14.12.19 г.

Как да избегнем потискащата сила на думата "трябва" в живота си?


Думата "трябва" понякога много ни тежи. Чувстваме се като хванати в капан от многото задачи, които трябва да свършим. Много тренинги и селф мейд сайтове и книги, препоръчват да заменим "трябва" с "искам" или "мога", като ги запишем на лист и просто ги заменим. Твърдят, че по този начин премахваме външния натиск и подчертаваме, че това е  собствено желание, без натиск и без съпротива.

Автоматичната замяна на думите не е решение на всички проблеми, в доста случаи дори изобщо не работи. В тази статия ще споделя как аз правя това. Идеята е подобни, но не съвсем, а и е проверена в практиката. Ето двете стъпки, които предлагам:

1. Преглеждам какво наистина "искам".

Не всички неща, за които автоматично съм мислела, че "трябва" да правя, са наистина са необходими или са наистина мои задачи.
- Някои от тях просто не са чак толкова необходими. Тях мога да оставя ненаправени, защото съм преценила, че не искам да правя. Например, светът няма да се срути, ако не направя сладкиша за предстоящото гостуване при приятели. Мога да отида и да купя готов.
- Други неща всъщност не са моя задача - може да съм се нагърбила с нея, но това е чужда задача, с която се товаря само защото той не я прави. Например, чистя стаята на порасналия син. Определено не искам да го правя. Тогава говоря с него и му казвам - това е твоя задача, аз съм я вършила, но не мисля, че е моя, затова няма повече да я върша. Ако ти е важно - свърши я. Ако не... ще остане несвършена. Щом неговият безпорядък не се превръща в безпорядък в цялата къща - трябва да остане негов проблем. Така ще му предоставя възможност да реши дали иска да се избави от него, как и кога.
- За трети неща преценявам, че искам да ги свърша 

Изпълнението на тази простичка стъпка много често довежда до спадане на напрежението, в което сама съм се вкарала, защото ми остават само нещата, които наистина искам да свърша.

След като отсея задачите - следващата стъпка:

2. Откривам защо наистина искам да свърша тези неща. 

Пример 1 - не искам да чистя вкъщи, но пък много искам домът ми да е чист, защото се чувствам по-добре след това. Освен това, искам да прочистя енергията около себе си и вътре в себе си - което се получава естествено, когато почистя и подредя.

Пример 2 - В работата - работя по задача, която не е точно от задачите, от които сърцето ми пее. Но пък искам да зарадвам човека, на когото тази изпълнена задача ще донесе радост. Или харесвам финансовото възнаграждение, което ще получа.

Чрез тази техника изваждам на бял свят пред себе си мотивите си да искам да свърша точно тази задача, която преди съм усещала като нежелана.  Чак тогава мога да заменя думите и да си кажа съвсем искрено:  "искам" да свърша тази задача, защото....

Друго предложение, което често чета, е да заменим "трябва" с "имам късмет" или "провърва ми" Мотивът е, че мозъкът като един уважаващ себе си енергоспестяващ орган, получава команда да търси предимствата в това. Затова съветите са, когато почувстваме вътрешна съпротива или нежелание да направим нещо, да си кажем нещо като: "Имам късмет /провървя ми, че имам такива отзивчиви колеги /въпреки, че в този момент те хич не са такива/" или "Имам късмет /провървя ми, че имам кола /въпреки че се "дави" на всеки светофар и през ден е на майстор/"

Идеята по принцип е добра - да превключим от режим "трябва да свърша неща" към режимна благодарност - "имам късмет", "провървя ми". Но механичната замяна също не работи. Нещо повече, тя всъщност влошава нещата. Защо? Защото се опитваме да лъжем себе си и вътрешния ни глас протестира. На практика, увеличаваме съпротивата и нежеланието.


Моята техника е 

2. Смяна на фокуса. 

Ето нагледно как го правя в двата горни примера: 

Колегите ми не са отзивчиви

В момента, в който те са се проявили като неотзивчиви, няма смисъл да се напъвам да ги виждам като отзивчиви и да се чувствам късметлийка - това просто не е така. Какъв е смисълът да да лъжа себе си? Ами те току-що са ми сервирали едно голямо миризливо а*о в чиния, образно казано! Не случайно в този момент ги виждам като едни големи задници!

Няма смисъл да лепвам етикета "голям късмет" на нещо неприятно. Вместо това мога да намеря наистина хубави неща в живота си, за които искрено мога да благодаря и да се усетя като късметлийка. Ако искам да включа силата на благодарността и да осъзная, че съм късметлийка, мога да го направя само ако се префокусирам. Например, върху това, че имам работа и тя ми дава възможност да си плащам сметките.  Това ще ми помогне да не се увличам в черни мисли за колегите. Това помага да не се завъртаме в спиралата на негативните чувства, която ни води надолу и от която после излизаме по-трудно.

По отношение на колегите си съм си определила друга цел - да имам отзивчиви колеги. Как точно ще се постигне тази цел, е въпрос, който ще се решава по-нататък. И той не е точно мой въпрос - моята задача е да съм фокусирана върху целта си и да виждам възможностите. А те могат да са различни:
  • Може да се промени динамиката в колектива така, че те да се отнасят по-отзивчиво. 
  • Може неотзивчивият колега да се премести другаде. 
  • Може аз да премина на друга работа


Намирането на подходящите варианти не е точно моя работа, това е работа на Закона за привличането. Моя работа е да се придържам към целта "отзивчиви колеги", да мисля по този въпрос и да очаквам с радост бъдещите си отзивчиви колеги.. Когато успея да направя това, ще видя и вариантите и ще избера пътя към тази цел. 

Старата ми кола ми създава проблеми

Колата ми ме е оставила на светофар или трябва да я вкарам в сервиз за скъп ремонт - аз съм в стрес, разгневена или притеснена. Енергията на отрицателното чувство е толкова силна, че няма как да нарека това "имам късмет" или "провървя ми". В този момент дори няма да ми дойде наум да се опитам да излъжа себе си каква късметлийка съм. А и няма смисъл - все едно да искам да лепна лейкопласт на отворена кървяща рана и така да си реша проблема - нито ще се залепи, нито ще спре кръвта, просто трябва да се направи друго. 

В такъв момент обръщам нещата по друг начин - ето стъпките:


1. Осъзнавам, какво никак не искам (кола, която се разваля непрекъснато и ми гълта пари и време за ремонти).
2. Задавам си въпроса: Какво всъщност искам?  - Искам поне две неща: Едното е обратното на това, което имам (надежна кола, която не ми създава проблеми). Другото е - да си реша проблема, който в момента имам - неработеща кола, пари за ремонт или каквото е там.
3. Променям фокуса - вместо да продължавам да мисля за това, което не искам и ми носи толкова отрицателни емоции, сменям посоката - тръгвам към това, което искам.

4. Краткосрочни и дългосрочни цели

Промяната на фокуса действа като мощна сила, задвижваща изпълнението на цели, защото помага да вложим енергия в тях. В моменти, в които съм била много разгневена заради колеги или бизнес партньори съм използвала тази задвижваща сила, за да придвижа нещо мое, което съм отлагала или за което не ми е оставало време. Обикновено това са цели, чието изпълнение зависи от мен и са изпълними в по-кратък  срок. Изпълнението им ме прави по-независима от другите и тяхното поведение. 

Тази техника работи и за големи цели, чието постижение изисква товече време - просто човек трябва да е по-упорит в третата част  и да не се отказва.

Да илюстрирам с пример, свързан с колите:

Случвало ми се е на няколко пъти кола да ме остави на пътя или да почне да се разваля често. В такива моменти се разгневявам истински, защото това ме забавя, пречи или създава времеви  и финансови затруднения. Тази енергия впрягам в това, което наистина искам в момента (краткосрочна цел) - решение как да стигна докъдето трябва в момента, в който колата ме е оставила на пътя или намиране на допълнителни пари, които да покрият неочаквания ремонт. (стъпка трета)

Освен това определям голямото "искам", то е друго - кола, която да ме вози и да не ми създава (толкова) проблеми - това е стъпка втора. То се създава точно в такъв момент, в който много не искам проблемната кола.

Отначало ми се виждаше невъзможно да премина от стъпка втора към стъпка трета за голямото "искам" - хубаво де, аз искам нова кола, ама как да мисля за това желание с радост - откъде пари? Вместо да се откажа, аз продължих да се фокусирам в тази посока и постепенно се случи така, че тези пари се появиха (от място, което изобщо не знаех, че съществува и нямаше как да планирам или да очаквам). С тези пари купихме за мен точно такава кола. 

Урокът, който научих, е че когато нещо вземе да ми създава големи проблеми, е добре възможно най-бързо да тръгна към решението на проблема. Без да се интересувам дали ми се струват големи, малки, възможни или невъзможни за момента.

И едно предупреждение за нетърпеливите:
Илюзия
е, че когато са ни завладяли негативните мисли, можем веднага да ги обърнем на 180 градуса. Ако една кола върви със 100 км/час, не можем да я обърнем  и просто веднага вда тръгнем в обратната посока със същата скорост. Всъщност - може... ако се блъснем в дърво - така от 100 км/ч ще стигнем до 0. Но със сигурност ще има последици за всички, които са в колата, та това не е желания резултат.... Трябва първо да забавим по скоростта (например, като прехвърлим фокуса върху друго, което върви добре, което харесваме), да забавим инерцията  на негативната емоция. Чак тогава можем да тръгнем в обратната посока - към хубавото.

Ако не сме "засилили" много негативната емоция, например, ако я хванем още в началото, в зараждането й - тогава можем лесно да обърнем посоката чрез просто прехвърляне на фокуса върху друго. Това е придобиващият все повече популярност термин от английски произход - "майндфулнес". С други думи - да живеем в настоящето, да осъзнаваме в момента какво се случва, какви са емоциите, които ни движат и откъде идват. И когато осъзнаем това на ранен етап - да променим нещата. Така ще бъдем по-удовлетворени, по-спокойни и по-успешни.

25.11.19 г.

Как да разпознаем висококонфликтните хора?

Съвети от Бил Еди, създателят и директорът на High Conflict Institute - института, изучаващ висококонфликтните хора и автор на книгата "5 типа хора, които ще съсипят живота ви".

Висококонфликтните хора имат 4 основни ключови характеристики:

1. Винаги имат мишена на вината - човек-мишена или група хора, които постоянно обвиняват във всичко. Мисленето на висококонфликтните хора звучи така - "Ти си ИЗЦЯЛО виновен за това, аз нямам НИКАКВА вина." Висококонфликтните хора мислят и говорят така.

2. Мислене от типа "всичко или нищо", "черно или бяло", без нюанси. Хората са или много лоши, или много добри, няма по средата.

3. Недобре управлявани емоции - не винаги, но често. Такива хора изведнъж започват да крещят срещу вас или излизат и тръшват вратата, внезапно се разплакват и т.н. Това можем да наблюдаваме като поведение, но всъщност те не успяват да се справят с емоциите си.

4. Екстремално поведение. Тук важи правилото за 90-те процента, което Бил Еди описва в книгата "5 типа хора, които ще съсипят живота ви". Става дума за такова поведение, такива постъпки, които 90 % процента от хората не биха направили. С други думи, ако един човек се държи много изненадващо, шокиращо даже, и след това човекът оправдае това поведение по някакъв начин, това често е само върха на айсберга. Помислете си - биха ли постъпили така 90 % от хората?

Много е важно, ако откриете, че някой принадлежи към групата на висококонфликтните хора, НЕ ИМ КАЗВАЙТЕ ТОВА, защото това ще се обърне срещу вас.

Ако вие сте мишена на вината на такъв човек, ще откриете, че те обикновено имат един човек, когото постоянно обвиняват за всичко. Този човек може да се смени с времето, но те виждат този човек като причина за всичките им проблеми. Затова те искат или да контролират този човек, или да го унищожат, да го елиминират, да го махнат, да го унижат. Те се фиксират само върху този човек и всичките им проблеми в живота са емоционално фокусирани върху този човек. Не е хубаво да се попада в ролята на такъв човек.

Как да не ставаме мишена на вината на висококонфликтен човек?

Бил Еди дава следните съвети:

Първо, ако видите предупредителни знаци за такъв човек, не се сближавайте прекалено с него. Той може да е приятел, но не ставайте най-добрия му приятел. Може да сте колега, но не ставайте най-близкия от обкръжението му. Защото най-често най-близките до него хора стават мишена на вината на висококонфликтния човек.

Висококонфликтните хора най-често се прицелват в интимните си партньори и в хора с по-високо положение от тях. Може да бъдат приятели, гаджета, съпрузи, родители, съседи. Може да бъдат полицаи, правителство, министерство, министерски служител, техния шеф, собственикът на компанията.

Втората тактика, за да не станем мишена на вината - да не влизаме в конфликт с такъв човек. Тези хора често предизвикват нещата - казват скандални, възмутителни неща и ние се чувстваме, сякаш трябва да ги убедим, че не са прави. В такива случаи Бил Еди предлага да приложим тактиката "Забрави за това!" Няма да промените начина им на мислене. Те са трудни хора, те са такива като същност. Вие може дори да не съществувате за тях. Дори и ако спорите с тях, няма начин да ги убедите, затова си спестете усилията. Защо? Защото точно когато хората им се противопоставят, те се обръщат срещу вас и започват да ви виждат в типичния си черно-бял начин на мислене като "изцяло лоши".

Затова, ако имате лични взаимоотношения с тях - семейни, лични, съседски, колегиални - може да имате взаимоотношения, но ги дръжте на една ръка разстояние и не влизайте в конфронтации с тях. Не казвайте, че са висококонфликтни хора, не спорете и не се опитвайте да ги убедите в правотата си, не се опитвайте да им обясните как се държат или какви личности са.

Най-безопасно е просто да се отделите от тях. Може да кажете нещо като: "Да, това, което казваш, е много интересно. А сега трябва да тръгвам."

24.11.19 г.

Какво означава да имаш лични граници и как да изградим своите?

Затруднявате ли се да кажете "не"? Случва ли се да пренебрегвате собствените си нужди и желания, за да угодите на другите или да ги зарадвате? Притесняват ли ви в ежедневието взискателни, критикуващи или настойчиви хора? Чувствате ли се често обидени или контролирани? Срещате ли се често с агресивни хора или пък мрънкащи и оплакващи се хора, които все искат неща от вас и не можете да им откажете? Или пък са толкова добри към вас, че дори ви задушават с добротата ви, която ви идва прекалено много? Ако това е така, тази статия е подходяща за вас.

Ако някои от вашите отговори са от дясната страна на таблицата, прочетете този материал за личните граници.


Какво означава да имаш лични граници? 

Това означава да определим за себе си как искаме другите хора да се отнасят с нас. Да определим за себе си кое чуждо поведение приемаме за нормално и кое - не и как да отвърнем, ако някой прекрачи тези наши лични граници.

Всеки определя сам за себе си своите лични граници. Хората са много различни и личните им граници могат много да се различават. Точно затова може да се окаже, че неща, които ви обиждат или са неприемливи за вас, другите да не ги безпокоят изобщо. С други думи, другите могат да приемат спокойно някои чужди постъпки, а за нас те да бъдат абсолютно неприемливи, да ни обиждат и да водят до късане на взаимоотношенията с този човек. 

Личните граници са много важни, за да можем да създаваме здравословни взаимоотношения с другите хора. Те ни помагат да разграничим докъде сме ние с нашите  чувства, мисли и желания и откъде нататък започват чувствата, мислите и желанията на другите хора. 

Определянето и отстояването на личните граници е умение, което се учи - обикновено в детството, започва се, когато детето премине едната годинка и продължава още доста години. Ако обаче това умение не е научено тогава, може да се научи и след това.

В нашата култура е често срещано родителите или учителите да нарушават личните ни граници, като при това смятат, че това е нормално. Един известен виц илюстрира това при родителите:

Майка вика сина си, който играе навън:
- Иване, прибирай се!
- Защо, студено ли ми е?
- Не, гладен си!

С други думи - "аз решавам вместо теб как трябва да се чувстваш". Когато родителят е правил това дълго време в детството на детето, то се научава да разрешава на другите да определят как се чувства и от какво има нужда. Когато другите решават тези неща вместо нас и ние им позволяваме, живеем в дискомфорт.


Как да разберем, че се намираме в своите лични граници? 
Когато се чувстваме добре и комфортно както със себе си, така и в общуването с другите. Нормално е всеки да има едно свое собствено пространство, където е сам със себе си, сам за себе си и това лично пространство се нарича лични граници.

Какви видове лични граници има? 


Физически лични граници


  • Чувствате ли се некомфортно, когато ви прегръщат близки или непознати хора? 
  • Изпитвате ли дискомфорт в претъпкан асансьор или в градския транспорт? 
  • Случва ли се някой да ви оправи косата или дрехите или да ви пипа и да ви стане неприятно?

Хората с недостатъчно добри физически лични граници могат да ви бутат по ръката по време на разговор, да се бутат в тълпата, за да си проправят път, вместо да поискат да им се даде път. Ако вие сте от тях или позволявате да се отнасят с вас така, въпреки че ви е неприятно, може би е добре да поработите над физическите си лични граници.

Сексуални лични граници
Те защитават нивото ви на комфорт по отношение на сексуално докосване и секс - само вие имате право да решите къде, кога, с кого и по какъв начин може да бъдете сексуално докосвани и може да правите секс. 

  • Чувствате ли се некомфортно да откажете предложение за секс, за да не обидите другия?
  • Неудобно ли ви е да кажете, че определено сексуално докосване или практика не ви харесват?
  • Можете ли да кажете или покажете на партньора си какво точно ви доставя удоволствие в секса?
Материални лични граници
Дразните ли се, когато:

  • хората взимат без разрешение вещите ви или не ги връщат;
  • ровят в телефона ви (компютъра, дневника ви, вещите ви, четката ви за зъби);
  • влизат в стаята ви без разрешение или без да почукат;
  • изхвърлят ли ваши вещи, без да ви попитат;


Ако това ви се случва в живота, вероятно материалните ви лични граници не са добре очертани, затова позволявате на другите да се държат с вас така. Вероятно е добра идея да поработите над това.

Умствени (мисловни) лични граници. Те засягат вашите мисли, ценности и мнения. 

  • Лесно ли се съгласявате с чужди предложения? 
  • Знаете ли какви са убежденията ви и можете ли да оставате на собственото си мнение в спор? 
  • Можете ли да слушате с отворен ум мнението на някой друг, без да започнете да спорите и да защитавате вашето различно мнение? 

Ако това не е така, е възможно да имате слаби мисловни граници.

Емоционални лични граници - отделянето на вашите емоции и вашата отговорност за тях от емоциите на другите. Това е като въображаема линия или силово поле, което разделя вас от другите. 

  • Давате ли непоискани съвети? 
  • Склонни ли сте да поемате излишно вина за негативните чувства на другите и да се опитвате да действате така, че те да не ги изпитват?
  • Случва ли се да се чувствате виновни за проблемите на другите и да се опитвате да ги решавате?
  • Често ли приемате лично чуждите коментари и се обиждате от тях? 
  • Склонни ли сте да обвинявате другите за вашите проблеми или чувства? 

Ако реагирате остро в подобни ситуации, това подсказва, че може да имате слаби емоционални граници. Добра идея ще бъде да поработите върху това - да опознаете чувствата си, да определите своята отговорност към себе си и да осъзнаете, че и другите също имат отговорност към техните чувства.  

Духовни лични граници - вашите вярвания и преживявания във връзка с Бог или с висша сила.

Вие сте тези, които може да определите тези убеждения и преживявания. 




Как да се научим да отстояваме границите си? 



Ето някои съвети, които дават психолозите, за да определим личните си граници и да се научим да ги отстояваме:

1. Опознайте себе си и определете границите си. 

Седнете насаме със себе си и помислете кое ви кара да се чувствате стресирани, некомфортно във всяка област, описана по-горе.

2. Вслушвайте се в чувствата си:
Важни са няколко вида чувства: 
- дискомфорт, което може да означава неудобство, безпокойство, притеснение
- негодувание, възмущение, яд, обида - обикновено когато някой съзнателно е нарушил границите ви. Или когато сте се опитали да кажете "не" или да очертаете границите си, но после неохотно сте се съгласили.
- усещане, че ни идва прекалено много - когато поемаме прекалено много задачи или отговорности
- съжаляваме, че не сме успели - искало ни се е да кажем твърдо "не", но не сме могли

За всяка област, в която искате да работите над личните си граници и изпитвате горните чувства, дайте оценка на тези чувства по скала от 0 до 10. Това означава да сложим оценка нула, ако изобщо не изпитваме такива чувства и оценка 10, ако изпитваме това чувство във възможно най-силна степен. 

Ако вашата оценка е 6 или по-висока от 6, си задайте въпроса: Какво в общуването с този човек или в неговите очаквания към мен ме кара да се чувствам така?

Тези отрицателни чувства обикновено идват оттам, че ние излизаме извън своите граница,  защото се чувстваме виновни (искаме да сме добри майки, дъщери, приятелки и т.н.) или защото някой ни налага своите очаквания. Ако някой действа по начин, който ни кара да се чувстваме некомфортно, това е знак, че прекрачва или нарочно нарушава границите ни. 

3. Бъдете прями и директни.


При общуването си с хората, които мислят и усещат нещата като нас, не се налага да назоваваме нещата ясно. Обаче с хора, които се различават от нас по характер, възпитание и култура, се налага да бъдем по-директни, когато съобщаваме или отстояваме границите си. Важно е да помним, че може да имаме такива различия и с тези хора, които приемаме за близки. 

Особено ако става въпрос за интимен партньор или за членове от семейството, е важно да проведем откровен разговор по тези въпроси. 

Например, ако имаме нов партньор, трябва да помним, че въпреки любовта, която изпитваме към партньора, може личните ни граници да са различни. Затова, например, е добре да обсъдим колко време имаме нужда да сме заедно и колко - поотделно, за да може всеки да съхрани усещането си за самостоятелност. Същия разговор може да проведем и по другите области на личните ни граници.

4. Дайте си разрешение

Много често не обсъждаме личните си граници поради чувства като страх, вина и съмнение към себе си.  Може да ни е страх, че ако се опитаме да поставим личните си граници, това ще накара другия да се отдръпне. Или да се чувстваме виновни, когато казваме "не" или се опитваме да отстоим границите си пред член от семейството ни. Добре е да помним, че да бъдеш добър приятел/-ка, съпруг/-а или син/дъщеря не означава да се чувстваш изцеден или да имаш чувството, че те използват. Поставянето на лични граници е както въпрос на самоуважение, така и признак на добри взаимоотношения. Затова - дайте си разрешение да поставите личните си граници и да ги отстоявате.

5. Упражнявайте се в самонаблюдение и осъзнаване на чувствата си.

Да повторим, личните граници са свързани с това, да изучим собствените си чувства, да се вглеждаме в тях и да се съобразяванеме с тях. Ако забележите, че ви е трудно да поддържате личните си граници, психолозите предлагат да си зададете такива въпроси: 

  • Какво се промени? 
  • Какво правя аз или какво прави другият човек?
  • Каква е ситуацията, която ме кара да се възмущавам или да се чувствам стресиран/а?


След това обмислете какво може да направите: 

  • Какво ще направя по отношение на ситуацията? 
  • Над какво имам контрол и мога да го променя?


6. Помислете за вашето минало и настояще.

Много често това, как сте отгледани, каква е била ролята ви в семейството ви може да се окажат препятствия по пътя  ви към определянето и запазването на личните ви граници.  Например, ако отрано сте се грижили за другите, е вероятно да сте се научили да се съсредоточавате върху тях, като оставяте себе си на заден план и така сте се изтощавали емоционално или физически. Възможно е това пренебрегване на собствените ви нужди да се е превърнало в нещо нормално за вас.

Освен това помислете за хората, с които сте заобиколени и с които избирате да общувате. Задавайте си въпроси като:

  • Взаимни ли са взаимоотношенията ни? 
  • Има ли здравословен баланс между даване и вземане от моя страна?


Освен отношенията, средата, в която работите и живеете, също може да бъде нездравословна. Например, ако работният ви ден е осем часа на ден, но вашите колеги остават поне по 10 или 11 часа, може косвено да се очаква и от вас да оставате до по-късно и да продължите да давате. За много хора не е лесна задача да станат единствените или едни от малкото, които да кажат "не" в такава ситуация. Точно тук става критично важно да се вслушате в чувствата си, в нуждите си и да ги уважите, като потърсите начини да се чувствате по-добре.

7. Поставете на първо място грижата за себе си

Дайте си разрешение да поставите на първо място грижата за себе си, защото така се засилва нуждата и мотивацията ни да определим ясно личните си граници. Нашите чувства са важен сигнал за благополучието ни и ни показват какво ни прави щастливи или нещастни. Те са много важни и ние трябва да се съобразяваме с тях. 


Когато поставим себе си на първо място, това ни дава допълнителна енергия, спокойствие и положителен поглед върху живота. Само когато се чувстваме добре можем да бъдем по-добри съпрузи, майки, бащи, колеги или приятели.

8. Не се страхувайте, прекъснете това, което не ви харесва. 
Имате право да кажете "не може да се отнасяш така с мен". Имате право да прекратите разговор, който ви кара да се чувствате некомфортно. Можете да смените темата, може просто да си тръгнете. Имате право да напуснете взаимоотношения, които усещате като токсични за себе си, точно както имате право да напуснете киното по средата на филм, който не харесвате. Това е вашият живот и вие имате право да взимате решенията за него. 

9. Научете се да поставяте границите си по необиден начин. 
Когато се учим да изразяваме границите си, понякога се случва да сме много резки и прекалено настъпателни. Опитайте се да изразите личните си граници без агресия. Не гледайте на личните си граници като на твърда стена, която трябва да ви отделя от другите хора. Личните граници трябва да са пластични и целта им е да се чувствате комфортно при общуването си с другите. Ако трябва, се упражнявайте да казвате "не" по мек и необиден начин.
10. Разрешете си да правите грешки.
Всички хора грешат и чрез грешките си се учат да бъдат по-добри и по-успешни. Ако сбъркате по отношение на другия, просто му се извинете и обяснете защо сте постъпили така. Ако човекът държи на вас, ще ви разбере. 

11. Научете се да приемате "не", казано от другите, спокойно.
Когато чуете "не", осъзнайте, че другият човек го е казал не за да ви нарани или отхвърли, а защото самият той се е чувствал некомфортно.  Не приемайте отказа лично. За да имате хармонични отношения с другите, е важно както вие да може да кажете "не", така и да позволите на другите да правят същото.

Ако статията е била полезна за вас, споделете я и с други хора. 

В тази статия са използвани следните материали:

What Are Personal Boundaries and Why Are They Important?

What Are Personal Boundaries? How Do I Get Some?


30.05.19 г.

Какво да правим, когато енергийното изчистване, регресиите, ребъртингите и т.н. не помагат да видим пътя?


Понякога, когато се чувстваме сякаш замърсени енергийно, затлачени или когато ни натиснат разни липси, гняв или други отрицателни чувства и умора, не виждаме пътя. Иска ни се да се пречистим и да продължим нататък кристални, прозрачни и леки. Има много техники за чистене - хоопонопоно, ребъртинг, регресия, енергийно чистене, физическо чистене, детокс и т.н.. Но не винаги чистенето ни носи лекотата. Понякога то не ни донася ясно виждане на пътя...  Безспорно, чистенето е полезно. Но е важно и друго - с какво запълваме "изчистеното". Какво да правим?

Неотдавна осъзнах, че когато "чистя" нещо конкретно, всъщност го усилвам, защото вниманието ми е обърнато към това, което чистя.

По-полезно е да обръщам вниманието си към друго. Когато вниманието ми е заето с нещо важно за мен, другото, което трябва да се изчисти, само изчезва, както изчезва пътека в гората, по която никой не върви - зараства с бурени и след време не можеш да различиш къде е била. А тази, по която започва да се върви, става все по-широка и по-ясна.

Гняв имам, когато гледам не на където трябва. Когато гледам към нещо, което не мога да променя - тогава усещам безизходица и затова се гневя.

Когато осъзная кое мога да променя - просто започвам да го променям и това ми носи свежест, чистота и усещане за напредък и радост. Липси... липси винаги ще има, но ако гледам на тях като на "липси", това ще ме обезсърчава. Липси усещам, когато ненужно се сравнявам с други. Когато гледам само в моята си паничка, дори и нещо да го няма в момента, това може да ми е необходимо, за да се "събера", за да отпочина, за да акумулирам и да премисля. На тъй наречените липси може да се гледа и като на препятствия, които трябва да преодолея, за да стигна до желаното, като на предизвикателства - как да създадам в живота си нещо, което го е нямало, как да намеря пътя си към него - моя път, защото пътят на всеки е различен. И когато създавам, дори и да се уморя, това не е ужасна, съсипваща умора, а е радостна умора, умора на удовлетворението.

Пожелавам на всички яснота. Когато чувствам нужда от изчистване и яснота, се моля за тях и ги слагам като най-главно мое желание - да постигна яснота. Което си е нещо чудесно като цел. Като я има яснотата, го има и пътят, и целта - и всичко.

2.05.19 г.

Полезно ли е оплакването? Видове оплаквания


Обичам да слушам хората, с които работя и които срещам, дори и съвсем непознати - докато чакам на опашка в магазина, на летището или преди часа по йога, докато се събира групата. Човешкото общуване е огромно богатство. Имаш възможност да научиш толкова много неща и да опознаеш хора, които са толкова различни от тебе!

Често обаче това, което чувам, е просто оплакване. Как се налага да чакат, как продавачката работи бавно, как децата са много шумни, дори преди часа по йога, в който се предполага да оставим деня си зад нас и да се отпуснем - какво се е случило в работата, кой какво казал, икономиката, политиците.... край няма.

Психолозите правят непрекъснато изследвания върху природата на оплакванията, защото повечето хора казват, че не обичат да ги слушат. Защо тогава има толкова много, които се оплакват?

Оплакването е изразяване на недоволство, обикновено устно. Оплакванията в писмена форма, когато сме недоволни от обслужването на дадена фирма, е нещо различно.

Обикновено се оплакваме, когато се е случило нещо, което не харесваме. Но има и личен момент - забелязва се, че някои хора много бързо започват да се оплакват, докато други не бързат да се впуснат в обсъждане на нещо, което не са харесали. Всеки си има един "праг на оплакването", който е различен за всички - при някои - много нисък, при други - доста по-висок.

Оплакването зависи и от това, доколко имаме контрол върху ситуацията. Ако се случи нещо, над което нямаме никакъв контрол, то по-често предизвиква оплакване.

Психолозите  казват, че има 3 вида оплакване.

1. От хора, които никога не са доволни от нищо. Те са хронични оплакващи се. Мислят прекалено много върху нещата, които не стават веднага или както те искат и виждат повече вредата от случилото се, а не напредъка.Психолозите казват, че може мозъкът да се тренира да не се оплаква толкова, но проблемът, че повечето хронично оплакващи се не смятат, че това е възможно, пък и необходимо.

2. Оплакване от типа "да се разтоваря от негативните си чувства". Хората, които често се разтоварват от негативните си преживявания, като ги разказват на други хора, обикновено имат цел. Те са фокусирани са върху себе си и смятат, че е оправдано да изразяват гнева си, раздразнението си, недоволството си и други подобни чувства, те търсят събеседници, за да получат внимание и съчувствие. Ако им се дадат полезни съвети или решения на проблемите, от които се оплакват, най-често не им обръщат внимание. Това е така, защото те не търсят решение, просто търсят някой да ги изслуша. В езотерините среди това се нарича "теглене на  чужда енергия". Изследванията показват, че наистина често изслушващият остава с понижено настроение. Интересното в тези изследвания обаче е това, че и тези, които се оплакват, също не получават кой знае колко позитивни резултати, тяхното настроение също не става много весело. Нищо чудно, че скоро търсят друг, за да се оплачат и на него.

3. "Инструментално оплакване" или оплакване с цел позитивна промяна. Ако кажем на съпруга си, че харчи повече, отколкото трябва, на пръв поглед това може да е оплакване, но ако изтъкнем по какъв начин това вреди на семейния бюджет и заедно с него обсъдим нещата и изберем заедно път да не се вкарва семейството във финансови дупки, резултатът е позитивен. Установено е, че този вид оплакване е под 25 процента от всички видове оплаквания...

В едно изследване учените са открили, че щастливите хора се оплакват по-малко и че повече осъзнават дали се оплакват, отколкото останалите участници в изследването. Когато се оплакват, щастливите хора се оплакват със задача да постигнат положителни резултати от това, а не просто да си излеят чувствата върху другите.

Като резултат, е хубаво да спазваме следните препоръки:


  • Оплаквайте се рядко, за да не разваляте без нужда настроението на другите
  • Оплаквайте се само тогава, когато смятате, че ще има реална и полезна промяна
  • Обмислете дали може да използвате други средства за повишаване на собственото си настроение - например положителни утвърждения, превключване на вниманието върху нещо позитивно и други техники.
  • Ограничете общуването си с хора, които се оплакват.