14.02.11 г.

Истината и любовта...

Една кратичка притча много ме трогна днес... Може би защото съм Стрелец и винаги ме е занимавала Истината с главно И. Винаги ме е теглело към нея, изпитвала съм неприязън към идеята да я крия, освен когато е за "доброто" на другиго. Но как да преценим кое е добро и кое - не? Добро - но от наша гледна точка - а от гледната точка на човека?

Труден въпрос...
Сега, след всичко, което преживях, знам... не е грях да не кажеш истината, когато е грозна, страшна или пък носи неприятности... Не-приятности. Приятностите ли са ключът?

Ето и притчата - с благодарност към Корал от бгмама.

Вървели Истината и Любовта и срещнали един човек, който бил облечен в окъсани, мръсни дрехи. Истината спряла пред него и го укорила: "Я се виж какъв си дрипльо, как можеш да вървиш по улиците с тези дрехи – да ставаш за посмешище на хората!" Любовта свалила дрехата от плещите си и без дума да каже, загърнала с нея окаяния човек.



Няма коментари:

Публикуване на коментар