"Ведрото с ябълки" или "Кой с каквото е богат, това споделя с другите"

Един човек си построил къща, подредил я, нагласил я – да ти е драго да влезнеш в нея и да заживееш. Отвън засадил цветя и дървета, греели те през деня и му стопляли душата, а той умеел да търси и намира красивото в живота - вечер сядал на стълбите, любувал се на залеза и слушал песента на птиците. 

Съседът му бил завистлив и не можел да трае цялото това щастие на комшията, затова често "взимал мерки" - ту спретвал някоя гадост, ту подхвърлял боклук в градината му. 

Един ден човекът се събудил в обичайното за него добро настроение, излязъл пред къщата, усмихнал се да посрещне слънцето и що да види – пълно ведро с помия точно пред вратата му. Излял той помията, измил ведрото, напълнил го с най-хубавите ябълки от градината и тръгнал към къщата на съседа. 

Стигнал до портата и почукал. Отвътре онзи злорадо си помислил: „Аха, най-сетне успях да ти вгорча живота!” Отворил, готов за разправия, но човекът му се усмихнал, подал ведрото с ябълки и благо рекъл: „Заповядай, връщам ти ведрото."

Поука: Кой с каквото е богат, това споделя с другите. 

Хубаво е да помним тази притча, когато общуваме с другите. Можем да им дадем само това, с което сме богати - външно, а и отвътре. 

За детските психотравми и порасналите невротици

 Ако в детството ви към вас са се държали не много добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и общуването (ще разкажа какви) – това непременно се отразява на отношението ви към живота. От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и отношението ви става невротично.  Вие дори и не подозирате какво представляват здравословните отношение към действителността. Вие имате детска психотравми.

Последствията от нея могат да се изразяват по различни начини. Например:

- не сте способни да се доверявате на никого;

- не умеете да изразявате чувствата си;

- потиснати сте емоционално («Не мога да се влюбя», «Нищо не чувствам»);

- не можете да се самореализирате нито в семейството, нито професионално;

- не искате (или се страхувате) да имате деца;

Михаил Лабковски,
Практикуващ психолог с 30 г.
практика и радиоводещ

- имате склонност към депресии и т.н.

В тази статия може да прочетете още за детските психотравми и как те се отразяват на това, какви личности израстваме.

— Много хора се смятат за интроверти. Всъщност, те не винаги са били интроверти. Просто в детството си са се опитвали да споделят с мама и татко тайните си и веднага са разбрали, че това не е интересно на никого (чули са "нямам време", "махни се", "не ме занимавай"). Оттук е дошъл и навикът да преживяват всичко дълбоко в себе си, както и убеждението, че те самите не са нужни на никого, а още по-малко - техните проблеми

- 80 % от хората идват при мен със своите проблеми само затова, защото няма с кого да ги споделят.

- Чувството на безопасност, което детето трябва да получи в детството, е най-главното условие за неговото бъдещо психическо здраве и живот без неврози.

Но за какво чувство за безопасност може да става дума, ако родителите са или непредсказуемо агресивни, или предсказуемо негативни? При тях всичко винаги е лошо. Атмосферата в семейството е очакване на катастрофа. Ей сега нещо лошо ще се случи. „Ще паднеш“, „ще се удариш“, „ще се отровиш“, „ще умреш от инфекция“, "ще те смачка камион, ще те размаже по асфалта", „няма да влезеш във ВУЗ“, „ще работиш като товарач на в Сточна гара“ и др. п. Ето ги къде са - "дребните" психотравми! Причината за тях не е задължително да бъде в горещата ютия или в кръвосмешението. Негативните забележки травмират по-дълбоко поради това, че постоянно се повтарят. Знаете ли, че има европейски вид мъчения - побои и болезнено разтягане на специален уред, но има и китайски - когато, например, обездвижен човек го гъделичкат с перце, докато не полудее. Тук е същото.

— По-голямата част от психотравмите се получават във възрастта между 3 и 5 години.

— Еднократни психотравми - когато детето го оставят в тъмна стая и то се уплашва; когато обърне съд с гореща вода и се изгори; когато мама и татко се развеждат, погребението на баба и други обичайни житейски истории, включително и насилието - психическо, физическо, сексуално.

— Повтарящи се психотравми - когато детето живее сред невротици, които всеки ден страдат и се държат агресивно, непредсказуемо, неуверено и т.н. Или в детската градина или в училището го тормозят, нараняват, т.е. има повтаряща се ситуация.

— Не всички деца реагират еднакво на психотравмата. Психиката на някои деца може да бъде по-силна, а на други - по-слаба. У някои деца дори и сериозна трагедия няма да остави следа, а други може да останат травмирани за цял живот от смъртта на едно коте.

Веднъж ми се наложи като психолог да обясня на 7-годишно дете какво е това развод, за да му помогна да се справи с психотравмата. Казах му:

- В кой клас си?

- В първи.

- Харесва ли ти някое от момичетата?

- Да, Лиза.

- А ходил ли си в детска градина?

- Да.

- С Лиза там ли се запознахте?

- Не, там си имах Лена.

- А тя къде е сега?

- Нали ви казвам! Аз вече ходя на училище, откъде да зная, къде е Лена?

- Точно така. А татко ти трябва цял живот да живее с майка ти, така ли?

И той веднага престана да плаче, прекъсна сеанса, излезе навън при родителите си, които го чакаха в коридора и каза: "Аз всичко разбрах, хайде да си ходим..."

— Стабилност, комфорт, доверие – на първо място това трябва да получават децата от родителите си. Ако родителите се държат агресивно, унижават, критикуват детето, то у него, естествено, ще се подкопава доверието към живота като цяло и към хората в частност. Имам една приятелка, която казва конкретно: мразя хората. Прибира кучета, котки. Разбираемо е защо: животните не са я предавали, а татко й я е предал.

— Много хора страдат от комуникативни проблеми: трудно им е да отидат при друг, да кажат нещо, да предадат своята мисъл и емоция и в резултат на това, им е трудно да се реализират. Защо? Защото когато са били на 4 години, са отивали при пияната си майка и тя недвусмислено се е изказвала и за това, колко е неуместен детския въпрос и за това, колко е неуместно самото дете на този свят. И го е правила много пъти. Сега момчето е на 30 и, разбира се, дори не мисли за доверително общуване с когото и да било.

- Психотравмата на първо място формира чувство на страх и тревога, което се излива във фобия, панически атаки и НЕДОВЕРИЕ КЪМ ХОРАТА.

- Ако се сравни едно семейство, което е пълно, но невротично, с едно семейство без баща - второто определено е за предпочитане.

— Да, корените на много проблеми се намират в детството. Но родителите са такива, каквито са. Те са ни отглеждали, както са могли. Вие не може да ги промените, трябва да промените себе си! - да пренапишете детския сценарий, да го "израснете".

— Ако не искате вашите деца да имат психотравми, дръжте се така, че да не се боят от вас, гледайте да сте предсказуеми, за да могат чрез вас да усетят доверие към живота. Бъдете ако не до тях, то достъпни, за да могат винаги да ви позвънят, да споделят нещо, да зададат въпрос. а ако детето ви разказва нещо, се опитвайте да не го прекъсвате и да давате съвети, а просто да го изслушате.

Ако вие имате детски психотравми, е важно да знаете, че не сте длъжни да се разплащате цял живот за своето нещастно детство. Потърсете помощ от психолог, който ще ви предложи начини да се справите с всичко това.

Михаил Лабковски

 (Из лекцията "За детските психотравми")

Притча за знаците по пътя и за щастието.

Бог поглежда своя ангел и го пита:
- Какво те мъчи?
- Човекът, който ми е поверен... Жив е. Има кола. Пари. Работа. Но не е щастлив. Надява се на нещо.
- На какво?
- Не знам. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
- А как е на работа?
- Като всички. Скатава се от време на време... включва се понякога в интриги...

- А началникът му строг ли е?
- Ами... началник като началник. Като навсякъде. Не знам защо не се чувства добре в работата...

- А ти помогна ли му да се освободи от страховете си?
- Опитах! Няколко пъти му изпращах сънища, за да му покажа, че нищо не му липсва, но явно не ги разбира. Вървях с него по пътя към офиса. Разгоних облаците. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето... Направих така, че да чуе любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса... Но нищо не помага.

- А симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
- Ама, разбира се!... Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
- И как е?
- Ами никак. "Извинете" - и пак се задълбава в черните си мисли.

- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
- Развали ли му телевизора?
- Естествено. Но той си купи нов...
- Изключва ли му интернета?
- Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.

- Така. А през почивните дни?
- Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.

- А тя?
- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
- Сблъска ли ги на опашката?
- Ти как мислиш?! И извън инструкциите – срещнах ги "случайно" в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
- Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
- Да, съвместими са! Там е работата... Такъв град, такъв живот... Не мога повече! Това е неизпълнима задача!

- Не се отчайвай! Донеси списъка за тежки ситуации.
Ангелът носи черен тефтер на Бог:
– Ето го!
- Прочети ми страница първа.
- Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
- Мини на втора страница, ако обичаш.
- Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
- Добре, ще бъде направено!

Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: "Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности..."

Не позволявайте на песимизма и отчаянието да заслепят очите ви, да отровят ума ви, да задушат сърцето ви!
Животът е прекрасен! Вижте го! Зарадвайте му се!
Не чакайте съдбата да ви изпрати истински изпитания, за да разберете колко сте били щастлвиви само преди миг!
Оценявайте с благодарност даровете, които получавате!
Оценявайте с благодарност богатствата, които носи всеки ден! 

Оценявайте с благодарност  възможностите, които ти се предоставят! 

Усмихвайте се!
Мечтайте!
Обичайте!
Позволете си да бъдеге щастливи!
Живейте!

Здравей, аз съм Съдбата.

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно е да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с тези на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата

С благодарности към Sunflower!

Какво ни трябва, за да сме щастливи? (Децата на Африка)

По повод на една песен We Found Love (ние намерихме любов) на Линдзи Стърлинг (Lindsay Stirling), погледнах и видеото, което е направил Девин, пътувал с нея из Африка и то ме порази - толкова много усмихнати, бликащи от щастие деца - а Африка обикновено е представяна като страна, пълна с деца с тъжни лица, с подути от глад коремчета и, изобщо, като най-лошото място за живот на света.

Вижте това видео - толкова усмивки и толкова заразително щастие те завладява, като го гледаш.

На следващото видео в отговор на въпроси на други професионални фотографи Девин обяснява сам защо се е получило така и как е успял да направи такива снимки.

Той разказва, че когато е дошъл в Африка и е започнал да снима, е установил, че ужасно слабите деца, стърчащите коремчета и броящите се ребра, нещастните и тъжни личица - това е всъщност един наложил се стереотип в снимането. А на практика, нещата изобщо не стоят така.

Той казва, че децата на Африка са едни от най-щастливите и естествени хора, които той е срещал в целия си живот. Тогава решил да улови с камерата си тяхната чистота, истината. И целта на това видео била именно такава - да покаже хората точно такива, каквито са в действителност. Не да се опита да представи нещастната страна на Африка -  защото има такава нещастна част във всяка страна - и в другите страни също - в Щатите, в Канада и т.н. Но има и толкова хубави неща - в Африка той е видял най-прекрасните хора.

Как го е постигнал - за разлика от всички други професионални фотографи и видеооператори, които са говорели на английски на местните хора и на децата - а децата не са разбирали и думичка от това, което им се казва - той е научил няколко думички на местния език - думата, която казваме, за да се усмихнем на снимка - както "зеле" или "cheese" на английски. и други. И това веднага разчупило бариерата и децата показали истинската си същност - вижда се от усмивките. Всъщност, колкото и елементарно, това е някакво общуване...

Това видео ме наведе на мисълта, че много често ние правим изводи за това, какви са хората срещу нас само на базата на собствените си разсъждения, виждания, предположения - например, "не живее като нас, значи е беден и нещастен" - и на базата на липса на разбиране на другия.



Гледайте видеото "Разчупване на бариерите" -  много е красноречиво:

Приказка за ненужната саможертва

Просто и нагледно за това как понякога ние самите сме готови да погубим живота си

- Това ли е опашката за принасяне на жертва?
- Това е, това е! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, тука бързо върви. Вие в името на какво принасяте жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво жертвате?

- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам, всичко. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок?

Оставих любимата си работа, защото беше далече от вкъщи. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чистички и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.

- О, напълно ви разбирам. А аз искам да пожертвам своя връзка. Разбирате ли, между мен и мъжа ми вече нищо не остана. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но…

Да можеше мъжът ми да си тръгне пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. А на мен ми е мъчно за него - плаче, все пак! И така си живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «Номер 852, заповядайте!».

- Ох, аз влизам. Така се притеснявам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

Номер 853 се свива и продължава да си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне Номер 852 излиза от кабинета.

- Какво стана? Какво ви казаха? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Имало изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- Как така? Защо? Защо не веднага?
- Ох, миличка... ами питаха ме: „А вие добре ли си помислихте? Все пак това ще е завинаги!“. Аз им викам: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. 

А те ми казват - седнете и гледайте екрана. А там - един странен филм такъв, За мене. Сякаш децата вече са пораснали. Дъщерята е омъжена през девет планини в десета. Синът ми се обажда един път в месеца, сякаш насила, снахата говори със стиснати зъби...Питам го: „Защо се отнасяш към мене така, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „Мамо, за Бога, не се меси в живота ни. Нямаш ли какво с какво друго да се занимаваш?». Ами с какво да се занимавам, като цял живот с нищо друго, освен с децата си, не съм се занимавала? Май излиза, че децата ми не са оценили жертвата ми? Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият! Номер 853!“

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие, какво става! Ама хайде, влизам!

- Заповядайте, седнете. Какво сте донесли да жертвате?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е приятна. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? А има ли нужда да се запазва?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, непрекъснато лъже, нямам сили вече.

- А вие?
- Аз какво? Появи се в живота ми друг човек, сякаш започнахме връзка.

- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Кое семейство? Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За какво семейство говорите?

- Какво от това? Нали още сме женени по документи, значи сме семейство.

- Значи всичко това ви устройва?

- Не, не,  Как може това да ме устройва! Все плача и страдам.

- Но за нищо на света няма да се съгласите да смените това срещу нова връзка, така ли?

- Е, тя не е толкова дълбока, новата връзка, ей така само – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.

- Щом на вас няма да ви е жал за нея, на нас - още по-малко. Давайте си саможертвата.

- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пускате на мен?
- Филмите са различни. На някои са за бъдещето, на други – за миналото… 

Вашият е за настоящето. Гледайте.

- О, Боже! Та това съм аз. Аз какво, така ли изглеждам??? Не е вярно, аз се грижа за себе си.

- Това е как вашата душа се проектира върху външността ви.

- Точно така ли? Прегърбени рамене, устните в права линия, помътнял поглед, увиснали коси…

- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Хубавко такова… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е голям човек
- В душата си е дете. И се притиска към майчицата си...
- Той и в живота е такъв. Все се присламчва, все го тегли към мене...
- Значи, не вас ви тегли към него, а него го тегли към вас?

- Аз от малка съм научена - жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

- Ами че то така си е станало. Силната, решителна и мъдра мамичка  ръководи своето момче-мъж.  И му се поскарва, и го съжалява, и го приласкава, и му прощава  А вие какво искахте?

- Много интересно! Ама аз нали не съм му майка, а жена! А във филма... Той се чувства толкова виновен. Всеки момент пак ще хукне при оная неговата фльорца, а аз въпреки всичко го обичам!

- Разбира се, нали момченцето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… Както и да е, това е краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не си ли променихте решението?

- А бъдещето? Защо не ми го показахте?

- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към някоя болест. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да се откъсне от майчината пола. Та нали и той също иска да порасне.

- Но аз какво да правя? Заради какво да се жертвам тогава?
- Вие си знаете. Може би ужасно много ви харесва да сте майка.  Повече, отколкото да сте жена.

- Не! Искам да съм любимата жена!
- Мамичките също понякога са любими жени, даже често се случва. Е, какво? Готови ли сте да се принесете в жертва? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.

- А съвети давате ли?
- С желание и с удоволствие.
- Кажете ми, моля, ви, какво трябва да направя, за да може мъжът ми... да порасне ли, де да знам. 

- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която й плачат в топлата мека пазва.

- Така ли? Мислите ли, че ще помогне?

- Обикновено помага. Но само в случай, че изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

- Ще помисля…

Номер 853 разтреперана излиза от кабинета, здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

- Готова съм да пожертвам интересите си, за да не огорчавам мама.

Вратата се затваря. По коридора се разхождат хора, притискайки към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности - всичко, което са готови самоотвержено да принесат в жертва.

Автор: Ирина Сьомина

Предизвикателство: 100 дни щастие

"Можете ли да бъдете щастливи 100 дни подред?" Този въпрос привлича вниманието на страницата "Предизвикателство: 100 дни щастие". Оказва се, че забързаното ни ежедневие ни оставя все по-малко време да се насладим на нещата, които истински обичаме и ни правят щастливи. Парадоксално, но 71 процента от хората не успяват да отделят време, за да завършат предизвикателството, защото нямат време. С други думи - нямат време да бъдат щастливи! 

Дали и вие сте между тях? 

В какво се състои това предизвикателство? 

Ами всеки ден да отделяте време за нещата, които ви правят щастливи - и така поне 100 дни. 

Как точно може да стане това?

Избирате един миг, предмет, човек, гледка или нещо друго около вас, което ви прави щастлив, без значение какво е и без всякакви ограничения - и го снимате. С други думи, превръщате го в картина на вашето щастие. След това качвате по избор чрез "Фейсбук", "Туитър", "Инстаграм", Tumblr или изпращате по е-мейл наmyhappyday@100happydays.com по една такава снимка всеки ден. Авторите на сайта предлагат да се регистрирате при тях, но разбира се, не е необходимо да правите това, за да изпълните предизвикателството. Можете просто да пускате снимките си в специалната тема в любимия си форум, на своята стена във Фейсбук, Туитър, Пинтерест, на приятелите си - където пожелаете! Изборът е изцяло ваш. 

Защо да го правя? 

По този начин естествено започвате да отделяте повече време за нещата, които ви карат да се усмихвате и ви правят щастливи. И така - поне 100 дни. На пръв поглед е  лесно. Оказва се, обаче че малко хора издържат по време на целия 100-дневен период, та това са си 3 месеца и нещо! Дори и да не издържим до края на срока, обаче, ще изпитаме положителния ефект от експеримента, той ни помага да се научим да обръщаме повече внимание на нещата, които ни правят щастливи, носят ни по-добро настроение и т.н.

Ето и причините, които посочват авторите на сайта:

"Хората, които са завършили успешно това предизвикателство, твърдят че: - са започнали да забелязват какво ги прави щастливи всеки ден;
 - са в по-добро настроение всеки ден;
 - са започнали да получават повече комплименти от останалите хора;
 - са осъзнали колко големи щастливци са да имат живота, който имат;
 - са станали по-оптимистично настроени;
 - са се влюбили по време на предизвикателството.
Дори след като предизвикателството е приключило, събраните 100 щастливи момента могат винаги да ти припомнят красотата на твоя живот. Затова можеш да получиш малка книга от 100 страници със своите 100 щастливи дни накрая на предизвикателството!"

Авторите на предизвикателството не са известни, има го преведено на много езици. 

Още информация може да прочетете тук, както и тук и на страницата на английски във Фейсбук.

Темата, в която споделяме нашите 100 дни, а и резултатите от тях е тук, във форума Дриймленд.

"Говори за щастие.." - "Оптимизъм" от Ела Уилър Уилкокс

На снимката - Fairy Pools, о-в Скай, Шотландия

Говори за щастие.
Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи. 

Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това!

Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.

Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.

Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го.
Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.

Говори за здраве.
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.
Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.

Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.

Ела Уилър Уилкокс  (1850-1919)

Емоциите - къде и как ги усещаме в тялото си?

Отразява ли се това, което чувстваме, на тялото ни? Всички знаем интуитивно, че можем да усетим емоциите си с тялото си - не случайно в много езици има изрази като "сви ми се стомаха от притеснение", "изчервих се от срам". Тези реакции, с малки различия, са подобни при всички хора, израснали в една и съща култура. Науката отдавна се опитва да докаже връзката ум-емоция-тяло, която за много хора е абсолютно очевидна. Снимката по-долу показва резултатите от изследване, направено от финландски учени, в което са взели участие над 700 доброволци от Финландия, Швеция и Тайван. 

На участниците в изследването били показвани видеоклипове, снимки или думи с различно съдържание, за да се предизвика емоционален отговор. Пред всеки доброволец имало две изображения на човешко тяло, на които те трябвало да оцветяват различните части, изобразявайки на кое място в тялото си са усетили дадената емоция. Жълтият цвят означавал увеличаващо се усещане, синият - намаляващо, а липсата на промяна в усещането се отбелязва с черно. 

Оказало се, че повечето хора оцветили силуетите по подобен начин, независимо от пола и произхода си. 

Повечето основни емоции били свързани с усещания за повишена активност в горната част на гърдите, които вероятно са свързани с промяна в дишането и сърдечния ритъм. Усещанията в областта на главата също се наблюдават при всички емоции - вероятно, заради промените в усещанията в лицето - активиране на лицевите мускули, слъзните жлези, промяна в температурата на кожата, както и заради усещанията за промяна, предизвикани от мислите. 

Усещанията в горните крайници били най-ярки при гнева и щастието, докато при тъгата има намаляване на активността в областта на крайниците.  Усещанията в храносмилателната система и около гърлото основно се наблюдават при чувството на отвращение. 

В контраст с всички други усещания, щастието се характеризира с увеличена чувствителност на цялото тяло. 

Интересно е да се наблюдава как при отрицателните емоции се усеща "затихване" на функциите в голяма част от тялото, за сметка на ярко "възпламеняване" в по-малка част от тялото. Например, депресията ни кара да чувстваме тялото си тялото почти изцяло безчувствено, гневът хората асоциирали с по-силно усещане в областта на гърдите, страхът - в горната част на тялото и корема, докато тъгата  и депресията променят усещанията в краката и стъпалата. Тъгата се усеща и в гръдния кош, но като цяло - предизвиква затишие на жизнените ни функции. Подобна е картината и при завистта - относително не много силно възпламеняване в главата, съпроводено със затишие на функциите в останалата част на тялото ни. При гордостта - пламването е силно в областта на главата и гръдния кош, но останалата част е съвсем замряла. 

Това изследване е нов принос към категоричното установяване на връзка между ум и тяло. Мозъкът ни изпраща сигнали към тялото, докато се спавяме с различни ситуации, като причинява физиологични изменения, без ние да осъзнаваме или командваме този процес. На свой ред, тези усещания в тялото, биха могли да помогнат на мозъка да осъзнае какви емоции имаме. Този тип изследвания може да помогнат да се обясни, защо когато правим усилие да се усмихваме повече или да стоим изправени, вместо да се изгърбваме - това може да причини промени в мозъка ни, да подобри настроението ни и да измени общото ни състояние. 

“Хората гледат на емоциите като не нещо, свързано с другите хора" - казва професор Антонио Дамасио, професор в Университета на Южна Калифорния.  “Но емоциите са свързани и с това, как ние се справяме с околната ни среда - заплахи и предоставени възможности.” За да се справим успешно, казва Дамасио, ни е необходимо както тяло ни, така и ума.  

Стоте болести и как да се предпазим от тях - Лао Дзъ

Стоте болести

 Лао Дзъ казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е отрано да предотвратиш тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест, е най-добре да се подготвиш  отрано за тях. Тогава ще има щастлив изход.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си към това, как да се излекуват. Не се предпазват отрано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот.

Мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта - от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

1.      Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.

2.      Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода  – това е болест.

3.      Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.

4.      Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце  - това е болест.

5.      От ненавист да желаеш нечия смърт  - това е болест.

6.      Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки  - това е болест.

7.      Да ругаеш хората, хвалейки себе си  - това е болест.

8.      Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си  - това е болест.

9.      Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш  - това е болест.

10.  Да се радваш, преследвайки сгрешилия  - това е болест.

11.  Гордеейки се със знания, да презираш другите  - това е болест.

12.  Използвайки властта си, да вършиш произвол  - това е болест.

13.  Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав  - това е болест.

14.  Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните –  - това е болест.

15.  Да побеждаваш хората, прилагайки сила  - това е болест.

16.  Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила  - това е болест.

17.  Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората  - това е болест.

18.  Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш  - това е болест.

19.  Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност  - това е болест.

20.  С прямотата си да вредиш на хората  - това е болест.

21.  Да не обичаш хората, а само себе си  - това е болест.

22.  Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв  - това е болест.

23.  Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър  - това е болест.

24.  Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка  - това е болест.

25.  Да намираш недостатъци на известните хора  - това е болест.

26.  Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш  - това е болест.

27.  Да приемаш илюзиите за реалност  - това е болест.

28.  Да се радваш на чуждите грешки  - това е болест.

29.  Да се гордееш пред хората със своето богатство  - това е болест.

30.  Да бъдеш аристократ и да презираш хората  - това е болест.

31.  Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите  - това е болест.

32.  Да си плебей и да говориш лошо за аристократите  - това е болест.

33.  Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение  - това е болест.

34.  Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост)  - това е болест.

35.  Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение  - това е болест.

36.  Да нарушаваш справедливостта  - това е болест.

37.  От любов към себе си, да не виждаш смисъла  - това е болест.

38.  Да запазиш своята безопасност за сметка на другите  - това е болест.

39.  Да си ревнив  - това е болест.

40.  Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните  - това е болест.

41.  Много да ненавиждаш и малко да обичаш  - това е болест.

42.  Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа  - това е болест.

43.  Да прехвърляш отговорността на другите  - това е болест.

44.  Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното  - това е болест.

45.  Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите  - това е болест.

46.  Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци  - това е болест.

47.  Да помагаш на хората, надявайки се награда  - това е болест.

48.  Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал  - това е болест.

49.  Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това  - това е болест.

50.  Да обичаш да те увещават, когато си сърдит  - това е болест.

51.  Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари  - това е болест.

52.  С магьоснически методи да нанесеш някому вреда  - това е болест.

53.  Да обиждаш и порицаваш талантливите  - това е болест.

54.  Да мразиш хората за това, че те превъзхождат  - това е болест.

55.  Да се пристрастиш към различни упойващи билки  - това е болест.

56.  Ако няма хармония в сърцето  - това е болест.

57.  Да си спомняш за старите обиди  - това е болест.

58.  Да вдигаш много шум за някакви твои способности  - това е болест.

59.  Да не възприемаш увещания и критики  - това е болест.

60.  Използвайки официални жалби, да победиш някого  - това е болест.

61.  Да спориш с глупака  - това е болест.

62.  Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация  - това е болест.

63.  Да подстрекаваш към беззаконие  - това е болест.

64.  Да обичаш да се смяташ за прав  - това е болест.

65.  Много да се съмняваш и малко да вярваш  - това е болест.

66.  Да се надсмиваш над лудите и болните  - това е болест.

67.  Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите  - това е болест.

68.  Грозни думи и зли слова  - това е болест.

69.  Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата  - това е болест.

70.  Злобно отношение и некрасиво поведение  - това е болест.

71.  Да си непостоянен  - това е болест.

72.  Привързаност към веселието и шегите  - това е болест.

73.  Да обичаш да разграничаваш хората  - това е болест.

74.  Хитрост и ласкателство  - това е болест.

75.  Да желаеш да получиш нещо чрез измама  - това е болест.

76.  Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания  - това е болест.

77.  Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян  - това е болест.

78.  Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда  - това е болест.

79.  Да желаеш да убиеш заради лоши думи  - това е болест.

80.  Да подтикваш към прекъсване на бременността  - това е болест.

81.  Да се бъркаш в чужди дела  - това е болест.

82.  Да надничаш и послушваш скришом  - това е болест.

83.  Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя  - това е болест.

84.  Да не се вслушаш в противоположното мнение  - това е болест.

85.  Да харесваш резкия отказ  - това е болест.

86.  Настойчиво да преследваш жените  - това е болест.

87.  Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг  - това е болест.

88.  Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата  - това е болест.

89.  Да убиваш зародиш и да режеш плът  - това е болест.

90.  Да причиняваш беди чрез огън и вода  - това е болест.

91.  Да се смееш над слепите, глухите и немите  - това е болест.

92.  Да подтикваш към встъпване в брак  - това е болест.

93.  Да учиш хората да правят провокации  - това е болест.

94.  Да учиш хората да вършат зло  - това е болест.

95.  Да променяш отношението си към попадналия в беда  - това е болест.

96.  Да желаеш нещастието, призовавайки бедата  - това е болест.

97.  Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш  - това е болест.

98.  Насила да отнемеш вещите на  хората  - това е болест.

99.  Да действаш с користни подбуди  - това е болест.

100.          Да нямаш собствено мнение  - това е болест.

Лао Дзъ казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда.
Всички недостатъци и болести ще те отминат сами.
Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Принципът на троичността на Палиенко

Когато си поставяме някаква цел - трябва предварително вътрешно да приемем и трите варианта за възможно бъдещо развитие на проблема:

а) всичко ще става точно така, както го искаме;
б) изобщо няма да стане така, както го искаме;
в) ще стане много по-добре, отколкото сме го искали.

Принципът се състои в това,

да си кажеш ясно какво искаш, но да приемеш вътрешно
и най-лошия възможен вариант, както и най-хубавия.

Прост пример с хляба - отивам да купя хляб.
Най-лоши варианти - хлябът ще е свършил, ще е останал само корав хляб, няма да имам пари, ще ме настъпят по крака и т.н. - казваме си "ОК, няма проблем" и приемаме това възможно развитие.
Най-добрият вариант - ще бъда милионния клиент и ще получа освен хляб, правото да купувам безплатно хляб за година напред. - отново приемаме това като възможност.

С други думи, когато искаме нещо, но приемаме и най-добрия и най-лошия вариант на исканото, излъчваме във Вселената - отивам за хляб, искам да си купя хляб, но каквото и да стане - го приемам, да стане това, което е най-добре за мен. Или това е умението да се учим да приемаме всичко, което ни се дава, всичко, което ни се случва -  с вярата, че то е най-доброто, което може да ни се случи точно на нас в точно този момент.

Отделете си време да се научите да мислите "троично".

Правете това много пъти на ден по сто пъти на ден, за всяко дребно решение, което трябва да вземем, от типа на купуването на хляб (такива решения взимаме в 70 % от времето си всеки ден) - така това се автоматизира. Хубаво е това да се прави нашега, като на игра, като получаваме удоволствие от процеса. 

Например  - ставаме сутрин и си казваме - пие ми се чай/кафе. Възможности, които приемаме предварително:
1. Ще отида в кухнята и ще си направя чай/кафе. (исканото се осъществява)
2. Няма да мога да пийна нищо, нито чай, нито дори и вода. (абсолютно неизпълнение на желаното)
3. Ще пия най-вкусния чай в живота си. (реализацията надхвърля много поисканото)

След това си правите чай. 

Този метод тренира подсъзнанието да е готово за всякакъв ход на събитията 

и така се увеличават шансовете да постигнем желаните от нас неща. 

Предварително ще бъдем готови, ако не се осъществи желаното, няма да "прилепваме" към осъществяването на желаното на всяка цена, няма да зависим от желанието, ще го "пуснем" във Вселената с вярата, че каквото и да стане - това ще е най-доброто за нас.

Защо да правим това? 

От енергийна гледна точка, както обяснява Палиенко, когато планираме мислено, отделяме енергия  за реализирането на желанието си. Ако не сме готови за други възможни варианти, то нашата енергия, категорична и еднозначна, не е в състояние да си взаимодейства с всички съставки на процеса и като се отрази от тях, ще се връща към нас във вид на депресия, агресия, злоба и обида. 

Ако обаче сме готови да приемем и "най-лошия" вариант - знаейки, че каквото и да стане, всичко е от Бога и всичко, което идва от Бог, е за наше благо, тогава енергията си взаимодейства с всичко, с което се сблъсква и реализира замисленото от нас в максимална степен. 

Приемайки светът такъв, какъвто е, запазваме Закона за равновесието и получаваме по-голям шанс за реализирането на желанието ни.   

• В 70 процента от времето си през деня мислим ежедневни, битови неща, от типа на купуването на хляб и пиенето на чай.
• Следващите 20 % от времето си посвещаваме на важни, насъщни желания - любов, здраве, кола, къща, работа - това са нещата, които искаме да реализираме.
• Останалите 10 процента са за мечтите, дори и тези, които са невъзможни, напр.  да живея 2000 години, да нещата, които никога не могат да станат, защото са невъзможни 

Според Палиенко, когато мислено планираме, но събитието не става, енергията не се усвоява, затова трябва да приемаме и други варианти - тогава енергията се усвоява и няма нужда от компенсация - отнемане на желания резултат.

Например, един бизнесмен попитал как да открие магазин и Палиенко го посъветвал да мисли къде ще отвори не един , а десет магазина и то подробно, къде ще бъдат рентабилни, на кои места в града е добре да наеме и десетте магазина. Ако мисли само за единия магазин - влага там цялата си енергия - тя ще го унищожи, ако мисли за десетте – и открие един магазин - така ще се уравновеси енергията.


Друг пример - утре ще ми донесат ключове за къща в най-престижния район на столицата на стойност 5 млн. долара. Приемам спокойно и най-лошият вариант - изобщо няма да имам жилище. И още по-хубавия вариант - ще имам и това жилище, и още едно жилище в Лондон и едно в Париж.


По този начин разширяваме диапазона на възможностите си и може да извършим пробив към нов живот, в който да бъдете много по-богат и по-щастлив.


И отново, най-главното е, да правите всичко това с удоволствие!

Още за Палиенко на български прочетете в "Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!" 

Как да станеш най-щастливия човек на планетата с 4 прости стъпки

Този текст ми направи впечатление с простотата си - и с брилянтния изказ по някои въпроси. Споделям го с вас, макар че и  аз не мисля, че бих могла да спазвам всичко (например, лягането в 8.30 и ставането в 5 часа сутринта). Но други неща са поразително точни и лесни за изпълнение - например, "емоционалната хигиена". Чрез жизнения си опит съм стигнала до по-голямата част от нея. Понякога - с угризения - а не трябва. Познавам много хора, които отделят голяма част от живота си за тези угризения и смятам, че ако прочетат това, ще имат още един повод да ги загърбят, затова го препечатвам и тук, в блога си.

Относно говоренето на истинатааааа.... Обожавам го, като всеки истински стрелец (по зодия). С годините се научих да се опитвам да казвам истината, без да наранявам другите. Успявам в повечето случаи. :) Все още по-трудно отказвам. Например, ако ме поканят на сватба на близък човек, се чувствам длъжна да отида - заради близкия ми човек, чието щастие бих се чувствала длъжна да споделя хехехе.

Но всъщност - необходимо ли е?
Колко от тези неща, които правим и то с труд, понеже смятаме, че "така трябва", всъщност можем да не правим - и бихме се чувствали по-свободни?
Проверете сами за себе си.

Ето и статията:

Как да станеш най-щастливия човек на планетата с 4 прости стъпки

  Джеймс Алтъчър - американски инвеститор, мениджър на хедж фонд, предприемач, автор и анализатор

Веднъж казах на баща си: "Много ми върви". Той ме попита: "А в любовта върви ли ти?". Тогава бях на 6 години и любовта ми се струваше най-отвратителното нещо на света. Любов - това беше нещо от друга планета. Тогава за късмет смятах способността да позная резултатът при хвърлянето на зарчета или да видя двойна дъга след буря.

Но вече пораснах. Трябва постоянно да привличам късмета си, защото иначе привършва. А за мен обичайния късмет се равнява на щастието. По скалата на щастието от 0 до 10, аз съм на ниво 7-8, но и това не е лошо. Кога ми върви? Когато се придържам към три прости цели:

1. Да бъда щастлив.

2. Да премахна нещастието от живота си.

3. Всеки ден да ми върви възможно най-гладко.

И това е всичко. Нужни са ми прости цели - иначе няма да ги постигна.

Минимум десет пъти в живота, всичко ми се е струвало толкова ужасно, че тези три цели изглеждаха невъзможни и че на света не му е до мен. А понякога ми се струваше, че съм заседнал на кръстопът и никога няма да разбера кой път да хвана. Но с всеки пореден път се справях все по-добре.

И сега разбирам, че винаги 4 неща са ми помагали да израсна - само 4. И сега се стремя да ги правя в ежедневието си, за да не затъвам отново в бездната на отчаянието.

1. ФИЗИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ. Трябва да си във форма. През 2003 г. ставах всеки ден в 5 сутринта и цял час се занимавах на баскетболното игрище при река Хъдзън. Всеки ден - освен дъждовните. Сега се старая всеки ден да се занимавам с йога. Но това е тежко. Необходимият минимум е да тренираш толкова интензивно, че да се изпотиш, което е 20-30 минутни упражнения на ден. Просто, за да си здрав, защото щастието е невъзможно, ако не си. Освен това тези упражнения помагат на мозъка да се справяш и с други ежедневни проблеми. Ако дишате равномерно, когато е тежко за тялото ви, значи ще дишате по-лесно в трудни ситуации.

Ето и още няколко неща, които ми помагат, но са по-трудни.

• всеки ден ставай в 4-5 сутринта;
• лягай си в 8,30-9,00 вечерта (добре е да имаш 8 часа за спане);
• не яж нищо след 6 вечерта.

2. ЕМОЦИОНАЛНА ХИГИЕНА. Ако някой ме напряга, го отбягвам. Ако ми вдига настроението, се старая да общувам повече с него. Без свещени крави! Пада ли самолета, сложете си кислородната маска сами. Роднини, приятели, любими - старая се винаги да съм с тях и да им помагам. Но не се сближавам с хора, които ме дърпат надолу. Добре е да не се нарушава това правило, защото в такива случаи изсмукват енергията ви. Не съм длъжен никога и на никого да се обяснявам. Обяснението е изтощение.

Още едно важно правило - винаги бъдете честни. Това е страхотно. Хората се страхуват от честността, но опитайте един ден да бъдете честни (без да причинявате болка на някого). Поразително е, колко честни можете да бъдете - много повече, отколкото ви се струва. И ето следствието - не правиш никога това, което не искаш. Примерно аз не ходя на сватби.

3. УМСТВЕНИ УПРАЖНЕНИЯ. Всеки ден си записвам идея. Толкова много записвам, че ме боли главата от опити да измисля още и още. Тогава се старая да измисля още пет. Веднъж се опитах да измисля 100 алтернативи за постъпване във висше учебно заведение. Измислих 8 и повече не можах. На следващия ден измислих 40. Това подсилва ума. Измислете 30 различни глави за автобиографии. Измислете 10 бизнеса, които можете да практикувате от вкъщи (и бъдете реалисти). Изпратете ми 10 идеи, как да развивам блога си. Измислете 20 идеи, чрез които президентът да подобри положението в страната. Припомнете си всички продуктивни дейности, които сте направили вчера - това също подсилва паметта.

"Идейните мускули" атрофират за броени дни, ако не ги задействате. Това е като разходка. Затова трябва да се упражнявате всеки ден. Повярвайте ми - атрофират ли, ще ви трябват 3-4 месеца за възстановяването им.

4. ДУХОВНИ УПРАЖНЕНИЯ. Повечето хора не обичат думата "духовност". Мислят си, че става дума за бог, за религии, а съвсем не е така. Аз дори не знам, какво означава. Но ми се струва, че се занимавам с някаква духовна практика, когато правя нещо от долу изброеното:

моля се. Не е важно на кого - на бог, слънцето, на бюрото си - това означава просто да бъдеш благодарен за нещо. Нужни са само няколко секунди на ден.

• медитирам. Да медитираш повече време е тежко и скучно. Може да се медитира и за 60 секунди или дори 15, като си представяш, че си медитирал 60. Простите правила са - сядате на стола с изправен гръб и наблюдавате дишането си. Няма страшно, ако се отплеснете. Просто се върнете отново на дишането. Опитайте да правите така 5 минути. После шест...
• изпитвам благодарност. Старая се да си спомня всички хора от моя живот, на които съм благодарен. После се опитвам да си спомня още. После пак още и това не е лесно.
• прощавам. Представям си всички, които са постъпили зле с мен. После си представям, как им прощавам, (но не, как съжалявам).
• изучавам. Чета ли "духовен" текст (било то Библия, нещо по дзен или дори популярна психология) се чувствам добре. Това не действа толкова силно като молитвите и медитацията (не приучва мозъка ви да отхвърля глупостите), но все пак помага.

Според личния ми опит, никога не успявам стабилно да постигна трите прости цели, ако не повтарям гореописаното всеки ден. И винаги, когато съм на дъното или на кръстопът и започвам упорито тези процедури, се случва нещо вълшебно:

• Още преди да изтече месец се срещам със съвпадения. Чувствам се късметлия. Хората ми се усмихват по-често.
• След 3 месеца извира потока с идеи, след което се изпълвам със стремежа да започна да ги въплъщавам.
• След половин година се появяват добри идеи, аз ги изпълнявам, а хората около мен ми помагат в реализирането им.
• След година животът ми се променя напълно. Повече пари, повече късмет, повече здраве и т.н. После пък започвам да измързеливам и забравям ежедневната си практика. Всичко се проваля отново. Но сега се старая да съм постоянен.

Трудно е да повтаряш това всеки ден. 
Никой не е идеален. 
Не знам дали днес ще изпълня четирите точки. 
Но знам, че когато го направя, успехът сработва.

С помощта на Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!, подфорум "Как да бъдем щастливи - кратки съвети.

Оригинален източник - тук.