Сутрешно зареждане за прекрасен ден

Едно видео с котки, което излъчва толкова нежност и любов, че винаги ме усмихва. Прекрасно за сутрешна настройка. Видеото е под име AMAMI, от ФБ. 

Insight Timer - апликация за медитация за смартфон

В наши дни използваме смартфоните за какво ли не - за телефон, за работа, за отмора. Вече има много приложения, които помагат на медитиращите. Преди време бях направила преглед на най-полезните от тях. Доста вода изтече оттогава, някои от тях се промениха, повечето от функциите им искат заплащане, появиха се нови.

Тук искам да представя най-добрата, според мен, в момента. Тя е за хора, които имат поне елементарно ниво английски, за да могат да се оправят в менютата. Апликацията е

Insight Timer

Ако кликнете на картинката или заглавието, ще се отвори уебсайтът на приложението. Апликацията е със същата картинка. Според създателите на сайта, приложението се ползва от повече от 850 000 души по цял свят.

С помощта на апликацията може да медитирате по няколко начина. За тези, които обичат водените медитации, апликацията е цяло богатство от тях - в най-различни стилове, от най-различни автори. Между тях са големи имена като например, Глен Харолд, известен британски хипнотерапевт, автор на текстове на песни и на книги за самопомощ,  или Дейвиджи от екипа на Дийпак Чопра. Освен тях има много имена, които никога не съм чувала, но които ме изненадаха много приятно. Може да се чуят всякакви акценти, както от всички части на Щатите, така и от Австралия, Англия - и дори Шотландия. 

Има водени медитации на френски и руски език, както и на други езици, които не съм следила. 

Ако ви е трудно да се съсредоточите, ако мислите ви препускат и не се успокояват, апликацията предлага водени медитации с музика и без музика, молитви или само музика. Има, макар и по-рядко, откъси от лекции на различни теми. Може да избирате медитации по дължина - кратки - до 5 минути, само за зареждане или за отпускане по средата на дълъг ден), по-дълги, както и много дълги - над 60 минути. Може да прегледате последните качени нови медитации и да си изберете от тях. Може да изберете езиците, на които да ви се показват медитации.

За любителите на медитирането в тишина има много добър таймер, който отмерва времето, което му зададете предварително и ви уведомява за края с мелодичен гонг, който може да си изберете. Може да изберете да чувате гонг или друг звук през определен период - и така да се връщате към медитирането, ако умът ви се е отнесъл нанякъде, както често се случва.

Всяка медитация, която проведете, се отбелязва в профила ви и можете да следите колко редовно медитирате. Когато достигнете определен брой медитации за определен период, получавате поздравления от системата. 

Освен спомагателно средство за медитиране, което да ползвате насаме, апликацията може да се използва и за общуване с хора, които медитират, по цял свят. След като приключите медитацията, се появява съобщението: Вие медитирахте заедно с .....ххх.... души от цял свят. На екрана ще видите аватарите (малките снимчици), които хората са сложили в профилите си. Можете да кликнете на коя да е снимчица и да разберете къде по света се намира човека, както и да му изпратите типово съобщение "Благодаря, че медитирахте с мен" или друго съобщение, ако човекът е избрал да получава съобщения. Може да поискате приятелство и да разменяте съобщения. 

Апликацията е осигурила възможност и да се общува в групи по интереси. Има групи, посветени на различните видове медитация, както и на обсъждането на всякакви въпроси. Има групи по езици - дори и група на български! 

Авторите на апликацията непрекъснато я усъвършенстват. Може да се свали на телефон или таблет андроид, както и на айфон. Има много добра обратна връзка с екипа - всички въпроси и предложения се обмислят сериозно и получават отговори, макар и понякога по-бавно. 

Амбицията на екипа е да направи най-добрата апликация, която да обедини много хора. Обещават тя винаги да остане безплатна. Аз не съм част от екипа и този отзив пиша, защото ползвам апликацията всекидневно и съм много доволна от нея. Ще се радвам, ако ви хареса и на вас. 

Можете да разгледате уебсайта, в който също се виждат основните неща, които вече споменах. Ако искате да свалите апликацията на телефона си, също може да започнете оттам. 

"Ведрото с ябълки" или "Кой с каквото е богат, това споделя с другите"

Един човек си построил къща, подредил я, нагласил я – да ти е драго да влезнеш в нея и да заживееш. Отвън засадил цветя и дървета, греели те през деня и му стопляли душата, а той умеел да търси и намира красивото в живота - вечер сядал на стълбите, любувал се на залеза и слушал песента на птиците. 

Съседът му бил завистлив и не можел да трае цялото това щастие на комшията, затова често "взимал мерки" - ту спретвал някоя гадост, ту подхвърлял боклук в градината му. 

Един ден човекът се събудил в обичайното за него добро настроение, излязъл пред къщата, усмихнал се да посрещне слънцето и що да види – пълно ведро с помия точно пред вратата му. Излял той помията, измил ведрото, напълнил го с най-хубавите ябълки от градината и тръгнал към къщата на съседа. 

Стигнал до портата и почукал. Отвътре онзи злорадо си помислил: „Аха, най-сетне успях да ти вгорча живота!” Отворил, готов за разправия, но човекът му се усмихнал, подал ведрото с ябълки и благо рекъл: „Заповядай, връщам ти ведрото."

Поука: Кой с каквото е богат, това споделя с другите. 

Хубаво е да помним тази притча, когато общуваме с другите. Можем да им дадем само това, с което сме богати - външно, а и отвътре. 

За детските психотравми и порасналите невротици

 Ако в детството ви към вас са се държали не много добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и общуването (ще разкажа какви) – това непременно се отразява на отношението ви към живота. От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и отношението ви става невротично.  Вие дори и не подозирате какво представляват здравословните отношение към действителността. Вие имате детска психотравми.

Последствията от нея могат да се изразяват по различни начини. Например:

- не сте способни да се доверявате на никого;

- не умеете да изразявате чувствата си;

- потиснати сте емоционално («Не мога да се влюбя», «Нищо не чувствам»);

- не можете да се самореализирате нито в семейството, нито професионално;

- не искате (или се страхувате) да имате деца;

Михаил Лабковски,
Практикуващ психолог с 30 г.
практика и радиоводещ

- имате склонност към депресии и т.н.

В тази статия може да прочетете още за детските психотравми и как те се отразяват на това, какви личности израстваме.

— Много хора се смятат за интроверти. Всъщност, те не винаги са били интроверти. Просто в детството си са се опитвали да споделят с мама и татко тайните си и веднага са разбрали, че това не е интересно на никого (чули са "нямам време", "махни се", "не ме занимавай"). Оттук е дошъл и навикът да преживяват всичко дълбоко в себе си, както и убеждението, че те самите не са нужни на никого, а още по-малко - техните проблеми

- 80 % от хората идват при мен със своите проблеми само затова, защото няма с кого да ги споделят.

- Чувството на безопасност, което детето трябва да получи в детството, е най-главното условие за неговото бъдещо психическо здраве и живот без неврози.

Но за какво чувство за безопасност може да става дума, ако родителите са или непредсказуемо агресивни, или предсказуемо негативни? При тях всичко винаги е лошо. Атмосферата в семейството е очакване на катастрофа. Ей сега нещо лошо ще се случи. „Ще паднеш“, „ще се удариш“, „ще се отровиш“, „ще умреш от инфекция“, "ще те смачка камион, ще те размаже по асфалта", „няма да влезеш във ВУЗ“, „ще работиш като товарач на в Сточна гара“ и др. п. Ето ги къде са - "дребните" психотравми! Причината за тях не е задължително да бъде в горещата ютия или в кръвосмешението. Негативните забележки травмират по-дълбоко поради това, че постоянно се повтарят. Знаете ли, че има европейски вид мъчения - побои и болезнено разтягане на специален уред, но има и китайски - когато, например, обездвижен човек го гъделичкат с перце, докато не полудее. Тук е същото.

— По-голямата част от психотравмите се получават във възрастта между 3 и 5 години.

— Еднократни психотравми - когато детето го оставят в тъмна стая и то се уплашва; когато обърне съд с гореща вода и се изгори; когато мама и татко се развеждат, погребението на баба и други обичайни житейски истории, включително и насилието - психическо, физическо, сексуално.

— Повтарящи се психотравми - когато детето живее сред невротици, които всеки ден страдат и се държат агресивно, непредсказуемо, неуверено и т.н. Или в детската градина или в училището го тормозят, нараняват, т.е. има повтаряща се ситуация.

— Не всички деца реагират еднакво на психотравмата. Психиката на някои деца може да бъде по-силна, а на други - по-слаба. У някои деца дори и сериозна трагедия няма да остави следа, а други може да останат травмирани за цял живот от смъртта на едно коте.

Веднъж ми се наложи като психолог да обясня на 7-годишно дете какво е това развод, за да му помогна да се справи с психотравмата. Казах му:

- В кой клас си?

- В първи.

- Харесва ли ти някое от момичетата?

- Да, Лиза.

- А ходил ли си в детска градина?

- Да.

- С Лиза там ли се запознахте?

- Не, там си имах Лена.

- А тя къде е сега?

- Нали ви казвам! Аз вече ходя на училище, откъде да зная, къде е Лена?

- Точно така. А татко ти трябва цял живот да живее с майка ти, така ли?

И той веднага престана да плаче, прекъсна сеанса, излезе навън при родителите си, които го чакаха в коридора и каза: "Аз всичко разбрах, хайде да си ходим..."

— Стабилност, комфорт, доверие – на първо място това трябва да получават децата от родителите си. Ако родителите се държат агресивно, унижават, критикуват детето, то у него, естествено, ще се подкопава доверието към живота като цяло и към хората в частност. Имам една приятелка, която казва конкретно: мразя хората. Прибира кучета, котки. Разбираемо е защо: животните не са я предавали, а татко й я е предал.

— Много хора страдат от комуникативни проблеми: трудно им е да отидат при друг, да кажат нещо, да предадат своята мисъл и емоция и в резултат на това, им е трудно да се реализират. Защо? Защото когато са били на 4 години, са отивали при пияната си майка и тя недвусмислено се е изказвала и за това, колко е неуместен детския въпрос и за това, колко е неуместно самото дете на този свят. И го е правила много пъти. Сега момчето е на 30 и, разбира се, дори не мисли за доверително общуване с когото и да било.

- Психотравмата на първо място формира чувство на страх и тревога, което се излива във фобия, панически атаки и НЕДОВЕРИЕ КЪМ ХОРАТА.

- Ако се сравни едно семейство, което е пълно, но невротично, с едно семейство без баща - второто определено е за предпочитане.

— Да, корените на много проблеми се намират в детството. Но родителите са такива, каквито са. Те са ни отглеждали, както са могли. Вие не може да ги промените, трябва да промените себе си! - да пренапишете детския сценарий, да го "израснете".

— Ако не искате вашите деца да имат психотравми, дръжте се така, че да не се боят от вас, гледайте да сте предсказуеми, за да могат чрез вас да усетят доверие към живота. Бъдете ако не до тях, то достъпни, за да могат винаги да ви позвънят, да споделят нещо, да зададат въпрос. а ако детето ви разказва нещо, се опитвайте да не го прекъсвате и да давате съвети, а просто да го изслушате.

Ако вие имате детски психотравми, е важно да знаете, че не сте длъжни да се разплащате цял живот за своето нещастно детство. Потърсете помощ от психолог, който ще ви предложи начини да се справите с всичко това.

Михаил Лабковски

 (Из лекцията "За детските психотравми")

"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Много хора и до ден-днешен смятат, че е логично действията им да бъдат продиктувани от това, което им се случва или се случва около тях. Въпросът, над който си струва да се замислим, е - дали така всъщност не се отказваме да градим живота си такъв, какъвто искаме да бъде?

Та нали това е нашият живот? Защо смятаме за логично да оставяме с лека ръка той да бъде диктуван от хора и събития, които не знаем и които не харесваме?

"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Тази мисъл е на известния швейцарски психиатър и психотерапевт Карл Юнг, живял в края на 19 и началото на 20 век и основал аналитичната психология. Удивителното е, че въпреки, че е живял доста отдавна, по света има милиони хора, които все още не осъзнават тази истина.

А може ли да бъде другояче? Разбира се, че може.

Защо се случва така? Защото сме свикнали да РЕ-агираме, т.е. да предприемаме действия като реакция на това, което ни се случва.

Случи ни се нещо приятно - щастливи сме и обичаме света, добри сме и с радост правим добрини.
Случи ни се нещо неприятно - нещастни сме, потъват ни гемиите, изпълваме се с неприятни чувства, които понякога стигат до омраза и ненавист и предприемаме действия, за да се преборим, да тръшнем или изтребим неприятното. Или поне така си мислим.... Изглежда много простичко - случка - емоция. Случка - емоция.

Но всъщност поредицата е малко по-длъжка.
След случка - емоция, същата тази емоция определя какво ще направим ние, а след това определя и следващата случка в живота ни, след това пак се чувстваме по същия начин - и така нататък, омагьосаният кръг се завърта и ние сякаш никога не излизаме от него. Без изобщо да подозираме, че се въртим в кръг - случка-емоция-действие-емоция-случка-действие....

Всички знаем какво означава "да стана с левия крак" или "денят се познава от сутринта" - първите събития от деня ни определят как ще се развие целия ден. Народът е измислил тези поговорки точно за да опише този начин на мислене и действие.

Как да променим това?

Наистина е логично, първите емоции, които изпитаме, да се определят от събитията, които ни се случват. Но имаме избор как да се отнесем към тези емоции.

Когато ни се случи нещо неприятно и ни обземат отрицателни емоции, имаме избор дали да останем в техен плен много дълго или да "прочетем" какво ни казват те - че всъщност не искаме нещата да бъдат такива. Че това не ни харесва и че искаме точно обратното.

След като вече осъзнато сме стигнали до тази мисъл, можем да помислим:

Можем ли да направим нещо по този въпрос?

Ако можем да променим нещо - е време да действаме. Ако сме наистина обезпокоени от тази ситуация, докато още сме изпълнени с енергия, можем да я впрегнем в постигането на нещо ново. Но за тази цел трябва да обърнем гръб на тревожната мисъл и да започнем да мислим за промяната, която НАИСТИНА ИСКАМЕ.

Ако не можем, е най-добре да изоставим тази притеснителна мисъл и да прехвърлим вниманието си към нещо друго. Безполезно е да продължаваме да се тормозим, като се връщаме отново и отново към нещо, което не можем да променим. Единственият резултат от такива мисли е повишаваща се тревожност и още повече негативни мисли, които ще се залепват като магнит за първата мисъл и превожността ни ще нараства като топка сняг, която сме пуснали по снежен склон. Това ни отнема енергията, чувстваме се смазани от обстоятелствата и безсилни.

Простичко казано, трябва да превключим от мислене за проблема към мислене за решението. На пръв поглед те са доста свързани, но всъщност са на противоположния край на скалата. Мисленето за проблема задълбочава тревожността, безпокойството, депресивността, то ни обезсилва. Мисленето за решението, от друга страна, ни помага да осъзнаем силата си, да я вложим в нещо градивно и след това ни дава възможност да получим удовлетворение от резултата.

Ето и "Дървото на тревожността", което илюстрира как можем да се избавим от тревожните мисли.

Всъщност, изборът, който винаги имаме е - 

Искаме ли да продължим ли да се тревожим?

Всяко отрицателно събитие може да доведе до положителни резултати - това е пътят на човешкото развитие. Всеки от нас може да вземе тези решения всеки ден. И всеки ден - да избира какъв иска да бъде - тревожен, изнервен, безрезултатно блъскащ си главата и преливащ в мислите си от пусто в празно? Или човек, който, когато му се случи нещо неприятно, бързо излиза от отрицателните мисли и променя своя свят. А чрез малкия свят на всеки един от нас се променя и светът, в който живеем.

Благодаря, че отделихте време да прочетете този материал. Ако той е предизвикал мисли или въпроси у вас, споделете ги.