Какво да правим, когато енергийното изчистване, регресиите, ребъртингите и т.н. не помагат да видим пътя?

Понякога, когато се чувстваме сякаш замърсени енергийно, затлачени или когато ни натиснат разни липси, гняв или други отрицателни чувства и умора, не виждаме пътя. Иска ни се да се пречистим и да продължим нататък кристални, прозрачни и леки. Има много техники за чистене - хоопонопоно, ребъртинг, регресия, енергийно чистене, физическо чистене, детокс и т.н.. Но не винаги чистенето ни носи лекотата. Понякога то не ни донася ясно виждане на пътя...  Безспорно, чистенето е полезно. Но е важно и друго - с какво запълваме "изчистеното". Какво да правим?

Неотдавна осъзнах, че когато "чистя" нещо конкретно, всъщност го усилвам, защото вниманието ми е обърнато към това, което чистя.

По-полезно е да обръщам вниманието си към друго. Когато вниманието ми е заето с нещо важно за мен, другото, което трябва да се изчисти, само изчезва, както изчезва пътека в гората, по която никой не върви - зараства с бурени и след време не можеш да различиш къде е била. А тази, по която започва да се върви, става все по-широка и по-ясна.

Гняв имам, когато гледам не на където трябва. Когато гледам към нещо, което не мога да променя - тогава усещам безизходица и затова се гневя.

Когато осъзная кое мога да променя - просто започвам да го променям и това ми носи свежест, чистота и усещане за напредък и радост. Липси... липси винаги ще има, но ако гледам на тях като на "липси", това ще ме обезсърчава. Липси усещам, когато ненужно се сравнявам с други. Когато гледам само в моята си паничка, дори и нещо да го няма в момента, това може да ми е необходимо, за да се "събера", за да отпочина, за да акумулирам и да премисля. На тъй наречените липси може да се гледа и като на препятствия, които трябва да преодолея, за да стигна до желаното, като на предизвикателства - как да създадам в живота си нещо, което го е нямало, как да намеря пътя си към него - моя път, защото пътят на всеки е различен. И когато създавам, дори и да се уморя, това не е ужасна, съсипваща умора, а е радостна умора, умора на удовлетворението.

Пожелавам на всички яснота. Когато чувствам нужда от изчистване и яснота, се моля за тях и ги слагам като най-главно мое желание - да постигна яснота. Което си е нещо чудесно като цел. Като я има яснотата, го има и пътят, и целта - и всичко.

Полезно ли е оплакването? Видове оплаквания

Обичам да слушам хората, с които работя и които срещам, дори и съвсем непознати - докато чакам на опашка в магазина, на летището или преди часа по йога, докато се събира групата. Човешкото общуване е огромно богатство. Имаш възможност да научиш толкова много неща и да опознаеш хора, които са толкова различни от тебе!

Често обаче това, което чувам, е просто оплакване. Как се налага да чакат, как продавачката работи бавно, как децата са много шумни, дори преди часа по йога, в който се предполага да оставим деня си зад нас и да се отпуснем - какво се е случило в работата, кой какво казал, икономиката, политиците.... край няма.

Психолозите правят непрекъснато изследвания върху природата на оплакванията, защото повечето хора казват, че не обичат да ги слушат. Защо тогава има толкова много, които се оплакват?

Оплакването е изразяване на недоволство, обикновено устно. Оплакванията в писмена форма, когато сме недоволни от обслужването на дадена фирма, е нещо различно.

Обикновено се оплакваме, когато се е случило нещо, което не харесваме. Но има и личен момент - забелязва се, че някои хора много бързо започват да се оплакват, докато други не бързат да се впуснат в обсъждане на нещо, което не са харесали. Всеки си има един "праг на оплакването", който е различен за всички - при някои - много нисък, при други - доста по-висок.

Оплакването зависи и от това, доколко имаме контрол върху ситуацията. Ако се случи нещо, над което нямаме никакъв контрол, то по-често предизвиква оплакване.

Психолозите  казват, че има 3 вида оплакване.

1. От хора, които никога не са доволни от нищо. Те са хронични оплакващи се. Мислят прекалено много върху нещата, които не стават веднага или както те искат и виждат повече вредата от случилото се, а не напредъка.Психолозите казват, че може мозъкът да се тренира да не се оплаква толкова, но проблемът, че повечето хронично оплакващи се не смятат, че това е възможно, пък и необходимо.

2. Оплакване от типа "да се разтоваря от негативните си чувства". Хората, които често се разтоварват от негативните си преживявания, като ги разказват на други хора, обикновено имат цел. Те са фокусирани са върху себе си и смятат, че е оправдано да изразяват гнева си, раздразнението си, недоволството си и други подобни чувства, те търсят събеседници, за да получат внимание и съчувствие. Ако им се дадат полезни съвети или решения на проблемите, от които се оплакват, най-често не им обръщат внимание. Това е така, защото те не търсят решение, просто търсят някой да ги изслуша. В езотерините среди това се нарича "теглене на  чужда енергия". Изследванията показват, че наистина често изслушващият остава с понижено настроение. Интересното в тези изследвания обаче е това, че и тези, които се оплакват, също не получават кой знае колко позитивни резултати, тяхното настроение също не става много весело. Нищо чудно, че скоро търсят друг, за да се оплачат и на него.

3. "Инструментално оплакване" или оплакване с цел позитивна промяна. Ако кажем на съпруга си, че харчи повече, отколкото трябва, на пръв поглед това може да е оплакване, но ако изтъкнем по какъв начин това вреди на семейния бюджет и заедно с него обсъдим нещата и изберем заедно път да не се вкарва семейството във финансови дупки, резултатът е позитивен. Установено е, че този вид оплакване е под 25 процента от всички видове оплаквания...

В едно изследване учените са открили, че щастливите хора се оплакват по-малко и че повече осъзнават дали се оплакват, отколкото останалите участници в изследването. Когато се оплакват, щастливите хора се оплакват със задача да постигнат положителни резултати от това, а не просто да си излеят чувствата върху другите.

Като резултат, е хубаво да спазваме следните препоръки:

• Оплаквайте се рядко, за да не разваляте без нужда настроението на другите
• Оплаквайте се само тогава, когато смятате, че ще има реална и полезна промяна
• Обмислете дали може да използвате други средства за повишаване на собственото си настроение - например положителни утвърждения, превключване на вниманието върху нещо позитивно и други техники.
• Ограничете общуването си с хора, които се оплакват. 

Този пост е създаден по идея на темата Предизвикателство: 7 дни без оплаквания (по Т. Харв Екър) в Dreamland - Да сбъднем мечтите си заедно! и по материали на Psychology Today.