4.12.16 г.

Това само мое мнение ли е или е факт?

Правим ли разлика между мнения и факти? Когато изказваме мнения, способни ли сме да видим и  обективната истина? Често чуваме: "Какъв егоист е Иван!" "Този филм е ужасен", Каква грозна кола!" Така ли е обаче?

С подобни фрази обявяваме, че Иван е егоист, филмът е ужасен, а колата - грозна. В същото време, повечето от нас знаят, че вероятно има много хора, които са харесали същия този филм, купили са си точно такава кола или  пък смятат Иван за добър. Често ставаме свидетели на разгорещени спорове за това, дали един филм е хубав или не - и всеки от спорещите се стреми да докаже, че той е прав, а другите - не.

Добре е да осъзнаем, че когато произнасяме тези фрази, всъщност изразяваме само нашето мнение за филма, колата или човека. Думите, които използваме, обаче, често са думи за изразяване на обективна истина - и това води до някои заблуждения.

Казваме "Земята се върти около слънцето", и по същия начин - "Този филм е ужасен". 
Между тези две твърдения, обаче, има голяма разлика.

⏩Науката е доказала, че земята се върти около слънцето, това е обективен факт, истина. ⏩Докато в случая с филма, ние всъщност изразяваме само нашето мнение

Затова фразата "Този филм е ужасен" всъщност значи:

- "Аз мисля, че този филм е ужасен.",
- "Аз се почувствах ужасно, докато гледах този филм"
- "Аз оценявам този филм като ужасен." 
- "Моето мнение за този филм е, че е ужасен."  и др. п.

С други думи, във втория случай, когато изказваме мнение за един филм, това  не е обективен факт, това е само наше субективно мнение, начинът, по който ние сме оценили филма. И вероятно има много други хора, които биха го оценили по различен начин.

☝Значи ли това, че ние сме прави, а те - криви? 
👎Не - защото хората харесват различни неща и всеки има право да има свое, уникално и различно, субективно мнение. И никой не е по-прав от другия - просто всеки има различно мнение. 

Забележете, обаче, че много често, когато изразяваме само личното си мнение за нещо, използваме същите думи, както когато изразяваме обективна, неоспорима и научно доказана истина.

💥Това често заблуждава и самите нас - струва ни се, че щом ние мислим, че филмът е ужасен, значи той наистина е такъв. И че всеки, който не вижда това, греши...  В този случай несъзнателно влизаме в заблуждение - мислим си, че щом нашето мнение за филма е, че е ужасен, щом ние не сме открили никакви положителни качества у него, значи той действително няма положителни качества. Когато разсъждаваме така, правим погрешен извод - слагаме знак на равенство между нашето мнение за един предмет и неговите качества.

По същия начин, сме склонни да смятаме, че след като мнението ни за един човек е, че е завършен егоист, ние не го харесваме - значи той наистина е такъв - лош. Но всъщност много е вероятно този човек да има в живота си хора, които виждат у него други, добри качества. Хора, към които той е предан баща, син, приятел. Фразата "Той е егоист" е само наше мнение, това не е обективна истина.



Неразличаването на нашето мнение от обективната истина води до няколко последствия:

1. Срастваме се с нашите мнения и съждения и започваме да смятаме, че това е обективна истина, като преставаме да осъзнаваме, че нашето мнение е само мнение на един човек и тъй като на света има много хора, съществуват много мнения по този въпрос.

Забравяме, че нашето мнение не е обективна истина.

Преставаме да правим разлика между  нашето субективно мнение и реалността, защото започваме да виждаме реалността през призмата на собственото си мнение. Пренебрегваме факта, че има и много други начини, по който реалността може да бъде оценена. 

2. Този начин на изразяване на мнение, по този категоричен начин, сякаш е обективна истина, често пречи на общуването ни. 

По какъв начин страда общуването ни с другите хора?  Сравнете двете изречения:

- "Този филм е ужасен".
Казано така, това звучи доста категорично и не оставя много място за мнението на събеседника ни, което може да е различно. Ако той държи да го изрази, трябва да ни се противопостави, да спори с нас.

- "Този филм ми се стори ужасен" или "Мисля, че филмът е ужасен" и др. п.
Казано така, това е покана за разговор - приканваме събеседника си да изкаже неговото мнение, дори и да е различно от нашето. Звучи много по-отворено към света, към мнението на 

3. Хората, които не са склонни да раздават категорични оценки-присъди, обикновено виждат света по-пълно и цялостно и неограничено. Те различават обективните факти от субективните мнения. Спокойно приемат това, че хората могат да имат различни мнения по един и същи въпрос и не правят трагедии от това. Спокойно приемат и различните мнения за себе си, не са склонни да се обиждат лесно и да приемат критиката болезнено.

4. Хората, които са склонни към категорични оценки-присъди, често издават такива присъди и към себе си - "Това не го разбирам - какъв съм идиот", "Тук сбърках - много съм глупава".

Затова, преди да произнесем сурова присъда за нещо или някого, може би е добре да си спомним, че е добре да сме милостиви към другите и към себе си. Нашата гледна точка е само една от многото гледни точки в света.

Дон Мигел Руиз е казал много хубаво в книгата си "Четирите споразумения"

"Правим предположението, че всички виждат света по начина, по който ние го виждаме. Предполагаме, че другите мислят по начина, по който ние мислим, преценяват по начина, по който ние преценяваме и злоупотребяват по начина, по който ние злоупотребяваме. Това е най-голямата заблуда на хората. И затова се страхуваме да бъдем себе си пред другите. Защото мислим, че всички други ще си осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребят с нас, ще ни обвинят така, както се отнасяме към себе си ние самите. Затова преди те да са имали шанса да ни отхвърлят, ние вече сме отхвърлили сами себе си. По този начин работи човешкия ум."


Няма коментари:

Публикуване на коментар