"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Много хора и до ден-днешен смятат, че е логично действията им да бъдат продиктувани от това, което им се случва или се случва около тях. Въпросът, над който си струва да се замислим, е - дали така всъщност не се отказваме да градим живота си такъв, какъвто искаме да бъде?

Та нали това е нашият живот? Защо смятаме за логично да оставяме с лека ръка той да бъде диктуван от хора и събития, които не знаем и които не харесваме?

"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Тази мисъл е на известния швейцарски психиатър и психотерапевт Карл Юнг, живял в края на 19 и началото на 20 век и основал аналитичната психология. Удивителното е, че въпреки, че е живял доста отдавна, по света има милиони хора, които все още не осъзнават тази истина.

А може ли да бъде другояче? Разбира се, че може.

Защо се случва така? Защото сме свикнали да РЕ-агираме, т.е. да предприемаме действия като реакция на това, което ни се случва.

Случи ни се нещо приятно - щастливи сме и обичаме света, добри сме и с радост правим добрини.
Случи ни се нещо неприятно - нещастни сме, потъват ни гемиите, изпълваме се с неприятни чувства, които понякога стигат до омраза и ненавист и предприемаме действия, за да се преборим, да тръшнем или изтребим неприятното. Или поне така си мислим.... Изглежда много простичко - случка - емоция. Случка - емоция.

Но всъщност поредицата е малко по-длъжка.
След случка - емоция, същата тази емоция определя какво ще направим ние, а след това определя и следващата случка в живота ни, след това пак се чувстваме по същия начин - и така нататък, омагьосаният кръг се завърта и ние сякаш никога не излизаме от него. Без изобщо да подозираме, че се въртим в кръг - случка-емоция-действие-емоция-случка-действие....

Всички знаем какво означава "да стана с левия крак" или "денят се познава от сутринта" - първите събития от деня ни определят как ще се развие целия ден. Народът е измислил тези поговорки точно за да опише този начин на мислене и действие.

Как да променим това?

Наистина е логично, първите емоции, които изпитаме, да се определят от събитията, които ни се случват. Но имаме избор как да се отнесем към тези емоции.

Когато ни се случи нещо неприятно и ни обземат отрицателни емоции, имаме избор дали да останем в техен плен много дълго или да "прочетем" какво ни казват те - че всъщност не искаме нещата да бъдат такива. Че това не ни харесва и че искаме точно обратното.

След като вече осъзнато сме стигнали до тази мисъл, можем да помислим:

Можем ли да направим нещо по този въпрос?

Ако можем да променим нещо - е време да действаме. Ако сме наистина обезпокоени от тази ситуация, докато още сме изпълнени с енергия, можем да я впрегнем в постигането на нещо ново. Но за тази цел трябва да обърнем гръб на тревожната мисъл и да започнем да мислим за промяната, която НАИСТИНА ИСКАМЕ.

Ако не можем, е най-добре да изоставим тази притеснителна мисъл и да прехвърлим вниманието си към нещо друго. Безполезно е да продължаваме да се тормозим, като се връщаме отново и отново към нещо, което не можем да променим. Единственият резултат от такива мисли е повишаваща се тревожност и още повече негативни мисли, които ще се залепват като магнит за първата мисъл и превожността ни ще нараства като топка сняг, която сме пуснали по снежен склон. Това ни отнема енергията, чувстваме се смазани от обстоятелствата и безсилни.

Простичко казано, трябва да превключим от мислене за проблема към мислене за решението. На пръв поглед те са доста свързани, но всъщност са на противоположния край на скалата. Мисленето за проблема задълбочава тревожността, безпокойството, депресивността, то ни обезсилва. Мисленето за решението, от друга страна, ни помага да осъзнаем силата си, да я вложим в нещо градивно и след това ни дава възможност да получим удовлетворение от резултата.

Ето и "Дървото на тревожността", което илюстрира как можем да се избавим от тревожните мисли.

Всъщност, изборът, който винаги имаме е - 

Искаме ли да продължим ли да се тревожим?

Всяко отрицателно събитие може да доведе до положителни резултати - това е пътят на човешкото развитие. Всеки от нас може да вземе тези решения всеки ден. И всеки ден - да избира какъв иска да бъде - тревожен, изнервен, безрезултатно блъскащ си главата и преливащ в мислите си от пусто в празно? Или човек, който, когато му се случи нещо неприятно, бързо излиза от отрицателните мисли и променя своя свят. А чрез малкия свят на всеки един от нас се променя и светът, в който живеем.

Благодаря, че отделихте време да прочетете този материал. Ако той е предизвикал мисли или въпроси у вас, споделете ги. 

Делнични мисли (и ангел)

Един мъж пътува в автобуса. Стои намръщен и си мисли: "Животът е гаден, жена ми -  к***а, а хората - алчни копелета!"

Зад гърба му стои ангел с бележник и си записва: "Животът е гаден, жена ми - к***а,  а хората - алчни копелета ...

Мисли си: "Колко странно - пак поръчва от същото, дето вече го има... но щом е поръчано, трябва да се изпълни!"

Приемете богатството, което ви се полага по рождение!

5 СТЪПКИ ПО ПЪТЯ КЪМ ИЗОБИЛИЕТО

A+ A- Написана на : 2010-03-01 09:02:20

Знаете ли как ще изглежда животът ви ако живеете в изобилие?  Изобилие - Marianna Ochyra “Преди 15 години получих дълбоко просветление за успеха. Спрях да вземам финансови съвети от бедни хора и здравословни съвети от болни хора. И спрях да търся духовно водачество от хора, които не можеха да демонстрират проявата на законите на Вселената в живота си...” - Ранди Гейдж  Почти всички хора, които срещате ще ви кажат, че искат да са здрави, щастливи и богати. Повечето не притежават дори две от тези неща, а много рядко ще намерите някой, който има и трите.  И това не е поради липса на знания. Знанията се придобиват много лесно. Истината е, че повечето хора не си позволяват да бъдат добре. Те всъщност подсъзнателно потискат възможността за това, ставайки жертва на един от най-силните и най-чести модели на оскъдица: неспособността да получават. Независимо колко време и енергия влагате в развитието си (или в своя бизнес), ако способността ви да получавате е закърняла, ще ви бъде трудно и дори невъзможно да се радвате на добри резултати (доходи).  За да се изпълни животът ви с изобилие, първо трябва да станете способни да получавате. За жалост много хора са отраснали с посланието "По-добре е да даваш, отколкото да получаваш". Спомнете си като деца, когато са ви предлагали нещо. Какво казваха родителите ви по въпроса? Може би дискретно, шепнешком... “не бива да го приемате!” Казвали ли са ви (или мислили ли сте си) някога, че не бива да приемате това или онова, защото не сте го заслужили? Имате ли спомен за това, как сте се чувствали неудобно и някак си "зле" във връзка с приемането на пари, награди и подаръци? Много от нас от най-ранна възраст са учени, че от нас се очаква да сме скромни, да не сме горди и тщеславни, да не се мислим за много важни. Добронамерени съвети, несъмнено, и не без стойност. Но за много от нас те са задвижили един модел на себеомаловажаване, на отклоняване на комплиментите, признанията, вниманието и наградите. Модел на отказване от получаване на каквото и да било. А що се отнася до парите - били сме програмирани да мислим, че те са лошо нещо, богатите хора са зли, и е духовно извинение да бъдем бедни. И това програмиране е започнало от детските ни години. Днес живеем в свят, където независимостта се цени високо. В резултат на това сме пораснали с мисълта, че сме длъжни "да се справяме сами", че не е редно да приемаме милостиня или помощ, че трябва "да успеем със собствени усилия". Способността ви да получавате може да не е развита и може да се чувствате некомфортно, когато ви дават признания, подаръци, пари или комплименти. Може да пропъждате, отхвърляте и омаловажавате тези неща, или да не приемате помощ - особено ако си мислите, че не сте заслужили това, което ви се предлага. Докато активно и съзнателно не развиете способността си да получавате, светът на изобилието ще бъде затворен за вас, а животът ви ще се управлява от модели на оскъдица. А това би означавало да се ограничите само до това, което самите вие можете да създадете, направите, спечелите или свършите. Най-добрият начин да си поискате обратно силата е да развиете способността си да получавате като практикувате. Ето 5 стъпки за развитие на тази най-важна от всички способности. Можете да започнете да ги практикувате всеки път, когато получавате. 1. ПАУЗА. Първата стъпка е просто да направите малка пауза - това не ви позволява да вдигнете автоматично "защитното си поле".  2. ВДИШВАНЕ. Напомнете си какво е усещането да получаваш, като поемете въздух дълбоко и продължително. Не само си мислете за това, но и го направете наистина - вдишването е вид получаване.  3. ПРИЕМАНЕ. Съзнателно приемете това, което ви се дава. Приемете го в съзнанието си (ако е комплимент или предложение) или физически го вземете в ръце (ако е нещо материално).  4. БЛАГОДАРНОСТ. След като го получите, кажете "Благодаря". Нищо друго - нито уговорки, нито обяснения, нито отхвърляне, нито връщане на комплимента, нито сарказъм, нито навлизане в подробности - просто "Благодаря".  5. УПОТРЕБА. След като това, което са ви дали, е станало ваше, последната стъпка е да решите как и дали изобщо ще го използвате. След като се запознахте с тези 5 стъпки, практикувайте ги! Щом някой ви предложи нещо - помощ, обучение, подкрепа, окуражаване, пари или подарък - приложете тези 5 стъпки, за да укрепите способността си да получавате. Защото само като се научите да приемате, ще можете пълно и лесно да получавате любов, грижи, успех, пари, удовлетворение и други форми на изобилие.  Милиарди хора по света разсъждават от позициите на оскъдицата. Повечето световни религии проповядват оскъдица, образователната система също ни учи, че възнагражденията идват при тези, които са добри, но бедни. Масите са избрали бедността, въпреки факта, че биха искали да имат пари. Медиите, телевизията и рекламите действат, като отразяват тези убеждения, които се нравят на масите и на техните нужди от приемственост. Културата ни отдава чест на посредствеността. Само най-смелите хора следват мечтите си. Защото се изисква смелост за да се откъснеш от този начин на мислене. Липсата на смелост е огромна пречка. Животът в стадото е свързан с много страх. Но въпреки че мнозина са родени като жертви на обстоятелствата, не вярвам, че трябва да останат такива! Парите, любовта, материята и другите ресурси - са неизчерпаеми! Всички те могат да бъдат подновявани до безкрай, просто като произвеждате още. Подлагайте на изпитание вярванията, управляващи живота ви! Когато се съмнявате в тях, се съмнявате и в ограниченията. Ако вярванията ви служат, те могат да устоят на подобно разглеждане. Ако не устоят на съмненията ви - може да се откажете от тях и да ги замените с други вярвания, които ще са ви в услуга. Например, може би вярвате, че е трудно да успеете без образование. Че ви трябват пари, за да правите пари. Че да направите бизнес във вашия ви град е трудно... Тези вярвания не ви служат и трябва да ги замените с други, които да ви служат. Помислете така: Бил Гейтс и Пол Алън са успели даже без гимназиално образование, следователно и аз мога да успея. За да направиш пари, ти трябва велика идея. Моят град може да е беден, но в него има успели хора, които се занимават с най-различни неща, така че и аз мога да успея. В България е трудно, но много хора тук са успели. Никой освен мен самия не може да ми попречи да го направя.  Съмнявайте се в съществуващото положение, не придобивайте манталитет на жертва и не допускайте страх, съмнение в себе си и оскъдица. Случвало ли ви се е да изпитвате удовлетворение, справяйки се с предизвикателствата в живота? Или да усещате как тези предизвикателства укрепват характера и волята ви? Осъзнавате ли, че ВИЕ сами си създавате предизвикателствата и си навличате трудностите? И ако го осъзнавате, какво мислите, че е вашето “ЗАЩО”? Защо бихте искали да се справяте с подобни предизвикателства? Помислете добре върху това. Защото отговорът на този въпрос може да ви накара да промените живота си. Този модел (да си навличаме трудности за да изграждаме характер и победите да ни се струват по-сладки) днес е характерен за много хора по целия свят. Ами ако не е заради това? Ако истинските причини са други?  Вярвам, че създаването на трудности е просто друг начин да се правим на жертви! Създаваме си предизвикателства, за да печелим симпатията и вниманието на околните, да имаме извинение за провала и да не трябва да се чувстваме отговорни при неуспех. Това са истинските причини. Този модел ни позволява да се самозаблуждаваме. Мислим си, че никой не може да каже, че не сме дали всичко от себе си. Можем да кажем “Дадох най-доброто от себе си, но нямах необходимите ми... (връзки, настроение, късмет, образование... и т.н.). Това е извор на посредственост и оскъдица. Но даже ако в миналото си сте се изживявали като жертви, какво ви липсва за да постигнете успех, изобилие и щастие СЕГА? Как да се освободим от манталитета на жертвата завинаги? Много интересен въпрос! Всеки би казал, че иска да се отърве от манталитета на жертвата. Всеки. Но истината е друга... Повечето хора ще продължат да се правят на жертви, защото това е лесно и удобно. Дава им готови извинения, и това се проявява в много сфери от живота им. Това са духовните последици от моделите на оскъдицата, от неспособността да получаваме и даряваме любов. Веднъж развили тези способности, ще осъзнаем, че повечето проблеми в живота, включително и тези, свързани със здравето ни, сами сме си ги измисляли, защото така сме привличали внимание и състрадание. Такава е била представата ни за любовта! Как виждате себе си? Вече виждате ли собствения си напредък и успех? Знаете ли как ще изглежда животът ви ако живеете в изобилие? Или се възприемате като благороден победен играч, който се сблъсква с нови предизвикателства. Заслужава си да помислите над това. Приемете богатството, което ви се полага по рождение!  Заимствано с благодарност от блога на GoddessLight