За роднините, изчистването на родовата карма и приемането

Въпрос: Аз се опитвам да приемам роднините си с мисълта: "Всеки прави максималното според онова, което му е дадено като сила и капацитет в този живот.". Независимо обаче, че аз искрено се старая да приема (често много странните и дисфункционални според моята система от информация и убеждения) избори на другите, се сблъсквам с много откровена или едва прикрита осъдителност към мене за моите лични житейски избори (които изобщо не касаят другите). Реагирам с отдалечаване от въпросните роднини / познати, но това ми струва ценна родова енергия... Не съм намерила още начин да помиря този свой конфликт... Истината е, че в процеса на това отдалечаване установих, че с огромната част от роднините ми ме събира "само" кръвта - като ценности и житейска философия никога не бих общувала с тези хора, ако не ми бяха роднини. Не знам как да "преработя" това откритие... Да се отдалечавам все повече от тях - ок, но това ми прекъсва връзката с рода и вероятно и с предците. Това ли е цената, която трябва да плати човек за личната си промяна и да следва собствения си път? Като се оглеждам наоколо виждам, че хората, които поддържат "по традиция" контактите с роднини, с които нямат иначе общо в житейски и духовен план, плащат също висока цена - критики, сръдни, изисквания - все пробойни, през които изтича енергия. Всъщност, не мога да си отговоря кой вариант губи по-малко енергия и няма ли начин да не се губи изобщо. Искрено ще се радвам на всякакви мнения от вас!

Отговор: Според мен ключът е в приемането.
Приемам, че човекът е такъв, какъвто е, и не се напъвам да го одобрявам или неодобрявам. Просто приемам, че е различен от мен. Ако преценим така, може да не общуваме често с роднините, които се отнасят с нас зле. Когато се видим с роднини, е хубаво да си спомним, че можем да ги обичаме, без да ги одобряваме или да се съгласяваме с тях - но и без да спорим с тях. Те си мат си кусури и странности, някои от тях със сигурност не бихме избрали за приятели, но... са роднини  Понякога развитието в отношенията ни с роднините е дълго, в продължение на години и през това време всички израстваме и правим големи крачки. Важното е да помним, че непримиримостта, категоричността, неприемането на чуждите разбирания и ценности, както и непременното убеждение, че сме прави, не са добър съветник за никои човешки взаимоотношения. 

Когато имаме роднини, които са коренно различни от нас и нашите разбирания, можем да се виждаме, да общуваме и изслушваме, но е добре да избягваме да даваме съвети. Също така, когато ни се дават съвети, е по-добре да не спорим и просто да ги изслушваме, като разбира се, живеем живота си така, както го разбираме. 

И на мен понякога ми се иска да кажа нещо, което да помогне на човека, защото страда в резултат на един и същи избор, който прави в отношенията си към хората, но се възспирам навреме - това е неговият живот, ако той сметне, че резултатите от този избор не му харесват, сам ще потърси начин да се промени. Ако не - не ми е работа аз да му обяснявам, че трябва да се променя.

Енергия губим само когато ни извадят от равновесие. Ако роднини ни критикуват, дали ще загубим енергия, зависи от това, как приемаме тази критика. Ако просто я изслушваме, без да излизаме от равновесие, няма загуба на енергия. Същото е с изискванията и сръдните. Имам роднина, който, когато е изморен, недобре или притеснен, се държи грубовато. Когато не го познавах добре, се обиждах, докато не разбрах, че всъщност ме обича и не осъзнава, че се държи така понякога, въпреки че това не е много рядко. Веднъж му обясних, че еди-кои си негови думи са ми се видели малко странни и го питах дали е искал да ме обиди - той много се учуди. Оттогава, когато стане по-рязък и нелюбезен, знам, че има нещо, което го притеснява или не е добре и гледам да се погрижа за него по някакъв начин, доколкото е възможно. Разказвам за него, защото докато не осъзнах защо се държи така, губех енергия - но сега вече не - и той илюстрира това, което казвам. Когато го чуя да е рязък и веднага нещо се надига у мен, си казвам - спокойно, нещо не е наред с него, затова казва тези неща или се държи така. Почвам да търся причината, за да видя дали мога да помогна. Не успявам да стигна до обида изобщо, защото съм пренасочила енергията към друго.  Когато преместим центъра на тежестта в един разговор от себе си към другия, нещата стават много по-лесни. 

Молитва за спокойствие и вътрешен мир - 7-те вечни истини в нея

Господи, дари ме със спокойствие
да приемам нещата, които не мога да променя;
с кураж да променям нещата, които мога;
и с мъдрост да отлича едните от другите. 

Тази молитва е помогнала на милиони хора по целия свят, без непременно да са религиозни. Откриваме я  в произведението на Курт Вонегът "Кланица 5", във филма на Дензъл Уошингтън  "Полет", както и при Анонимните Алкохолици, организация, помагаща на много хора по света. Ето и продължението й:

Да изживявам всеки един ден,
да се наслаждавам на момент след момент,
да приемам трудностите като път към спокойствието,
като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,
а не какъвто аз бих искал да бъде,
да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля;
че мога да бъда разумно щастлив в този живот,
и безкрайно щастлив с Него
завинаги в следващия.
Амин

Райнхолд Нибур (1892-1971)*

Защо тази молитва остава толкова силна след толкова години не само за християни, но и за атеисти? Защото ни напомня няколко непреходни истини, за които си струва да се сещаме по-често, особено изправени пред трудности, които ни се виждат непреодолими или когато животът ни е сервирал "в повече".

1. Приемането не е мързел или безразличие, а мъдрост

"мъдрост да отлича едните от другите" 

Много хора са свикнали да смятат, че когато се срещнат с нещо неприемливо, то е разстройващо или дори съсипващо - и този навик води до много трудности, способни да съсипят щастието на цял един живот. Тази молитва ни помага простичко да разделим проблемите си на две, за да решаваме и мислим само за тези, които са в наша власт и да не се занимаваме с това, което не можем да променим, като просто приемем, че то не е в наша власт. 

Този подход е мъдър - защото освобождава енергията ни за проблемите, които наистина си струва да решаваме. За много хора това е голяма промяна - от автоматичното изпадане в стрес от всичко, което не ни харесва и от втурването ни в често безсмислени борби - вътрешни и външни - до осъзнатата оценка, кое заслужава вниманието и усилията ни, и кое - не. И до куража просто да приемем нещата, които не са в наша власт да променим - и да ги пуснем да си отидат от нас, без да им отдаваме повече вниманието си.

Тази промяна може да изисква време, както се създава нов навик - когато се изправим пред проблем, да го оценим и веднага да преценим - дали да му отдадем времето и нервите си, или просто да приемем, че решаването му не е в наша власт, следователно не е наша работа - и да преминем нататък. Въпросът - "Това мой проблем ли е?" на много хора звучи бездушно, но е много практичен и разумен. 

Един пример - когато видим някакво бедствие по телевизията, този въпрос е много полезен. Можем да се разстроим и да останем недееспособни през следващите часове, дни, дори и седмици, като мислим само за това. Но можем да постъпим и другояче - ако преценим, че можем да променим нещо, можем веднага да направим (примерно) дарение за пострадалите - и да отминем нататък, защото с повече не можем да помогнем. Ако преценим, че не можем да направим това (няма как да направим дарение за всички трагедии по света), можем просто да приемем, че това е един от проблемите, за чието разрешаване ще се погрижи друг - и да продължим деня си. 

2. Промяната у нас изисква кураж, но води до вътрешно спокойствие

Защо кураж? Защото трябва да променим начина си на мислене. Свикнали сме да смятаме, че когато се тревожим за децата си, сме добри родители, когато се безпокоим за околната среда, сме съвестни граждани, когато негодуваме срещу проблемите в държавата ни или в политиката, това е гражданска позиция и т.н. Всъщност обаче, тревогата, безпокойството, негодуванието и други подобни чувства ни обезсилват и не водят до промяна - те дори ни отнемат възможността наистина да променим нещо. Тези чувства са необходими дотогава, докато определим отношението си към събития, хора и т.н. Оттам нататък - вече не ни трябват и ако ги оставим да си отидат, ще освободим част от енергията си, която да впрегнем в решаването на проблеми, които наистина можем да решим.

3. Трудностите могат да бъдат полезни за нас

"да приемам трудностите като път към спокойствието"

Молитвата разглежда трудностите и преодоляването им като път към спокойствието, към вътрешния мир. Когато разглеждаме препятствията в живота си не само като изнервящи обстоятелства, а като възможности за научаване на нещо ново, растеж и помъдряване - на практика променяме живота си и той става по-спокоен и балансиран. 

4. Да се предадем изисква кураж

"да се доверявам, че Той ще направи всичко както трябва,
ако се предам на Неговата воля"

Свикнали сме да оценяваме думата "да се предам" по негативен начин, като слабост, отказване от борба. Молитвата за спокойствие ни напомня, че умението да се предадем е акт на вяра, на доверие, че нещата могат да бъдат добри и без ние активно да се намесваме във всичко. Не е необходимо да сме вярващи, за да се научим да не носим целия свят на плещите си и да не се чувстваме отговорни за оправянето на всички злини. Достатъчно е да вярваме, че в живота има сила или сили, по-големи от нашите собствени и понякога, когато се откажем от борбата, постигаме повече, отколкото ако се втурнем в нея. 

5. Да живеем в настоящето

"Да изживявам всеки един ден,да се наслаждавам на момент след момент,"
Хората с депресивни мисли често мислят за миналото, за грешките си, за болките и обидите, които другите са им нанесли. Хората с повишена тревожност пък се безпокоят за бъдещето си. Съвременната психология препоръчва "майндфулнес"- да живеем осъзнато в настоящия момент, без да го замърсяваме с тревоги за бъдещето или съжаления и болка от миналото. Само когато сме фокусирани в настоящия момент напълно, можем да живеем живота си на пълни обороти, щастливо и хармонично.

Приемайки, че сме несъвършени и не можем да оправим всички проблеми, да се научим въпреки това да се наслаждаваме на всеки един момент като на подарък.

6. Светът не е създаден по нашите изисквания, но въпреки това е хармоничен

"като приемам, както Той направи, този грешен свят такъв, какъвто е,

а не какъвто аз бих искал да бъде, "
Тази фраза би могла да се разглежда по различен начин, в зависимост от вярата ни.

Ако сме вярващи - в нея може да открием призив да сме смирени. Светът е създаден такъв, какъвто е, от Господ. Той е "грешен", но това не означава, че е несъвършен. Бунтувайки се срещу светът такъв, какъвто е, се бунтуваме срещу това, че Господ е създал света такъв, какъвто го е създал. Дали има смисъл да се бунтуваме срещу Господ?

Ако сме атеисти - в тези думи може да открием призив да сме реалисти. Светът е такъв, какъвто е. Можем да го приемем и да придобием вътрешно спокойствие или да се бунтуваме, защото не е такъв, какъвто искаме да бъде. Нашият бунт няма да промени света и да го извая по нашите мерки. Единствено ние ще загубим спокойствието си и вътрешния си мир, защото се бунтуваме срещу нещо, което не можем да променим. Дори и да променим малка част от него, дали няма да платим прекалено висока цена?

7. Щастието е постижимо - както сега, така и в бъдещето

Молитвата завършва с напомнянето, че можем да бъдем "разумно щастливи" в този живот и с обещание за вечно щастие в бъдещето. Какво значи "разумно щастливи"? Това е напомняне, че въпреки че вероятно няма да можем да постигнем абсолютно всичките си желания в този живот, но въпреки това можем да сме щастливи. Молитвата напомня да не мерим щастието с пари, власт или имущество и да не сме недоволни, когато не сме постигнали всичко - а да си припомним как може да сме радостни - както сме били като деца. Тя променя фокуса ни, напомняйки, да се вглеждаме и да търсим хубавото, да се наслаждаваме на всеки миг, на всеки наш ден.

Дали сме от хората, които вярват, че има живот след смъртта, в който ще сме в едно с Бог и там ще бъдем напълно щастливи,  или че ще последват много други наши превъплъщения, през които ще можем да изпълним още и още от своите желания - или смятаме, че всичко приключва тук и сега - тази молитва докосва всички - с тихото си съзерцателно и дълбоко разбиране на света и на ролята ни в него. С осъзнаването на нашите ограничения и в същото време - на нашата сила да сме това, което искаме да бъдем, тук и сега - и да бъдем щастливи.

------------------------------------------------------------------------------------

*Райнхолд Нибур (1892-1971)  е американски протестантски теолог от немски произход, известен с трудовете си, прокламиращи връзката на християнството с реалността на съвременната политика и дипломация.

Обсъждания и коментари под темата може да оставите тук, можете да прочетете и дискусията във форума Dreamland- да сбъднем мечтите си заедно!, посветена на тази молитва. 

Какво е "ченълинг" / "чанълинг" или "контактьорство"?

"Ченълинг" е английска дума, която се употребява все по-често в средите на хора, интересуващи се от духовно израстване и практики, вероятно донякъде и поради липсата на съвсем точна дума на български, която да я предаде. Съществува дума "контактьорство", но тя не покрива всички значение на думата "ченълинг", затова в този материал накратко ще поясня какво означава това. Други думи, които се употребяват на български с подобно значение, са "приемане на информация", "канализиране на информация", а човекът, който я приема, бива наричан "контактьор", "проводник", "медиум"  и др., но и между тях има разлика.

Битуват две основни значение на думата "ченълинг".

1. Процес, при който контактьорът позволява на един дух от невидимите светове да обземе тялото му и да говори чрез него. В този случай личността на контактьора отстъпва на заден план и той, по-точно тялото му, започва да говори като духа, който е завзел контрола. В тези случаи се наблюдава промяна в гласа, интонацията, има употреба на думи или дори езици, които човекът, приемащ информация, не употребява или дори може да не знае в неговия живот. Понякога след контакта контактьорът не помни какво е казал. В този момент духът контролира физическото тяло. Такива хора биват наричани "медиуми" или "контактьори".

2. Приемане на информация, получена от невидимите за окото светове. Тази информация може отново да идва от дух, от друго нефизическо същество или от общото информационно поле, от т.н. Акашови записи и т.н. Често такава информация се приема от контактьора не под формата на думи, а на идеи, мисли, понятия или образи и контактьорът сам облича тези идеи и мисли в думи. Тук влизат и събития като интуитивно осъзнаване или прозрение, което получаваме в ежедневието. Често плод на "ченълинг" е новата идея, която ни е осенила внезапно или интуитивни точни попадения по повод на бъдещи или настоящи събития, които имаме в ежедневието. Често те остават незабелязани и хората ги наричат просто "съвпадения".  В това значение думата "ченълинг" или "контактьорство", "приемане на информация" и др. п. не включват друг дух да поема контрол над нашето тяло.

Човекът, приемащ информация по този начин, може да бъде наречен "контактьор", защото осъществява контакт с нефизически източник на информация, макар че това е друг вид приемане на информация. В този случай не е задължително информацията да идва от конкретен дух, който трябва да обземе тялото и да го ползва, за да предаде послание. Думата "контактьор" тук може да се ползва в смисъл, че човекът е осъществил контакт с други, нефизически същности. В това значение на думата всеки човек е контактьор, защото всеки може да осъществи и осъществява такъв контакт, но не винаги човекът осъзнава това.

Разликата между тези две значения е доста голяма и затова е добре, когато употребяваме тези понятия, винаги да уточняваме, за кое от двете става дума.

"Вярвам, че всички сме потенциални "контактьори". Ако вложим малко време и усилия в тази посока, всички можем да развием способността да се включваме в енергията от измеренията, които са извън нашата всекидневна реалност. Енергията, която преминава оттам, може да приема много различни форми, например: лечение, творческа работа, мъдрост в думите ни или превеждане на човешки език на водачество на енергиен фокус, като, да кажем, Вивамус. (Vywamus)", казва Андрея Сийвър, известен проводник на такава информация. И продължава по-нататък:  "Когато провеждам информация, търся онова "място" на вътрешен мир, където съм съзнателно свързана с висшите духовни енергии. В това място намирам определен фокус на енергиите, който е Вивамус. Думите и изреченията започват да идват в ума ми и аз ги изговарям или записвам. Качеството или обхватът на информацията, която  получавам, е в по-голямата си част извън това, което моето ежедневно "Аз" може да произведе. В повечето време знам, че съм във връзка с нещо повече от нашата обикновена психическа реалност."

Почти същото обяснява и Естер Хикс, която провежда информация от група нефизични същества, които нарича Абрахам - както и много други контактьори. Тя също казва, че всеки може да има достъп до тази информация, стига да поиска и да прави няколко неща - да издига вибрациите си, да не е много силно обвързан с убежденията си в някоя посока, за да може да държи ума си "отворен", да медитира, за да забави препускането на мозъка си и да може да го спира, за да даде възможност на тази нова информация да бъде възприета. Тогава успяваме да чуем по-голямата част от нас, нефизическата, защото всички ние сме нефизически същества, част от които временно се е заселила в тези физически тела, които обитаваме.

Благодаря, че прочетохте този материал.

Ако той предизвика у вас мисли или усещания, които искате да споделите, или ако имате предложение да бъде допълнен или уточнен -  моля, направете го отдолу в коментар.

Може да вземете участие и в дискусията във форума Дриймленд, За посланията, получаването им, контактьорството и още... където доста разгорещено сме обсъждали този въпрос и други, свързани с него.

Използвани материали
Джонатан Джонс, ученията на Майкъл

Обидата - "подарък", но трябва ли да го приемеш? - будистка притча

Буда бил добре познат със своята способност да отговаря на злото с добро. Веднъж един човек, който знаел за неговата репутация, пропътувал много километри, за да го предизвика. Пристигнал той, застанал пред Буда и започнал да го обижда, да го предизвиква. Критикувал го остро, намирал му недостатъци и изобщо се стараел по всякакъв начин да обиди Буда и да го извади от спокойното му състояние. Буда не се помръдвал и само се усмихвал спокойно.

Накрая човекът не издържал и попитал: "Как може да си толкова спокоен след всичките обиди и упреци?"

Буда отговорил спокойно: "Ако някой ти предложи дар и ти не го приемеш - на кого принадлежи тогава този дар?

"Ами на този, който го е предложил", отговорил човекът.

Буда се усмихнал. "Точно така. Значи, ако аз отказвам да приема обидите ти, то нали тогава те принадлежат на тебе?".

Мъжът останал безмълвен и си тръгнал.
Това е чудесна стратегия. Не позволявайте на никого да разрушава самочувствието ви с мнението си. Това не означава да не слушате чужди мнения. Това означава, че не сте длъжни да приемате чуждата гледна точка. Всички имаме право да имаме собствен начин на приемане на нещата. Вашият начин и мнението, което сте си изградили за себе си, са много важни. 

През тази седмица, когато се срещнете с хора, които ви отхвърлят словесно, остро ви критикуват или ви обиждат, си спомнете, че не сте длъжни да приемате тяхното мнение за свое. Не приемайте непоискания "дар", нека той да остане при тях. 

Принципът на троичността на Палиенко

Когато си поставяме някаква цел - трябва предварително вътрешно да приемем и трите варианта за възможно бъдещо развитие на проблема:

а) всичко ще става точно така, както го искаме;
б) изобщо няма да стане така, както го искаме;
в) ще стане много по-добре, отколкото сме го искали.

Принципът се състои в това,

да си кажеш ясно какво искаш, но да приемеш вътрешно
и най-лошия възможен вариант, както и най-хубавия.

Прост пример с хляба - отивам да купя хляб.
Най-лоши варианти - хлябът ще е свършил, ще е останал само корав хляб, няма да имам пари, ще ме настъпят по крака и т.н. - казваме си "ОК, няма проблем" и приемаме това възможно развитие.
Най-добрият вариант - ще бъда милионния клиент и ще получа освен хляб, правото да купувам безплатно хляб за година напред. - отново приемаме това като възможност.

С други думи, когато искаме нещо, но приемаме и най-добрия и най-лошия вариант на исканото, излъчваме във Вселената - отивам за хляб, искам да си купя хляб, но каквото и да стане - го приемам, да стане това, което е най-добре за мен. Или това е умението да се учим да приемаме всичко, което ни се дава, всичко, което ни се случва -  с вярата, че то е най-доброто, което може да ни се случи точно на нас в точно този момент.

Отделете си време да се научите да мислите "троично".

Правете това много пъти на ден по сто пъти на ден, за всяко дребно решение, което трябва да вземем, от типа на купуването на хляб (такива решения взимаме в 70 % от времето си всеки ден) - така това се автоматизира. Хубаво е това да се прави нашега, като на игра, като получаваме удоволствие от процеса. 

Например  - ставаме сутрин и си казваме - пие ми се чай/кафе. Възможности, които приемаме предварително:
1. Ще отида в кухнята и ще си направя чай/кафе. (исканото се осъществява)
2. Няма да мога да пийна нищо, нито чай, нито дори и вода. (абсолютно неизпълнение на желаното)
3. Ще пия най-вкусния чай в живота си. (реализацията надхвърля много поисканото)

След това си правите чай. 

Този метод тренира подсъзнанието да е готово за всякакъв ход на събитията 

и така се увеличават шансовете да постигнем желаните от нас неща. 

Предварително ще бъдем готови, ако не се осъществи желаното, няма да "прилепваме" към осъществяването на желаното на всяка цена, няма да зависим от желанието, ще го "пуснем" във Вселената с вярата, че каквото и да стане - това ще е най-доброто за нас.

Защо да правим това? 

От енергийна гледна точка, както обяснява Палиенко, когато планираме мислено, отделяме енергия  за реализирането на желанието си. Ако не сме готови за други възможни варианти, то нашата енергия, категорична и еднозначна, не е в състояние да си взаимодейства с всички съставки на процеса и като се отрази от тях, ще се връща към нас във вид на депресия, агресия, злоба и обида. 

Ако обаче сме готови да приемем и "най-лошия" вариант - знаейки, че каквото и да стане, всичко е от Бога и всичко, което идва от Бог, е за наше благо, тогава енергията си взаимодейства с всичко, с което се сблъсква и реализира замисленото от нас в максимална степен. 

Приемайки светът такъв, какъвто е, запазваме Закона за равновесието и получаваме по-голям шанс за реализирането на желанието ни.   

• В 70 процента от времето си през деня мислим ежедневни, битови неща, от типа на купуването на хляб и пиенето на чай.
• Следващите 20 % от времето си посвещаваме на важни, насъщни желания - любов, здраве, кола, къща, работа - това са нещата, които искаме да реализираме.
• Останалите 10 процента са за мечтите, дори и тези, които са невъзможни, напр.  да живея 2000 години, да нещата, които никога не могат да станат, защото са невъзможни 

Според Палиенко, когато мислено планираме, но събитието не става, енергията не се усвоява, затова трябва да приемаме и други варианти - тогава енергията се усвоява и няма нужда от компенсация - отнемане на желания резултат.

Например, един бизнесмен попитал как да открие магазин и Палиенко го посъветвал да мисли къде ще отвори не един , а десет магазина и то подробно, къде ще бъдат рентабилни, на кои места в града е добре да наеме и десетте магазина. Ако мисли само за единия магазин - влага там цялата си енергия - тя ще го унищожи, ако мисли за десетте – и открие един магазин - така ще се уравновеси енергията.


Друг пример - утре ще ми донесат ключове за къща в най-престижния район на столицата на стойност 5 млн. долара. Приемам спокойно и най-лошият вариант - изобщо няма да имам жилище. И още по-хубавия вариант - ще имам и това жилище, и още едно жилище в Лондон и едно в Париж.


По този начин разширяваме диапазона на възможностите си и може да извършим пробив към нов живот, в който да бъдете много по-богат и по-щастлив.


И отново, най-главното е, да правите всичко това с удоволствие!

Още за Палиенко на български прочетете в "Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!" 

Рецепта за щастие

Най-важното нещо, което трябва да правим, за да сме щастливи.

Основни продукти :

Сутрешно кафе
Усмивка
Възглавница
Нов ден
Музика

Начин на приготвяне:

Още щом отвориш очички сутрин си забрани да мислиш за лоши неща и се усмихни. Прибави гушкане на възглавницата и се протегни с удоволствие. Ако се събудиш до любим човек, просто го прегърни. Посрещни новият ден. Стани и направи любимото си нещо. Аз например, първото нещо, което правя сутрин, е кафе. Приготви се за деня (за работа). Излез с усмивка, независимо колко са намръщени всички. Ако обичаш да слушаш музика по пътя, вземи слушалки и подбери приятни песни. До тук добре.

По някое време през деня започва ужасът, сблъсъкът с горчивата реалност. Срещаме се с намусени, оплакващи се хора, безотговорни, неприятни за нас по една или друга причина...


Идва най-важната съставка. Запомни я, защото без нея рецептата е безмислена... 


Приемане... 


Да приемеме нещата, такива каквито са. 


Те са такива. За хубаво или лошо. Набий си го в главата. Това е положението. Приеми го и вместо да го изпълваш с още по-неприятни мисли и да затъваш в тази мръсна и тъмна дупка, си кажи: Спри! Спри да мислиш за лошите неща, да се задълбаваш в тях. Разказвай ги с усмивка, за да ти олекне, смей им се. Ти си над тях. Просто се усмихни. Дръж ситуацията под контрол. Обещавам, че щом проблемът приключи (неизбежно е) ще се почувстваш много ценен за самия себе си. Защото си се справил!

Разбира се, хора сме, ако ти се плаче, поплачи си. Дай време за болката и разочарованието. Ако не го направиш, следващият път няма да можеш да се зарадваш истински. Ще скърбиш постоянно.

Помни... Най-краткият път между двама човека е усмивката. Успех! Надявам се да се получи вкусно.

Източник: jenite.net

Моите мисли по повод приемането/неприемането:

Винаги, когато изпитвам някакви неприятни емоции, не приемам нещо. Боря се вътрешно срещу нещо. Не позволявам енергията да протича свободно през мен, а я блокирам. Резултатите ще изпитам основно аз самата, а понякога и тези, които обичам най-много...

Както тялото има механизъм да ни каже, че нещо не е наред - болката - така и неприятната емоция е сигнал, че съм се отдалечила от Вътрешното си Аз. Преминала съм през някакво преживяване, което ми е помогнало да разбера по-ясно какво точно искам. Вътрешното ми Аз вече е там - където искам да бъдем, с това, което искам да имам и т.н. Обаче аз - не съм. Съпротивлявам се по някакъв начин. Чрез невяра (не ми се вярва, че мога да имам това/да стана еди-какъв си), чрез вътрешно себеподценяване (има толкова по-достойни от мен, точно на мен ли ще се спрат/точно аз ли ще го получа), чрез осъждане на други (те са еди-какви си, как може да правят така!!!) и т.н.

Винаги, когато ми се случва нещо неприятно, значи съм превишила неприемането и трябва да "почистя терена". Търся удобна възможност да спра това, което правя, да си почина, да направя нещо за себе си, за да се почувствам добре. След като се погрижа за себе си, правя неща за другите - тогава нивото на енергия ми е такова, че мога да давам безвъзмездно, без да мисля дали ще има някакъв вид отплата. Сега е моментът да благодаря за това, което ми се е случило, защото то ми е дало по-силен сигнал, който най-сетне съм забелязала. За посоката, в която вървя. И която мога да променя СЕГА. Веднага, само трябва да реша.

Когато почна да мисля, че нещо ми липсва, значи имам вътрешна съпротива по въпроса. Значи съм се съсредоточила повече върху нямането на това нещо, отколкото на щастливото предвкусване на идването му, понеже съм сигурна, че когато искам, ми се дава.

Когато се усетя, че хвърлям много усилия в постигането на нещо, че то става с тежък труд, това е сигнал, че трябва да "пусна веслата" и да позволя на Реката да ме носи. Няма смисъл да плувам срещу течението или да греба срещу него. Нямам никакви шансове срещу тази мощна река. Така или иначе, всичко, което искам, се намира надолу по течението й. Трябва само да се пусна надолу и да се наслаждавам на плуването. Да видя красотите около себе си, вместо да забуча глава и да греба пряко сили. Да усетя чистотата на въздуха, да чуя птичките, да видя стрелкащите се рибки под мен, да усетя единството си с тях, да почувствам, че съм част от всичко и то е част от мен... Тогава всяка клонка става пътеводител. Всяко облаче ми подсказва нещо.