28.10.12 г.

Х-фактор - музиката, която кара душата ми да пее или да плаче


Мисля честичко за музиката и влиянието й върху нас напоследък. Всъщност, музиката винаги е заемала голямо място вживота ми - откакто почнах да свиря на пиано на 5 годинки, та и досега. Много моменти или периоди от живота си свързвам с определени песни, всяка песен е история, която мога да разкажа... някои хора имат удивителна памет за факти, аз имам памет за емоции и музика...

Все още нямам съвсем точен отговор, защо понякога в клуб някоя песен натиска определени бутони у мен и отключва нещо, над което дори и аз нямам власт, не че искам да го овладявам... тогава танцувам, без да забелязвам никого около себе си - някакси, съществувам само аз и песента - на целия свят. Случвало се е, като отзвучат финалните акорди, да видя кръгче около себе си и хора, които ме гледат и сякаш душите ни си говорят...

Едно от любимите ми предавания е X-фактор. Гледаш в реално време как  довчерашната ученичка или продавач излизат на сцената, отварят уста - и забравяш всичко, чудото става. Помня стъпка по стъпка израстването на Лиона Луис - беше като магия.

И тази година имам любимци.. Като я видях си помислих - хм, доста е пухкавка, кожата й не е идеална, прическата - грозновата - но когато запя, ме остави без дъх... :)



И тази вечер... темата беше Хелоуин, разбира се.

Имам си вече тройка любимци:

Естествено, на първо място ми е Ела, която видяхте по-горе (винаги името й ми напомня за Ella Enchanted, като в съответния филм  :) ) Много ми хареса изпълнението й, не знам защо онази кляфка Никол Шлезингър тръгна да разправя глупости за вокала и тоналността и т.н., според мен, за да може да гласуват за нейните изпълнители... Според мен, нарочно грапав глас, който кара в жилите ти да преминава пясък... и кристално чист и мощен на високите тонове.



Джаамейн (Jahmene). Удивително е как при невероятния му глас и талант, при всички хора, които казват, че той ги е вдъхновил  - може да е все още толкова стеснителен, тихичък, с това нервно изсмиване, когато е под напрежение и над което каза, че работи... humble е думата - смирен -  която напира - и все пак - не е ли това едно малко чудо, как се съвместява всичко това в един човек. С една забележчица, която ще премълча - отново добро изпълнение.



И моята изненада... James Arthur. Не беше сред любимците ми, защото ми се виждаха в повече неговите doom and gloom, но тази вечер песента му ме разтресе. Толкова мощно, невероятно силно изпълнение, напомни ми на Джо Кокър по едно време, той също така се "забравя", като пее - удари ме в слънчевия сплит


Няма коментари:

Публикуване на коментар