7.10.14 г.

За магическата кухня или умението да обичаш и Дон Мигел Руис

Любовта е вътре в нас
  ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЧЕ ИМАТЕ МАГИЧЕСКА КУХНЯ вкъщи. В тази магическа кухня вие разполагате с всякаква храна, каквато си пожелаете, откъдето и да е по света, колкото поискате. Никога не се боите, че няма да има какво да ядете. Каквото и да пожелаете, можете да го имате на масата си. Вие сте много щедър с храната си, раздавате я безусловно на другите, бед да искате нещо в замяна от тях. Който и да дойде в дома ви, вие го храните просто заради удоволствието да споделите храната си и къщата ви е винаги пълна с хора, които идват да хапнат от вашата магическа кухня.


Един ден на вратата ви чука човек, който държи пица и ви казва “Здрасти, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако правиш всичко, каквото ти кажа. Никога няма да си гладен, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да се отнасяш добре към мен.”
   Можете ли да си представите вашата реакция? Във вашата кухня вие можете да имате същата пица и дори по-добра. А този човек идва в къщата ви и ви я предлага, ако правите това, което той поиска. Вероятно ще се засмеете и ще кажете: “Не, благодаря! Нямам нужда от нея, имам храна в изобилие. Можеш да дойдеш вкъщи  и да ядеш каквото поискаш и не е необходимо да правиш каквото и да било в замяна. Не си мисли, че бих почнал да правя каквото поискаш. Никой не може да ме манипулира с храна."
   Сега си представете точно обратното. Изминали са няколко седмици, а вие не сте яли нищо. Гладувате и нямате пари да си купите храна. Човекът с пицата идва и ви казва: “Здрасти, ето я храната. Можеш да я имаш само ако правиш това, което ти кажа.” Вие подушвате храната и сте много изгладнял. Решавате да изядете храната и да правите това, което този човек поиска от вас. Хапвате малко и той ви казва “Ако искаш повече, можеш да го имаш, но трябва да продължаваш да правиш това, което искам от теб."
   Имате храна днес, но утре може да нямате и затова се съгласявате да правите всичко, каквото можете заради храната. Можете да станете роб заради храната, защото се нуждаете от нея и я нямате. Тогава след известно време се появяват съмненията. “Какво ще правя без моята пица? Аз не мога да живея без нея. Какво ще стане ако партньорът ми реши да даде пицата на някой друг – моята пица?”


  Сега си представете, че вместо за храна говорим за любов. Вие имате изобилие от любов в сърцето си. Имате любов не само за себе си, но и за целия свят. Обичате толкова много, че не се нуждаете от ничия друга любов. Вие споделяте любовта си без условия, вашата любов не познава думата ако. Вие сте милионер в любовта, а някой чука на вратата ви и казва: “Хей, ето аз имам любов за теб. Можеш да имаш любовта ми само ако правиш това, което искам от теб.”
   Когато сте изпълнени с любов, каква ще бъде реакцията ви? Ще се засмеете и ще кажете: “Благодаря, но не се нуждая от твоята любов. Имам същата любов, ето тук в сърцето си, дори по-голяма и по-добра и споделям любовта си без условия.”
   Но какво ще стане ако вие сте гладни за любов, ако нямате тази любов в сърцето си и някой дойде и ви каже: “Искаш ли малко любов? Можеш да я имаш, ако правиш това, което ти казвам.” Ако сте гладни за любов и вкусите от неговата любов, вие ще правите каквото можете за тази любов. Можете да имате такава голяма нужда, че дори да продадете душата си само за малко внимание.
   Сърцето ви е като тази магическа кухня. Ако отворите сърцето си, вие вече имате цялата любов, от която се нуждаете. Не е необходимо да обикаляте света в просене на любов: “Моля ви, нека някой ме обича. Толкова съм самотен. Не съм достатъчно добър за любов. Нуждая се някой да ме обича, да ми доказва, че заслужавам любов.” Любовта е вътре в нас, но ние не я виждаме.
   Можете ли да видите драмите, които създават хората, когато смятат, че нямат любов. Те гладуват за любов и когато вкусят малко нечия чужда любов, започват да изпитват нужда от тази любов и биват обсебени от нея. Тогава идва голямата драма: “Какво ще правя, ако той ме остави? Какво ще правя без него?” Те не могат да живеят без "доставчика", този който им осигурява ежедневната доза. И за това малко парче любов те позволяват на другите хора да контролират живота им, тъй като иначе гладуват. Позволяват на другите да им казват какво да правят и какво да не правят, как да се обличат и как да не се обличат, как да се държат и как да не се държат, в какво да вярват и в какво да не вярват. “Обичам те, ако се държиш по този начин. Обичам те, ако ми позволиш да контролирам живота ти. Обичам те, само ако си добър с мен. Ако не си, тогава забрави за любовта ми.”
   Проблемът при хората е в това, че не знаят, че имат магическата кухня в сърцето си.  Цялото това страдание е започнало, защото преди много време сме затворили сърцата си и не чувстваме, че любовта е там. В определен момент от нашия живот започваме да се страхуваме от любовта, защото смятаме, че любовта не е честна. Любовта наранява. Опитваме се да бъдем достатъчно добри за някой друг и се проваляме. Имали сме вече 2-3 любими и няколко разбити сърца. Да обичаш отново означава да рискуваш твърде много.
   Разбира се, ние имаме толкова много  присъди към себе си, че вероятно не можем да се обичаме. И ако няма достатъчно любов за нас самите, как тогава можем да претендираме, че споделяме любовта си с някой друг?


"Умението да обичаш - Толтекска книга на мъдростта"  Дон Мигел Руис


Няма коментари:

Публикуване на коментар