21.12.09 г.

Моите мисли по повод приемането/неприемането:


Винаги, когато изпитвам някакви неприятни емоции, не приемам нещо. Боря се вътрешно срещу нещо. Не позволявам енергията да протича свободно през мен, а я блокирам. Резултатите ще изпитам основно аз самата, а понякога и тези, които обичам най-много...

Както тялото има механизъм да ни каже, че нещо не е наред - болката - така и неприятната емоция е сигнал, че съм се отдалечила от Вътрешното си Аз. Преминала съм през някакво преживяване, което ми е помогнало да разбера по-ясно какво точно искам. Вътрешното ми Аз вече е там - където искам да бъдем, с това, което искам да имам и т.н. Обаче аз - не съм. Съпротивлявам се по някакъв начин. Чрез невяра (не ми се вярва, че мога да имам това/да стана еди-какъв си), чрез вътрешно себеподценяване (има толкова по-достойни от мен, точно на мен ли ще се спрат/точно аз ли ще го получа), чрез осъждане на други (те са еди-какви си, как може да правят така!!!) и т.н.

Винаги, когато ми се случва нещо неприятно, значи съм превишила неприемането и трябва да "почистя терена". Търся удобна възможност да спра това, което правя, да си почина, да направя нещо за себе си, за да се почувствам добре. След като се погрижа за себе си, правя неща за другите - тогава нивото на енергия ми е такова, че мога да давам безвъзмездно, без да мисля дали ще има някакъв вид отплата. Сега е моментът да благодаря за това, което ми се е случило, защото то ми е дало по-силен сигнал, който най-сетне съм забелязала. За посоката, в която вървя. И която мога да променя СЕГА. Веднага, само трябва да реша.

Когато почна да мисля, че нещо ми липсва, значи имам вътрешна съпротива по въпроса. Значи съм се съсредоточила повече върху нямането на това нещо, отколкото на щастливото предвкусване на идването му, понеже съм сигурна, че когато искам, ми се дава.

Когато се усетя, че хвърлям много усилия в постигането на нещо, че то става с тежък труд, това е сигнал, че трябва да "пусна веслата" и да позволя на Реката да ме носи. Няма смисъл да плувам срещу течението или да греба срещу него. Нямам никакви шансове срещу тази мощна река. Така или иначе, всичко, което искам, се намира надолу по течението й. Трябва само да се пусна надолу и да се наслаждавам на плуването. Да видя красотите около себе си, вместо да забуча глава и да греба пряко сили. Да усетя чистотата на въздуха, да чуя птичките, да видя стрелкащите се рибки под мен, да усетя единството си с тях, да почувствам, че съм част от всичко и то е част от мен... Тогава всяка клонка става пътеводител. Всяко облаче ми подсказва нещо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар