Какво избираме - да сме прави или да сме щастливи?

"Не е вярно!" „Не си прав!" "Грешиш!“ „Аз съм прав!“ „Ти не знаеш достатъчно – аз знам истината!“  - думи, които, със сигурност сме изричали – ако не точно така, то по подобен начин. Сякаш получаваме удоволствие от съзнанието, че сме прави. Че знаем най-правилния отговор на много въпроси. Или дори на всички. И когато се започне обсъждане на някой въпрос, понякога продължаваме спора, докато докажем, че нашата гледна точка е вярната, че сме прави, а другите – грешат.


Дали обаче това усещане за задоволство, че сме прави, наистина ни прави щастливи? Какви са последствията? Често другия човек, с когото сме спорили, се чувства победен – и, всъщност, остава с обида или неприятно чувство, че е бил проснат по гръб на тепиха, още по-лошо, ако спорът е бил публичен. Дали след тази случка пак ще ни харесва и ще се отнася с любов към нас? Дали ще можем да бъдем приятели? Дали след този спор между нас няма да се промъкне сянка и да остане между нас завинаги? Дали не сме наранили нечия душа?

А ние самите? Какво всъщност ни носи победата в словесен двубой? Защо получаваме удоволствие, когато надвием някого? Дали това доказва на нас самите и на другите, че сме по-умни, по-ерудирани, по-знаещи? Ако е така, защо трябва да го доказваме отново и отново. Спокойното осъзнаване на своята ценност не се нуждае от непрекъснати доказателства.  Ако наблюдаваме внимателно себе си, ще установим, че имаме желание да критикуваме и обвиняваме другите. Често присъства гневът.

А дали пък не смятаме каузата, която защитаваме за толкова важна, че цената на разрушените отношения с някого ни се струва поносима и в рамките на допустимото?

Добрата новина е, че можем да решим да не дадем ход на критиките и обвиненията, на осъждането и разгромяването на гледната точка на другия.

Дали пък наистина смятаме, че по всеки въпрос има само една истина и толкова? Вероятно имаме проблем да видим, че всеки човек може да има своя истина, свое виждане по въпроса, като всички тези виждания са като многото страни на един скъпоценен камък – колкото са повече, толкова по-ценен е камъкът.

Спомнете си случаите, когато сте били прави и след дълъг и ожесточен спор сте доказали правотата си, тръшнали сте събеседника си победен и си припомнете как сте се чувствали вие – и събеседника ви.

И сравнете тази ситуация с такава, при която вие и вашия опонент ще се съгласите, че сте на различни мнения, но всеки от вас има право на своето мнение и всеки е прав по своему, от гледна точка на собствения си опит, възгледи и разбирания.

Вероятно ще усетите споделената радост, разбиране и взаимност във втората ситуация и самотното хладно превъзходство от победата над другите, от осъждането на гледната им точка и обявяването й за неправилна.

Когато сме изправени пред избора – „дали да съм прав или да съм щастлив“ – кое избираме?
„Отказът да сме прави не означава, че нямаме гледна точка“, обяснява Дийпак Чопра в книгата си „рецепта за пълно щастие“

Можем да започнем с това, да се научим да се въздържаме от  поставяне на етикети на нещата и хората, от окачествяването им като правилни и неправилни, добри и лоши. Приемането на нещата такива, каквито са, без да им сложим етикет или да ги разделим на добри и лоши - това е пътят към целта да бъдем щастливи, без на всяка цена да сме прави.

И ето едно упражнение от Дийпак Чопра:

Днес ще се посветя на необвързаност.
Ще позволя на себе си и на хората около себе си свободата да бъдем такива, каквито сме.
Няма да налагам неотстъпчиво своята представа за това какви трябва да бъдат нещата.
Няма да налагам решения на проблемите и с това да създавам нови проблеми.
Ще участвам във всичко, без да се обвързвам с резултата.