Уча се да оставям нещата да се случват. Раная Наим

"Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.

Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.

Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.

Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча се да спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знакът, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знакът, който наистина чакаш. И който чака теб.

Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.

Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската. Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си. Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.

Уча се как да си простя за грешките и да им позволявам да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.

Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.

Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.

Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.

Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да си го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.

Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.

Уча се да живея."

Автор: Рания Наим
С благодарности към Лилиан В.

Как да не сме съзависими? (или За да сте щастливи - гледайте си работата!)

Какво е да си съзависим? Защо връзките ми все не вървят и все се повтарят? Полудял ли е светът?

Повод за написването на този материал е една статия от блог, която случайно прочетох и някои неща резонираха у мен. Авторът е 30 и няколко годишен мъж, който разказва как е стигнал до лично откритие, което преобърнало неговия свят. Предлагам ви откъси от неговия разказ, които преведох за вас - и моите разсъждения над тях. 

Съзависим

Един от повратните моменти в живота ми беше, когато най-накрая ми писна от това, че моите връзки една след друга се разпадаха бурно. Всеки път, когато някоя връзка приключеше, аз започвах все повече и повече да се старая да се справя по-добре следващия път, като неизменно постигах все същия резултат.  Най-накрая ми дойде достатъчно смелост (и отчаяние) да рискувам и да отида при терапевт и да открия защо останалият свят е луд.

Оказа се, разбира се, че светът не е луд. Терапевтът ми обясни, че 

страдам от съзависимост 

От малък, взаимодействайки с другите, съм повярвал, че чувствата на другите са моя отговорност. 

Някой е тъжен? Моя работа е да го развеселя.
Някой не ме харесва? Моя работа е да го накарам да ме хареса.
Някой е разстроен? Моя отговорност е да успокоя и да се държи подобаващо.

Винаги аз бях този, който пускаше шеги и се опитваше да разсмее другите. Винаги бях този, който прекалено анализираше всяка моя връзка, опитвайки се да открия проблемите, преди да са се появили.... което, разбира се, причиняваше проблеми във всяка моя връзка. Бях привличан към други съзависими хора като магнит и всеки път, когато нещата се разпадаха, това беше допълнително доказателство, че не се стараех достатъчно.

Още си спомням личния ми момент от типа "Д-р Фил"*...  този момент, когато честно се запитах сам себе си "И как ти се получава?" и отговорът изведнъж си дойде от само себе си. Пишех в работната тетрадка за съзависимост и трябваше да напиша имената на последните 3-ма души, с които бях имал връзка. Няма проблем. Следващият въпрос беше за начините, по които се бях опитвал да "поправя" връзката, човека или да помогна на човека да се "поправи" сам. Тука изписах цялото оставено място за това. Лесно. 

След това стигнах до третия въпрос.

С всеки от тези хора, дадоха ли усилията ви резултат?

Човек № 1: ___________
Човек № 2: ___________
Човек № 3: ___________

Спомням си как се взирах във въпроса наистина дълго време.

Отговорът, разбира се, беше "Не... не... и не" Не дадоха резултат. Това, което правех, не даваше резултати. Дори по-зле - то ме правеше нещастен.

В този момент осъзнах, че ако исках да променя нещата, то аз трябваше първо да се променя... защото аз бях единственият общ знаменател във всяка връзка, която бях имал. Освен това, аз бях единствената променлива, върху която имах контрол.

Днес аз съм щастливо женен за прекрасна жена и имаме чудесна малка дъщеричка. Все още си имам моите проблеми, върху които трябва да работя (и двамата ги имаме), но поне знаем как да зададем най-важния въпрос. "Какви резултати дава това"?

Напоследък, забелязвам съзависимост навсякъде. Всеки път, когато виждам как моя ултраконсервативен татко да вика срещу последните новини по кабелната телевизия, ми се иска да го питам "И какъв ти е резултатът от това?" Вената на челото му ще се спука един ден и ви гарантирам, че нито един политик няма да му пука за всичките съвети, които той е изкрещял срещу телевизора.

И освен това, това не е не е само на индивидуално ниво. Като общество, сме станали съзависими до ента степен. Стрелят ли се другите хора зад океана? Наша работа е да оправим това. Бедни ли са хората тук, у дома? Наша работа е да оправим това. Политическата идеология май няма значение.... от двете страни на острова, всеки има свое мнение по въпроса  как можем да оправим който и да е проблем на деня, с който се сблъскваме. Никой не се спира, за да зададе по-дълбокия въпрос... "Това наш проблем ли е, та да го оправяме?"

Когато даваме помощите СНАП (вид социални помощи в САЩ) на хора, които не искат да работят или даваме автоматични оръжия на бунтовници от други страни, ние се опитваме да оправим проблеми като бедност или социална несправедливост. Но тези проблеми наши ли са, че да ги оправяме? Изобщо, МОЖЕМ ли да оправим тези проблеми, в крайна сметка?

Да се отговори на това е доста по-сложно, отколкото просто да се разбере един прост принцип, който ще ни помогне да си отговорим на въпроса. Хората се променят, когато болката от промяната е по-малка, отколкото болката от това, да останат същите. В един момент, трябва да се запитаме, дали всъщност не даваме на пияницата питие, преди да хвърлим още пари в решаването на проблемите, като страна. Или дори като личности. В кой момент разрешението на детето ти да живее в мазето на къщата ти помага (да кажем, ако детето е на 22 години и работи на две места с пълен работен ден, за да си изплати заема от колежа) или не помага (да кажем, ако детето е на 25 г. и не е работило нищо вече 6 години, освен да убива страшилища в електронни игри?).

Очевидно, всяка ситуация е специфична. Точно както може да чуеш хора да викат срещу тебе: "ЗАЩО ИСКАШ ДА ЗАБРАНИШ НА ДЕЦАТА ДА ЖИВЕЯТ В МАЗЕТО НА КЪЩАТА НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ?! ИМА ДЕЦА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" докато показват дете № 1, може и хората да почнат да ви викат "ЗАЩО ИСКАШ ДА ОТРЕЖЕШ СОЦИАЛНИТЕ ПОМОЩИ НА БЕДНИТЕ? ИМА ХОРА, КОИТО НАИСТИНА ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!" и да показват вдовица, която се работи на две места, като се опитва да върже двата края.

Проблемът ни е, както го виждам, че не сме способни да направим разлика между вдовицата, майка на две деца и "кралицата" на помощите, която си купува Венти Карамел Макиато (напитка, подобна на капучино, която струва 4.75 долара) от социалните си помощи, докато тригодишното й дете няма обувки.

Върху обществото като цяло, нямам много контрол. Всичко, което мога да направя, е да се фокусирам на това, върху което имам контрол - което съм аз. 

Моите убеждения.
Моите действия.
Нещата, които аз избирам.

Психолозите го наричат "вътрешен локус (локация, локализация) на контрола" или "външен локус наконтрола".  Стивън Коуви го нарича вашият "Кръг на контрол" в противовес на "Кръг на загрижеността/безпокойството"

Така или иначе, вие сте много по-щастливи, когато живеете в средата, вместо във външния кръг.  Както и много по-ефективни. И ако достатъчно от нас правят това, може би ние ще станем мнозинство - вместо съзависимите, които сега управляват всичко.

-----------

* Д-р Фил  - известен психолог, нает от Опра Уинфри да коментира и впоследствие водещ на свое собствено шоу "Шоуто на Д-р Фил"

http://stephencanipe.com/2015/12/codependent/

Кои емоции са причина да натрупваме мазнини около корема? Как да се отървем от тях?

Какво е "твърда" и "мека" мазнина на корема, каква е разликата и как натрупваме "меката мазнина"? Причините за натрупване на "мека" мазнина на корема се коренят в проблеми с третата чакра, според д-р Кендис Пърт.

Тръгнах да проучвам този въпрос след една дискусия в темата "Възможно е! (Отслабване със силата на мисълта)" в любимия ми форум Дриймленд. Открих интересна серия от статии по въпроса, според които мазнините на корема се делят на "мека мазнина" и "твърда мазнина" на корема.

"Меката мазнина" на корема е тази, която е под кожата и над мускулите на корема, над коремната стена. Тя образува гънки, когато се сгънем и може да се види, когато стиснем с ръка кожата на корема. "Твърдата мазнина", за разлика от нея, се намира под мускулите, т.е. около коремните органи. Тя не може да се хване или напипа с ръце, и се смята, че тя е тази, която причинява повечето здравословни пробеми - със сърцето, кръвообръщението, холестерола и т.н.

Проблемите с натрупаната "мека мазнина" на корема са проблеми, свързани с третата чакра. Като източник се цитира д-р Кендис Пърт (Dr. Candace Pert) с книгата "Молекули на емоциите"(Molecules of Emotions).  Та според автора, меката мазнина се натрупва, когато имаме проблеми с третата чакра, проблеми, свързани с "излишък от мекота", а именно невъзможност или недостатъчна възможност за упражняване на личната ни сила. Това са ситуации или емоции като тези по-долу:

• не отстояваме себе си
• липса на самочувствие
• липса на самодисциплина
• страх от влиятелни авторитети
• липса на смелост
• невъзможност да се поставят ясни граници
• неспособност да се съсредоточим върху една задача
• страх да се поема отговорност
• липса на автономност
• липса на воля
• самосъжаляване, представа за себе си като за жертва
• страх от отхвърляне
• страх от осмиване
• страх от правене на грешки
• всички страхове, свързани с външния вид (вкл. страх от прекомерно тегло, остаряване или оплешивяване)
• страх от това, другите да не открият тайните ни
• страх от критика
• страх от загуба на контрол, страх да се откажем от някакъв вид сила или влияние

Този списък не изчерпва всички възможни причини, но дава добра идея. Ако се безпокоите, че една или повече от емоциите, описани по-горе или други подобни на тях, присъства у вас, според автора на книгата, натрупването на мека мазнина на корема е само въпрос на време. С други думи, докато у нас имаме енергии от този вид, това ще привлича мазнина към корема ни като магнит. И докато не се освободим от тези емоции, няма да можем да се освободим от тези мазнини.

Натрупването на мазнина става постепенно, защото енергията на една лишена от сила мисъл привлича друга мисъл, подобна на нея - и когато се достигне определено ниво на негативна информация, т.е. енергия, тогава тя започва да се запълва с маса - т.е. мека коремна мазнина. Мисъл след мисъл, емоция след емоция - и акумулираната енергия става все по-плътна и по-плътна, докато се превърне в материя.

Страхът е значителен повод за безпокойство и у жени, и у мъже, но все пак преобладава повече у жените - затова и този тип мазнина се среща повече у жените, но това не е единствената причина.

КАК ДА ПРЕМАХНЕМ МЕКАТА МАЗНИНА ОТ КОРЕМА СИ

За да се освободим от тази мазнина, е необходимо поведението ни да достигне до определено ниво - т.е. да станем истински господари на тялото си. С други думи, душата трябва да е капитан на кораба - а не тялото. Когато това стане, вече няма да има т.н. йо-йо ефект, т.е. отслабване и пак напълняване отново - защото ще сме премахнали основната причина да натрупваме тази мазнина. 

Пътят на самодисциплината в живота ни помага по много различни начини да достигнем благородната кауза ние да станем отново капитани на себе си - а не тялото ни. Имайте предвид, че е необходимо постоянство и че първите 40 дена са критични. Защо - ще обясня по-нататък. Според автора на книгата - пътят е сигурен, но се иска търпение и постоянство. 

И няколко думи за това, защо ни е толкова трудно да бъдем постоянни? Тялото, душата и ума ни са в една единна система. Когато сме подвластни на мисли, произвеждащи горните емоции, тогава сме слаби, вибрациите ни са ниски, енергията - също. Всичко у нас става по-вяло, усещаме се слаби и лесно се поддаваме на изкушенията, търсейки начин да се почувстваме по-добре. Когато обаче се поддадем на изкушението да хапнем повече - това предизвиква чувство на вина, което отново ни води по спиралата надолу към още и още негативни емоции - и се получава затворен кръг, от който ни е трудно да излезем.

Начините да го разкъсаме са няколко. Да започнем да се грижим за себе си повече, за своите емоции, за начина, по който се чувстваме. Да започнем да осъзнаваме във всеки един момент какво точно чувстваме - за да можем да вземем навреме мерки, когато усетим, че се свличаме надолу. 

Другият начин е балансиране на третата чакра. Има много методи, трябва само да си подберем подходящия за нас. 

Още за чакрите и тяхното балансиране можете да прочетете във форума, в раздела Енергийна реалност на човека - чакри и аура. Енергийни методи за самопомощ.

Този материал е написан, като са ползвани идеи от 

The Soft Belly Fat of the Flabby Bellies

Трите важни клавиша на компютъра и в живота ни