25.11.19 г.

Как да разпознаем висококонфликтните хора?

Съвети от Бил Еди, създателят и директорът на High Conflict Institute - института, изучаващ висококонфликтните хора и автор на книгата "5 типа хора, които ще съсипят живота ви".

Висококонфликтните хора имат 4 основни ключови характеристики:

1. Винаги имат мишена на вината - човек-мишена или група хора, които постоянно обвиняват във всичко. Мисленето на висококонфликтните хора звучи така - "Ти си ИЗЦЯЛО виновен за това, аз нямам НИКАКВА вина." Висококонфликтните хора мислят и говорят така.

2. Мислене от типа "всичко или нищо", "черно или бяло", без нюанси. Хората са или много лоши, или много добри, няма по средата.

3. Недобре управлявани емоции - не винаги, но често. Такива хора изведнъж започват да крещят срещу вас или излизат и тръшват вратата, внезапно се разплакват и т.н. Това можем да наблюдаваме като поведение, но всъщност те не успяват да се справят с емоциите си.

4. Екстремално поведение. Тук важи правилото за 90-те процента, което Бил Еди описва в книгата "5 типа хора, които ще съсипят живота ви". Става дума за такова поведение, такива постъпки, които 90 % процента от хората не биха направили. С други думи, ако един човек се държи много изненадващо, шокиращо даже, и след това човекът оправдае това поведение по някакъв начин, това често е само върха на айсберга. Помислете си - биха ли постъпили така 90 % от хората?

Много е важно, ако откриете, че някой принадлежи към групата на висококонфликтните хора, НЕ ИМ КАЗВАЙТЕ ТОВА, защото това ще се обърне срещу вас.

Ако вие сте мишена на вината на такъв човек, ще откриете, че те обикновено имат един човек, когото постоянно обвиняват за всичко. Този човек може да се смени с времето, но те виждат този човек като причина за всичките им проблеми. Затова те искат или да контролират този човек, или да го унищожат, да го елиминират, да го махнат, да го унижат. Те се фиксират само върху този човек и всичките им проблеми в живота са емоционално фокусирани върху този човек. Не е хубаво да се попада в ролята на такъв човек.

Как да не ставаме мишена на вината на висококонфликтен човек?

Бил Еди дава следните съвети:

Първо, ако видите предупредителни знаци за такъв човек, не се сближавайте прекалено с него. Той може да е приятел, но не ставайте най-добрия му приятел. Може да сте колега, но не ставайте най-близкия от обкръжението му. Защото най-често най-близките до него хора стават мишена на вината на висококонфликтния човек.

Висококонфликтните хора най-често се прицелват в интимните си партньори и в хора с по-високо положение от тях. Може да бъдат приятели, гаджета, съпрузи, родители, съседи. Може да бъдат полицаи, правителство, министерство, министерски служител, техния шеф, собственикът на компанията.

Втората тактика, за да не станем мишена на вината - да не влизаме в конфликт с такъв човек. Тези хора често предизвикват нещата - казват скандални, възмутителни неща и ние се чувстваме, сякаш трябва да ги убедим, че не са прави. В такива случаи Бил Еди предлага да приложим тактиката "Забрави за това!" Няма да промените начина им на мислене. Те са трудни хора, те са такива като същност. Вие може дори да не съществувате за тях. Дори и ако спорите с тях, няма начин да ги убедите, затова си спестете усилията. Защо? Защото точно когато хората им се противопоставят, те се обръщат срещу вас и започват да ви виждат в типичния си черно-бял начин на мислене като "изцяло лоши".

Затова, ако имате лични взаимоотношения с тях - семейни, лични, съседски, колегиални - може да имате взаимоотношения, но ги дръжте на една ръка разстояние и не влизайте в конфронтации с тях. Не казвайте, че са висококонфликтни хора, не спорете и не се опитвайте да ги убедите в правотата си, не се опитвайте да им обясните как се държат или какви личности са.

Най-безопасно е просто да се отделите от тях. Може да кажете нещо като: "Да, това, което казваш, е много интересно. А сега трябва да тръгвам."

24.11.19 г.

Какво означава да имаш лични граници и как да изградим своите?

Затруднявате ли се да кажете "не"? Случва ли се да пренебрегвате собствените си нужди и желания, за да угодите на другите или да ги зарадвате? Притесняват ли ви в ежедневието взискателни, критикуващи или настойчиви хора? Чувствате ли се често обидени или контролирани? Срещате ли се често с агресивни хора или пък мрънкащи и оплакващи се хора, които все искат неща от вас и не можете да им откажете? Или пък са толкова добри към вас, че дори ви задушават с добротата ви, която ви идва прекалено много? Ако това е така, тази статия е подходяща за вас.

Ако някои от вашите отговори са от дясната страна на таблицата, прочетете този материал за личните граници.


Какво означава да имаш лични граници? 

Това означава да определим за себе си как искаме другите хора да се отнасят с нас. Да определим за себе си кое чуждо поведение приемаме за нормално и кое - не и как да отвърнем, ако някой прекрачи тези наши лични граници.

Всеки определя сам за себе си своите лични граници. Хората са много различни и личните им граници могат много да се различават. Точно затова може да се окаже, че неща, които ви обиждат или са неприемливи за вас, другите да не ги безпокоят изобщо. С други думи, другите могат да приемат спокойно някои чужди постъпки, а за нас те да бъдат абсолютно неприемливи, да ни обиждат и да водят до късане на взаимоотношенията с този човек. 

Личните граници са много важни, за да можем да създаваме здравословни взаимоотношения с другите хора. Те ни помагат да разграничим докъде сме ние с нашите  чувства, мисли и желания и откъде нататък започват чувствата, мислите и желанията на другите хора. 

Определянето и отстояването на личните граници е умение, което се учи - обикновено в детството, започва се, когато детето премине едната годинка и продължава още доста години. Ако обаче това умение не е научено тогава, може да се научи и след това.

В нашата култура е често срещано родителите или учителите да нарушават личните ни граници, като при това смятат, че това е нормално. Един известен виц илюстрира това при родителите:

Майка вика сина си, който играе навън:
- Иване, прибирай се!
- Защо, студено ли ми е?
- Не, гладен си!

С други думи - "аз решавам вместо теб как трябва да се чувстваш". Когато родителят е правил това дълго време в детството на детето, то се научава да разрешава на другите да определят как се чувства и от какво има нужда. Когато другите решават тези неща вместо нас и ние им позволяваме, живеем в дискомфорт.


Как да разберем, че се намираме в своите лични граници? 
Когато се чувстваме добре и комфортно както със себе си, така и в общуването с другите. Нормално е всеки да има едно свое собствено пространство, където е сам със себе си, сам за себе си и това лично пространство се нарича лични граници.

Какви видове лични граници има? 


Физически лични граници


  • Чувствате ли се некомфортно, когато ви прегръщат близки или непознати хора? 
  • Изпитвате ли дискомфорт в претъпкан асансьор или в градския транспорт? 
  • Случва ли се някой да ви оправи косата или дрехите или да ви пипа и да ви стане неприятно?

Хората с недостатъчно добри физически лични граници могат да ви бутат по ръката по време на разговор, да се бутат в тълпата, за да си проправят път, вместо да поискат да им се даде път. Ако вие сте от тях или позволявате да се отнасят с вас така, въпреки че ви е неприятно, може би е добре да поработите над физическите си лични граници.

Сексуални лични граници
Те защитават нивото ви на комфорт по отношение на сексуално докосване и секс - само вие имате право да решите къде, кога, с кого и по какъв начин може да бъдете сексуално докосвани и може да правите секс. 

  • Чувствате ли се некомфортно да откажете предложение за секс, за да не обидите другия?
  • Неудобно ли ви е да кажете, че определено сексуално докосване или практика не ви харесват?
  • Можете ли да кажете или покажете на партньора си какво точно ви доставя удоволствие в секса?
Материални лични граници
Дразните ли се, когато:

  • хората взимат без разрешение вещите ви или не ги връщат;
  • ровят в телефона ви (компютъра, дневника ви, вещите ви, четката ви за зъби);
  • влизат в стаята ви без разрешение или без да почукат;
  • изхвърлят ли ваши вещи, без да ви попитат;


Ако това ви се случва в живота, вероятно материалните ви лични граници не са добре очертани, затова позволявате на другите да се държат с вас така. Вероятно е добра идея да поработите над това.

Умствени (мисловни) лични граници. Те засягат вашите мисли, ценности и мнения. 

  • Лесно ли се съгласявате с чужди предложения? 
  • Знаете ли какви са убежденията ви и можете ли да оставате на собственото си мнение в спор? 
  • Можете ли да слушате с отворен ум мнението на някой друг, без да започнете да спорите и да защитавате вашето различно мнение? 

Ако това не е така, е възможно да имате слаби мисловни граници.

Емоционални лични граници - отделянето на вашите емоции и вашата отговорност за тях от емоциите на другите. Това е като въображаема линия или силово поле, което разделя вас от другите. 

  • Давате ли непоискани съвети? 
  • Склонни ли сте да поемате излишно вина за негативните чувства на другите и да се опитвате да действате така, че те да не ги изпитват?
  • Случва ли се да се чувствате виновни за проблемите на другите и да се опитвате да ги решавате?
  • Често ли приемате лично чуждите коментари и се обиждате от тях? 
  • Склонни ли сте да обвинявате другите за вашите проблеми или чувства? 

Ако реагирате остро в подобни ситуации, това подсказва, че може да имате слаби емоционални граници. Добра идея ще бъде да поработите върху това - да опознаете чувствата си, да определите своята отговорност към себе си и да осъзнаете, че и другите също имат отговорност към техните чувства.  

Духовни лични граници - вашите вярвания и преживявания във връзка с Бог или с висша сила.

Вие сте тези, които може да определите тези убеждения и преживявания. 




Как да се научим да отстояваме границите си? 



Ето някои съвети, които дават психолозите, за да определим личните си граници и да се научим да ги отстояваме:

1. Опознайте себе си и определете границите си. 

Седнете насаме със себе си и помислете кое ви кара да се чувствате стресирани, некомфортно във всяка област, описана по-горе.

2. Вслушвайте се в чувствата си:
Важни са няколко вида чувства: 
- дискомфорт, което може да означава неудобство, безпокойство, притеснение
- негодувание, възмущение, яд, обида - обикновено когато някой съзнателно е нарушил границите ви. Или когато сте се опитали да кажете "не" или да очертаете границите си, но после неохотно сте се съгласили.
- усещане, че ни идва прекалено много - когато поемаме прекалено много задачи или отговорности
- съжаляваме, че не сме успели - искало ни се е да кажем твърдо "не", но не сме могли

За всяка област, в която искате да работите над личните си граници и изпитвате горните чувства, дайте оценка на тези чувства по скала от 0 до 10. Това означава да сложим оценка нула, ако изобщо не изпитваме такива чувства и оценка 10, ако изпитваме това чувство във възможно най-силна степен. 

Ако вашата оценка е 6 или по-висока от 6, си задайте въпроса: Какво в общуването с този човек или в неговите очаквания към мен ме кара да се чувствам така?

Тези отрицателни чувства обикновено идват оттам, че ние излизаме извън своите граница,  защото се чувстваме виновни (искаме да сме добри майки, дъщери, приятелки и т.н.) или защото някой ни налага своите очаквания. Ако някой действа по начин, който ни кара да се чувстваме некомфортно, това е знак, че прекрачва или нарочно нарушава границите ни. 

3. Бъдете прями и директни.


При общуването си с хората, които мислят и усещат нещата като нас, не се налага да назоваваме нещата ясно. Обаче с хора, които се различават от нас по характер, възпитание и култура, се налага да бъдем по-директни, когато съобщаваме или отстояваме границите си. Важно е да помним, че може да имаме такива различия и с тези хора, които приемаме за близки. 

Особено ако става въпрос за интимен партньор или за членове от семейството, е важно да проведем откровен разговор по тези въпроси. 

Например, ако имаме нов партньор, трябва да помним, че въпреки любовта, която изпитваме към партньора, може личните ни граници да са различни. Затова, например, е добре да обсъдим колко време имаме нужда да сме заедно и колко - поотделно, за да може всеки да съхрани усещането си за самостоятелност. Същия разговор може да проведем и по другите области на личните ни граници.

4. Дайте си разрешение

Много често не обсъждаме личните си граници поради чувства като страх, вина и съмнение към себе си.  Може да ни е страх, че ако се опитаме да поставим личните си граници, това ще накара другия да се отдръпне. Или да се чувстваме виновни, когато казваме "не" или се опитваме да отстоим границите си пред член от семейството ни. Добре е да помним, че да бъдеш добър приятел/-ка, съпруг/-а или син/дъщеря не означава да се чувстваш изцеден или да имаш чувството, че те използват. Поставянето на лични граници е както въпрос на самоуважение, така и признак на добри взаимоотношения. Затова - дайте си разрешение да поставите личните си граници и да ги отстоявате.

5. Упражнявайте се в самонаблюдение и осъзнаване на чувствата си.

Да повторим, личните граници са свързани с това, да изучим собствените си чувства, да се вглеждаме в тях и да се съобразяванеме с тях. Ако забележите, че ви е трудно да поддържате личните си граници, психолозите предлагат да си зададете такива въпроси: 

  • Какво се промени? 
  • Какво правя аз или какво прави другият човек?
  • Каква е ситуацията, която ме кара да се възмущавам или да се чувствам стресиран/а?


След това обмислете какво може да направите: 

  • Какво ще направя по отношение на ситуацията? 
  • Над какво имам контрол и мога да го променя?


6. Помислете за вашето минало и настояще.

Много често това, как сте отгледани, каква е била ролята ви в семейството ви може да се окажат препятствия по пътя  ви към определянето и запазването на личните ви граници.  Например, ако отрано сте се грижили за другите, е вероятно да сте се научили да се съсредоточавате върху тях, като оставяте себе си на заден план и така сте се изтощавали емоционално или физически. Възможно е това пренебрегване на собствените ви нужди да се е превърнало в нещо нормално за вас.

Освен това помислете за хората, с които сте заобиколени и с които избирате да общувате. Задавайте си въпроси като:

  • Взаимни ли са взаимоотношенията ни? 
  • Има ли здравословен баланс между даване и вземане от моя страна?


Освен отношенията, средата, в която работите и живеете, също може да бъде нездравословна. Например, ако работният ви ден е осем часа на ден, но вашите колеги остават поне по 10 или 11 часа, може косвено да се очаква и от вас да оставате до по-късно и да продължите да давате. За много хора не е лесна задача да станат единствените или едни от малкото, които да кажат "не" в такава ситуация. Точно тук става критично важно да се вслушате в чувствата си, в нуждите си и да ги уважите, като потърсите начини да се чувствате по-добре.

7. Поставете на първо място грижата за себе си

Дайте си разрешение да поставите на първо място грижата за себе си, защото така се засилва нуждата и мотивацията ни да определим ясно личните си граници. Нашите чувства са важен сигнал за благополучието ни и ни показват какво ни прави щастливи или нещастни. Те са много важни и ние трябва да се съобразяваме с тях. 


Когато поставим себе си на първо място, това ни дава допълнителна енергия, спокойствие и положителен поглед върху живота. Само когато се чувстваме добре можем да бъдем по-добри съпрузи, майки, бащи, колеги или приятели.

8. Не се страхувайте, прекъснете това, което не ви харесва. 
Имате право да кажете "не може да се отнасяш така с мен". Имате право да прекратите разговор, който ви кара да се чувствате некомфортно. Можете да смените темата, може просто да си тръгнете. Имате право да напуснете взаимоотношения, които усещате като токсични за себе си, точно както имате право да напуснете киното по средата на филм, който не харесвате. Това е вашият живот и вие имате право да взимате решенията за него. 

9. Научете се да поставяте границите си по необиден начин. 
Когато се учим да изразяваме границите си, понякога се случва да сме много резки и прекалено настъпателни. Опитайте се да изразите личните си граници без агресия. Не гледайте на личните си граници като на твърда стена, която трябва да ви отделя от другите хора. Личните граници трябва да са пластични и целта им е да се чувствате комфортно при общуването си с другите. Ако трябва, се упражнявайте да казвате "не" по мек и необиден начин.
10. Разрешете си да правите грешки.
Всички хора грешат и чрез грешките си се учат да бъдат по-добри и по-успешни. Ако сбъркате по отношение на другия, просто му се извинете и обяснете защо сте постъпили така. Ако човекът държи на вас, ще ви разбере. 

11. Научете се да приемате "не", казано от другите, спокойно.
Когато чуете "не", осъзнайте, че другият човек го е казал не за да ви нарани или отхвърли, а защото самият той се е чувствал некомфортно.  Не приемайте отказа лично. За да имате хармонични отношения с другите, е важно както вие да може да кажете "не", така и да позволите на другите да правят същото.

Ако статията е била полезна за вас, споделете я и с други хора. 

В тази статия са използвани следните материали:

What Are Personal Boundaries and Why Are They Important?

What Are Personal Boundaries? How Do I Get Some?