14.12.19 г.

Как да избегнем потискащата сила на думата "трябва" в живота си?


Думата "трябва" понякога много ни тежи. Чувстваме се като хванати в капан от многото задачи, които трябва да свършим. Много тренинги и селф мейд сайтове и книги, препоръчват да заменим "трябва" с "искам" или "мога", като ги запишем на лист и просто ги заменим. Твърдят, че по този начин премахваме външния натиск и подчертаваме, че това е  собствено желание, без натиск и без съпротива.

Автоматичната замяна на думите не е решение на всички проблеми, в доста случаи дори изобщо не работи. В тази статия ще споделя как аз правя това. Идеята е подобни, но не съвсем, а и е проверена в практиката. Ето двете стъпки, които предлагам:

1. Преглеждам какво наистина "искам".

Не всички неща, за които автоматично съм мислела, че "трябва" да правя, са наистина са необходими или са наистина мои задачи.
- Някои от тях просто не са чак толкова необходими. Тях мога да оставя ненаправени, защото съм преценила, че не искам да правя. Например, светът няма да се срути, ако не направя сладкиша за предстоящото гостуване при приятели. Мога да отида и да купя готов.
- Други неща всъщност не са моя задача - може да съм се нагърбила с нея, но това е чужда задача, с която се товаря само защото той не я прави. Например, чистя стаята на порасналия син. Определено не искам да го правя. Тогава говоря с него и му казвам - това е твоя задача, аз съм я вършила, но не мисля, че е моя, затова няма повече да я върша. Ако ти е важно - свърши я. Ако не... ще остане несвършена. Щом неговият безпорядък не се превръща в безпорядък в цялата къща - трябва да остане негов проблем. Така ще му предоставя възможност да реши дали иска да се избави от него, как и кога.
- За трети неща преценявам, че искам да ги свърша 

Изпълнението на тази простичка стъпка много често довежда до спадане на напрежението, в което сама съм се вкарала, защото ми остават само нещата, които наистина искам да свърша.

След като отсея задачите - следващата стъпка:

2. Откривам защо наистина искам да свърша тези неща. 

Пример 1 - не искам да чистя вкъщи, но пък много искам домът ми да е чист, защото се чувствам по-добре след това. Освен това, искам да прочистя енергията около себе си и вътре в себе си - което се получава естествено, когато почистя и подредя.

Пример 2 - В работата - работя по задача, която не е точно от задачите, от които сърцето ми пее. Но пък искам да зарадвам човека, на когото тази изпълнена задача ще донесе радост. Или харесвам финансовото възнаграждение, което ще получа.

Чрез тази техника изваждам на бял свят пред себе си мотивите си да искам да свърша точно тази задача, която преди съм усещала като нежелана.  Чак тогава мога да заменя думите и да си кажа съвсем искрено:  "искам" да свърша тази задача, защото....

Друго предложение, което често чета, е да заменим "трябва" с "имам късмет" или "провърва ми" Мотивът е, че мозъкът като един уважаващ себе си енергоспестяващ орган, получава команда да търси предимствата в това. Затова съветите са, когато почувстваме вътрешна съпротива или нежелание да направим нещо, да си кажем нещо като: "Имам късмет /провървя ми, че имам такива отзивчиви колеги /въпреки, че в този момент те хич не са такива/" или "Имам късмет /провървя ми, че имам кола /въпреки че се "дави" на всеки светофар и през ден е на майстор/"

Идеята по принцип е добра - да превключим от режим "трябва да свърша неща" към режимна благодарност - "имам късмет", "провървя ми". Но механичната замяна също не работи. Нещо повече, тя всъщност влошава нещата. Защо? Защото се опитваме да лъжем себе си и вътрешния ни глас протестира. На практика, увеличаваме съпротивата и нежеланието.


Моята техника е 

2. Смяна на фокуса. 

Ето нагледно как го правя в двата горни примера: 

Колегите ми не са отзивчиви

В момента, в който те са се проявили като неотзивчиви, няма смисъл да се напъвам да ги виждам като отзивчиви и да се чувствам късметлийка - това просто не е така. Какъв е смисълът да да лъжа себе си? Ами те току-що са ми сервирали едно голямо миризливо а*о в чиния, образно казано! Не случайно в този момент ги виждам като едни големи задници!

Няма смисъл да лепвам етикета "голям късмет" на нещо неприятно. Вместо това мога да намеря наистина хубави неща в живота си, за които искрено мога да благодаря и да се усетя като късметлийка. Ако искам да включа силата на благодарността и да осъзная, че съм късметлийка, мога да го направя само ако се префокусирам. Например, върху това, че имам работа и тя ми дава възможност да си плащам сметките.  Това ще ми помогне да не се увличам в черни мисли за колегите. Това помага да не се завъртаме в спиралата на негативните чувства, която ни води надолу и от която после излизаме по-трудно.

По отношение на колегите си съм си определила друга цел - да имам отзивчиви колеги. Как точно ще се постигне тази цел, е въпрос, който ще се решава по-нататък. И той не е точно мой въпрос - моята задача е да съм фокусирана върху целта си и да виждам възможностите. А те могат да са различни:
  • Може да се промени динамиката в колектива така, че те да се отнасят по-отзивчиво. 
  • Може неотзивчивият колега да се премести другаде. 
  • Може аз да премина на друга работа


Намирането на подходящите варианти не е точно моя работа, това е работа на Закона за привличането. Моя работа е да се придържам към целта "отзивчиви колеги", да мисля по този въпрос и да очаквам с радост бъдещите си отзивчиви колеги.. Когато успея да направя това, ще видя и вариантите и ще избера пътя към тази цел. 

Старата ми кола ми създава проблеми

Колата ми ме е оставила на светофар или трябва да я вкарам в сервиз за скъп ремонт - аз съм в стрес, разгневена или притеснена. Енергията на отрицателното чувство е толкова силна, че няма как да нарека това "имам късмет" или "провървя ми". В този момент дори няма да ми дойде наум да се опитам да излъжа себе си каква късметлийка съм. А и няма смисъл - все едно да искам да лепна лейкопласт на отворена кървяща рана и така да си реша проблема - нито ще се залепи, нито ще спре кръвта, просто трябва да се направи друго. 

В такъв момент обръщам нещата по друг начин - ето стъпките:


1. Осъзнавам, какво никак не искам (кола, която се разваля непрекъснато и ми гълта пари и време за ремонти).
2. Задавам си въпроса: Какво всъщност искам?  - Искам поне две неща: Едното е обратното на това, което имам (надежна кола, която не ми създава проблеми). Другото е - да си реша проблема, който в момента имам - неработеща кола, пари за ремонт или каквото е там.
3. Променям фокуса - вместо да продължавам да мисля за това, което не искам и ми носи толкова отрицателни емоции, сменям посоката - тръгвам към това, което искам.

4. Краткосрочни и дългосрочни цели

Промяната на фокуса действа като мощна сила, задвижваща изпълнението на цели, защото помага да вложим енергия в тях. В моменти, в които съм била много разгневена заради колеги или бизнес партньори съм използвала тази задвижваща сила, за да придвижа нещо мое, което съм отлагала или за което не ми е оставало време. Обикновено това са цели, чието изпълнение зависи от мен и са изпълними в по-кратък  срок. Изпълнението им ме прави по-независима от другите и тяхното поведение. 

Тази техника работи и за големи цели, чието постижение изисква товече време - просто човек трябва да е по-упорит в третата част  и да не се отказва.

Да илюстрирам с пример, свързан с колите:

Случвало ми се е на няколко пъти кола да ме остави на пътя или да почне да се разваля често. В такива моменти се разгневявам истински, защото това ме забавя, пречи или създава времеви  и финансови затруднения. Тази енергия впрягам в това, което наистина искам в момента (краткосрочна цел) - решение как да стигна докъдето трябва в момента, в който колата ме е оставила на пътя или намиране на допълнителни пари, които да покрият неочаквания ремонт. (стъпка трета)

Освен това определям голямото "искам", то е друго - кола, която да ме вози и да не ми създава (толкова) проблеми - това е стъпка втора. То се създава точно в такъв момент, в който много не искам проблемната кола.

Отначало ми се виждаше невъзможно да премина от стъпка втора към стъпка трета за голямото "искам" - хубаво де, аз искам нова кола, ама как да мисля за това желание с радост - откъде пари? Вместо да се откажа, аз продължих да се фокусирам в тази посока и постепенно се случи така, че тези пари се появиха (от място, което изобщо не знаех, че съществува и нямаше как да планирам или да очаквам). С тези пари купихме за мен точно такава кола. 

Урокът, който научих, е че когато нещо вземе да ми създава големи проблеми, е добре възможно най-бързо да тръгна към решението на проблема. Без да се интересувам дали ми се струват големи, малки, възможни или невъзможни за момента.

И едно предупреждение за нетърпеливите:
Илюзия
е, че когато са ни завладяли негативните мисли, можем веднага да ги обърнем на 180 градуса. Ако една кола върви със 100 км/час, не можем да я обърнем  и просто веднага вда тръгнем в обратната посока със същата скорост. Всъщност - може... ако се блъснем в дърво - така от 100 км/ч ще стигнем до 0. Но със сигурност ще има последици за всички, които са в колата, та това не е желания резултат.... Трябва първо да забавим по скоростта (например, като прехвърлим фокуса върху друго, което върви добре, което харесваме), да забавим инерцията  на негативната емоция. Чак тогава можем да тръгнем в обратната посока - към хубавото.

Ако не сме "засилили" много негативната емоция, например, ако я хванем още в началото, в зараждането й - тогава можем лесно да обърнем посоката чрез просто прехвърляне на фокуса върху друго. Това е придобиващият все повече популярност термин от английски произход - "майндфулнес". С други думи - да живеем в настоящето, да осъзнаваме в момента какво се случва, какви са емоциите, които ни движат и откъде идват. И когато осъзнаем това на ранен етап - да променим нещата. Така ще бъдем по-удовлетворени, по-спокойни и по-успешни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар