Ако в детството ви към вас са се държали не много
добре или дори не от зла умисъл са допускали грешки във възпитанието и
общуването (ще разкажа какви) – това непременно се отразява на отношението ви
към живота. От него си отива най-важното – усещането за безопасност – и
отношението ви става невротично. Вие
дори и не подозирате какво представляват здравословните отношение към
действителността. Вие имате детска психотравми.
Последствията от нея могат да се изразяват по
различни начини. Например:
- не сте способни да се доверявате на никого;
- не умеете да изразявате чувствата си;
- потиснати сте емоционално («Не мога да се влюбя»,
«Нищо не чувствам»);
- не можете да се самореализирате нито в
семейството, нито професионално;
- не искате (или се страхувате) да имате деца;
 |
Михаил Лабковски,
Практикуващ психолог с 30 г.
практика и радиоводещ |
- имате склонност към депресии и т.н.
В тази статия може да прочетете още за детските
психотравми и как те се отразяват на това, какви личности израстваме.
— Много хора се смятат за интроверти. Всъщност,
те не винаги са били интроверти. Просто в детството си са се опитвали да
споделят с мама и татко тайните си и веднага са разбрали, че това не е
интересно на никого (чули са "нямам време", "махни се",
"не ме занимавай"). Оттук е дошъл и навикът да преживяват всичко дълбоко
в себе си, както и убеждението, че те самите не са нужни на никого, а още
по-малко - техните проблеми
- 80 % от хората идват при мен със своите
проблеми само затова, защото няма с кого да ги споделят.
- Чувството на безопасност, което детето трябва
да получи в детството, е най-главното условие за неговото бъдещо психическо
здраве и живот без неврози.
Но за
какво чувство за безопасност може да става дума, ако родителите са или непредсказуемо агресивни, или предсказуемо
негативни? При тях всичко винаги е лошо. Атмосферата в семейството е очакване на катастрофа. Ей сега нещо лошо ще се
случи. „Ще паднеш“, „ще се удариш“, „ще се отровиш“, „ще умреш от инфекция“,
"ще те смачка камион, ще те размаже по асфалта", „няма да влезеш във
ВУЗ“, „ще работиш като товарач на в Сточна гара“ и др. п. Ето ги къде са -
"дребните" психотравми! Причината за тях не е задължително да бъде в
горещата ютия или в кръвосмешението. Негативните забележки травмират
по-дълбоко поради това, че постоянно се повтарят. Знаете ли, че има
европейски вид мъчения - побои и болезнено разтягане на специален уред, но има
и китайски - когато, например, обездвижен човек го гъделичкат с перце, докато
не полудее. Тук е същото.
— По-голямата част от психотравмите се получават във възрастта между 3 и
5 години.
— Еднократни
психотравми - когато детето го оставят в тъмна стая и то се уплашва; когато
обърне съд с гореща вода и се изгори; когато мама и татко се развеждат,
погребението на баба и други обичайни житейски истории, включително и насилието
- психическо, физическо, сексуално.
— Повтарящи
се психотравми - когато детето живее сред невротици, които всеки ден
страдат и се държат агресивно, непредсказуемо, неуверено и т.н. Или в детската
градина или в училището го тормозят, нараняват, т.е. има повтаряща се ситуация.
— Не
всички деца реагират еднакво на психотравмата. Психиката на някои деца може
да бъде по-силна, а на други - по-слаба. У някои деца дори и сериозна трагедия
няма да остави следа, а други може да останат травмирани за цял живот от смъртта
на едно коте.
Веднъж ми се наложи като психолог да обясня на
7-годишно дете какво е това развод, за да му помогна да се справи с
психотравмата. Казах му:
- В
кой клас си?
- В
първи.
-
Харесва ли ти някое от момичетата?
- Да,
Лиза.
- А
ходил ли си в детска градина?
- Да.
- С
Лиза там ли се запознахте?
- Не,
там си имах Лена.
- А тя
къде е сега?
- Нали
ви казвам! Аз вече ходя на училище, откъде да зная, къде е Лена?
-
Точно така. А татко ти трябва цял живот да живее с майка ти, така ли?
И той веднага престана да плаче, прекъсна
сеанса, излезе навън при родителите си, които го чакаха в коридора и каза:
"Аз всичко разбрах, хайде да си ходим..."
— Стабилност,
комфорт, доверие – на първо място това трябва да получават децата от
родителите си. Ако родителите се държат агресивно, унижават, критикуват детето,
то у него, естествено, ще се подкопава доверието към живота като цяло и към
хората в частност. Имам една приятелка, която казва конкретно: мразя хората.
Прибира кучета, котки. Разбираемо е защо: животните не са я предавали, а татко
й я е предал.
— Много хора страдат от комуникативни проблеми: трудно им е да отидат при друг, да кажат
нещо, да предадат своята мисъл и емоция и в резултат на това, им е трудно да се
реализират. Защо? Защото когато са били на 4 години, са отивали при пияната си
майка и тя недвусмислено се е изказвала и за това, колко е неуместен детския
въпрос и за това, колко е неуместно самото дете на този свят. И го е правила
много пъти. Сега момчето е на 30 и, разбира се, дори не мисли за доверително
общуване с когото и да било.
- Психотравмата
на първо място формира чувство на страх и тревога, което се излива във фобия,
панически атаки и НЕДОВЕРИЕ КЪМ ХОРАТА.
- Ако се сравни едно семейство, което е пълно,
но невротично, с едно семейство без баща - второто определено е за
предпочитане.
— Да, корените
на много проблеми се намират в детството. Но родителите са такива, каквито
са. Те са ни отглеждали, както са могли. Вие не може да ги промените, трябва да
промените себе си! - да пренапишете детския сценарий, да го
"израснете".
— Ако не искате вашите деца да имат психотравми, дръжте се така, че да
не се боят от вас, гледайте да сте предсказуеми, за да могат чрез вас да усетят
доверие към живота. Бъдете ако не до тях, то достъпни, за да могат винаги да ви
позвънят, да споделят нещо, да зададат въпрос. а ако детето ви разказва нещо,
се опитвайте да не го прекъсвате и да давате съвети, а просто да го изслушате.
Ако вие имате детски психотравми, е важно да
знаете, че не сте длъжни да се разплащате цял живот за своето нещастно детство.
Потърсете помощ от психолог, който ще ви предложи начини да се справите с
всичко това.
