Успешните и щастливи хора

Успешните и щастливи хора се самооценяват и усъвършенстват.

Неуспешните и нещастните - оценяват и осъждат другите.

От кои искате да бъдете? 

Мантра на обидените (приписва се на Ошо)

Когато се обиждаме, често ни се струва, че обидата ни е много справедлива, че имаме право да се чувстваме така и по този начин наказваме този, който ни е обидил. Тази "мантра" обаче ни дава друг поглед върху обидата - тя разказва какво послание всъщност отправя към Вселената и всички околни човекът, който се обижда често.

Не четете текста, докато сте обидени - вероятно е тогава да не ви се види забавен и дори да го отхвърлите, преди да вникнете в него. Прочетете го, когато не усещате обида в душата си - но си го спомнете следващият път, когато почувствате обидата.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

АЗ СЪМ ТОЛКОВА ВАЖЕН ПУЯК, че не мога да позволя на някой да постъпва според същноста си, ако на мен това не ми харесва.
Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой каже или направи нещо не по начина, по който очаквам – ще го накажа, като му се обидя.

О, нека да види колко е важна моята обида, нека си я получи като наказание за „постъпката си”. В края на краищата аз съм много, много важен пуяк!

АЗ НЕ ЦЕНЯ ЖИВОТА СИ!!! АЗ ДО ТАКАВА СТЕПЕН НЕ ЦЕНЯ ЖИВОТА СИ, ЧЕ НЕ МИ Е ЖАЛ ДА ГУБЯ БЕЗЦЕННОТО МИ ВРЕМЕ ЗА ОБИДИ!!!

Аз ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута палавост и ще отстъпя тази минута на моята обида. И ми е все едно, че тези чести минути преминават в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години. Не ми е жал да прекарам години от живота си обиден защото аз не ценя живота си.

АЗ НЕ МОГА ДА СЕ ВИДЯ ОТСТРАНИ!!!

Аз до такава степен не мога да се видя отстрани, че никога не виждам намръщените си вежди, нацупените устни и тъжния си вид. Аз никога няма да видя, колко съм смешен в това състояние и никога няма да се посмея над неговата нелепост.
НИКОГА!!!  В КРАЯ НА КРАИЩАТА, АЗ НЕ МОГА ДА СЕ ВИДЯ ОТСТРАНИ !!!

АЗ СЪМ МНОГО РАНИМ!!

Аз съм до такава степен раним, че съм принуден да пазя територията си и да отговарям с обида на всеки, който я закачи. Аз ще си закача на челото табелка с надпис: „Внимание, зло куче” и нека само да опита някой да не я забележи!

Аз ще зазидам ранимостта си с високи стени и не ми пука, че през тях не се вижда какво става навън – какво пък, нали ранимостта ми ще е в безопасност. В края на краищата, ранимостта ми е много скъпа.

АЗ СЪМ МНОГО ЗАВИСИМ ОТ ДРУГИТЕ!!!

Толкова съм зависим, че няма да пропусна нито един техен поглед, нито една дума, нито един жест. Аз ще следя постоянно другите, ще оценявам всяка тяхна проява по отношение на мен и ако реша, че грешат, ще им покажа, колко са неправи! В края на краищата онези, които са около мен и до мен са длъжни да подчертават достойнствата ми, длъжни са да отразяват величието ми и не дай си боже да постъпят по друг начин.

АЗ ЩЕ СЕ ОБИДЯ, ЗА ДА СКРИЯ КОЛКО СИЛНО СЪМ ЗАВИСИМ ОТ ТЯХ – ОТ ДРУГИТЕ!!!

АЗ СЪМ РОБ НА ДРУГИТЕ !!!


Аз съм роб другите хора, на техните думи и постъпки. От тях, моите стопани, зависи настроението ми, моите чувства, моето усещане за себе си.
НЕ АЗ – те са отговорни за това.
НЕ АЗ – те са виновни за това, което става с мен.
НЕ АЗ –те трябва да предприемат нещо, за да ми стане по-добре.
Да, трудно ми е да бъда марионетка, но в крайна сметка, аз съм чужд роб.

АЗ ПРАВЯ ОТ МУХАТА СЛОН !!!

Аз ще взема тази полумъртва муха от чуждия брътвеж и ще отреагирам с обида. Аз няма да напиша в дневника си колко е прекрасен този свят, аз ще опиша колко подло постъпиха с мен.
Аз няма да кажа на приятелите си, колко ги обичам, а половин вечер ще посветя на това да мисля колко силно са ме обидили.
Ще ми се наложи да влея в мухата толкова мои сили, че тя да стане слон. Защото от мухата можеш лесно да се отървеш или дори да не я забележиш, а от слона - не. Затова аз надувам мухата до размерите на слон.

АЗ СЪМ БЕДЕН ДУХОМ !!!

До такава степен съм беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие – за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не акцентирам вниманието си, капка мъдрост- за да не се докача, капка любов – за да приема.
Аз просто нямам тези капки, защото съм много ограничен и беден.

АЗ СЪМ МНОГО НЕЩАСТЕН !!!

Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора, постоянно засягат моето нещастие. В края на краищата, аз съм много важен пуяк ,затова не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество.

НЕ МИ СЕ ОБИЖДАЙТЕ, А ПО-ДОБРЕ МЕ СЪЖАЛЕТЕ !!!

Какво избираме - да сме прави или да сме щастливи?

"Не е вярно!" „Не си прав!" "Грешиш!“ „Аз съм прав!“ „Ти не знаеш достатъчно – аз знам истината!“  - думи, които, със сигурност сме изричали – ако не точно така, то по подобен начин. Сякаш получаваме удоволствие от съзнанието, че сме прави. Че знаем най-правилния отговор на много въпроси. Или дори на всички. И когато се започне обсъждане на някой въпрос, понякога продължаваме спора, докато докажем, че нашата гледна точка е вярната, че сме прави, а другите – грешат.


Дали обаче това усещане за задоволство, че сме прави, наистина ни прави щастливи? Какви са последствията? Често другия човек, с когото сме спорили, се чувства победен – и, всъщност, остава с обида или неприятно чувство, че е бил проснат по гръб на тепиха, още по-лошо, ако спорът е бил публичен. Дали след тази случка пак ще ни харесва и ще се отнася с любов към нас? Дали ще можем да бъдем приятели? Дали след този спор между нас няма да се промъкне сянка и да остане между нас завинаги? Дали не сме наранили нечия душа?

А ние самите? Какво всъщност ни носи победата в словесен двубой? Защо получаваме удоволствие, когато надвием някого? Дали това доказва на нас самите и на другите, че сме по-умни, по-ерудирани, по-знаещи? Ако е така, защо трябва да го доказваме отново и отново. Спокойното осъзнаване на своята ценност не се нуждае от непрекъснати доказателства.  Ако наблюдаваме внимателно себе си, ще установим, че имаме желание да критикуваме и обвиняваме другите. Често присъства гневът.

А дали пък не смятаме каузата, която защитаваме за толкова важна, че цената на разрушените отношения с някого ни се струва поносима и в рамките на допустимото?

Добрата новина е, че можем да решим да не дадем ход на критиките и обвиненията, на осъждането и разгромяването на гледната точка на другия.

Дали пък наистина смятаме, че по всеки въпрос има само една истина и толкова? Вероятно имаме проблем да видим, че всеки човек може да има своя истина, свое виждане по въпроса, като всички тези виждания са като многото страни на един скъпоценен камък – колкото са повече, толкова по-ценен е камъкът.

Спомнете си случаите, когато сте били прави и след дълъг и ожесточен спор сте доказали правотата си, тръшнали сте събеседника си победен и си припомнете как сте се чувствали вие – и събеседника ви.

И сравнете тази ситуация с такава, при която вие и вашия опонент ще се съгласите, че сте на различни мнения, но всеки от вас има право на своето мнение и всеки е прав по своему, от гледна точка на собствения си опит, възгледи и разбирания.

Вероятно ще усетите споделената радост, разбиране и взаимност във втората ситуация и самотното хладно превъзходство от победата над другите, от осъждането на гледната им точка и обявяването й за неправилна.

Когато сме изправени пред избора – „дали да съм прав или да съм щастлив“ – кое избираме?
„Отказът да сме прави не означава, че нямаме гледна точка“, обяснява Дийпак Чопра в книгата си „рецепта за пълно щастие“

Можем да започнем с това, да се научим да се въздържаме от  поставяне на етикети на нещата и хората, от окачествяването им като правилни и неправилни, добри и лоши. Приемането на нещата такива, каквито са, без да им сложим етикет или да ги разделим на добри и лоши - това е пътят към целта да бъдем щастливи, без на всяка цена да сме прави.

И ето едно упражнение от Дийпак Чопра:

Днес ще се посветя на необвързаност.
Ще позволя на себе си и на хората около себе си свободата да бъдем такива, каквито сме.
Няма да налагам неотстъпчиво своята представа за това какви трябва да бъдат нещата.
Няма да налагам решения на проблемите и с това да създавам нови проблеми.
Ще участвам във всичко, без да се обвързвам с резултата.