20.06.13 г.

Притча за глухата жаба

Имало едно време едни жаби, които един ден се събрали на приказка:
- Толкова е малко нашето блато! - квакала едната. - Съседното е значително по-добре.
- Ама там живеят други жаби и няма да ни приемат с "Добре дошли!" - опонирала й другата.
- Чувала съм, че в далечни земи, високо в планината, имало едно чудесно място - с голямо езеро, красиви цветя и чист въздух и никакви хора - и най-важното, нямало изобщо хулигани, които да ни притесняват - замечтано квакала трета. 
- А, какво от това! - срязала я една голяма жаба. - И без това няма да можете да стигнете дотам! Не сте ли чували - всяка жаба да си знае гьола! 
- Защо да не можем? - плахо попитала мечтателката. Поговорките не винаги са верни, няма как да знаем, докато не опитаме. 

И тя събрала желаещите жаби-пътешественички, които искали да опитат късмета си и да стигнат до мечтаното място.

- Къде сте тръгнали? Та това е лудост! Никога няма да стигнете толкова далече! Та това е невъзможно! 

Но жабите-ентусиастки поели към планините. Вървели, пътят бил труден и изморителен. Една по една се отказвали - думата "невъзможно" отеквала в главите им и те си казвали - прави бяха другите жаби, те са по-разумни. Това е толкова трудно - истинска лудост... И една по една се отказвали и се връщали обратно. Само една жаба продължила неотклонно към целта. Вървяла неуморно, спирала, почивала и пак продължавала. Стигнала до голямото езеро с красивата поляна с цветя, синьо небе и прохладни примамливи води. Заселила се в него и заживяла чудесен живот.

Ще кажете - тя е била по-силна от другите, по-упорита и по-трудолюбива? Всъщност не. Просто тя била глуха и не чула думата "невъзможно". Никога в главата й не се заселило съмнението, че начинанието й не може да успее. Знаела, че трябва само да върви и да помни целта - и я достигнала.

И ние, хората сме така. Тогава, когато допуснем сянката на съмнението да се засели в главата ни - тогава не успяваме. Когато ни е трудно, съмнението, че ще успеем, взима връх, разраства се и често, под негово влияние, се отказваме, преди да сме стигнали целта си. 

Тези от нас, които знаят, че няма нищо невъзможно, стигат до целите си. А вие - от тях ли сте? 


Няма коментари:

Публикуване на коментар