Отново за мрънкащите или негативните в живота ни... ІІ част

Като мисля, върху това, което бях написала по-рано, май всъщност, може би излезе така, че съветвам да се отървем от приятелите, които са с ниски вибрации... всъщност не е така. Не бива да излиза, че ние отказваме на горките ни приятели, изпаднали в беда, приятелско рамо да ги изслушаме - изобщо не става въпрос за това. Всеки от нас има нужда от време на време да сподели с приятели, да се оплаче, да поиска съвет или просто да получи енергийна помощ, прегръдка и т.н. Няма нищо по-естествено от това, нали затова сме приятели.

Имах предвид, че ударението трябва да поставяме върху добруването - нашето и на другите, на всички.

Когато някой е ниски вибрации и най-вече, когато влезе в омагьосания кръг на непрестанното оплакване, този някой вреди на първо място на себе си (да кажем, 18 часа в денонощието тези вибрации влияят върху собствения му живот и му сътворяват не това, което иска - по-скоро възпроизвеждат в живота му това, което не желае - отново и отново). От тези 18 часа, ние може би ще изслушаме половин-един час, хайде, два... Затова смятам, че ако хората са ни близки и можем да говорим с тях, това е по-успешния за тях начин.

Ако не - следващия по успешност начин е да се опитаме да им вдигнем вибрациите, без да им обясняваме, че го правим. Т.е. от един с ниски вибрации и един с високи - да станат двама с високи. За тази цел обаче нашите вибрации трябва да са стабилно високи, ние да сме непоклатими, един вид. Ако не сме, е много възможно да "влезем" в низходящата спирала и те да ни завлекат надолу - тогава ще има двама с ниски вибрации, а това не е полезно за никого. Спомням си за Исус, който е лекувал болните - той не е плакал с тях над болестите им - той е държал техния образ на излекувани, здрави хора - и така им е помагал - казал е - "Стани, Лазаре!" - абсолютно убеден, че Лазар може да стане и да ходи. Това можем да правим и ние, под една или друга форма.

Обаче има категория хора, които упорито не желаят да видят светлата страна на живота. Те са или вече привикнали към ниските си вибрации, които за тях са норма, не намират нищо нередно или опасно в това, и/или са установили практически, не съзнателно, но на практика - че когато играят ролята на "горкият аз", хората им съчувстват и те се чувстват по-добре - поради обмена на енергии, който е винаги от посока към съчувстващия приятел към тях и никога обратно. За този тип обмен на енергия и вибрации си мислех, когато писах предишния отговор. Този тип хора активно се съпротивляват на първите два начина. Ако се опитваме да им обясним какво става - обявяват това за глупости. Ако се опитаме просто да ги ободрим, да ги разведрим, също се съпротивляват, макар че в крайна сметка, поемат енергията ни - правят го по трудния за нас начин, който ни изтощава и оставя без сили за важните неща в нашия живот. 

Да поддържаме изкуствено "енерго-преливане" и да поддържаме този тип отношения си струва, ако това е близък, болен човек.

Но ако това е приятел, който е способен сам да се справи, но не желае да направи опит, защото така е по-лесно - тогава нещата са други. Всъщност, по този начин му правим много лоша услуга. Един вид, му казваме "Ела, аз ще ти помогна, ти не можеш да се справиш сам" и този човек, когато се почувства зле, си казва - чакай да се обадя на Х, винаги, като говоря с нея, се разведрявам. Вместо да си каже - "Чакай сега, нещо ми е криво/кофти - чакай да видя дали не мога сам да оправя нещата".

Това, което аз съм открила като ефикасно, е да прекъсна този тип комуникация по някакъв начин, на момента. По един или друг начин. Понякога - просто ми излиза някаква спешна работа, телефонен разговор, задача, която не търпи отлагане. Предлагам на човека в замяна да направи нещо, което обича той самият - което му действа добре и да се чуем или видим по-късно.  Понякога посланието стига до човека по този начин.