20.07.13 г.

Птици в парка

Ходихме да си ядем късния обядо-вечеря в един парк.  С езерце и птици. Открихме го неотдавна... седнахме под едно дърво, хапнахме. На другите краища на езерото разни хора идваха с хляб да хранят птиците и хвърлят много в езерото - и чайките скачат, викат, бият се - голяма дандания. ама на другия край.  Ние ядохме и мълчахме. Бриз. (иначе горещо, 31-32 градуса). Гледах тези птици, които не участваха в пердаха за хляб, как се полюшват върху водата или мързеливо я порят. Тишина и умиротворение. Водата трепти и проблясва... Блаженство...

Като се нахраних, взех хляба (спряхме по пътя да купим един хляб за птиците) и отидох малко по-нататък да ги храня. Още като тръгнеш към брега, и птиците знаят какво следва - и тръгват към тебе. Някои летят, други - плуват - кой както. Похвърлях една-две натрошени филии на всички, после реших да храня само не-чайките, че чайките са много войнствени, взимат най-голям пай от храната, а другите остават да гледат тъжно.

Патици - два вида. Едни много сладурски чернички патички с бели главички, които, като докопат хлебче, викат другия и си го поделят с човчиците. Тук им казват "кут", защото звукът, който издават е "кут".

Този път не правих снимки, само се наслаждавах, но пък имам от миналия път и дори ги направих на видео и го качих в ютюб - ето тук.

Патенцето на лебедите е пораснало, станало по-рошаво и по-смело. Само мама-лебедка беше там, тя по-плаха, чайките я плашат и като се струпат повече, тя бяга - таткото ги гонеше повече, но явно си почиваше следобяда, дойде по-късно. Обаче малкото е пораснало, станало по-смело - дадох му хляб, взе от ръката ми, както мамата взима от ръката на човека на видеото. Това ми е едно от огромните удоволствия, да храня птиците... толкова е евтино - струва един хляб, а душата ти е пълна и пее. Мълчах и храних тези, които не могат да летят толкова бързо и остават все по-настрана от общата гмеж. Патиците се строиха по едно време под мене и едната гледаше нагоре и кротичко ми приказваше, сякаш ме уговаряше да й дам още малко. По едно време чух подвикване - по брега се бяха събрали чайки и една патица се беше изкачила на тревата и бавничко вървеше към мене... душици златни... раздадох и там...

После продължих да храня птиците във водата. Всичко стихна, само приказливата патица се обаждаше и кут-човците се викаха едни други, като имат по-голям залък хляб, да го споделят. Сигурно и там мама хранеше дечко.  Лебедесата спря да се храни, само обикаляше наоколо, за да може чедото й да хапне още, че то голямшко станало и гладничко...

Хлябът свърши и тръгнахме. На излизане пак видяхме един крилат "чичо", който май се беше объркал. На влизане го видяхме - не знам как се казва тази птица, но е доста голяма, стига ми до коляното. Миналият път я снимах ето тук:


На влизане, паркирахме колата и вървяхме покрай една невисока ограда с мрежа, за да стигнем до полянката и езерото - то се намира от другата страна на оградата. Крилатия "чичо" стоеше от външната страна на оградата и гледаше навътре. Помислих си - какво прави тая птица тук? Дадох й малко хляб, тя не изглеждаше като да ме отрази - продължихме нататък.

Като си тръгвахме, се оказа, че "чичо" е още там, почти на същото място. Беше изял хляба или го беше споделил с други птици - но беше почти на същото място и гледаше към водата през оградата. Мъжът ми каза - май се е заблудил и не може да мине през оградата. Тя не е висока, но птицата изглежда тежка и не в първа младост. Какво да го правим? Може да се уплаши, може да нападне, а може и да му се пукне сърцето от страх... Мъжът ми каза - вземи торбата и кучето - и бавничко се приближи към "чичо". "Чичо се уплаши от кучето, но от човека - не. Направи няколко стъпки пред него, ама бавничко. А, това е идея - ще го "изпратим" до тревичката и водата, да си намери пътя. И тръгнаха бавничко двамата - голямата птица и след нея, човекът, търпеливо, бавничко, да не му изважда душата, че жегата голяма, а "чичо" май доста време е постоял там, на жегата, далече от водата. Гледах ги как се отдалечават бавно и ми стана много мило. Стигнаха до края на оградата и влязоха на тревата. Под сянката "чичо" спря да си почине. Вече беше съвсем близо до водата и там го оставихме. Ще го проверим след някое време. 

Тук погледайте птиците, както ги видях миналия път, видеото е 4 минути:


Няма коментари:

Публикуване на коментар