Какво е прошката?

Като кажем "прошка", в съзнанието ни изниква картина, в която протягаме приятелски ръка на този, който ни е наранил, казваме му "няма нищо, нищо не се е случило"... Понякога виждаме него, злодеят, простен от нас, получил позволение да върви и да тъпче хорските души и да върши злините си отново... Сякаш нямаме моралното право да му простим, за да предпазим другите от злодеянията му... Сякаш всичко в нас се бунтува, защото той/тя е направил нещо лошо, и не заслужава това... Защото ни боли и искаме той/тя да почувства поне част от нашата болка...

Това са картини, нарисувани от нашето Его, което иска да имаме контрол над всичко и всички. Което, разбира се, е невъзможно.

Когато прощаваме, не оневиняваме този, който ни е наранил. С прошката си не го насърчаваме да повтори деянията си. Не го приемаме за най-добрия си приятел.

Когато прощаваме, правим добро най-първо на себе си. Освобождаваме се от изяждащите ни гняв, омраза, яд, чувство за несправедливост, болка, самосъжаление... От тези емоции, които тайничко са тровили всеки наш ден, в по-скритите кътчета на ума ни, не позволявайки радостта да се настани там.

Когато прощаваме, казваме на този, който ни е наранил (може и наум, и е препоръчително - отначало) - пускам те да си отидеш от мислите ми. Силна/ен съм, мога да се освободя, да се отърся от станалото и да вървя напред. Ще се радвам на живота и ще имам много други прекрасни преживявания. Няма да позволя това, което е станало, да ми пречи повече.

Чрез прошката всъщност отново ставаме силни. Щедри. Великодушни. Разбиращи. Тогава вече може да осъзнаем, че този, който ни е наранил, го е направил, защото не е могъл да бъде друг в онзи момент. И че няма смисъл ние да продължаваме да се наказваме за това. Пожелаваме му да стане по-добър - и го пускаме да си отиде от мислите ни. От чувствата ни. Зареждаме се с нова енергия, за да продължим нататък

За техники за прошка може да прочетете в Дриймленд.