкрай, просто като произвеждате още.

Подлагайте на изпитание вярванията, управляващи живота ви! Когато се съмнявате в тях, се съмнявате и в ограниченията. Ако вярванията ви служат, те могат да устоят на подобно разглеждане. Ако не устоят на съмненията ви - може да се откажете от тях и да ги замените с други вярвания, които ще са ви в услуга. Например, може би вярвате, че е трудно да успеете без образование. Че ви трябват пари, за да правите пари. Че да направите бизнес във вашия ви град е трудно...

Тези вярвания не ви служат и трябва да ги замените с други, които да ви служат. Помислете така: Бил Гейтс и Пол Алън са успели даже без гимназиално образование, следователно и аз мога да успея. За да направиш пари, ти трябва велика идея. Моят град може да е беден, но в него има успели хора, които се занимават с най-различни неща, така че и аз мога да успея. В България е трудно, но много хора тук са успели. Никой освен мен самия не може да ми попречи да го направя. 

Съмнявайте се в съществуващото положение, не придобивайте манталитет на жертва и не допускайте страх, съмнение в себе си и оскъдица. Случвало ли ви се е да изпитвате удовлетворение, справяйки се с предизвикателствата в живота? Или да усещате как тези предизвикателства укрепват характера и волята ви? Осъзнавате ли, че ВИЕ сами си създавате предизвикателствата и си навличате трудностите? И ако го осъзнавате, какво мислите, че е вашето “ЗАЩО”?

Защо бихте искали да се справяте с подобни предизвикателства? Помислете добре върху това. Защото отговорът на този въпрос може да ви накара да промените живота си. Този модел (да си навличаме трудности за да изграждаме характер и победите да ни се струват по-сладки) днес е характерен за много хора по целия свят. Ами ако не е заради това? Ако истинските причини са други? 


Вярвам, че създаването на трудности е просто друг начин да се правим на жертви! Създаваме си предизвикателства, за да печелим симпатията и вниманието на околните, да имаме извинение за провала и да не трябва да се чувстваме отговорни при неуспех. Това са истинските причини.

Този модел ни позволява да се самозаблуждаваме. Мислим си, че никой не може да каже, че не сме дали всичко от себе си. Можем да кажем “Дадох най-доброто от себе си, но нямах необходимите ми... (връзки, настроение, късмет, образование... и т.н.). Това е извор на посредственост и оскъдица.

Но даже ако в миналото си сте се изживявали като жертви, какво ви липсва за да постигнете успех, изобилие и щастие СЕГА? Как да се освободим от манталитета на жертвата завинаги? Много интересен въпрос! Всеки би казал, че иска да се отърве от манталитета на жертвата. Всеки. Но истината е друга... Повечето хора ще продължат да се правят на жертви, защото това е лесно и удобно. Дава им готови извинения, и това се проявява в много сфери от живота им. Това са духовните последици от моделите на оскъдицата, от неспособността да получаваме и даряваме любов. Веднъж развили тези способности, ще осъзнаем, че повечето проблеми в живота, включително и тези, свързани със здравето ни, сами сме си ги измисляли, защото така сме привличали внимание и състрадание. Такава е била представата ни за любовта!

Как виждате себе си? Вече виждате ли собствения си напредък и успех? Знаете ли как ще изглежда животът ви ако живеете в изобилие? Или се възприемате като благороден победен играч, който се сблъсква с нови предизвикателства. Заслужава си да помислите над това.

Приемете богатството, което ви се полага по рождение! 

Заимствано с благодарност от блога на GoddessLight

29.06.10 г.

Ако започвах живота си отначало... - Надин Стеър, 85-годишна

Ако можех да изживея живота си отново:


~ бих си позволила да греша повече следващия път...


~ бих живяла по-спокойно...

~ бих постъпвала по-глупаво, отколкото този път...

~ бих вземала на сериозно по-малко неща...

~ бих разчитала повече на късмета си...

~ бих пътувала повече...

~ бих изкачила повече планини и бих преплувала повече реки...

~ бих яла повече сладолед и по-малко фасул...

~ може би, бих имала повече истински проблеми, но много по-малко щяха да са въображаемите...

От споделеното до тук, вероятно си е проличало, че съм от хората, които живеят разумно и здравословно. И така ден след ден, час след час...

Да, преживяла съм своите звездни мигове. Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти. Всъщност, бих се опитала да няма нищо друго. Само мигове! Един след друг, вместо да изживявам толкова много години, ден след ден...

Бях от хората, които никъде не тръгваха без термометър, грейка, дъждобран и парашут. Ако можех да започна всичко отначало, следващият път бих пътувала по-леко екипирана.

Ако можех да започна живота си отново, бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
Стига да можех...


Надин Стеър, 85 годишна

Радостта от живота - д-р Браян Уайс


Виетнамският будистки монах и философ Тич Нан Хан пише за това, как да се насладим на пиенето на чаша хубав чай:

Съзнанието ти трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент, за да се насладиш на чая. Само ако изцяло усещаш настоящето, ръцете ти ще почувстват топлината на чашата. Само в настоящето можеш да доловиш аромата, да усетиш сладостта, да оцениш деликатния вкус. Ако размишляваш за миналото или се тревожиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта и насладата от пиенето на чаша чай. Ше погледнеш надолу към чашата и чаят вече ще е свършил.

И с живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, когато се огледаш наоколо, той вече ще е свършил. Ще си пропуснал усещането, аромата, деликатността, изяществото и красотата на живота. Ще изглежда така, сякаш животът е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето дори още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Тревогите за него са безмислени.

Когато престанеш да преживяваш това, което вече се е случило, когато спреш да се притесняваш за това, което може изобщо никога да не стане, тогава ти ще заживееш в настоящия момент. И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота...

~ . ~ . ~

Из “Само любовта е истинска”
Д-р Браян Уайс


30.04.10 г.

Как да погребем коварните думи "НЕ МОГА"




Много често не осъзнаваме, че най-големите бариери пред себе си поставяме ние самите. Една от бариерите са думите "не мога", които сами казваме. Често вярваме, че това е вярно.

Всъщност, истината е друга:
ако мислим, че можем да направим нещо - това е вярно. 

Ако мислим, че не можем да го направим - това също е вярно.

Затова ме впечатли текстът по-долу и съм го запомнила като образ завинаги.

Ако и вие искате да събудите силата да променяте живота си към хубаво - предлагам го и на вас.


"В стаята на четвърти клас всички пишеха. Пишеше и учителката. Пишеха изречения, които започваха с "Не мога":


"Не мога да ритна топката по-далеч."
"Не мога да го накарам да ме хареса."
"Не мога да направя десет лицеви опори."
"Не мога да прескоча тази ограда."
"Не мога да накарам майка му да дойде на родителската среща."
"Не мога да накарам момчетата да използват думи вместо юмруци."


В края на часа всички сложиха своите "Не мога" в празна кутия от обувки.
Учителката взе лопата и поведе своя четвърти клас към близкия парк.
Започнаха да копаят. Готвеха се да погребат своите "Не мога".


Положиха кутията от обувки на дъното на изкопаната дупка. Покриха я с пръст. Учителката заговори:


- Деца, хванете се за ръце и наведете глави.


Децата се подредиха около пресния гроб, образувайки кръг с наловените една за друга ръце. Наведоха глави и зачакаха надгробното слово на своята учителка.


- Приятели, днес сме се събрали, за да почетем паметта на изречението "Не мога". Докато беше на земята, то докосваше живота на всеки от нас. За съжаление, то беше произнасяно във всички обществени сгради: училища, общински и държавни заведения и дори в парламента. Днес ние осигурихме за "Не мога" място за вечен покой. Написахме епитаф на надгробния му камък. Той бе надживян от своя брат "Аз мога". "Аз мога" не е толкова забележителен и могъщ като "Аз не мога", но с ваша помощ един ден той ще оставя по-значителен отпечатък в живота. Нека "АЗ не мога" почива в мир и нека всеки от вас, които присъствате на неговото погребение, вземе живота си в ръце и продължи напред без него. Амин.


Всеки четвъртокласник бе написал своето "Аз не мога", беше го погребал, беше чул надгробното слово на своята учителка. Върнаха се в класната стая и направиха бдение. Поле отпразнуваха края на "Аз не мога" с пуканки, сладкиши и плодов сок. Направиха надгробен паметник от картон и написаха "Аз не мога" и под него: "Почивай в мир". 

Поставиха и датата.

До края на учебната година картоненият паметник остана да виси над черната дъска. Макар и рядко, някой казваше: "Аз не мога…" Тогава учителката мълком посочваше паметника на погребания "Аз не мога" и ученикът започваше изречението си отначало, сега вече с "Аз мога". 



Така за всеки от учениците на този четвърти клас "Аз не мога" умря завинаги и животът им и до днес преминава без него."


 / Из "Пилешка супа за душата" - Джак Канфийлд, Марк Хансен/
Благодарение на lenny_pld  оттук.