Обидата - "подарък", но трябва ли да го приемеш? - будистка притча

Буда бил добре познат със своята способност да отговаря на злото с добро. Веднъж един човек, който знаел за неговата репутация, пропътувал много километри, за да го предизвика. Пристигнал той, застанал пред Буда и започнал да го обижда, да го предизвиква. Критикувал го остро, намирал му недостатъци и изобщо се стараел по всякакъв начин да обиди Буда и да го извади от спокойното му състояние. Буда не се помръдвал и само се усмихвал спокойно.

Накрая човекът не издържал и попитал: "Как може да си толкова спокоен след всичките обиди и упреци?"

Буда отговорил спокойно: "Ако някой ти предложи дар и ти не го приемеш - на кого принадлежи тогава този дар?

"Ами на този, който го е предложил", отговорил човекът.

Буда се усмихнал. "Точно така. Значи, ако аз отказвам да приема обидите ти, то нали тогава те принадлежат на тебе?".

Мъжът останал безмълвен и си тръгнал.
Това е чудесна стратегия. Не позволявайте на никого да разрушава самочувствието ви с мнението си. Това не означава да не слушате чужди мнения. Това означава, че не сте длъжни да приемате чуждата гледна точка. Всички имаме право да имаме собствен начин на приемане на нещата. Вашият начин и мнението, което сте си изградили за себе си, са много важни. 

През тази седмица, когато се срещнете с хора, които ви отхвърлят словесно, остро ви критикуват или ви обиждат, си спомнете, че не сте длъжни да приемате тяхното мнение за свое. Не приемайте непоискания "дар", нека той да остане при тях. 

Защо понякога ни е трудно да прощаваме?

Често отговарям на въпроси, защо, когато реша да прощавам, имам някаква вътрешна или дори не толкова скрита съпротива да простя, сякаш нещо в мен се бори да не простя?

Ето един от отговорите:

Когато усещаме вътрешна борба, всъщност се бори егото, желанието в този отминал конфликт, след който са останали лоши чувства, да останем прави.

Но всъщност, прошката няма нищо общо с това, кой прав, кой - крив. Целта на прошката е да се изчистим от отрицателните чувства, които сме натрупали към хората и света, т.е. да пречистим себе си. Прошката не означава да омаловажаваме това, което се е случило или да даваме разрешение то да се случи отново. 

Прошката е като измиването - не си губим времето да търсим кой и защо ни е изцапал, докато сме вървели през деня си, нали? Когато искаме да се измием, просто отиваме на мивката и си измиваме лицето, ръцете. 

И с прошката е така. Осъзнаваме, че това, което се е случило, е нещо обикновено, случва се с всички и не търсим вина, защото по принцип всеки прави най-доброто, на което е способен в даден момент от развитието си, в конкретната ситуация. Прощаваме им, защото те не са виновни, че не са могли да се справят по друг начин или по-добре и защото няма причина да продължаваме да отравяме себе си с негативни чувства като гняв, яд, обида и т.н. Нали не се сърдим на детето, което си е завързало връзките на обувките на възел, щото не може още да ги връзва хубаво? Този подход е полезен към всяка ситуация. 

И едно много важно нещо - когато прощаваме на друг, трябва да помним да простим и на себе си, за каквото и да се обвиняваме, да съжаляваме, че не сме могли да направим нещо по друг начин. Тогава изчистването ще бъде пълно и удовлетворително.

Торбата с картофи

Един учителят помолил децата в класа да донесат за следващия ден по няколко картофа и по една прозрачна торбичка. 

 - Сложете в торбичките си по този картоф за всеки, на когото сте се ядосали и не можете да му простите. Напишете от едната му страна името му, а от другата - датата, на която ви е обидил. – заръчал Учителят.

 Сега трябва носите тази торбичка със себе си в продължение на една седмица. Да я слагате до леглото си, когато си лягате или до себе си, когато четете или играете. И ако някой ви обиди отново, трябва да сложите нов картоф за него. 

Някои деца имали един или два картофа, а на други картофите били повечко и се увеличавали още повече. Отначало им се видяло забавно да разнасят картофите насам-натам, но с времето се уморили и особено им писнало, когато първите сложени картофи започнали да се развалят и от торбичките се разнасял неприятен мирис. 

Когато седмицата привършила, децата си отдъхнали с облекчение. Учителят ги попитал как са се чувствали и те с удоволствие разказали, колко им е тежало и как неприятно са се чувствали от вонливите вече картофи.

Учителят обяснил - това, което стана с картофите, става и в сърцата ви. Всеки път, когато се обидите на някого и не можете да му простите, все едно слагате картоф вътре в себе си. Отначало не го усещате, но с времето тези "картофи" започват да ви тежат и зловонието на обидата или омразата започва да вмирисва душата, а и тялото ви. Носите тези чувства където и да отидете и те се отразяват на всичко, което правите. 

Вие не можахте да изтърпите картофите и тяхната миризма дори и седмица - а представяте ли си какво се случва с вас, ако носите тези "картофи" с вас цял живот? Животът става много по-лесен, когато изхвърлим тези чувства от нас - обида, яд, омраза. Когато простим.

Хората често мислят, че прошката е дар за другия, за този, който ги е обидил и затова не са склонни да му го дадат. Мислят, че е справедливо да не дадат дар на този, който ги е наранил. Обаче забравят, че да се освободиш от гнилите картофи, които носиш със себе си, е дар към самия себе си! 

Мантра на обидените (приписва се на Ошо)

Когато се обиждаме, често ни се струва, че обидата ни е много справедлива, че имаме право да се чувстваме така и по този начин наказваме този, който ни е обидил. Тази "мантра" обаче ни дава друг поглед върху обидата - тя разказва какво послание всъщност отправя към Вселената и всички околни човекът, който се обижда често.

Не четете текста, докато сте обидени - вероятно е тогава да не ви се види забавен и дори да го отхвърлите, преди да вникнете в него. Прочетете го, когато не усещате обида в душата си - но си го спомнете следващият път, когато почувствате обидата.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

АЗ СЪМ ТОЛКОВА ВАЖЕН ПУЯК, че не мога да позволя на някой да постъпва според същноста си, ако на мен това не ми харесва.
Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой каже или направи нещо не по начина, по който очаквам – ще го накажа, като му се обидя.

О, нека да види колко е важна моята обида, нека си я получи като наказание за „постъпката си”. В края на краищата аз съм много, много важен пуяк!

АЗ НЕ ЦЕНЯ ЖИВОТА СИ!!! АЗ ДО ТАКАВА СТЕПЕН НЕ ЦЕНЯ ЖИВОТА СИ, ЧЕ НЕ МИ Е ЖАЛ ДА ГУБЯ БЕЗЦЕННОТО МИ ВРЕМЕ ЗА ОБИДИ!!!

Аз ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута палавост и ще отстъпя тази минута на моята обида. И ми е все едно, че тези чести минути преминават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жал да прекарам години от живота си обиден защото аз не ценя живота си.

АЗ НЕ МОГА ДА СЕ ВИДЯ ОТСТРАНИ!!!

Аз до такава степен не мога да се видя отстрани, че никога не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си вид. Аз никога няма да видя, колко съм смешен в това състояние и никога няма да се посмея над неговата нелепост.
НИКОГА!!!  В КРАЯ НА КРАИЩАТА, АЗ НЕ МОГА ДА СЕ ВИДЯ ОТСТРАНИ !!!

АЗ СЪМ МНОГО РАНИМ!!

Аз съм до такава степен раним, че съм принуден да пазя територията си и да отговарям с обида на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото табелка с надпис: „Внимание, зло куче” и нека само да опита някой да не я забележи!

Аз ще зазидам ранимостта си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става навън – какво пък, нали ранимостта ми ще е в безопасност. В края на краищата, ранимостта ми е много скъпа.

АЗ СЪМ МНОГО ЗАВИСИМ ОТ ДРУГИТЕ!!!

Толкова съм зависим, че няма да пропусна нито един техен поглед, нито една дума, нито един жест. Аз ще следя постоянно другите, ще оценявам всяка тяхна проява по отношение на мен и ако реша, че грешат, ще им покажа, колко са неправи! В края на краищата онези, които са около мен и до мен са длъжни да подчертават достойнствата ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже да постъпят по друг начин.

АЗ ЩЕ СЕ ОБИДЯ, ЗА ДА СКРИЯ КОЛКО СИЛНО СЪМ ЗАВИСИМ ОТ ТЯХ – ОТ ДРУГИТЕ!!!

АЗ СЪМ РОБ НА ДРУГИТЕ !!!


Аз съм роб другите хора, на техните думи и постъпки. От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите чувства, моето усещане за себе си.
НЕ АЗ – те са отговорни за това.
НЕ АЗ – те са виновни за това, което става с мен.
НЕ АЗ –те трябва да предприемат нещо, за да ми стане по-добре.
Да, трудно ми е да бъда марионетка, но в крайна сметка, аз съм чужд роб.

АЗ ПРАВЯ ОТ МУХАТА СЛОН !!!

Аз ще взема тази полумъртва муха от чуждия брътвеж и ще отреагирам с обида. Аз няма да напиша в дневника си колко е прекрасен този свят, аз ще опиша колко подло постъпиха с мен.
Аз няма да кажа на приятелите си, колко ги обичам, а половин вечер ще посветя на това да мисля колко силно са ме обидили.
Ще ми се наложи да влея в мухата толкова мои сили, че тя да стане слон. Защото от мухата можеш лесно да се отървеш или дори да не я забележиш, а от слона - не. Затова аз надувам мухата до размерите на слон.

АЗ СЪМ БЕДЕН ДУХОМ !!!

До такава степен съм беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие – за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не акцентирам вниманието си, капка мъдрост- за да не се докача, капка любов – за да приема.
Аз просто нямам тези капки, защото съм много ограничен и беден.

АЗ СЪМ МНОГО НЕЩАСТЕН !!!

Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора, постоянно засягат моето нещастие. В края на краищата, аз съм много важен пуяк ,затова не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество.

НЕ МИ СЕ ОБИЖДАЙТЕ, А ПО-ДОБРЕ МЕ СЪЖАЛЕТЕ !!!