8 стъпки към изпълнение на желанието ни

Уебсайтът "Пожелай си нещо" (Make a Wish) ни дава програма в 8 стъпки, които да следваме, след като с помощта на уебсайта си пожелаем желаното. Видях уебсайта от подписа на една приятелка и реших да опитам. Споделям го и с вас.

За англо-говорящите, просто кликнете върху картинката и следвайте инструкциите в уебсайта. По-долу ще прочетете инструкциите, преведени на български - за тези, които не са много уверени в английския си език.

Отдолу следва материалът "Привлечете силата на цифрата 8 към желанието си по следните 8 начина" - в който може да видим как да използваме силата на цифрата 8, без да използваме сайта.

~ИНСТРУКЦИИ~ 

за посещаващите уебсайта

1. Напишете желанието си - бъдете колкото можете по-детайлни, обмислете добре и бъдете много внимателни какво си пожелавате - това са реални желания - колкото повече подробности дадете - толкова по-добре.   Когато приключите, натиснете бутона "Submit Wish" (Изпрати желанието)

2. След като сте изпратили желанието си, ще бъдете насочени незабавно към вашата собствена и уникална Страница на желанието - сложете я в отметките си. 

3. Посещавайте вашата така отбелязана "Страница на желанието" поне веднъж на ден в продължение на 8 поредни дни И ВАШЕТО ЖЕЛАНИЕ ЩЕ СЕ СБЪДНЕ.

Още се препоръчва:

4. Изпратете имейли на 8 души, които познавате, за този сайт.  За удобство, може да използвате готовия предоставен текст като пример: "Моето желание се сбъдна  точно след като аз завърших изпращането на имейли на 8 души" (подпис).

5. Винаги помнете:

След като желанието е пожелано, не казвайте на никого какво сте си пожелали, докато се сбъдне.  Разговарянето и обсъждането на желанието, което е в процес на сбъдване, може да смути неговатаенергия и да разруши магията.  

След като желанието ви се е сбъднало, е абсолютно безопасно да говорите за него.

Привлечете силата на цифрата 8 към желанието си по следните 8 начина 

  

1. Силата на 8-те дена 

Посещавайте вашата така отбелязана "Страница на желанието" поне веднъж на ден в продължение на 8 поредни дни.

 Ако не използвате уебсайта, можете да мислите за желанието си поне веднъж на ден в продължение на 8 поредни дни. Ако сте го записали някъде, прочитайте го, припомняйте си го, отдавайте му внимание. 

2 Лунна светлина 

Напишете или отпечатайте цифрата 8 на листче и винаги носете това листче със себе си или го дръжте близо до себе си.

Поозволете на пряката лунна светлина да го огрява всяка нощ в продължение на 30 секунди.

Непряката лунна светлина прониква през облаците - ако е облачно, изложете го на показ всяка нощ за цяла една минута.

Ако там, където живеете, има малко лунна светлина или изобщо няма, дръжте листчето, обърнато към небето в продължение на 2 минути. 

  

3.  11:11 и огледалото

Точно в 11:11, застанете с листчето си с цифрата 8 пред огледалото, погледнете в огледалото отразената осмица, докато

казвате своето желание 8 пъти.

 Повторете това в продължение на 8 дни. Ако пропуснете ден, започнете отново. 

  

4 Вярвайте 

 Вярвайте. 

Това е най-трудната стъпка.

Тази стъпка изисква желание да опитате нещо ново: 

 желание да мислите по нов начин. 

Ако извършвате тази стъпка правилно, ще забележите разликата незабавно. 

Никога не е прекалено късно да изпълните тази стъпка.

 5 Силата на масовото съзнание 

Колкото повече внимание привлечете към този уебсайт, толкова повече енергия внасяте в своето желание.

 Аз "превеждам" това изискване по друг начин - привличайки внимание към уебсайта, вие, безспорно, увеличавате трафика към него, с което постигате две неща: отдавате своята благодарност на хората, споделили с вас това и създали този уебсайт. И второ - това е друг начин да "обгрижите" своето желание, да мислите за него с любов, да работите за него, макар и по опосредстван начин. 

Авторката на този блог не познава авторите на уебсайта и не е свързана с тях по никакъв начин. Този материал е написан, за да споделя с повече хора това, което ми е направило впечатление и може да бъде полезно на повече хора.

  

6. Живата сила на образите

Поставете кода отдолу в блогове, форуми и коментари на онлайн сайтове за общуване. Колкото повече хора виждат тази картинка, толкова повече енергия ще внесете в своето желание.

Тези действия ще накарат  този образ  да се появи 

(на това място в уебсайта е кодът)

 Тази стъпка не работи във Фейсбук и Туитър. 

защото  те визуализират кода като текст (не като картинка).

  

7. Силата отвътре

Докато посещавате вашата страница на желанието, визуализирайте  себе си  , как извършвате действия да постигнете желанието си.

Ще трябва да отворите ума си и да поискате да научите и да направите нещо ново. 

  

8. Силата да пуснеш 

~Довършете тази задача дори и ако желанието ви вече се е изпълнило~ 

 Вселената е един парадокс.

Противоречиви и противоположни сили правят едно цяло.

След като успешно сте посетили вашата Страница на желанието в продължение на 8 поредни дни, вие  трябва да дадете живот на желанието си чрез създаването на парадокс.

Ето как:

Трябва да не мислите повече за желанието си. 

~Пуснете го да си отиде от вас~ 

Пускането на желанието да си отиде създава парадокс с противоречиво действие.

Това е същото действие, което ражда Вселената.

В момента, в който наистина пуснете желанието да си отиде и забравите

за него, то ще бъде преродено и ще дойде при вас. 

За тази последна задача използвайте листчето с осмицата, написана на него. 

Намерете кофа за боклук и дръжте листчето над нея.  Докато пускате листчето в боклука, почувствайте  как пускате желанието да си отиде.

За да използвате сайта, кликнете тук.

Ако решите да опитате без него - успех!

Може да обсъдите и споделите усещанията си в Dreamland - Да сбъднем мечтите си заедно! 

Как да станеш най-щастливия човек на планетата с 4 прости стъпки

Този текст ми направи впечатление с простотата си - и с брилянтния изказ по някои въпроси. Споделям го с вас, макар че и  аз не мисля, че бих могла да спазвам всичко (например, лягането в 8.30 и ставането в 5 часа сутринта). Но други неща са поразително точни и лесни за изпълнение - например, "емоционалната хигиена". Чрез жизнения си опит съм стигнала до по-голямата част от нея. Понякога - с угризения - а не трябва. Познавам много хора, които отделят голяма част от живота си за тези угризения и смятам, че ако прочетат това, ще имат още един повод да ги загърбят, затова го препечатвам и тук, в блога си.

Относно говоренето на истинатааааа.... Обожавам го, като всеки истински стрелец (по зодия). С годините се научих да се опитвам да казвам истината, без да наранявам другите. Успявам в повечето случаи. :) Все още по-трудно отказвам. Например, ако ме поканят на сватба на близък човек, се чувствам длъжна да отида - заради близкия ми човек, чието щастие бих се чувствала длъжна да споделя хехехе.

Но всъщност - необходимо ли е?
Колко от тези неща, които правим и то с труд, понеже смятаме, че "така трябва", всъщност можем да не правим - и бихме се чувствали по-свободни?
Проверете сами за себе си.

Ето и статията:

Как да станеш най-щастливия човек на планетата с 4 прости стъпки

  Джеймс Алтъчър - американски инвеститор, мениджър на хедж фонд, предприемач, автор и анализатор

Веднъж казах на баща си: "Много ми върви". Той ме попита: "А в любовта върви ли ти?". Тогава бях на 6 години и любовта ми се струваше най-отвратителното нещо на света. Любов - това беше нещо от друга планета. Тогава за късмет смятах способността да позная резултатът при хвърлянето на зарчета или да видя двойна дъга след буря.

Но вече пораснах. Трябва постоянно да привличам късмета си, защото иначе привършва. А за мен обичайния късмет се равнява на щастието. По скалата на щастието от 0 до 10, аз съм на ниво 7-8, но и това не е лошо. Кога ми върви? Когато се придържам към три прости цели:

1. Да бъда щастлив.

2. Да премахна нещастието от живота си.

3. Всеки ден да ми върви възможно най-гладко.

И това е всичко. Нужни са ми прости цели - иначе няма да ги постигна.

Минимум десет пъти в живота, всичко ми се е струвало толкова ужасно, че тези три цели изглеждаха невъзможни и че на света не му е до мен. А понякога ми се струваше, че съм заседнал на кръстопът и никога няма да разбера кой път да хвана. Но с всеки пореден път се справях все по-добре.

И сега разбирам, че винаги 4 неща са ми помагали да израсна - само 4. И сега се стремя да ги правя в ежедневието си, за да не затъвам отново в бездната на отчаянието.

1. ФИЗИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ. Трябва да си във форма. През 2003 г. ставах всеки ден в 5 сутринта и цял час се занимавах на баскетболното игрище при река Хъдзън. Всеки ден - освен дъждовните. Сега се старая всеки ден да се занимавам с йога. Но това е тежко. Необходимият минимум е да тренираш толкова интензивно, че да се изпотиш, което е 20-30 минутни упражнения на ден. Просто, за да си здрав, защото щастието е невъзможно, ако не си. Освен това тези упражнения помагат на мозъка да се справяш и с други ежедневни проблеми. Ако дишате равномерно, когато е тежко за тялото ви, значи ще дишате по-лесно в трудни ситуации.

Ето и още няколко неща, които ми помагат, но са по-трудни.

• всеки ден ставай в 4-5 сутринта;
• лягай си в 8,30-9,00 вечерта (добре е да имаш 8 часа за спане);
• не яж нищо след 6 вечерта.

2. ЕМОЦИОНАЛНА ХИГИЕНА. Ако някой ме напряга, го отбягвам. Ако ми вдига настроението, се старая да общувам повече с него. Без свещени крави! Пада ли самолета, сложете си кислородната маска сами. Роднини, приятели, любими - старая се винаги да съм с тях и да им помагам. Но не се сближавам с хора, които ме дърпат надолу. Добре е да не се нарушава това правило, защото в такива случаи изсмукват енергията ви. Не съм длъжен никога и на никого да се обяснявам. Обяснението е изтощение.

Още едно важно правило - винаги бъдете честни. Това е страхотно. Хората се страхуват от честността, но опитайте един ден да бъдете честни (без да причинявате болка на някого). Поразително е, колко честни можете да бъдете - много повече, отколкото ви се струва. И ето следствието - не правиш никога това, което не искаш. Примерно аз не ходя на сватби.

3. УМСТВЕНИ УПРАЖНЕНИЯ. Всеки ден си записвам идея. Толкова много записвам, че ме боли главата от опити да измисля още и още. Тогава се старая да измисля още пет. Веднъж се опитах да измисля 100 алтернативи за постъпване във висше учебно заведение. Измислих 8 и повече не можах. На следващия ден измислих 40. Това подсилва ума. Измислете 30 различни глави за автобиографии. Измислете 10 бизнеса, които можете да практикувате от вкъщи (и бъдете реалисти). Изпратете ми 10 идеи, как да развивам блога си. Измислете 20 идеи, чрез които президентът да подобри положението в страната. Припомнете си всички продуктивни дейности, които сте направили вчера - това също подсилва паметта.

"Идейните мускули" атрофират за броени дни, ако не ги задействате. Това е като разходка. Затова трябва да се упражнявате всеки ден. Повярвайте ми - атрофират ли, ще ви трябват 3-4 месеца за възстановяването им.

4. ДУХОВНИ УПРАЖНЕНИЯ. Повечето хора не обичат думата "духовност". Мислят си, че става дума за бог, за религии, а съвсем не е така. Аз дори не знам, какво означава. Но ми се струва, че се занимавам с някаква духовна практика, когато правя нещо от долу изброеното:

моля се. Не е важно на кого - на бог, слънцето, на бюрото си - това означава просто да бъдеш благодарен за нещо. Нужни са само няколко секунди на ден.

• медитирам. Да медитираш повече време е тежко и скучно. Може да се медитира и за 60 секунди или дори 15, като си представяш, че си медитирал 60. Простите правила са - сядате на стола с изправен гръб и наблюдавате дишането си. Няма страшно, ако се отплеснете. Просто се върнете отново на дишането. Опитайте да правите така 5 минути. После шест...
• изпитвам благодарност. Старая се да си спомня всички хора от моя живот, на които съм благодарен. После се опитвам да си спомня още. После пак още и това не е лесно.
• прощавам. Представям си всички, които са постъпили зле с мен. После си представям, как им прощавам, (но не, как съжалявам).
• изучавам. Чета ли "духовен" текст (било то Библия, нещо по дзен или дори популярна психология) се чувствам добре. Това не действа толкова силно като молитвите и медитацията (не приучва мозъка ви да отхвърля глупостите), но все пак помага.

Според личния ми опит, никога не успявам стабилно да постигна трите прости цели, ако не повтарям гореописаното всеки ден. И винаги, когато съм на дъното или на кръстопът и започвам упорито тези процедури, се случва нещо вълшебно:

• Още преди да изтече месец се срещам със съвпадения. Чувствам се късметлия. Хората ми се усмихват по-често.
• След 3 месеца извира потока с идеи, след което се изпълвам със стремежа да започна да ги въплъщавам.
• След половин година се появяват добри идеи, аз ги изпълнявам, а хората около мен ми помагат в реализирането им.
• След година животът ми се променя напълно. Повече пари, повече късмет, повече здраве и т.н. После пък започвам да измързеливам и забравям ежедневната си практика. Всичко се проваля отново. Но сега се старая да съм постоянен.

Трудно е да повтаряш това всеки ден. 
Никой не е идеален. 
Не знам дали днес ще изпълня четирите точки. 
Но знам, че когато го направя, успехът сработва.

С помощта на Дриймленд - да сбъднем мечтите си заедно!, подфорум "Как да бъдем щастливи - кратки съвети.

Оригинален източник - тук. 

Изобилието и Законът за най-малкото усилие. Как да приложим този закон на практика?

Вселената е елегантно оркестрирана симфония и когато тялото ни е в синхрон, всичко е спонтанно без усилия и изобилието на Вселената тече към нас в радост и екстаз.  Това е основата на Закона за най-малкото усилие – вярването, че всичко във Вселената е както трябва и в идеална хармония. Знаейки това, ние танцуваме в ритъма на космоса, живеем живота си в удобство и лекота и се разделяме  с убеждението, че изобилието е резултат от множество усилия.

В ден 11 от 21-дневното медитативно предизвикателство Дийпак Чопра се спира на  

Законът за най-малко усилия 

Според този закон, можем да правим по-малко и да постигнем повече. Но за това е необходимо първо да практикуване приемане. Колкото с по-голяма готовност приемаме обстоятелствата на живота си такива, каквито са, толкова по-лесен става животът.

Когато се борите срещу настоящия момент, всъщност се борите срещу цялата Вселена. И въпреки че  искате да промените това, което виждате около себе си, приемането на живота ви такъв, какъвто е, ви поставя в най-добрата позиция, от която може да постигнете целите си.

Всички сме чували максимата – „ без болка няма печалба“ или „без борба няма да постигнем целта“, че трябва да работим упорито, за да постигнем целите си. 

Законът за най-малкото усилие ни учи, обаче, че когато действаме в хармония  със вселената, от позицията на намереното наше истинско Аз и вдъхновени от любовта, можем да създадем успеха и добрата си съдба , който желаем с лекота и без усилия.

Как да приложите Закона за най-малкото усилие в практиката си още днес:

• Приемете всичките хора и обстоятелства в живота си, точно такива, каквито са. 
• Поемете отговорност за живота си, без да се обвинявате за нищо, знаейки, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. 
• Практикувайте беззащитност и изоставете нуждата да убеждавате или  придумвате другите във вашата гледна точка.

Докато се приготвяме да медитираме заедно днес, нека се върнем към днешната мисъл за фокусиране:  

"Очаквам и приемам изобилието да тече лесно към мен."

Сега нека започнем. 

Заемете удобна позиция, сложете леко ръцете си на скута и затворете очи. В този момент, влезте вътре в себе си в това място на вътрешна тишина, където усещаме връзката с Висшето си аз. Оставете всичките мисли и започнете да наблюдавате как вдишвате и издишвате. С всяко вдишване и издишване, си позволете да се отпуснете все повече, да се почувствате все по-удобно и в мир.

Сега, внимантелно въведете санскритската мантра:

Ом дакшАм намА  - моите действия постигат максимум резултат с минимални усилия.

Когато откриете, че сте се разсеяли от мисъл, усещане в тялото си или звук около вас, просто се върнете към повтарянето на мантрата наум и продължете с медитацията. 

За България, Виена и... Олимп

Virginblack - eдна моя приятелка написа това... което много ме трогна... Реших да го постна и в моя блог... Знам, че мисли всяка дума и я боли... Иска ми се да я прегърна (но е далече) и да й кажа, че я обичам - и не само аз, много сме. Ама тя си го знае...

Затова препечатвам това ,което е написала - тук. И отдолу й написах отговор.

И така:

България и аз - беглецът

Три години бродих и се върнах да я видя.

България е там където съм аз.

Където е моята възглавница и моята завивка.

Любимите ми хора.

Улиците, по които съм вървяла щастлива, тъжна, бедна, смазана, изтормозена, но емоционална. И никога без душа.
Улиците на София.

България е българските деца, малко вехтичко облечени, но спретнати.

Старите хора, седнали пред блоковете на сянка и на раздумка.

Пъстрите пазари.

Очуканите блокове, издрасканите училища, ама дето вика малцето – наши са си.

Просяците? Има ги навсякъде.

Бездомните? Има ги навсякъде.

Малолетнте проститутки? Има ги навсякъде, че и къде по- зле.

Дрогата? Май само в Чукотка няма много.

Безпаричие? Ми ние тъпаците имигранти сигурно сме се завъргаляли в благоденсттвие. Ей на, дрехите ми в кашончета седят, картонени. Няколко парцала.
Убийства? Я отвори някой чудж вестник...

Няма работа? Че навън има ли ЗА НАС? Миеме кенефите и лайната на цивилизована Европа и си продаваме душата. И не само това. Ами и плюем.
Плюем по народа си, а не по управниците му. Срам го било, че е българин келеша му с келеш. Като те е срам, срамувай се на английски, бе лАйно.

Заминем навън и вече след един месец сме с акцент.

Че чак па и ми се смее, че детето ми рецитира Христо Ботев. Не й трябвало разбираш ли на „запад”. Мани вика тез глупости.

Че ми обснява стерилно- чистата Линда как детето нямало нужда сега от товарене със занимания по български, немски, немски му е майката. Питай ме как ще стане.

Какво видях? Видях отчаяни, бедни хора, но хора. Къде ги няма бедните и отчаяните? Ей на, пъпа на Европа, красивата Виена що народ ме спира за цигара. Що народ спи по пейките... Не вярвам да седят заради забележителностите.

Какво виждам тук, навън, обратно в цивилизацията? Роботизирани машини за фекалии, които ще ми грабят от душата и ще я пускат за рециклиране. В зелената кофичка.

Видях грейналите лица на хората,които обичам и които прегръщах дълго и силно. И видях стичащите се в две редички сълзи на Анджела. „Мамо, защо тръгваме?”

И разбрах голямата си илюзия, че не ми е липсвал Кипър, а ми е липсвала България, с просточкия, обикновен и нерафиниран манталитет.

А имигранте като мен, тръгнали да бягат към по- добър живот нека знаят едно от мен: и да направите пари, правете сметка какво ще изтъргувате за тях, за да не плачете един ден, когато се връщате по принуда в Кланица номер пет- цивилизована Европа, в която няма нищо цивилизовано, освен фалшивите усмивки на някой и друг магазинер.

И сега обратно в Кланицата , няколко часа след като ме смаза половин Виена из метрото седя на тоз лаптоп и се чудя дали изобщо да рзопаковам.

Човек е там , където е смехът му, а сред нации, които са по рождение със зашити усти и програмиран чип за материален успех няма смях. И няма веселие.

Има самота.

Ужасяваща, поболяваща, кънтяща самота.

На приспособилите се – честито, на другите като мен- леко плаване, щото тая няма да я бъде.

Таргети, цели, дрън, дрън. Един живот имам, няма да го пропилявам в бездушие.

Щом ми е домъчняло за чушкопека, смятай на къв хал съм.

Нещата в случая се свеждат до следното: дали ще живеем бедно, но с достойнство или ще живеем малко по- комфортно без да знаем живи ли сме.

А, да, и луната у нас се вижда: топла, огромна и усмихната.

Не е истина колко ми е гадно.

Госпожата, която се  опитва да ми обясни, колко съм зле с теориите си за живота, ама много не съм си ги разбирала ... Ако някой не е разбрал, нека му се набие- аз пиша това, което усещам и за това, което вждам с душата си, а вярвай ми, имам страхотно знрение за грозното.

България е красива.
Да се учат бе, не да ни крадат:

http://www.youtube.com/watch?v=etwWTKKKshc

Virginblack

в Да сбъднем мечтите си заедно

Отговорих й. Няма да редактирам това, което съм написала, макар че обикновено го правя. 

С много обич, Върджин....

Благодаря ти, че сподели, Върджин... И за песента благодаря.  Не се съсредоточих върху историята с плагиатството, наслаждавах се на гласовете...

Гордея се с тебе, че учиш "малцето" да рецитира Ботев... 

Гордей се и ти... имаш толкова много за гордост... Раздавай щедро с пълни шепи и не се грижи къде ще попадне - както слънцето не се грижи къде ще попаднат лъчите му... както дъждът не се грижи къде ще се плъзнат капчиците му... както въздухът... реката...

Всички ние сме точно там, където трябва да бъдем. И има смисъл в това, да бъдем тук или там. И където и да отидем - ще си носим смисъла с нас... той си е вътре в нас, така или иначе...

Не позволявай на никого да те смъкне от твоя Олимп. Ако искат да се качат при тебе - изтъпай прашинките от камъка до себе си - и ги покани. Ако не искат - гледай ги оттам. 

Като бях по-млада, казвах понякога - дребните мъже обичам да ги гледам по теметата. Височка съм и все ми се лепяха някакви мъже, по-нисички от мен, пък аз нещо не можех да ги възприема сериозно. Като разправях това на приятелки, звучеше смешно и ме караше да се чувствам добре, нямах угризения, че ги наранявам, като не им приемам авансите...

Сега, тая фраза я виждам по друг начин... Трябва да не забравяме да се държим така, както ни вижда най-висшето ни Аз, Бог, ако щеш, Източника, ако щеш... В цялата ни красота, блясък и величие. И на тези около нас - да можем великодушно и с любов да предложим място до себе си - защото те също са красиви, бляскави и прекрасни - макар и по своему, макар и по различен начин от нашия... Ако не пожелаят да ни видят такива, каквито ние знаем, че сме - да ги гледаме по темето...

Не да спорим с тях (защо да напускаме Олимп - нали там ни е мястото?)...

Не да им обясняваме - тези неща не се обясняват... няма смисъл...

Не дори да ги плюем отгоре... защо? Излишни усилия...

Просто да знаем, че ние ги виждаме... а те - не.... 

Ако ти отгоре виждаш темето на някого, значи - той не гледа към тебе... Значи, той е впил очи в някаква своя измислена представа за света и си я стиска... нарича си я с разни имена... едно от които по случайност може да е твоето...

Защо това да те интересува...

Хубаво е на Олимп... Небето е сияйно, облаците са живи и звездите - близко... косата ти ги докосва...

Защо да напускаме Олимп... 

Благодаря ви, че отделихте време да прочетете моята страничка!

Да се освободиш....

*Да се „освободиш” не означава да не те е грижа. 
Означава, че не можеш да свършиш нещо вместо някой друг...

*Да се „освободиш” не означава да се дистанцираш, 
а да осъзнаеш, че не можеш да контролираш другия...

*Да се „освободиш” значи да признаеш безсилието си, 
тоест да признаеш, че резултатът не зависи от теб...

http://edhall.deviantart.com/art/Set-Free-50379499

*Да се „освободиш” не означава да се опитваш да променяш или обвиняваш другия, 
а да дадеш максималното от себе си...

*Да се „освободиш” не означава да се грижиш за някого, 
а да милееш за него...

*Да се „освободиш” не означава да оправиш нещата, 
а да дадеш подкрепата си...

*Да се „освободиш” не означава да осъждаш, 
а да позволиш на другия да бъде човешко същество...

*Да се „освободиш” не означава да бъдеш в центъра, подготвяйки всички резултати, 
а да позволиш на другите да определят сами съдбата си...

*Да се „освободиш” не означава да отхвърляш, 
а да приемаш...

*Да се „освободиш” не означава да натякваш, да гълчиш и да спориш, 
а да потърсиш собствените си недостатъци и да ги поправиш...

*Да се „освободиш” не означава да променяш всичко според желанията си, 
а да приемаш деня такъв, какъвто е, и да почиташ себе си в него...

*Да се „освободиш” не означава да жалиш за миналото, 
а да се развиваш и да живееш в настоящия момент...

*Да се „освободиш” означава по-малко да се боиш и повече да обичаш... 




С благодарност към нетлог - видяно тук.

Как да се научим да желаем правилно? или Изпълнителят на желания

"Изпълнителят на желанията"
картина от Сергей Панин

Здравейте, аз съм Изпълнителят на желания. Има такова едно нещо на Небесата. Да-да, всичко сте разбрали правилно – аз изпълнявам вашите желания. Не, не съм ангел – аз съм изпълнител. Такъв един апарат, като месомелачка, например. Слагаш месото вътре – а излиза кайма. И аз така – слагаш желанието – а излиза вече изпълнено. Аз отдавна работя с желания. Откакто са създадени. А кога е започнало всичко това – и аз не си спомням. Вероятно, от Началото на Времето.


Какво искам да кажа сега? Толкова често ме проклинат!!! Един вид, как стана така, аз изобщо не съм си пожелавал такова нещо. Но ето какво ще ви кажа – кайма без подправки няма, нали? Лучец, пиперец, солчица... Така и вашите желания! Мислите едно, говорите друго а имате предвид нещо съвсем трето. Така че вашата изказана мисъл е подправена с още много неща!


Ето, помня как си поръча един хубав човек съпруга. Той си ергенуваше доста време и животът си му беше съвсем весел. Обаче реши да се укроти, да си създаде семейство. Мисълта му беше съвсем благородна: «Ще се оженя – ще си помагаме един на друг, ще се поддържаме в трудна минута, ще се борим заедно с превратностите на съдбата, пък и като остареем, ще има кой да ти подаде чаша с вода...» Ами, основното желание е да се ожени, това е ясно. А подправките? Ами че той в каймата е натъпкал и «превратностите на съдбата», и «трудните минути», и «модел на немощна старост»... Желанието му изпълних аз – не мога да отказвам, моята работа е да въплъщавам.... Само че сега той си проклина и съдбата, и жената, и самия себе си, защото целият му живот, откакто се е оженил, се е превърнал само в борба за оцеляване. Така  с жена си двамата въплъщават неговото желание в живота – ту рамо до рамо, ту гръб с гръб... Ясно, че мисли – женитбата му е била грешка. А всъщност – както си го е поръчал, така е и изпълнено!


А още си спомням и друг случай. Едно младо момиче си мечтаеше за любов. Любовта е хубаво нещо, правилно. Обаче тя как си мечтаеше!!! «Искам, видите ли, безумна любов, да забравям за всичко на света, сякаш с главата – и в кладенеца, нито един ден да не прилича на друг, той от мен очи да не отделя, да ме обича повече от живота си, да не се отделя от мен нито крачка встрани!». Речено – сторено. Като достигна желанието й нужната плътност – и веднага за преработка. Подбрахме й зноен южен момък, красавец, джигит, горещ и необуздан. Да можехте да я видите на какво прилича сега!!! Той я ревнува черно, само изисква от нея доказателства за любовта й, и все му е малко. Любовта наистина е безумна при тях, никакъв разум няма там – само страсти. А как я следва!!! Всичко точно е изпълнено – нито на крачка не й дава да се отдели, очи не отделя от нея. Само ме е страх, че тя ще стигне до последната черта – и с главата в кладенеца...


Не, не си мислете, че всички се хвърлят в такива крайности... Аз ви разказвам само изключителните случаи. Не на всички страстите са толкова бурни. Но все едно има много недоволни!


Ето, сами разсъдете: една жена се смята за грозна и непредставителна. И всеки ден се моли тихичко «Господи, прати ми някого! Какъвто и да е, и с криви крака да е, плешив да е, стар – какъвто и да е. И на дивана да седи с вестник – нека. Само да има мъж в къщи. Аз бих му създала всички условия, да му е хубаво. Моля те, Господи!»


Такава чиста молитва винаги долита до небето. Веднъж долита, втори път долита, сто пъти долита... И ето, че се образува нужната плътност и ето че Небесната Канцелария я регистрира и подписва да се изпълнява. Сега си помислете – коя жена ще бъде доволна, ако на дивана й се засели с вестника си един плешив старец с криви крака, и на всичкото отгоре непрекъснато изисква внимание! Ама нали си го измоли самичка!!! Въпреки че в дълбочината на душата си беше уверена, че за неземната й скромност ще й дадат Принца на бял кон. Е, в най-лошия случай Емеля с неговата тристайна печка и вълшебна щука. Мили мои!!! Тук при нас никой не оценява скромността по шестобалната система! Тук при нас се изпълняват желание – и то именно така, както сте си ги поръчали!


Ето една способна девойка в зряла възраст (в смисъл, която приближава 30-те) чрез специални тренировки си доведе силата на мисълта до неимоверни висоти. И, значи, изпраща такава поръчка: «Съгласна съм много да работя, дори на няколко места, аз съм силна, ще издържа, само да обезпеча себе си и бъдещите си деца»! Амин, другари! Тоест, край!... Та тя сама си поръча такова съществуване. Работи на няколко места. На всяко място има много работа. При това тежка – защото тя е «силна» и «Ще издържи». А децата – винаги си остават «в бъдещето». Та тя сама така е казала! А силата на желанието при нея е – да й завидиш! Разнася се из цялата Вселена. Ха опитай се да не го изпълниш! Пак добре, ако тя, като се помъчи-помъчи, пък се сети да изпрати друго желание. Ами ако не се сети? Така и ще си живее, на принципа «има такива невероятно жени на света». Само че, като правило, са нещастни...


 И ето още една умна жена (наистина умна, изобщо не иронизирам), решила да смъкне от себе си кръста, който е влачила половин живот. Децата май вече са пораснали, мъжът й я е измъчил с липсата си на инициатива – без нейна команда един чай няма да изпие. И тя си поръчала желание – «Искам да бъда слаба жена! Вече се наработих, уморих се до смърт, сега нека те се повъртят около мен!» И понеже, както вече казах, тя беше умна – употреби специални методи за най-скоро изпълнение на желанието си. И какво си мислите? Изведнъж, не щеш ли, й се образува сурова болест. От тези, дето са до живот. Лежи си тя в леглото, «слабата жена», чувства се ужасно зле – нали «се е уморила до смърт», а семейството й се повърти-повърти около нея – и хайде всеки по своите работи. Те нали не са си поръчали болна мама – животът им си продължава! Слава Богу, моята умница имаше много време, за да може, докато лежи самотна, да си преосмисли погрешните убеждения и да ни изпрати нова поръчка. И, сега – всичко както си му е редът – оцениха плътността на желанието, пресметнаха вариантите, сложиха го да чака ред, внесохаизменения в сценария, после ми го предадоха на мен. Общо взето, след година и следа не остана от неизлечимата болест. Моята умница сега учи другите, как трябва да си формулират правилно желанията. Защото има опит! Има-няма – цяла година сурова практика!

Даааа, желанията, ако се замислиш, са страшно нещо. Можеш да си пожелаеш такива неща! Та и не само на себе си. Ето един баща казва на сина си! «Тъпак! Аз на твоите години вече... Ти само мислиш разни глупости и ръцете ти – отзад сложени! Цял живот ще си неудачник, лузър, аутсайдер!» Какво пожелание само – а? А ако синът му повярва един ден? И ще трябва да изпълня такова едно двойно желание? Всъщност, какво говоря – «трябва» да изпълня – направо изпълнявам! Има много такива желания. А да питаш бащата – защо – ще се развика като малоумен – «Изобщо не съм му желал такива работи! Аз за хубаво!» Пък ние си нямаме тук оракули и тълкуватели – както си го поръчал, така си го получаваш!

Плътност на желанията... Това е важно нещо. Ако вие едно след друго си мислите, че нещо лошо ще се случи, му давате своята енергия и то с всеки път става все по-плътно, все по-осезателно. И рано или късно попада в моята месомелачка. А после вие ще си кажете «Ето на, така си и знаех...» Макар  че всъщност трябва да си кажете «Аз така си го измислих...». Ето какво ви съветвам – ако ви дойде в главата лоша мисъл – вие я хванете и веднага я превърнете в хубава. Например – страх ви е да летите със самолет. Терористи, там, и така нататък. Веднага си представете, че терористите имат някакъв празник. Шишчета там ядат, пилаф, разговори по сърце, източни танци. Не им е до вашия самолет – празнуват си! Пожелайте им повече щастливи празници – и си летете спокойно.


И отново за плътността на времето. Вече казах – от желанието до въплъщението трябва да мине време. Докато го изучат, докато уточнят, подпишат, докато съберат ресурсите на Вселената... А между другото, много от вас просто не умеят да чакат! Като не стане веднага, си казвате «Ами добре, и без това не го исках чак толкова». А като не го искате чак толкова – желанието отива в коша. Кой ще ви го изпълни, ако не го искате чак толкова? Учете се да вярвате и да чакате. Ние тук работим изключително за вас, нямаме друга работа!



А понякога се случва – и желанието е изпълнено точно, и човекът е щастлив, и въпреки всичко сам всичко се старае да си развали. Ще ви разкажа история – просто роман с продължение.


Обърна се към нас една млада жена. Умна, красива, чиста душа. И желанието й беше хубаво – за Чиста Любов. Цяло удоволствие е да се изпълняват такива желания. Не си спомням вече дословно, но звучеше примерно така: «Искам неземна любов, отношенията ни да са като празник, да има романтика, взаимна нежност, грижа и щастие, и детенце да си имаме, любимо и дългоочаквано. И всяка среща да е като първия път – и като последен – също!»  Гледам аз, какви подправки има. Подправките обикновено излизат от подсъзнанието, хората често не ги осъзнават. А при нея към чистото намерение за Любов е примесено и нещо друго» Битът убива любовта, превръща я в навик. Когато всеки ден вече не е празник, а ежедневие». Добре, казвам си, ще го имаме предвид.


Това желание изпълнявах с огромно удоволствие! Подбрахме й идеален партньор – точно същите убеждения, едно към едно. И се получи при тях Велика Любов, чиста романтика – букети, писма, телефонни разговори, срещи, раздели, еднакви интереси, танц на душата! И аз се любувах – феерия, вълшебен сън. Как си подхождат един на друг... Дето му казват – идеална двойка. Той щастлив, тя щастлива – душите звучат в синхрон, и детенце се роди в любов, изобщо, поръчката е изпълнена 100 %.


Мислите си – щастлив край? Как ли пък не! След някое време тя решава, че това й е малко. Сега иска да живеят заедно. Всеки ден да се събуждат в едно и също легло, а всяка вечер да вечерят семейно на масата. Ето ти на...


Нашите тук, в Небесната канцелария, си чешат ореолите: ами че това си е съвсем ново желание, изобщо не е продължение на старото, както тя си мисли... Значи, питаха Ангела-Хранител, какво си мисли нейния любим по тоя въпрос. А неговите съкровени мисли ето какви са: «Господи, благодаря ти за тази жена и за тази любов! Всичко ни е като във вълшебен сън. Само дано не се събудя! Много години вече сме заедно. Детето ни ще тръгне на училище скоро. И такава свежест в отношенията ни! Това е, защото не живеем заедно. Всяка среща ни е като за пръв път! И като за последен. Спомням си предишния си опит със семейния живот – и настръхвам. «Семейната лодка се разби в ежедневния бит», както е казал поетът. Не, повече няма да повторя тази грешка, моята мила ми е прекалено скъпа. Аз така я обичам!!!»


Кажете ми моля ви се, какво да се прави??? По-рано желанията им съвпадаха, сега – влязоха в противоречие... Него да го променяме – хич не може, нали има свобода на волята! А той за съвместен живот не ще и да чуе! Страхува се да не загуби това, което има. И не без основания! Разбира се, отношенията им ще станат други. Права е моята красавица – когато е всеки ден, тогава – вече не е празник...


Разбира се, ние й намеквахме, водихме й подходящи мъже в живота, със съответните убеждения. Тя, обаче, и в упор не ги вижда – нейният любим също й е скъп. Други не иска, тя него чака – кога ще узрее...

Ето и така се случва, сами виждате... Щастието – е тънко нещо, многообразно. Не е лесно да го опитомиш, а много лесно е да го уплашиш... Затова и ви казвам – преди да си поискате наистина, помислете – точно това ли искате? Че иначе – като се въплъти, не можете да го върнете назад, ще трябва да живеете с това, което имате.


Някакъв мъдрец е казал – «Страхувайте се от желанията си, те имат навика да се сбъдват». Е, мъдрецът е живял отдавна, човечеството оттогава мнооого е пораснало. А аз по друг начин ще ви го кажа. «Не се страхувайте от желанията! Изучавайте ги, анализирайте ги, шлифовайте ги и ги довеждайте до ума! Учете се да желаете правилно – и тогава всичко ще стане както трябва.
А аз, Изпълнителят на Желанията, ще ги въплътя в живота по най-добрия начин. Сто процента!

Източник: Мечтите се сбъдват!

ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО - Дийпак Чопра

ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО Дийпак Чопра Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, вкл. рак.  Изучава Аюрведа в родината на родителите си и интегрира древните познания със съвременните постижения на официалната медицина.  Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от "100-те най-известни мъже на 20-и век".  Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Неговите 10 ключа за постигане на щастие са: 1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща. Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт - внимавай. Ако ти отговори с радост и задоволство - решението е правилно. 2. ЖИВЕЙ НА МИГА Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена. 3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си. 4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите. Ти не зависиш от ничие одобрение. 5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях. 6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО Ти мразиш или да обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си. Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок. Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си. Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб. 7. НЕ СЪДИ Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен. 8. ТИ СИ ХРАМ Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм. 9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен. 10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

Оттук:  http://zashto-kak.hit.bg/desette_kliuca.htm