30.05.19 г.

Какво да правим, когато енергийното изчистване, регресиите, ребъртингите и т.н. не помагат да видим пътя?


Понякога, когато се чувстваме сякаш замърсени енергийно, затлачени или когато ни натиснат разни липси, гняв или други отрицателни чувства и умора, не виждаме пътя. Иска ни се да се пречистим и да продължим нататък кристални, прозрачни и леки. Има много техники за чистене - хоопонопоно, ребъртинг, регресия, енергийно чистене, физическо чистене, детокс и т.н.. Но не винаги чистенето ни носи лекотата. Понякога то не ни донася ясно виждане на пътя...  Безспорно, чистенето е полезно. Но е важно и друго - с какво запълваме "изчистеното". Какво да правим?

Неотдавна осъзнах, че когато "чистя" нещо конкретно, всъщност го усилвам, защото вниманието ми е обърнато към това, което чистя.

По-полезно е да обръщам вниманието си към друго. Когато вниманието ми е заето с нещо важно за мен, другото, което трябва да се изчисти, само изчезва, както изчезва пътека в гората, по която никой не върви - зараства с бурени и след време не можеш да различиш къде е била. А тази, по която започва да се върви, става все по-широка и по-ясна.

Гняв имам, когато гледам не на където трябва. Когато гледам към нещо, което не мога да променя - тогава усещам безизходица и затова се гневя.

Когато осъзная кое мога да променя - просто започвам да го променям и това ми носи свежест, чистота и усещане за напредък и радост. Липси... липси винаги ще има, но ако гледам на тях като на "липси", това ще ме обезсърчава. Липси усещам, когато ненужно се сравнявам с други. Когато гледам само в моята си паничка, дори и нещо да го няма в момента, това може да ми е необходимо, за да се "събера", за да отпочина, за да акумулирам и да премисля. На тъй наречените липси може да се гледа и като на препятствия, които трябва да преодолея, за да стигна до желаното, като на предизвикателства - как да създадам в живота си нещо, което го е нямало, как да намеря пътя си към него - моя път, защото пътят на всеки е различен. И когато създавам, дори и да се уморя, това не е ужасна, съсипваща умора, а е радостна умора, умора на удовлетворението.

Пожелавам на всички яснота. Когато чувствам нужда от изчистване и яснота, се моля за тях и ги слагам като най-главно мое желание - да постигна яснота. Което си е нещо чудесно като цел. Като я има яснотата, го има и пътят, и целта - и всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар