"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Много хора и до ден-днешен смятат, че е логично действията им да бъдат продиктувани от това, което им се случва или се случва около тях. Въпросът, над който си струва да се замислим, е - дали така всъщност не се отказваме да градим живота си такъв, какъвто искаме да бъде?

Та нали това е нашият живот? Защо смятаме за логично да оставяме с лека ръка той да бъде диктуван от хора и събития, които не знаем и които не харесваме?

"Аз не съм това, което ми се е случило, аз съм това, което избирам да бъда"

Тази мисъл е на известния швейцарски психиатър и психотерапевт Карл Юнг, живял в края на 19 и началото на 20 век и основал аналитичната психология. Удивителното е, че въпреки, че е живял доста отдавна, по света има милиони хора, които все още не осъзнават тази истина.

А може ли да бъде другояче? Разбира се, че може.

Защо се случва така? Защото сме свикнали да РЕ-агираме, т.е. да предприемаме действия като реакция на това, което ни се случва.

Случи ни се нещо приятно - щастливи сме и обичаме света, добри сме и с радост правим добрини.
Случи ни се нещо неприятно - нещастни сме, потъват ни гемиите, изпълваме се с неприятни чувства, които понякога стигат до омраза и ненавист и предприемаме действия, за да се преборим, да тръшнем или изтребим неприятното. Или поне така си мислим.... Изглежда много простичко - случка - емоция. Случка - емоция.

Но всъщност поредицата е малко по-длъжка.
След случка - емоция, същата тази емоция определя какво ще направим ние, а след това определя и следващата случка в живота ни, след това пак се чувстваме по същия начин - и така нататък, омагьосаният кръг се завърта и ние сякаш никога не излизаме от него. Без изобщо да подозираме, че се въртим в кръг - случка-емоция-действие-емоция-случка-действие....

Всички знаем какво означава "да стана с левия крак" или "денят се познава от сутринта" - първите събития от деня ни определят как ще се развие целия ден. Народът е измислил тези поговорки точно за да опише този начин на мислене и действие.

Как да променим това?

Наистина е логично, първите емоции, които изпитаме, да се определят от събитията, които ни се случват. Но имаме избор как да се отнесем към тези емоции.

Когато ни се случи нещо неприятно и ни обземат отрицателни емоции, имаме избор дали да останем в техен плен много дълго или да "прочетем" какво ни казват те - че всъщност не искаме нещата да бъдат такива. Че това не ни харесва и че искаме точно обратното.

След като вече осъзнато сме стигнали до тази мисъл, можем да помислим:

Можем ли да направим нещо по този въпрос?

Ако можем да променим нещо - е време да действаме. Ако сме наистина обезпокоени от тази ситуация, докато още сме изпълнени с енергия, можем да я впрегнем в постигането на нещо ново. Но за тази цел трябва да обърнем гръб на тревожната мисъл и да започнем да мислим за промяната, която НАИСТИНА ИСКАМЕ.

Ако не можем, е най-добре да изоставим тази притеснителна мисъл и да прехвърлим вниманието си към нещо друго. Безполезно е да продължаваме да се тормозим, като се връщаме отново и отново към нещо, което не можем да променим. Единственият резултат от такива мисли е повишаваща се тревожност и още повече негативни мисли, които ще се залепват като магнит за първата мисъл и превожността ни ще нараства като топка сняг, която сме пуснали по снежен склон. Това ни отнема енергията, чувстваме се смазани от обстоятелствата и безсилни.

Простичко казано, трябва да превключим от мислене за проблема към мислене за решението. На пръв поглед те са доста свързани, но всъщност са на противоположния край на скалата. Мисленето за проблема задълбочава тревожността, безпокойството, депресивността, то ни обезсилва. Мисленето за решението, от друга страна, ни помага да осъзнаем силата си, да я вложим в нещо градивно и след това ни дава възможност да получим удовлетворение от резултата.

Ето и "Дървото на тревожността", което илюстрира как можем да се избавим от тревожните мисли.

Всъщност, изборът, който винаги имаме е - 

Искаме ли да продължим ли да се тревожим?

Всяко отрицателно събитие може да доведе до положителни резултати - това е пътят на човешкото развитие. Всеки от нас може да вземе тези решения всеки ден. И всеки ден - да избира какъв иска да бъде - тревожен, изнервен, безрезултатно блъскащ си главата и преливащ в мислите си от пусто в празно? Или човек, който, когато му се случи нещо неприятно, бързо излиза от отрицателните мисли и променя своя свят. А чрез малкия свят на всеки един от нас се променя и светът, в който живеем.

Благодаря, че отделихте време да прочетете този материал. Ако той е предизвикал мисли или въпроси у вас, споделете ги.