Игра на благосъстояние (процес от Абрахам)

Тази техника-игра е предназначена за тези, които искат да увеличат благосъстоянието си. Целта е се преодолеят бариерите, които сами си поставяме пред появата на по-голямо материално благополучие в своя живот. Много често не можем да осъзнаем, че сами си поставяме такива бариери, те са "скрити", в много случаи дори човекът е абсолютно убеден, че пречките са извън него. Някои автори ги наричат "вътрешна съпротива".

Обикновено това са мисловни модели или схващания, усвоени още в детството, които най-общо могат да бъдат наречени "бедняшко мислене". Понякога можем да уловим следите им в схващания като тези:  "Трябва да съм внимателен какво харча, защото парите не извират в морето", "Трябва да се трудя много и упорито, за да мога да изкарам достатъчно пари за семейство си", "Който не работи, не трябва да яде" (макар че на пръв поглед тази поговорка да стимулира трудолюбието, на практика, тя не отговаря на реалността), "Бели пари за черни дни" (подсъзнателно се предполага, че очакваме да дойдат черни, т.е. безпарични дни), "Не трябва да се купуват излишни луксозни неща, защото може да не остане за основното" и мн. др.

"Играта на благосъстоянието", наречена процес, чийто автор е Абрахам, съответно Естер и Джери Хикс,  помага да създадем у себе си усещането за изобилие, да се почувстваме богати, да влезем в обувките на тези, които са израстнали сред изобилие. Такива хора имат друго мислене - макар и да знаят, че има бедни хора, те не допускат мисълта, че те самите някога могат да попаднат в тази категория.

Играта е в това, да започнем да "харчим" пари без притеснение. Нали, ако харчим, значи не се притесняваме, че парите са малко или пък ще свършат скоро? В същото време, понеже това е игра, от нея няма опасност да попаднем в истинско финансово затруднение.

В какво се състои техниката:
Всеки ден да похарчваме повече пари от предишния. В една таблица отбелязваме с каква сума започваме - тя е относително малка - и трябва да я похарчим "виртуално". Т.е. да си изберем стоки в интернет, които "виртуално" да купим. Естествено, те трябва да ни харесват, така че процесът на "виртуално купуване" да ни забавлява. На следващия ден - в таблицата записваме двойно по-голяма сума - и пак я "изхарчваме".
На третия ден - пак двойно по-голяма сума от предишния ден. И така нататък.

Например:

Ден първи - 1000 лева
Ден втори - 2000 лева (1000, умножено по 2)
Ден трети - 4000 лева (2000 от предишния ден, умножено по 2)
Ден четвърти - 8000 лева
и т.н.

Ако сумата 1000 лева не е сума, която лесно бихте похарчили за един ден в реалния живот, започнете с по-малка сума, която ви се вижда по-"нормална" за похарчване и оттам увеличавайте всеки ден. Целта е постепенно да свикнете с боравенето с по-големи суми.

По този начин, съзнателният ум преодолява бариерата да харчи, без това да се отразява фатално на джоба или банковата сметка. Естествено, ако можем да си позволим, можем да харчим и реални наши пари.

Вселената не се интересува дали вибрацията, която излъчваме, е предизвикана от реална покупка с реални пари в магазина или от виртуална покупка с виртуални пари. Ако при тази виртуална покупка съумеем да постигнем радостното чувство, което получаваме от избирането на хубава рокля, красиво бижу, полезен уред или каквото и да е друго - значи излъчваме подходяща вибрация. Избирайте с удоволствие, търсете точно това, което ще удовлетвори най-пълно точно вашите изисквания, бъдете придирчиви - защото заслужавате най-доброто! Ако отделим достатъчно "ефирно време" от живота си на тази вибрация - според Закона за привличането, тя неминуемо ще ни помогне в живота ни да се материализират повече реални средства.

И така - колко пари изхарчихте днес?

За говорещите английски и полски - открих този сайт, днес се регистрирах, НЕ ГО ПРЕПОРЪЧВАМ ОЩЕ, защото съм в процес на пробване - който пробва, да знае, че го прави на свой риск. Ако решите да се регистрирате, не препоръчвам да се въвеждат истински данни.

Там се започва от 1000 (в избраната от вас валута) и ако изхарчите поне 30 % за деня, ви се добавя нова сума за следващия ден. Има сайтове, които са добавени в този сайт - но ако купите нещо от тях, ще трябва да се плати с истински пари! Затова - харесвайте разни неща за купуване където искате - и после правете "банков трансфер" с измислен номер на сметка, адрес от сайта - така се "харчат" парите, които сайтът ви превежда.

Играта се препоръчва да се играе само когато сте в добро настроение. Ще получите общо 365 трансфера, така че, ако изхарчвате всеки ден по 30 %, ще приключите за една година. Зависи от вас.

Приятно забавление!

Аз първият ден похарчих първата си сума - "купих" си пуловер на Burburry за 995 лири!  

На втория ден не отворих сайта - имах други неща да правя - сега имам да "изхарча" 3500 лири    

Ако искате да играем заедно - общуваме по тази тема във форума - "Дриймленд - Да сбъднем мечтите си заедно!".

Кликнете тук, за да отидете на темичката за играта. 

Отново за мрънкащите или негативните в живота ни... ІІ част

Като мисля, върху това, което бях написала по-рано, май всъщност, може би излезе така, че съветвам да се отървем от приятелите, които са с ниски вибрации... всъщност не е така. Не бива да излиза, че ние отказваме на горките ни приятели, изпаднали в беда, приятелско рамо да ги изслушаме - изобщо не става въпрос за това. Всеки от нас има нужда от време на време да сподели с приятели, да се оплаче, да поиска съвет или просто да получи енергийна помощ, прегръдка и т.н. Няма нищо по-естествено от това, нали затова сме приятели.

Имах предвид, че ударението трябва да поставяме върху добруването - нашето и на другите, на всички.

Когато някой е ниски вибрации и най-вече, когато влезе в омагьосания кръг на непрестанното оплакване, този някой вреди на първо място на себе си (да кажем, 18 часа в денонощието тези вибрации влияят върху собствения му живот и му сътворяват не това, което иска - по-скоро възпроизвеждат в живота му това, което не желае - отново и отново). От тези 18 часа, ние може би ще изслушаме половин-един час, хайде, два... Затова смятам, че ако хората са ни близки и можем да говорим с тях, това е по-успешния за тях начин.

Ако не - следващия по успешност начин е да се опитаме да им вдигнем вибрациите, без да им обясняваме, че го правим. Т.е. от един с ниски вибрации и един с високи - да станат двама с високи. За тази цел обаче нашите вибрации трябва да са стабилно високи, ние да сме непоклатими, един вид. Ако не сме, е много възможно да "влезем" в низходящата спирала и те да ни завлекат надолу - тогава ще има двама с ниски вибрации, а това не е полезно за никого. Спомням си за Исус, който е лекувал болните - той не е плакал с тях над болестите им - той е държал техния образ на излекувани, здрави хора - и така им е помагал - казал е - "Стани, Лазаре!" - абсолютно убеден, че Лазар може да стане и да ходи. Това можем да правим и ние, под една или друга форма.

Обаче има категория хора, които упорито не желаят да видят светлата страна на живота. Те са или вече привикнали към ниските си вибрации, които за тях са норма, не намират нищо нередно или опасно в това, и/или са установили практически, не съзнателно, но на практика - че когато играят ролята на "горкият аз", хората им съчувстват и те се чувстват по-добре - поради обмена на енергии, който е винаги от посока към съчувстващия приятел към тях и никога обратно. За този тип обмен на енергия и вибрации си мислех, когато писах предишния отговор. Този тип хора активно се съпротивляват на първите два начина. Ако се опитваме да им обясним какво става - обявяват това за глупости. Ако се опитаме просто да ги ободрим, да ги разведрим, също се съпротивляват, макар че в крайна сметка, поемат енергията ни - правят го по трудния за нас начин, който ни изтощава и оставя без сили за важните неща в нашия живот. 

Да поддържаме изкуствено "енерго-преливане" и да поддържаме този тип отношения си струва, ако това е близък, болен човек.

Но ако това е приятел, който е способен сам да се справи, но не желае да направи опит, защото така е по-лесно - тогава нещата са други. Всъщност, по този начин му правим много лоша услуга. Един вид, му казваме "Ела, аз ще ти помогна, ти не можеш да се справиш сам" и този човек, когато се почувства зле, си казва - чакай да се обадя на Х, винаги, като говоря с нея, се разведрявам. Вместо да си каже - "Чакай сега, нещо ми е криво/кофти - чакай да видя дали не мога сам да оправя нещата".

Това, което аз съм открила като ефикасно, е да прекъсна този тип комуникация по някакъв начин, на момента. По един или друг начин. Понякога - просто ми излиза някаква спешна работа, телефонен разговор, задача, която не търпи отлагане. Предлагам на човека в замяна да направи нещо, което обича той самият - което му действа добре и да се чуем или видим по-късно.  Понякога посланието стига до човека по този начин. 

Отново за мрънкащите и оплакващите се в живота ни... І част

Въпрос:

 Започвам да не контактувам с песимисти и вечно мрънкащи, но всъщност това не е ли малко егоистично, никога не съм избирала приятелите си по това кой колко има или колко е успял, от друга страна си мисля не само за мен, но и за семейството ми.

Отговор:

Изборът е какво да сложим на емоционалната, вибрационна трапеза - своята и на семейство си.

Когато някой сподели успехите си с тебе, той те черпи със своето щастие, високи вибрации, приповдигнато емоционално състояние - и ти "прихващаш".

Когато някой те засипе с оплаквания от това, което не му харесва в живота му и не върви - все едно ти казва - "Уууу, това блюдо е ужасно на вкус - ето, опитай го и ти!"  Дали ще го опитаме, ако ти поднесат ястие с тези думи? Вероятно, ще откажем вежливо... А защо понякога се чувстваме длъжна да опитваме от блюдото на отрицателните емоции и ниските вибрации на другите? И не само да опитваме, ами да изхвърлим хубавата храна, която имаме и да я заместим с това, което дори и тези, които ни поднасят това блюдо, не харесват?

Аз смятам, че всеки има отговорност пред това, каква енергия внася в света около себе си и предпочитам да общувам с отговорни хора.  :)

Един мой любим лозунг:



Всеки има избор в този живот - както ние имаме своя, така и другите си имат своя. Тези, които черпят с ниски вибрации, скоро остават без приятели , (от) които да могат да "черпят"... Ако са ни много близки и имаме възможност да обсъждаме тези теми, може да споделим с тях откровено, когато се започне "серията", но иначе...

Тази тема сме разглеждали и в Дриймленд - ето тук: Какво да правим при срещи с хора, които мрънкат или са негативни?