Всеки сам си избира съдбата...

Валял сняг. Времето било тихо и спокойно,
нямало вятър и белите пухкави снежинки кръжали бавно в причудлив танц и постепено се приближавали към земята.
Две от снежинките, летящи близо една до друга, решили да завържат разговор. От страх да не се загубят от поглед, те се хванали за ръце и едната от тях весело заговорила:
- Колко е хубаво да летиш и да се наслаждава...ш на полета си!
- Ние не летим, ние просто падаме – тъжно отговорила втората.
- Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухено покривало!
- Не! Ние летим срещу смъртта, а на земята просто ще ни стъпчат...
- Ще станем ручей и ще се устремим към морето.
Ние ще живеем вечно! – казала първата.
- Не, ние ще се разтопим и ще изчезнем завинаги
– възразила втората.
Те завършили своя разговор и пуснали ръцете си.
И всяка от тях полетяла към тази съдба, която сама си е избрала...