Филми, които ме оставят с усмивка на уста

Тук ще намерите филмите, които са ме зарадвали, усмихнали, оставили със слънчево настроение - тези, към които се връщам от време на време, за да повдигна настроението си.

Ще препоръчвам само филми, след които устата ми е разтегната в усмивка, няма нищо, което да ме натъжава и които са ми повдигнали настроението. Всички имаме моменти, в които гемиите са потънали, идват ни наум само депресарски мисли. Тук няма да намерите филми, включени заради това, че са стойностни или са спечелили Оскари - защото те обикновено ни навеждат на размисли, а в такива моменти това може да ни натъжи още повече. Тук филмите са с щастлив край, те ни напомнят, че животът може да е хубав.  Те ни усмихват, развеселяват, радват. Започвам с

Нотинг Хил - Notting Hill (1999)

Нотинг Хил - Джулия Робъртс и Хю Грант.

Любимите ми Хю Грант и Джулия Робъртс в малко неочакван аранжимент - Джулия Робъртс е световноизвестна актриса, а Хю Грант - собственик на западащо магазинче за книги за пътуване. Скромен, изключително чаровен - но много далеч от света на филмовото изкуство, от цялата суета и глъч. На пръв поглед - една абсолютно невъзможна история между двама души от съвсем различни свята. Но дали е така?

"About time" - "Въпрос на време" (работно заглавие на български).

Филм на режисьора Ричард Къртис, известен с „Наистина любов” и „Рок-радио” (а всички го познаваме като сценарист на „Четири сватби и едно погребение”, „Дневникът на Бриджит Джоунс” и какво ли още не, включително „Черното влечуго”).

Когато се заговори за пътуване във времето, любителите на научната фантастика и фентъзито наостряме уши - но тук нещата са различни - няма фантастични пейзажи, странни животни и природа на чужди планети. Филмът бива представян като романтична комедия, драма, "препоръчително съботно-следобедно забавление”, но според мен има доста по-дълбок смисъл.  На пръв поглед -  привлекателна за всеки мечта: „Ако можех да се върна назад във времето, нямаше да постъпя еди-как си и сега животът ми щеше да е съвсем друг...” Във филма, един младеж научава от баща си, че мъжете в рода им имат способността да се връщат назад във времето – вмъкват се в гардероба, затварят очи и силно се замислят за онзи миг, който искат да преживеят отново. И той започва да наглася нещата така, че да срещне и изживее перфектната любов.

С участието на Бил Най, Рейчъл Макадамс и младият Домнал Глийсън ( Бил Уийзли от филмите за Хари Потър).

На фона на филмите, в които си ангажиран да следиш кой кого убива или колко от "нашите" убиват колко от "чуждите" - този  е като глътка свеж въздух -  спокоен разказ за любовта и ценните неща в живота, тези, които не се купуват и които наистина си струват. Филм, който се гледа не със свит от напрежение стомах, а с усмивка, с радост, с удоволствие...

За мен един кратък епизод беше най-важен - когато показаха как той се връща да изживее един ден, който не е бил много добър... Нищо не се променя като събития в него... но целият ден е друг. Пълен с усмивка, със заряд, с хъс към живота. И след това признанието, че по-нататък в живота си вече не се връщал да изживява несполучлив ден отново... Научил се да изживява всеки ден така, че да не иска да поправя нищо в него...

Дали сме научили ние тази "наука"? А излязох с тази мисъл...

Трейлър:

Яж, моли се и обичай (Eat Pray Love}

Отново любимата ми Джулия Робъртс. Един филм, в който наред с доброто настроение, ще се насладите и на доста мъдрост и ще видите прекрасни гледки от Ню Йорк в Щатите, Рим и Неапол в Италия, Делхи и Патауди в Индия и Бали - Индонезия. Бавен, спокоен филм - прекрасен, ако сте се претоварили и искате да избягате в един красив, изобилен, мъдър и обичащ свят.

Разбира се - АВАТАР!

Туристът / The Tourist  

Приятна романтична история, неочаквани обрати, историята е построена много добре, не усещаш как минава времето, естествено Анджелина Джоли и Джони Деп, чийто фен иначе аз не съм (има нещо мишо в този иначе много добър актьор хехе) и не на последно място - невероятно красив филм, радва окото, потапя те в една невероятна атмосфера, от която сякаш не искаш да се откъснеш с приключването на филма - поне аз се усмихвах доста време след това и правех планове за пътувания... мечтах... Пожелавам го искрено и на вас!

Речта на краля / The King's Speech (2010)

Отидох да гледам филма без много големи очаквания, просто заради историческата му стойност - бях прочела, че Кралица Виктория ІІ е казала, че филмът е добро представяне на историята на нейния баща. 

Останах очарована - много топъл, човешки филм, с тънко чувство за хумор, прекрасна вълнуваща история. Накрая на филма стоях буквално на края на иначе много удобната седалка -  от вълнение - дали кралят ще се справи с важната реч по повод началото на войната... Идеше ми да се разръкопляскам наред с целия екип, който се вълнуваше заедно с него...

Прекрасен филм , който ни помага още веднъж да осъзнем, че независимо от положението ни в обществото, длъжностите, които заемаме, богатството, с което разполагаме и т.н., дълбоко отвътре може да сме онова уплашено несигурно дете, което никога не е успяло да порасне и да разбере, че светът не е голям и страшен, а голям и прекрасен... А и как да хванем това дете за ръка и да го поведем към чудесата на този свят... 

Хюго - Hugo (2011)

 

Хюго - един филм на Мартин Скорсезе. Филмът, макар и дълъг, си заслужава. За едно момче, което е загубило родителите си и живее в гарата на Париж, поддържайки часовниците вместо вуйчо си-пияница, който изчезнал - и никой не знае, че е изчезнал вуйчото и че момчето работи вместо него. Крие се от полицая, който праща всички деца без родители в сиропиталището - а те плачат, защото изглежда, че е като затвор...

Мечтата на момчето го довежда до прекрасни неща... един старовремски филм, който е сякаш повече за възрастни, отколкото за деца - но съм сигурна, че и децата ще намерят много неща, на които да се зарадват. А и атмосферата от началото на миналия век е прекрасно пресъздадена, разказва се и какво е представлявала филмовата индустрия преди войната - не точно индустрия, всъщност... Единият от героите е режисьор, актьор и вс. останало на много филми, направил си сам камерата, защото братята Люмиер не му продала камера, не вярвали, че това, което са изобретили, щяло да стане популярно...