Уча се да оставям нещата да се случват. Раная Наим

"Уча се да оставям нещата да се случват. Да им позволя да се пренаредят така, както е най-добре за мен. Така, както ги насочва Вселената.

Защото разбрах, че ако тичаш след нещо, значи то не иска да стои при теб, значи не иска да бъде уловено, значи не иска да спре на твоя праг.

Вярвам, че това, което е писано да бъде за мен, ще ме намери, където и да съм. Няма да стоя пасивно, но и вече няма да се боря за изгубени каузи.

Уча се да оставя любовта сама да ме намери. Уча се да спра с декодирането на неясни сигнали и разчитането на скрити смисли. Уча се да чакам ясния знак, знакът, който не те кара да си задаваш въпроси и да поставяш под съмнение всичко. Знакът, който наистина чакаш. И който чака теб.

Уча се да позволя на тези, които не ме искат в живота си, да си тръгнат от моя. Дори ще им държа вратата отворена, защото вече не искам временни посетители в живота си. Не искам да споделям леглото си с някой, който не иска да споделя всяка нощ с мен. Не искам да давам сърцето си на някой, който не иска да го пази.

Уча се да оставя любовта да ме намери. Онази, ясната. Споделената. Истинската. Уча се да бъда търпелива със себе си. Уча се да не пришпорвам плановете си. Уча се да бъда готова да си дам време, за да сбъдна мечтите си.

Уча се как да си простя за грешките и да им позволявам да се превръщат в спомени, а не в етикети. Уча се да позволя на тези грешки да ми напомнят, че съм се опитвала да се преборя за неща, които не са били за мен, че съм преследвала цели, които не са били моите цели. Че съм искала неща, за които сърцето ми, дълбоко в себе си, не е било сигурно.

Уча се да използвам натрупаната мъдрост, която ми показва, че най-често допускаме грешки, когато насилваме нещо, което не е за нас, когато се опитваме да вземем нещо, което вероятно не трябва да бъде част от живота ни.

Уча се да спра с опитите да контролирам живота си. Уча се да приемам, че понякога няма да знам всички отговори. Или че не съм там, където искам да бъда. Уча се да позволя на живота да поеме своята посока, вместо отчаяно да се опитвам да го насочвам натам, накъдето си мисля, че е правилно.

Уча се да осъзная факта, че невинаги ще получавам това, което искам, но че животът винаги ще ми дава това, от което се нуждая.

Уча се да се отнасям към живота като към свой приятел. Да се опитвам да го разбера, да си го обичам, дори когато е труден за обичане, да го приемам, дори когато ме обърква. Да оценявам това, което ми е дал. И което ми дава. Да оценявам спомените, с които ме е дарил и с които ще ме дари. Да благодаря за смеха и за тъгата, която ми е помогнала да израстна.

Уча се да приемам нещата такива, каквито са. Уча се да оставям силата на живота да ме движи напред, вместо с всички сили да се опитвам да я спра.

Уча се да живея."

Автор: Рания Наим
С благодарности към Лилиан В.

Безусловна любов

Текстът по-долу може да се чете в труден момент, когато усещаме, че съдим другите прекалено строго или нас ни съдят прекалено строго, когато тропаме с крак да стане на нашето и това вреди на взаимоотношенията ни с другите, когато някой ни е изоставил и душата ни боли, както и когато искаме да се издигнем над осъждането, изискванията към другите или вината. Този текст ме спаси в много труден за мен момент - четях го отново и отново и всеки път ми донасяше много вътрешен мир. За да усетите по-пълно действието му, прочитайте всяко изречение и всеки абзац бавно и усетете чувството, с което е пропит. Оставете чувството да ви обземе и му се насладете. Приятно четене!

Обичам те какъвто си, защото ти търсиш твой специален начин да приемаш света. Уважавам решенията, които взимаш, както мислиш, че е правилно за теб. Зная, че е важно да бъдеш такъв, какъвто искаш да бъдеш, а не такъв, какъвто аз или други мислят, че трябва да бъдеш.

Осъзнавам, че няма как да зная какво е най-добре за теб, въпреки че може би понякога си мисля, че зная. Не съм живяла твоя живот, не съм била там, където ти си бил и не съм видяла живота от твоя ъгъл. Не зная какво си избрал да научиш, как си избрал да го научиш, с кого и за колко време. Не съм вървяла през живота, гледайки през твоите очи, така че как бих могла да зная от какво имаш нужда?

 

Позволявам ти да съществуваш на този свят, без нито дума или мисъл на оценка от мен за постъпките ти. Избирам да не виждам никаква грешка в това, което казваш или правиш. Има много начини да се възприемат и преживеят различните страни на нашия свят. Позволявам без резерви да избираш каквото решиш във всеки момент. Не давам оценки на това, защото ако ти откажа правото на да се развиваш, бих отказала това право на себе си и на всички други.

 Бог ме е дарил с дара на любовта към всичко живо, затова никога няма да откажа този дар на онези, които изберат път, по който аз не мога да вървя. Мога обаче да предпочета да не ги подпомагам в техния път с моята сила и енергия.

Тъй, както те обичам, ще бъда обичана. Каквото посея, това ще пожъна. Позволявам ти универсалното право на свободна воля да вървиш своя път, като правиш крачки или сядаш за малко, ако това е правилно за тебе.

Няма да преценявам дали крачките ти са големи или малки, леки или тежки, дали водят надолу или нагоре, защото това е само моята гледна точка. Аз може да виждам, че не правиш нищо и да преценя това като неправилно - и все пак така може да носиш голямо изцеление, стоейки благословен в Светлината на Бог. Аз не мога винаги да виждам висшата картина на Божествения ред.

Защото е неотменимо право на всичко живо да избира собствената си еволюция и аз с голяма любов потвърждавам правото ти да определиш бъдещето си. Смирено се покланям пред разбирането, че пътят, който виждам като най-добър за мен, не е задължително добър и за теб. Зная, че тебе те водят, както и мене. Ти също следваш вълнуващото си вътрешно усещане, че знаеш посоката на своя път.

Зная, че многото раси, религии, обичаи, националности, вярвания в нашия свят ни носят огромно богатство и ни позволяват да се ползваме и учим от това разнообразие. Зная, че всеки от нас се учи по свой уникален начин, за да върне обратно тази любов и мъдрост на цялото. Зная, че ако имаше само един начин да се направи нещо, щеше да съществува само един човек.

Ще те обичам не само ако се държиш както аз смятам, че трябва и не само ако вярваш в това, в които аз вярвам. Разбирам, че наистина си мой брат /сестра, въпреки че може да си роден на друго място и да вярваш в друг Бог.

Любовта, която усещам, е за целия свят.

Живея живота си, служейки на любовта, като се превръщам в най доброто, на което съм способна.
Ставам по-мъдра в съвършенството на Божествената истина.
Ставам по-щастлива в радостта на Безусловната Любов.