Кои емоции са причина да натрупваме мазнини около корема? Как да се отървем от тях?

Какво е "твърда" и "мека" мазнина на корема, каква е разликата и как натрупваме "меката мазнина"? Причините за натрупване на "мека" мазнина на корема се коренят в проблеми с третата чакра, според д-р Кендис Пърт.

Тръгнах да проучвам този въпрос след една дискусия в темата "Възможно е! (Отслабване със силата на мисълта)" в любимия ми форум Дриймленд. Открих интересна серия от статии по въпроса, според които мазнините на корема се делят на "мека мазнина" и "твърда мазнина" на корема.

"Меката мазнина" на корема е тази, която е под кожата и над мускулите на корема, над коремната стена. Тя образува гънки, когато се сгънем и може да се види, когато стиснем с ръка кожата на корема. "Твърдата мазнина", за разлика от нея, се намира под мускулите, т.е. около коремните органи. Тя не може да се хване или напипа с ръце, и се смята, че тя е тази, която причинява повечето здравословни пробеми - със сърцето, кръвообръщението, холестерола и т.н.

Проблемите с натрупаната "мека мазнина" на корема са проблеми, свързани с третата чакра. Като източник се цитира д-р Кендис Пърт (Dr. Candace Pert) с книгата "Молекули на емоциите"(Molecules of Emotions).  Та според автора, меката мазнина се натрупва, когато имаме проблеми с третата чакра, проблеми, свързани с "излишък от мекота", а именно невъзможност или недостатъчна възможност за упражняване на личната ни сила. Това са ситуации или емоции като тези по-долу:

• не отстояваме себе си
• липса на самочувствие
• липса на самодисциплина
• страх от влиятелни авторитети
• липса на смелост
• невъзможност да се поставят ясни граници
• неспособност да се съсредоточим върху една задача
• страх да се поема отговорност
• липса на автономност
• липса на воля
• самосъжаляване, представа за себе си като за жертва
• страх от отхвърляне
• страх от осмиване
• страх от правене на грешки
• всички страхове, свързани с външния вид (вкл. страх от прекомерно тегло, остаряване или оплешивяване)
• страх от това, другите да не открият тайните ни
• страх от критика
• страх от загуба на контрол, страх да се откажем от някакъв вид сила или влияние

Този списък не изчерпва всички възможни причини, но дава добра идея. Ако се безпокоите, че една или повече от емоциите, описани по-горе или други подобни на тях, присъства у вас, според автора на книгата, натрупването на мека мазнина на корема е само въпрос на време. С други думи, докато у нас имаме енергии от този вид, това ще привлича мазнина към корема ни като магнит. И докато не се освободим от тези емоции, няма да можем да се освободим от тези мазнини.

Натрупването на мазнина става постепенно, защото енергията на една лишена от сила мисъл привлича друга мисъл, подобна на нея - и когато се достигне определено ниво на негативна информация, т.е. енергия, тогава тя започва да се запълва с маса - т.е. мека коремна мазнина. Мисъл след мисъл, емоция след емоция - и акумулираната енергия става все по-плътна и по-плътна, докато се превърне в материя.

Страхът е значителен повод за безпокойство и у жени, и у мъже, но все пак преобладава повече у жените - затова и този тип мазнина се среща повече у жените, но това не е единствената причина.

КАК ДА ПРЕМАХНЕМ МЕКАТА МАЗНИНА ОТ КОРЕМА СИ

За да се освободим от тази мазнина, е необходимо поведението ни да достигне до определено ниво - т.е. да станем истински господари на тялото си. С други думи, душата трябва да е капитан на кораба - а не тялото. Когато това стане, вече няма да има т.н. йо-йо ефект, т.е. отслабване и пак напълняване отново - защото ще сме премахнали основната причина да натрупваме тази мазнина. 

Пътят на самодисциплината в живота ни помага по много различни начини да достигнем благородната кауза ние да станем отново капитани на себе си - а не тялото ни. Имайте предвид, че е необходимо постоянство и че първите 40 дена са критични. Защо - ще обясня по-нататък. Според автора на книгата - пътят е сигурен, но се иска търпение и постоянство. 

И няколко думи за това, защо ни е толкова трудно да бъдем постоянни? Тялото, душата и ума ни са в една единна система. Когато сме подвластни на мисли, произвеждащи горните емоции, тогава сме слаби, вибрациите ни са ниски, енергията - също. Всичко у нас става по-вяло, усещаме се слаби и лесно се поддаваме на изкушенията, търсейки начин да се почувстваме по-добре. Когато обаче се поддадем на изкушението да хапнем повече - това предизвиква чувство на вина, което отново ни води по спиралата надолу към още и още негативни емоции - и се получава затворен кръг, от който ни е трудно да излезем.

Начините да го разкъсаме са няколко. Да започнем да се грижим за себе си повече, за своите емоции, за начина, по който се чувстваме. Да започнем да осъзнаваме във всеки един момент какво точно чувстваме - за да можем да вземем навреме мерки, когато усетим, че се свличаме надолу. 

Другият начин е балансиране на третата чакра. Има много методи, трябва само да си подберем подходящия за нас. 

Още за чакрите и тяхното балансиране можете да прочетете във форума, в раздела Енергийна реалност на човека - чакри и аура. Енергийни методи за самопомощ.

Този материал е написан, като са ползвани идеи от 

The Soft Belly Fat of the Flabby Bellies

Как да се справим с „Емоционалната свидливост“ във взаимоотношенията си с хората?

статия от Рейчъл Г. Болдино  за  www.SixWise.com

Какво точно означава „емоционална свидливост“ и как се проявява тя в различните връзки между хората?

Един полезен начин да се обясни концепцията за емоционалната свидливост е да си я представим във връзка с пълната й противоположност: емоционалната щедрост, или казано по друг начин, „щедрост на духа“. Помнете, че може да се сблъскате с емоционално стиснати хора във всяка сфера на живота си. Например, на работното място - шеф или колега, който е „емоционално свидлив“ и пословичното потупване по гърба за добре свършена работа. По подобен начин, емоционално стиснат приятел се държи резервирано при изразяване на похвала, при изричане на мили думи, комплименти или изразяване на обич и привързаност. 

Като пример на емоционална свидливост в контекста на взаимоотношенията родители-деца, син-тийнейджър може да се чувства наистина обичан от бащата, само когато носи идеални оценки от училище или има невероятни успехи на спортното поле. Някакси, вероятно неуловимо, а може би не толкова трудно уловимо, бащата е изпращал на сина си деструктивното послание, че любовта е ограничена и условна, и че ако синът му носи оценки пет плюс вместо шест плюс, тогава не е толкова достоен за любовта на баща си.

И накрая, един емоционално свидлив интимен партньор или съпруг/-а спестява мили думи, жестове на любов, целувки, прегръдки, гушкания, масажи, разтриване на гърба, дори секс и други емоционални и физически знаци на обич, раздавайки ги като милостиня само когато той/тя е в настроение. Като допълнение, много емоционално стиснати съпрузи или партньори са особено свидливи и неохотно раздават изрази на любов като „Обичам те“ или „Ти си всичко за мен“ или „Ти си най-добрият/добрата“ или „Изглеждаш невероятно красива/хубав.

Какво може да ни научи Голямата Депресия за емоционално свидливите хора

Емоционално стиснатите партньори обикновено спестяват похвалите, любовта, проявите на привързаност и нежност или ги раздават само много пестеливо.

Една полезна метафора е периодът на 30-те години на 20 век в САЩ, това променливо, икономически нестабилно десетилетие, което е печално известно като "Голямата Депресия".

По онова време кухните за безплатна супа и другите благотворителни организации е трябвало да разпределят на дажби ограничените количества храна, за да могат да нахранят всеки гладен клиент, в противен случай храната буквално е щяла да свърши. Простичко казано, имало е ограничено количество храна и други стоки, затова тези запаси е трябвало да се раздават много внимателно и пестеливо.

Точно както през Голямата депресия е имало ограничени ресурси, така има определени хора, които вярват (неправилно), че има само определено количество любов, което могат да раздават в техните взаимоотношения. Поради това погрешно вярване те се държат така, сякаш любовта е нещо, което трябва да бъде трупано, спестявано и дори властнически разпределяно на другите – вместо да вярват, че любовта е нещо, което трябва да бъде раздавано щедро и изобилно, сякаш краят й не се вижда.

Но всъщност е факт, че няма, никога не е имало и няма да има „ограничено крайно количество“ любов на света. Всъщност, любовта е един от най-неограничените и самоподхранващи се „ресурси“, до които имаме достъп. Всъщност, колкото повече отдаваме, толкова повече любов намираме в сърцето си, за да можем да продължаваме нататък. 

Една кратка случка илюстрира това: много живо си спомням разговора си с една млада майка, която току-що беше родила второто си дете. Тя ми сподели, че по време на някои от най-тревожните моменти на втората й бременност, тя се е безпокояла, че може би няма да има достатъчно любов, която да даде на второто си бебе; че може би има само „определено количество“ майчина любов и че може би цялата тази любов вече е отишла при първото й дете. 

Но тя сподели с дълбока радост, че когато второто й бебе най-накрая се родило, тя открила, че е вярно точно обратното – всъщност, в момента, в който е родила за втори път, всичките й безпокойства за „може би ограничената природа на любовта“ се стопили и сърцето й преляло от повече любов, отколкото можела да си помисли, че е възможно да изпита. 

Какво прави хората емоционално свидливи в техните взаимоотношения?

Може би има малък брой хора, които просто са си студени, дистанцирани и емоционално стиснати по натура. С други думи, по някаква причина, емоционалната свидливост е черта на характера, която е била вградена в самата същност на тяхното същество. 

Но много емоционално стиснати хора са научили това поведение някъде по пътя си. Може би техните родители и/или един (или двама, или петима) от техните екс-романтични партньори са били емоционално стиснати към тях, и те просто са се научили да подражават на това поведение във всичките си връзки. 

Един огромен фактор при емоционалната стиснатост, както вече навярно сте предположили, е контролът. Ако един човек отдава любовта си, добротата и обичта си в една връзка много пестеливо и непредвидимо и ако другият партньор в тази връзка постоянно търси отчаяно каквито и да са малки трохички обич, които може да дойдат, а може и да не дойдат, в такъв случай емоционално стиснатият партньор със сигурност държи контрола. И, разбира се, съществуването на такъв масивен дисбаланс на власт в една връзка никога не е здравословен или желателен. 

Тъй като емоционално свидливите хора виждат любовта като ограничена количествено и условна – вместо да я виждат като неограничена и безусловна – и понеже са толкова свидливи към количеството обич, което с желание „отпускат“ на почти всеки в живота им, често те в края на краищата създават атмосфера на емоционално лишение или дори пълен емоционален глад в техните домове. 

В книгата си “Ти ли си човекът за мен?“, специалистката по взаимоотношения д-р Барбара де Анджелис пише: „За какво да бъдем с някого, който е емоционално затворен? Оставането във връзка с човек, който не може да сподели чувства, е форма на самонаказание…. Вие заслужавате да имате някого в живота си, който да показва любовта и благодарността си постоянно. Обратното на емоционалната щедрост е емоционална стиснатост – трупането на любов и емоции в запас, сякаш те са в ограничени количества и предлагайки на вас само мънички парченца от сърцето си… Освен ако не искате постоянно да работите като учител, избягвайте връзките с емоционално свидливи партньори!“

Емоционалната стиснатост може да нанесе сериозни поражения на взаимоотношенията, но не сте длъжни да я търпите повече.

Как да се справяме с емоционално стиснатите хора в НАШИЯ живот? 

Е, не е лесно, в ничии представи, но по-долу ще намерите няколко възможни стъпки, които може да обмислите:

1. В зависимост от природата на връзката ви, може да пожелаете да се изправите лице в лице с човека и направо да му кажете, че неговото емоционално стиснато, въздържащо чувства поведение е жестоко и неприемливо.
2. В този момент човекът може да се ядоса и да започне да се отбранява или може да признае, че имате основание. Ако човекът признае до някаква степен, че имате основателна причина, тогава имате истинска възможност да започнете разговор, който няма да бъде лесен, но със сигурност ще си струва.
3. Дайте на човека конкретни примери за неговата емоционална стиснатост.
4. Кажете на човека как точно тези конкретни случаи на емоционална стиснатост са ви накарали да се почувствате (наранен/а, ядосан/а, предаден/а, тъжен/на, отчаян/а, необичан/а).
5. Обяснете как правите всякакви усилия да бъдете емоционално щедри в любовта и привързаността си и как заслужавате същата щедрост в отговор.
6. Ако човекът изглежда отворен и възприемчив и иска да ви чуе, дайте му/й малко време, първо да смели информацията и след това да я приложи в някои промени в поведението си.
7. Ако човекът изобщо не изглежда отворен и желаещ да чуе това, което имате да кажете и не изглежда да иска да възприеме идеята да направи някои необходими промени в поведението си, може да се наложи да преоцените цялата си връзка с него/нея и да попитате себе си честно и направо, какво получавате от тази връзка, ако въобще получавате нещо.

За детските психотравми и порасналите невротици

 Ако в детството ви към вас са се държали не много добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и общуването (ще разкажа какви) – това непременно се отразява на отношението ви към живота. От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и отношението ви става невротично.  Вие дори и не подозирате какво представляват здравословните отношение към действителността. Вие имате детска психотравми.

Последствията от нея могат да се изразяват по различни начини. Например:

- не сте способни да се доверявате на никого;

- не умеете да изразявате чувствата си;

- потиснати сте емоционално («Не мога да се влюбя», «Нищо не чувствам»);

- не можете да се самореализирате нито в семейството, нито професионално;

- не искате (или се страхувате) да имате деца;

Михаил Лабковски,
Практикуващ психолог с 30 г.
практика и радиоводещ

- имате склонност към депресии и т.н.

В тази статия може да прочетете още за детските психотравми и как те се отразяват на това, какви личности израстваме.

— Много хора се смятат за интроверти. Всъщност, те не винаги са били интроверти. Просто в детството си са се опитвали да споделят с мама и татко тайните си и веднага са разбрали, че това не е интересно на никого (чули са "нямам време", "махни се", "не ме занимавай"). Оттук е дошъл и навикът да преживяват всичко дълбоко в себе си, както и убеждението, че те самите не са нужни на никого, а още по-малко - техните проблеми

- 80 % от хората идват при мен със своите проблеми само затова, защото няма с кого да ги споделят.

- Чувството на безопасност, което детето трябва да получи в детството, е най-главното условие за неговото бъдещо психическо здраве и живот без неврози.

Но за какво чувство за безопасност може да става дума, ако родителите са или непредсказуемо агресивни, или предсказуемо негативни? При тях всичко винаги е лошо. Атмосферата в семейството е очакване на катастрофа. Ей сега нещо лошо ще се случи. „Ще паднеш“, „ще се удариш“, „ще се отровиш“, „ще умреш от инфекция“, "ще те смачка камион, ще те размаже по асфалта", „няма да влезеш във ВУЗ“, „ще работиш като товарач на в Сточна гара“ и др. п. Ето ги къде са - "дребните" психотравми! Причината за тях не е задължително да бъде в горещата ютия или в кръвосмешението. Негативните забележки травмират по-дълбоко поради това, че постоянно се повтарят. Знаете ли, че има европейски вид мъчения - побои и болезнено разтягане на специален уред, но има и китайски - когато, например, обездвижен човек го гъделичкат с перце, докато не полудее. Тук е същото.

— По-голямата част от психотравмите се получават във възрастта между 3 и 5 години.

— Еднократни психотравми - когато детето го оставят в тъмна стая и то се уплашва; когато обърне съд с гореща вода и се изгори; когато мама и татко се развеждат, погребението на баба и други обичайни житейски истории, включително и насилието - психическо, физическо, сексуално.

— Повтарящи се психотравми - когато детето живее сред невротици, които всеки ден страдат и се държат агресивно, непредсказуемо, неуверено и т.н. Или в детската градина или в училището го тормозят, нараняват, т.е. има повтаряща се ситуация.

— Не всички деца реагират еднакво на психотравмата. Психиката на някои деца може да бъде по-силна, а на други - по-слаба. У някои деца дори и сериозна трагедия няма да остави следа, а други може да останат травмирани за цял живот от смъртта на едно коте.

Веднъж ми се наложи като психолог да обясня на 7-годишно дете какво е това развод, за да му помогна да се справи с психотравмата. Казах му:

- В кой клас си?

- В първи.

- Харесва ли ти някое от момичетата?

- Да, Лиза.

- А ходил ли си в детска градина?

- Да.

- С Лиза там ли се запознахте?

- Не, там си имах Лена.

- А тя къде е сега?

- Нали ви казвам! Аз вече ходя на училище, откъде да зная, къде е Лена?

- Точно така. А татко ти трябва цял живот да живее с майка ти, така ли?

И той веднага престана да плаче, прекъсна сеанса, излезе навън при родителите си, които го чакаха в коридора и каза: "Аз всичко разбрах, хайде да си ходим..."

— Стабилност, комфорт, доверие – на първо място това трябва да получават децата от родителите си. Ако родителите се държат агресивно, унижават, критикуват детето, то у него, естествено, ще се подкопава доверието към живота като цяло и към хората в частност. Имам една приятелка, която казва конкретно: мразя хората. Прибира кучета, котки. Разбираемо е защо: животните не са я предавали, а татко й я е предал.

— Много хора страдат от комуникативни проблеми: трудно им е да отидат при друг, да кажат нещо, да предадат своята мисъл и емоция и в резултат на това, им е трудно да се реализират. Защо? Защото когато са били на 4 години, са отивали при пияната си майка и тя недвусмислено се е изказвала и за това, колко е неуместен детския въпрос и за това, колко е неуместно самото дете на този свят. И го е правила много пъти. Сега момчето е на 30 и, разбира се, дори не мисли за доверително общуване с когото и да било.

- Психотравмата на първо място формира чувство на страх и тревога, което се излива във фобия, панически атаки и НЕДОВЕРИЕ КЪМ ХОРАТА.

- Ако се сравни едно семейство, което е пълно, но невротично, с едно семейство без баща - второто определено е за предпочитане.

— Да, корените на много проблеми се намират в детството. Но родителите са такива, каквито са. Те са ни отглеждали, както са могли. Вие не може да ги промените, трябва да промените себе си! - да пренапишете детския сценарий, да го "израснете".

— Ако не искате вашите деца да имат психотравми, дръжте се така, че да не се боят от вас, гледайте да сте предсказуеми, за да могат чрез вас да усетят доверие към живота. Бъдете ако не до тях, то достъпни, за да могат винаги да ви позвънят, да споделят нещо, да зададат въпрос. а ако детето ви разказва нещо, се опитвайте да не го прекъсвате и да давате съвети, а просто да го изслушате.

Ако вие имате детски психотравми, е важно да знаете, че не сте длъжни да се разплащате цял живот за своето нещастно детство. Потърсете помощ от психолог, който ще ви предложи начини да се справите с всичко това.

Михаил Лабковски

 (Из лекцията "За детските психотравми")

"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Много хора и до ден-днешен смятат, че е логично действията им да бъдат продиктувани от това, което им се случва или се случва около тях. Въпросът, над който си струва да се замислим, е - дали така всъщност не се отказваме да градим живота си такъв, какъвто искаме да бъде?

Та нали това е нашият живот? Защо смятаме за логично да оставяме с лека ръка той да бъде диктуван от хора и събития, които не знаем и които не харесваме?

"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Тази мисъл е на известния швейцарски психиатър и психотерапевт Карл Юнг, живял в края на 19 и началото на 20 век и основал аналитичната психология. Удивителното е, че въпреки, че е живял доста отдавна, по света има милиони хора, които все още не осъзнават тази истина.

А може ли да бъде другояче? Разбира се, че може.

Защо се случва така? Защото сме свикнали да РЕ-агираме, т.е. да предприемаме действия като реакция на това, което ни се случва.

Случи ни се нещо приятно - щастливи сме и обичаме света, добри сме и с радост правим добрини.
Случи ни се нещо неприятно - нещастни сме, потъват ни гемиите, изпълваме се с неприятни чувства, които понякога стигат до омраза и ненавист и предприемаме действия, за да се преборим, да тръшнем или изтребим неприятното. Или поне така си мислим.... Изглежда много простичко - случка - емоция. Случка - емоция.

Но всъщност поредицата е малко по-длъжка.
След случка - емоция, същата тази емоция определя какво ще направим ние, а след това определя и следващата случка в живота ни, след това пак се чувстваме по същия начин - и така нататък, омагьосаният кръг се завърта и ние сякаш никога не излизаме от него. Без изобщо да подозираме, че се въртим в кръг - случка-емоция-действие-емоция-случка-действие....

Всички знаем какво означава "да стана с левия крак" или "денят се познава от сутринта" - първите събития от деня ни определят как ще се развие целия ден. Народът е измислил тези поговорки точно за да опише този начин на мислене и действие.

Как да променим това?

Наистина е логично, първите емоции, които изпитаме, да се определят от събитията, които ни се случват. Но имаме избор как да се отнесем към тези емоции.

Когато ни се случи нещо неприятно и ни обземат отрицателни емоции, имаме избор дали да останем в техен плен много дълго или да "прочетем" какво ни казват те - че всъщност не искаме нещата да бъдат такива. Че това не ни харесва и че искаме точно обратното.

След като вече осъзнато сме стигнали до тази мисъл, можем да помислим:

Можем ли да направим нещо по този въпрос?

Ако можем да променим нещо - е време да действаме. Ако сме наистина обезпокоени от тази ситуация, докато още сме изпълнени с енергия, можем да я впрегнем в постигането на нещо ново. Но за тази цел трябва да обърнем гръб на тревожната мисъл и да започнем да мислим за промяната, която НАИСТИНА ИСКАМЕ.

Ако не можем, е най-добре да изоставим тази притеснителна мисъл и да прехвърлим вниманието си към нещо друго. Безполезно е да продължаваме да се тормозим, като се връщаме отново и отново към нещо, което не можем да променим. Единственият резултат от такива мисли е повишаваща се тревожност и още повече негативни мисли, които ще се залепват като магнит за първата мисъл и превожността ни ще нараства като топка сняг, която сме пуснали по снежен склон. Това ни отнема енергията, чувстваме се смазани от обстоятелствата и безсилни.

Простичко казано, трябва да превключим от мислене за проблема към мислене за решението. На пръв поглед те са доста свързани, но всъщност са на противоположния край на скалата. Мисленето за проблема задълбочава тревожността, безпокойството, депресивността, то ни обезсилва. Мисленето за решението, от друга страна, ни помага да осъзнаем силата си, да я вложим в нещо градивно и след това ни дава възможност да получим удовлетворение от резултата.

Ето и "Дървото на тревожността", което илюстрира как можем да се избавим от тревожните мисли.

Всъщност, изборът, който винаги имаме е - 

Искаме ли да продължим ли да се тревожим?

Всяко отрицателно събитие може да доведе до положителни резултати - това е пътят на човешкото развитие. Всеки от нас може да вземе тези решения всеки ден. И всеки ден - да избира какъв иска да бъде - тревожен, изнервен, безрезултатно блъскащ си главата и преливащ в мислите си от пусто в празно? Или човек, който, когато му се случи нещо неприятно, бързо излиза от отрицателните мисли и променя своя свят. А чрез малкия свят на всеки един от нас се променя и светът, в който живеем.

Благодаря, че отделихте време да прочетете този материал. Ако той е предизвикал мисли или въпроси у вас, споделете ги. 

Емоциите - къде и как ги усещаме в тялото си?

Отразява ли се това, което чувстваме, на тялото ни? Всички знаем интуитивно, че можем да усетим емоциите си с тялото си - не случайно в много езици има изрази като "сви ми се стомаха от притеснение", "изчервих се от срам". Тези реакции, с малки различия, са подобни при всички хора, израснали в една и съща култура. Науката отдавна се опитва да докаже връзката ум-емоция-тяло, която за много хора е абсолютно очевидна. Снимката по-долу показва резултатите от изследване, направено от финландски учени, в което са взели участие над 700 доброволци от Финландия, Швеция и Тайван. 

На участниците в изследването били показвани видеоклипове, снимки или думи с различно съдържание, за да се предизвика емоционален отговор. Пред всеки доброволец имало две изображения на човешко тяло, на които те трябвало да оцветяват различните части, изобразявайки на кое място в тялото си са усетили дадената емоция. Жълтият цвят означавал увеличаващо се усещане, синият - намаляващо, а липсата на промяна в усещането се отбелязва с черно. 

Оказало се, че повечето хора оцветили силуетите по подобен начин, независимо от пола и произхода си. 

Повечето основни емоции били свързани с усещания за повишена активност в горната част на гърдите, които вероятно са свързани с промяна в дишането и сърдечния ритъм. Усещанията в областта на главата също се наблюдават при всички емоции - вероятно, заради промените в усещанията в лицето - активиране на лицевите мускули, слъзните жлези, промяна в температурата на кожата, както и заради усещанията за промяна, предизвикани от мислите. 

Усещанията в горните крайници били най-ярки при гнева и щастието, докато при тъгата има намаляване на активността в областта на крайниците.  Усещанията в храносмилателната система и около гърлото основно се наблюдават при чувството на отвращение. 

В контраст с всички други усещания, щастието се характеризира с увеличена чувствителност на цялото тяло. 

Интересно е да се наблюдава как при отрицателните емоции се усеща "затихване" на функциите в голяма част от тялото, за сметка на ярко "възпламеняване" в по-малка част от тялото. Например, депресията ни кара да чувстваме тялото си тялото почти изцяло безчувствено, гневът хората асоциирали с по-силно усещане в областта на гърдите, страхът - в горната част на тялото и корема, докато тъгата  и депресията променят усещанията в краката и стъпалата. Тъгата се усеща и в гръдния кош, но като цяло - предизвиква затишие на жизнените ни функции. Подобна е картината и при завистта - относително не много силно възпламеняване в главата, съпроводено със затишие на функциите в останалата част на тялото ни. При гордостта - пламването е силно в областта на главата и гръдния кош, но останалата част е съвсем замряла. 

Това изследване е нов принос към категоричното установяване на връзка между ум и тяло. Мозъкът ни изпраща сигнали към тялото, докато се спавяме с различни ситуации, като причинява физиологични изменения, без ние да осъзнаваме или командваме този процес. На свой ред, тези усещания в тялото, биха могли да помогнат на мозъка да осъзнае какви емоции имаме. Този тип изследвания може да помогнат да се обясни, защо когато правим усилие да се усмихваме повече или да стоим изправени, вместо да се изгърбваме - това може да причини промени в мозъка ни, да подобри настроението ни и да измени общото ни състояние. 

“Хората гледат на емоциите като не нещо, свързано с другите хора" - казва професор Антонио Дамасио, професор в Университета на Южна Калифорния.  “Но емоциите са свързани и с това, как ние се справяме с околната ни среда - заплахи и предоставени възможности.” За да се справим успешно, казва Дамасио, ни е необходимо както тяло ни, така и ума.  

Сбъдване на желанията - мистика или изкуството на системното мислене?

Една статия на Татяна Мужицкая 

    Защо се сбъдват желанията? Или по-точно, защо едни се сбъдват, а други - не? И кое е вълшебното заклинание за сбъдването им?

    От дете си задавах тези въпроси, подобно на всяко романтично момиче, вярващо в чудеса. Но първият отговор, даже ОТГОВОР (с главна буква) запомних за цял живот. Оттогава отговорите започнаха да се появяват и навързват в логическа верига. Но първият случай просто ме потресе, извади ме от равновесие с могъщото си въздействие. Защото противоречеше категорично на теорията на вероятностите… И отчасти на материализма...

   Бях на 13 и целият ми живот беше изпълнен с песните на любимата ми група. Типична фанатична тинейджърка в добрия смисъл. Разбрах, че на Олимпийския дворец ще има сборен концерт - и с моите любимци. Същата вечер. Помислих си: аз няма да съм аз, ако не отида! По-точно, даже не точно така си го помисли: просто ЗНАЕХ, че задължително ще успея да отида!!!Защото ето го - шансът ми да видя на живо кумирите си, моята мечта - само на една ръка разстояние! Разбира се, билети беше невъзможно да се намерят, през онзи тотален дефицит на 80-те години, но това не ме спираше: ще направя всичко, за да вляза. Разбих касичката си със събраните 50-копеечни монети и тръгнах към концерта...

Когато слязох от метрото, моята решителност премина през сурово изпитание: по пътя към двореца имаше тълпи от хора, умоляващи за излишни билети. Въображението ми веднага започна да изчислява вероятността… Но желанието беше толкова огромно, че изчисленията веднага бяха напъхани в един далечен ъгъл на съзнанието ми. Реших упорито да вървя към мястото на концерта. И ето ме в тълпата, мръзна в тънкото си за времето яке. До концерта остават 15 минути… Покрай мен минават щастливи притежатели на билети, а аз дори не съм до централния вход. Имам само 15 минути... После, може би,  ще се разплача и ще умолявам бабките-контрольорки… Но засега все още мърдам замръзналите си устни: "Да имате излишно билетче?". Изведнъж зад гърба ми глас: "Билетче ли ви трябва?" Обръщам се с надежда, виждам мъжа, притичващ покрай мен, казал това. "Да вървим" - казва той, без да спира. Ние почти бягаме покрай бабките-контрольорки, които за нищо не питат нито него, нито мене. Качваме се на най-горната площадка, той ме слага да седна на съвсем обикновена пейка и си тръгва!!! Без да поиска пари, без да се опита да се запознаем... Просто така… Беше звукооператор или осветител. И така, щастие има!!! Аз съм на концерта – това е плюс. Обаче нищо не се вижда: Много е високо – и това е минус. Площадката се напълни с войничета и изведнъж едно от тях ми предложи: "Искате ли да виждате по-едро?" – и ми подаде истински полеви бинокъл. Всичко започва да се вижда

като на длан, сълзи на щастие се леят по бузите на фанатичната тийнейджърка.

Ето така, противно на теорията на вероятностите и на житейската логика, че за всичко се заплаща, аз се потопих в мечтата си. Ако предварително бях помислила за невъзможността на това щастие, то дори нямаше да се опитам, та нали тя бе очевидна за всеки, зърнал тълпите копнеещи за билетче... Но се случи…

    В този момент си помислих, че сигурно има тайни, благодарение на чието познаване, всяко желание може да се изпълни.

   Няколко години по-късно, когато вече като студентка участвах в един тренинг (от типа "позитивно мислене"), мъдри обучаващи ми откриха тези тайни. Но там имаше толкова  езотерика, а към онзи момент бях такава материалистка… Въпреки, че вече не вярвах в Дядо Мраз, а все още продължавах да искам сбъдване на желанията си. Бях настроена скептично и не вярвах в силата на предлаганите от тях "вълшебни думи". Тогава треньорът ми предложи да си намисля "тестово" желание. Реших се на експеримента - в института, където учих, въведоха единен атестационен изпит - всеки изпитен билет съдържаше 20 въпроса от материала по всички предмети. И без това се бях насочила в друга посока и се канех да напусна стените на алма-матер, така че нищо особено не губех.

Така че, ето ти повод да опитам! Докато съкурсниците ми неистово се потяха над конспектите и книгите, за да обхванат необятното, аз просто си пожелах да взема изпита. Ето го и него. Взимам си билета и разбирам, че от всички въпроси, знам отговорите само на 2. Е, къде са прехвалените резултати от прилагане на технологията? И изведнъж... Съдбата ми показа, кой е стопанин на къщата - пред мен седна момиче, което съкурсниците ми недолюбваха, но аз бях в добри отношения с нея. Като видя разстроеното ми лице, тя ме попита кой номер билет се е паднал и ми подаде листче с отговорите.

Впоследствие се оказа, че тя е работила в деканата и сама е печатала билетите, така е отработила този номер. Стана ми лошо, защото ме обви облакът на колективния разум. Ето го, моето намислено желание - в ръката ми...

В този миг разбрах, ако не това, че мисълта е животворяща, то поне "има нещо" – има начин за привличане на събитията. От този момент, започнах не само да ползвам тази технология, но и да я изучавам през призмата на всички знания на психологията.

    ИЗКУСТВОТО ДА СЕ МИСЛИ СИСТЕМНО

    Изпълненията на желанията – това е изкуството да се мисли системно. За да се сбъдне желанието, трябва да определите системата на ценностите ви и системата на потребностите си. Проблемът е в това, че ние често сме склонни да лъжем не само другите като се правим на такива, каквито не сме, но и да лъжем себе си. Спомнете си "Сталкер"*...

Често чуваме приятелите ни да казват: "Не мога да си позволя почивка, толкова много работя, нямам никакво време за почивка, а така ми се иска да замина и да си почина". Стоп. 

Наистина ли тези хора имат желанието да си починат? 

Страстното им желание е да са необходими, незаменими и затова се сбъдва точно това им желание. 

Всички отлично знаем, че тези, които гневно питат: "Защо трябва да върша всичко вместо вас?", като правило, искат точно това, като провокират с поведението си у околните безотговорно поведение.

Когато човек има няколко желания, сбъдва се по-силното. 

Искате да сте незаменими - няма да има почивка. 

Ако сте си пожелали силно именно почивката, възможността ще дойде, като може да е оттам, откъдето не я чакате…

    Тук ето още един съвет: - не ограничавайте пътищата, по които при вас може да пристигне очакваният от вас резултат. Да си представим, че имате мечта за почивка в Тайланд. Какво трябва да направите, за да се сбъдне тази мечта? Не само да искате, но и да искате това по правилен начин.

Първо правило: не вкарвайте сами себе си в  тесния коридор на ограниченията, които налагаме върху желанията си. "Ще работя много и ще спечеля пари за почивка в Тайланд". Това е неправилно формулирано желание. Разбира се, ако целта е да спечелите пари, а не да ходите в Тайланд, то всичко е наред… Обаче помислете - нима има само един начин за сбъдване на мечтите? Напълно е възможно да ви изпратят в командировка там. Може да се намери човек, който да ви подари тази почивка. Може да спечелите от лотария или от томбола като изпратите 5 етикетчета от кафе, цигари или кубчета за бульон, например. Мой познат толкова силно желаеше да отиде в Америка безплатно, че попаднал на улицата на някакви сектанти, които му предложили да отиде за две седмици на техни разноски в САЩ, по програма за обучение по тяхната религия. Веднага се съгласил, въпреки че дори не си представял такъв вариант на въплъщение на мечтата си.

    Като слагате ограничения ("ще замина само със спечелени от мен пари"), забранявате другите възможности.

А възможностите отиват там, където има отворен достъп. Настоявате ли на вашия си начин на изпълнение на желанието, това усложнява задачата за силите, изпълняващи желанията. В тази връзка има един много поучителен пример с моя позната. Тя толкова искаше да е финансово обезпечена, но по някаква причина свързваше това желание само с работата. Обаче внезапно съпругът й забогатя, стана типичния "новобогаташ" и, като всички новобогаташи, поиска тя да спре да работи. Разбира се, това не беше желанието, което тя имаше предвид, но беше това, за което беше помолила. За правилните формулировки на желанията ще поговорим по-късно.

    Нека разгледаме технологията на пожелаване на желанията. Да, това сложно изкуство си има свой алгоритъм.

    Крачка първа - АНАЛИЗ

    Особено ефективно е, да се пожелават желанията на Нова година, на рождения ден, когато изпитвате особен емоционален подем, когато, като в детството, не се съмнявате, че чудесата са възможни... Но, разбира се, желанията ни се появяват много по-често и затова тази технология подхожда за всеки ден от живота.

Първото ви действие е, да се подготвите емоционално за изпълнението на желанието. За целта си помислете хубаво, какво хубаво ви се е случило в последно време. Спомнете си случаите, когато само е трябвало да си помислите: "Колко хубаво щеше да бъде, ако..." и то се е случвало доста бързо. Именно по този начин настройваме възприятията си към хубавото и реалното. Важно е да си спомните, как преди сте получавали малки подаръчета от съдбата и да затвърдите увереността си, че това не само е възможно, но е и нормално и правилно. „Закъснях, но успях да хвана влака", "Мислих си за някого и той се появи", "Навреме се сетих за рождения ден на познат и той ми предложи интересна работа"...

    Много е важно да се стараете да гледате позитивно на живота. Народната мъдрост гласи: "От каквото бягаш, на това попадаш". Хората, които най-много се страхуват от нещо, изпращат тези послания на Вселената и в резултат получават адекватен „отговор“ на тези „писма“. Колкото по-позитивно е отношението ни към живота, толкова повече са шансовете да се изпълнят желанията.

    Стъпка втора - ФОРМУЛИРАНЕ

    "Господ ни наказва с изпълняване на желанията ни".

Източна мъдрост

    След като сме усетили емоционалния подем, трябва да формулираме новото си желание. А тук има няколко много важни правила:

    1. Важно е формулировката да звучи позитивно. Не трябва да се казва "Не искам това да се случи". Кажете КАКВО ИСКАТЕ. Не "Не искам детето ми да боледува", а "Искам детето ми да е здраво".

    2. Желателно е да се опитате така да формулирате желанието, че във формулировката изпълнението му да не зависи от други хора, а от вас. Не "Искам да дойде принцът на бял кон", а "Искам да накарам принца да се влюби в мен". Всъщност, даже ако формулировката е: "Искам да съм толкова чаровна, че той да се влюби в мен" – това също е добре, защото по този начин се програмираме да омаяме този същия принц и нещо ще се получи…

    3. Трябва да формулирате желанието си според собствените реални жизнени ценности. Въпросната съпруга на новобогаташ, ако искаше сама да спечели богатството си, трябваше да формулира желанието си по друг начин, например: "Искам да печеля много пари, да съм търсена като специалист и да получавам удоволствие от това".

    4. Формулирането на желанието трябва или да е много точно, подробно описано с всичките му условия, или много всеобхватно. Представете си, че желанията ви се приемат от някакъв космически компютър. Спомняте ли си, как се търси информация в търсачката? Или въпросът ви трябва да е много точен или възможно по-всеобхватен.

   Да кажем, едно момиче си пожелава: "Искам да дойде принцът". Ами, ако той дойде в офиса по работа и си тръгне? Тя добавя към предишната формула"…и да се влюби". Възможно е това да се сбъдне, но няма нищо по-ужасно от безответно влюбен принц. Добре, тя добавя: "И аз да се влюбя в него". И изведнъж разбира, че няма нищо по-ужасно от влюбен и обичан принц, който не е свободен. И така нататък... За едно желание трябва да се уговорят не прекалено много такива условия, най-добре е да са не повече от 5.

Ето един забавен случай: две момичета си „поръчвали“ съпруг. Писали, както трябва, не повече от 5 характеристики от очаквания възлюбен. И възлюбените дошли, като по „поръчката“ - умни, красиви, богати. Единият от Нигерия, другият - от Арабските емирства. Всичко било наред, само дето в „поръчките“ си, момичетата не споменали, че биха желали принцове „руско производство“ .

    Понякога е полезно запитването да е по-всеобхватно. Например, не да си пожелавате принц или съседа Вася, а просто да помолите "личният ми живот да бъде устроен по най-добър начин". Обаче трябва да помните за правилото, което вече споменахме: когато желанията си противоречат, се сбъдва се по-силното. Ако момичето търси и семейство, и кариера, е възможно „по най-добър начин“ за нея да бъде да не си създава проблем със семейство, за е по-успешна в кариерата си.

   

Тук е време пак да поговорим за системността: при пожелаване на желанията непременно трябва да отчетем всички възможни последствия и да внимаваме за „екологичността“ на желанията си. Когато радостно експериментирах с пожелаването на желанията, се убедих бързо, че това е и голяма отговорност. В един момент се замислих: „Защо нещо не си поръчвам пари?“ И реших да си „поръчам“ сума, която за онези времена ми се струваше астрономическа - 5000 долара на месец. След седмица на моя тренинг пристигна човек с черни очила и двама охранители. В почивката ме повика насаме: "Подходяща сте за нас. Предлагаме ви работа за 5000 долара на месец за 2 години. Ще живеете на наша територия, ще ни консултирате при преговорите, а по-нататък както искате, но няма да имате право да разгласявате информацията, която ще получите ". Стана ми лошо. Да, това беше точно същото, за което помолих. Само че срещу тези пари бих искала да получа удоволствие, а не куршум в челото след 2 години". И досега се радвам, че успях да се измъкна от такова познанство. И добавих към желанието си: "...и да ми харесва това". Е, за изпълнението на това желание с новата поправка не 2 седмици, а 5 години.

    Тук трябва да се отчете още едно важно обстоятелство: съществува понятието мисия на всеки човек. И ако той следва това, за което е "изпратен" на този свят, той получава подаръци. Ако изведнъж ви се случват необясними периоди на неудачи, значи е време да проверите дали в някой момент не сте се отклонили от пътя.

Много ярък пример за такова отклонение демонстрира един мой познат: той се занимаваше с извеждането на алкохолиците от запои, когато изведнъж му дойде в главата мисълта да се отдаде на сериозен бизнес. Отвори си фирма, но след известно време се разболя, възникнаха семейни проблеми и кулминацията беше арестуването му. Две години в затвора, но благтодарение на адвоката си, излезе на свобода. Въпреки очакванията, излезе щастлив: в затвора е имал времето да размисли и прочете много книги. Там той е лекувал алкохолиците, т.е. е правил това, което е можел отлично, затова след излизането си се върна към старата работа. Самият той казваше "че са го върнали към това, с което е трябвало да се занимава".

    Стъпка трета - "БИЛЕТЧЕ ЗА КИНО"

    След като желанието е заприличало на идеална математическа формула, трябва да си представим това желание, да се потопим, да се гмурнем в него. Да видим с вътрешното си зрение такова „кино“ в което желанието ни вече се е сбъднало. Може би сватбата с принца или семейната почивка с вашите общи дечица. Кабинетът на началник с тежкото прес-папие и красивата секретарка, носеща на вас, началника, кафе… Изгледа на Париж от Айфеловата кула... Снимката ви върху новичката студентска книжка… Пресконференцията по случай излизането на новата ви книга... Този филм трябва много да ви харесва и неговата реалност ще направи желанието ви почти „осезаемо“ и ще му помогне да се сбъдне. Най-важното! Вие задължително да сте главният герой в този филм! Защото иначе може да попаднете на кабинета, който сте видели, но той няма да има никаква връзка с вас. Във филма ви непременно трябва да има потвърждение, че това е ваше!!!

    Стъпка четвърта - "ТА НАЛИ СЪМ ДОСТОЕН ЗА ТОВА"

    Открийте паролата, която постоянно ще ви настройва положително, подобно на "Сезам, отвори се", – някакво поддържащо убеждение. Може да е всякаква, по ваш вкус. Например

• ·         "Аз съм любимо дете на Вселената“
• ·         "Всички природни сили съществуват, за да изпълняват желанията ми",
• ·         "Ако Бог ме е създал, то е създал и всичко, което ми е нужно",
• ·         "Нито едно желание не се появява у човека, без средствата за осъществяването му",
• ·         "Достоен съм за хубав живот и винаги получавам това, което ми се полага",
• ·          "Вселената е приятелската среда, пълна с много възможности и ресурси".

Тази формула трябва да приемете с цялото си сърце, да си я повтаряте, да убеждавате себе си. Ако сте религиозни, това е молитва към вашия Бог. Ако не свързвате случващото се с висши сили, значи и утвърждението трябва да е напълно материалистично. Например:

"Способен съм да забележа хубавите събития, които ми се случват".

Жизнените ни убеждения са като леха - в нея има и хубави цветя, и плевели. Вредните убеждения ("нищо не струвам", "не съм достоен за добър живот") трябва безжалостно да се изкореняват, а добрите да се поливат, да се обсипват с грижа...

Като тренировка преди лягане визуализирайте избраната формула: например да виждате себе си като любимото дете на Вселената. Тук може да не се притеснявате: никой няма да види вашето „кино“, може да разпуснете въображението си както ви се иска – от ласкавия поглед на Бог до приветствените ръкомахания на зелените човечета или просто поток светлина. Важното е тази "Любов на Вселената" да ви придава увереност.

    Стъпка пета - ВРЕМЕНА, СРОКОВЕ И ЗНАЦИ

    Непременно при пожелаването задавайте и срокове за изпълнение на желанието. Защото често се случва отдавна зададено желание все пак да се сбъдне, но то вече не е нужно. Затова при пожелаването поставете срок, през който очаквате, че желанието ще се сбъдне. Тук има само едно ограничение - не поставяйте 15-минутен срок, ако не вярвате, че е възможен.

    Следете за знаците, които ви съпровождат в живота. Ако по пътя за вкъщи си мислите за объркана работа и мислено формулирате желанието си, но като вдигнате очи, виждате пред себе си надпис "Защо?" - отговорете си на този въпрос, той, най-вероятно, не е случаен.

    Излизате от вкъщи, закъснявате безумно, автомобилът отказва, градския транспорт е бавен и когато след няколко препятствия сте пристигнали за важната среща, тя е отменена. Познато ли ви е? А е можело да се досетите, просто е трябвало да следите знаците. Човекът, който се вслушва в себе си и обръща внимание знаците, следващият път ще направи това, което трябва, още в първия момент -  ще звънне и ще разбере дали срещата не е отменена.

Филмите "Шеметна сделка"(2000, оригинално заглавие на английски Bedazzled) и "Магистрала 60"(2002, на английски Interstate 60) могат да ви бъдат добри инструктори относно това, как да пожелавате желанията си и какво се случва при неспазване на технологията.

Още информация за филмите - във форума Дриймленд (необходима е регистрация, безплатна и бърза).
"Магистрала 60"/ Interstate 60
Шеметна сделка (2000) / Bedazzled

    "Ако той си тръгне, ще е завинаги"

     Не само трябва да умеете да си пожелавате желанията, но и да се възползвате от тях. По този повод има притча. Един човек попаднал в рая и тъй като бил свикнал да работи, помолил да му дадат някакво занимание. Поставили му задачата да подреди картотеката на рая от сътворяването на света. Първоначално подреждал картончетата, без да влага много мисъл, но после прочел едно от тях. Там, заедно с името и фамилията на райския жител, било написано и какви блага му се полагат в земния живот. Веднага намерил своя картон, а там пишело "отлична работа, триетажен дом, красива съпруга, две талантливи деца, три автомобила". Почувствал се ограбен и изтичал да се жалва пред райското началство. Отговорът бил: "Хайде да видим. Когато завърши 8 клас, ние ти бяхме приготвили място в елитно училище, но ти избра СПТУ-то зад ъгъла. След това ти запазихме бъдещата си красива съпруга, трябваше да я срещнеш на юг, но ти реши да икономисаш пари, а за съпруга си пожела "може и Люся от съседния вход". Не можахме да ти откажем. Имаше възможност да имаш дом, когато леля ти те помоли да отидеш при нея, но ти отказа - а тя искаше да ти остави наследството. А с колата съвсем смешно стана – даже ти подхвърляхме лотарийни билети, но ти избра Запорожеца".

    Има много хора, които пожелават желания, но въпреки това не са готови за изпълнението им - или ги обезценяват, или когато се сбъдват, започват да се съмняват и дори да се съпротивляват. Ако сте си пожелали среща с човек, който ви е необходим, то бъдете готови за такава среща, а като го видите – не се шмугвайте покрай него, защото следващ път може и да няма - дайте възможност желанието ви да се сбъдне.

Имайте предвид, че любовта от пръв поглед съществува - любов към човека, към фирмата, към предмета. Не се съпротивлявайте на идващото в ръцете ви, защото след това ще е по-трудно желанието ви да се сбъдне.

    Тези, които са разбрали или почувствали, че е възможно изпълнение на желания „по наша поръчка“ или тези, които още се съмняват, но са готови да пробват, могат да не четат нататък. Романтиците по-добре да вярват, че това е просто вълшебно заклинание! Това е рецептата на чудото! Опитайте и ще се убедите!

    Ако обаче ви се струва, че в нашия алгоритъм има прекалено много вълшебство – какво пък, ето - разобличаваме магията.  Всички знаем, че шофьорът преминава улицата не както обикновения пешеходец: той е способен да предусети поведението на шофьорите и потоците от коли. Фокусът е във фокуса на вниманието на съзнанието ни, извинете каламбура ми. Човекът програмира мозъка си за нещо конкретно чрез мислите си, думите си и поведението си. Ако искаме да си купим обувки, то постоянно ще срещаме обувни магазини. И щом вече ги купим и преминем на нещо друго, ще се срещаме с възможността да купим това друго нещо.

Подсъзнанието ни избира именно тази информация, която сега за нас е ценна и интересна. Задачата ни е да създадем условията, за да помогнем на съзнанието да улови нужната информация.

Всеки мениджър знае, че в бизнеса непременно трябва да си поставяш конкретни цели. Защо ли? Ако няма цел, трудно се разпределят ресурсите и не е ясно, кога тя е достигната, и как се измерва резултатът. Ако не си поставяме цели, не можем да постигнем нищо. Защо тогава сме по-внимателни към бизнеса, отколкото към собствения си живот? Ако се научим да си поставяме цели в живота (а какво са желанията ни, ако не формулирането на някаква цел?), то ще разбираме по-добре и ресурсите си и пътищата за постигането им, ще виждаме по-добре и силните и слабите страни, ще се концентрираме и търсим начини за постигането на целите.

    Как обясняваме изпълнението на желанията си – като  - усърдна систематизираща работа или чрез намесата на някакви висши сили - няма значение. Важното е, че желанията могат да се сбъдват!

    И съвет за в бъдеще – пожелаете ли си желание, проследете то да бъде изпълнено. За

да ви е точна равносметката, има смисъл да запишете желанието на листче, а листчето да скриете. На човек все не му достига нещо: пожелал си е да дойде принцът, а той дошъл само по работа и на всичкото отгоре е женен. Не се сърдете на съдбата, че не се е сбъднало желанието - по-добре проверете, какво точно сте написали.

Сбъднатите желания много ще ви помогнат при пожелаването на следващите, в бъдеще – при първата стъпка – при „артилерийската подготовка“. Такива примери за „сбъднати мечти“ са много полезни. Колкото по-голям опит от сбъднатите желания съберете, толкова по-лесно ще ги пожелавате всеки следващ път. Позволете си да се удивите, когато те се сбъдват.

..........................................................

Преведох за вас тази статия, защото ме наведе на размисли. Ако сте намерили нещо полезно за себе си или просто ви е харесала - споделете я  - по имейл, чрез Фейсбук или Туитър, или в Гугъл Плюс.