Като взема да я закъсвам за финикийски знаци, почвам да черпя приятелки, да ги водя на кафе или купувам подарък с почти последните си пари - и винаги след това идват пари отнякъде. Аз съм си го обяснявала по друг начин - че в този момент може би имам някакво прилепване или излъчвам някакъв страх от безпаричие, затова и не привличам пари - когато почна в този момент да харча, всъщност надвивам този страх и действам и се усещам като човек, който знае, че във Вселената има достатъчно от всичко и по много - само трябва да се организират потоците по подходящ начин
И аз имам буркан за събиране на дребни стотинки, ще го оползотворя утре и следващите дни - благодаря!
Повод за тези размисли ми дадоха тези думи на следните дами:
Николекса: Трябва да се създаде вакуум в областта с която е свързано желанието. А вселената не обича вакуума и ще гледа бързо да го запълни. С него е всъщност свързан и принципа за даването. Ако искаш да получиш пари, трябва да дадеш пари и т.н. И да го направиш безкористно, не защото чакаш след това нещо. Т.е даваш нещо и отваряш място за нещо ново.Не можеш да протегнеш пълната си ръка с две думи. Сега се сетих за един случай с мен. Преди 2 години и нещо, малко след като баща ми си отиде, ходех всяка сутрин много рано в един парк, медитирах на една пейка между дърветата, после обикалях 20-на пъти парка и си повтарях афирмациите, които ме караха да се държа и да не рухна психически.Носех слънчеви очила, защото след всяка медитация се разплаквах и очилата прикриваха червените ми очи. Една сутрин, след като бях приключила медитацията и тръгнах да обикалям парка видях, че съм забравила очилата ми на пейката.Забързах се за да си ги взема и точно вече виждах пейката може би бях на 10-14 метра от нея и видях две жени които се приближиха и едната видя очилата , сложи си ги, казаха си нещо с другата, зави ги в една салфетка и ги прибра в чантата си. Разминах се с тях, беше на езика ми да кажа че са моите, но нещо ме досрамя и като ги подминах просто си казах здраве да е, да си ги носи с мерак и ми стана много смешно. Харесвах си ги, ама не бяха нещо особено, бях ги купила от един пазар за 5-8 лева.
Няколко дни по-късно на един паркинг намерих паднали слънчеви очила Рейбан , които струват в оптиката 380$.
Вземам шепа жълти стотинки - по 1 и 2, и бездруго им се мръщят в магазина
В четвъртък (деня на Юпитер - свързан е с пари, богатство, просперитет) ги пречиствам - прекарвам ги над дима на ароматна пръчица или се ръсят със светена вода, като промърморвам подходящите за целта думи. После ги благославям да носят късмет, здраве, щастие и тъ нъ на който ги намери.
На другия ден ги "загубвам" една по една по пътя към работа. После си сядам на дъ-то и чакам добрите пожелания да ми се върнат утроени и удесеторени. Връщат се, пробвайте ;-)
А за "вълшебните думички" - каквото ти иде отвътре. Псалми ли ще им четеш, "Отче наш" ли... въпрос на вкус. Моите са "Пречиствам те от всяко зло и вредна енергия", "Благославям те да донесеш...." или едно стихче-благословия, но е на английски.
As bright as the sun, as light as the day
Blessings upon you in every way.
Представяш си как предметът се изпълва с бяла светлина. Плюс задължителната "предпазна клауза" - "със свободната воля на всички и без вреда за никого". Важно е намерението. Наистина искам те да донесат на някого добро. Дори не мога да си представя какво е да хвърлиш своето зло на другите - много ще има да плащаш, мноооого
Между другото, свикнах да минавам през същата процедура всеки предмет, който ползвам.
С Вован си поговорихме днес. Почерпих го, подмазх му се, сега чакам резултат.
vanichkaa : Скоро прочетох една мантричка "Моята радост - да давам. Моята радост - да получавам" струва ми се, че е подходяща за пускането на монетките.
Една от препоръките на всички гурута е да даваме, за да получим. "Хвърли зад теб, за да намериш пред теб" (или нещо подобно беше). Бих нарекла монетките да донесат късмет и щастие на всеки, който ги намери. Ритуала много ми хареса. Един съвет, макар че напоследък все съвети давам без да са ми искани ... Недейте да чакате точни предписания. Забавлявайте се, чувствайте се добре.... това е основното в симоронските методи.
Едно от нещата, които научих на семинара, за които ви споменах, е много просто и забавно. Ако искаш да получиш нещо, което не си имал.... Направи нещо, което не си правил. Например.... танцувайте на плюшена играчка, пейте на кучето, полейте дървото на двора, обяснете се в любов на клечките си за уши. Забавлявайте се... Импровизирайте. Надсмейте се над проблемите...
Веднъж започнете ли... такива шантави неща ще ви дойдат на акъла, че ще се чудите как са ви хрумнали.
Ако ви е страх от уроки за нещо дадено, намерено, раздадено... просто го разомагьосайте. Измислете си ритуал или използвайте някой познат за вас
Света: Във връзка с дребните монети аз съм чела теорията, че не трябва да се отнасяме пренебрежително, защото по този начин показваме пренебрежително отношение към парите. Когато ги вземаме показваме уважението и любовта си към тях, и те ни отвръщат с любов и привличат още пари. Това ми се вързва с поговрката - "пари при пари отиват".
От тогава винаги когато видя дребна монета, се навежда да я взема, измивам я, ако е стара / те носят още по голям късмет, я излъсквам/,слагам си я в специална кутийка, която си купих за целта и наричам - "Парички, парички, много ви обичам, носете ми още парички, по най здравословния и щастлив за мене начин без вреда за никого" . Не си оставям дребното ресто в магазините, прибирам си ги до стотинка . Даже ми се случва, някой пред мен на опашката изпусне 1, 2 стотинки и пренебрежително ги оставя, аз се навежда и ги прибирам в протмонето си, после ги пускам в кутийката. Хората ме гледат учудени , да си гледат, веднъж ми стана неудобно и предадох изпуснатата монета на касиерката, ама пак се брой нали съм я вдигнала и съм показала уважение.
От тогава винаги когато видя дребна монета, се навежда да я взема, измивам я, ако е стара / те носят още по голям късмет, я излъсквам/,слагам си я в специална кутийка, която си купих за целта и наричам - "Парички, парички, много ви обичам, носете ми още парички, по най здравословния и щастлив за мене начин без вреда за никого" . Не си оставям дребното ресто в магазините, прибирам си ги до стотинка . Даже ми се случва, някой пред мен на опашката изпусне 1, 2 стотинки и пренебрежително ги оставя, аз се навежда и ги прибирам в протмонето си, после ги пускам в кутийката. Хората ме гледат учудени , да си гледат, веднъж ми стана неудобно и предадох изпуснатата монета на касиерката, ама пак се брой нали съм я вдигнала и съм показала уважение.
Усмихна ми сутринта!!!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! :)
И ти на мене - и аз благодаря! :))
ОтговорИзтриване