Сбъдване на желанията - мистика или изкуството на системното мислене?

Една статия на Татяна Мужицкая 

    Защо се сбъдват желанията? Или по-точно, защо едни се сбъдват, а други - не? И кое е вълшебното заклинание за сбъдването им?

    От дете си задавах тези въпроси, подобно на всяко романтично момиче, вярващо в чудеса. Но първият отговор, даже ОТГОВОР (с главна буква) запомних за цял живот. Оттогава отговорите започнаха да се появяват и навързват в логическа верига. Но първият случай просто ме потресе, извади ме от равновесие с могъщото си въздействие. Защото противоречеше категорично на теорията на вероятностите… И отчасти на материализма...

   Бях на 13 и целият ми живот беше изпълнен с песните на любимата ми група. Типична фанатична тинейджърка в добрия смисъл. Разбрах, че на Олимпийския дворец ще има сборен концерт - и с моите любимци. Същата вечер. Помислих си: аз няма да съм аз, ако не отида! По-точно, даже не точно така си го помисли: просто ЗНАЕХ, че задължително ще успея да отида!!!Защото ето го - шансът ми да видя на живо кумирите си, моята мечта - само на една ръка разстояние! Разбира се, билети беше невъзможно да се намерят, през онзи тотален дефицит на 80-те години, но това не ме спираше: ще направя всичко, за да вляза. Разбих касичката си със събраните 50-копеечни монети и тръгнах към концерта...

Когато слязох от метрото, моята решителност премина през сурово изпитание: по пътя към двореца имаше тълпи от хора, умоляващи за излишни билети. Въображението ми веднага започна да изчислява вероятността… Но желанието беше толкова огромно, че изчисленията веднага бяха напъхани в един далечен ъгъл на съзнанието ми. Реших упорито да вървя към мястото на концерта. И ето ме в тълпата, мръзна в тънкото си за времето яке. До концерта остават 15 минути… Покрай мен минават щастливи притежатели на билети, а аз дори не съм до централния вход. Имам само 15 минути... После, може би,  ще се разплача и ще умолявам бабките-контрольорки… Но засега все още мърдам замръзналите си устни: "Да имате излишно билетче?". Изведнъж зад гърба ми глас: "Билетче ли ви трябва?" Обръщам се с надежда, виждам мъжа, притичващ покрай мен, казал това. "Да вървим" - казва той, без да спира. Ние почти бягаме покрай бабките-контрольорки, които за нищо не питат нито него, нито мене. Качваме се на най-горната площадка, той ме слага да седна на съвсем обикновена пейка и си тръгва!!! Без да поиска пари, без да се опита да се запознаем... Просто така… Беше звукооператор или осветител. И така, щастие има!!! Аз съм на концерта – това е плюс. Обаче нищо не се вижда: Много е високо – и това е минус. Площадката се напълни с войничета и изведнъж едно от тях ми предложи: "Искате ли да виждате по-едро?" – и ми подаде истински полеви бинокъл. Всичко започва да се вижда

като на длан, сълзи на щастие се леят по бузите на фанатичната тийнейджърка.

Ето така, противно на теорията на вероятностите и на житейската логика, че за всичко се заплаща, аз се потопих в мечтата си. Ако предварително бях помислила за невъзможността на това щастие, то дори нямаше да се опитам, та нали тя бе очевидна за всеки, зърнал тълпите копнеещи за билетче... Но се случи…

    В този момент си помислих, че сигурно има тайни, благодарение на чието познаване, всяко желание може да се изпълни.

   Няколко години по-късно, когато вече като студентка участвах в един тренинг (от типа "позитивно мислене"), мъдри обучаващи ми откриха тези тайни. Но там имаше толкова  езотерика, а към онзи момент бях такава материалистка… Въпреки, че вече не вярвах в Дядо Мраз, а все още продължавах да искам сбъдване на желанията си. Бях настроена скептично и не вярвах в силата на предлаганите от тях "вълшебни думи". Тогава треньорът ми предложи да си намисля "тестово" желание. Реших се на експеримента - в института, където учих, въведоха единен атестационен изпит - всеки изпитен билет съдържаше 20 въпроса от материала по всички предмети. И без това се бях насочила в друга посока и се канех да напусна стените на алма-матер, така че нищо особено не губех.

Така че, ето ти повод да опитам! Докато съкурсниците ми неистово се потяха над конспектите и книгите, за да обхванат необятното, аз просто си пожелах да взема изпита. Ето го и него. Взимам си билета и разбирам, че от всички въпроси, знам отговорите само на 2. Е, къде са прехвалените резултати от прилагане на технологията? И изведнъж... Съдбата ми показа, кой е стопанин на къщата - пред мен седна момиче, което съкурсниците ми недолюбваха, но аз бях в добри отношения с нея. Като видя разстроеното ми лице, тя ме попита кой номер билет се е паднал и ми подаде листче с отговорите.

Впоследствие се оказа, че тя е работила в деканата и сама е печатала билетите, така е отработила този номер. Стана ми лошо, защото ме обви облакът на колективния разум. Ето го, моето намислено желание - в ръката ми...

В този миг разбрах, ако не това, че мисълта е животворяща, то поне "има нещо" – има начин за привличане на събитията. От този момент, започнах не само да ползвам тази технология, но и да я изучавам през призмата на всички знания на психологията.

    ИЗКУСТВОТО ДА СЕ МИСЛИ СИСТЕМНО

    Изпълненията на желанията – това е изкуството да се мисли системно. За да се сбъдне желанието, трябва да определите системата на ценностите ви и системата на потребностите си. Проблемът е в това, че ние често сме склонни да лъжем не само другите като се правим на такива, каквито не сме, но и да лъжем себе си. Спомнете си "Сталкер"*...

Често чуваме приятелите ни да казват: "Не мога да си позволя почивка, толкова много работя, нямам никакво време за почивка, а така ми се иска да замина и да си почина". Стоп. 

Наистина ли тези хора имат желанието да си починат? 

Страстното им желание е да са необходими, незаменими и затова се сбъдва точно това им желание. 

Всички отлично знаем, че тези, които гневно питат: "Защо трябва да върша всичко вместо вас?", като правило, искат точно това, като провокират с поведението си у околните безотговорно поведение.

Когато човек има няколко желания, сбъдва се по-силното. 

Искате да сте незаменими - няма да има почивка. 

Ако сте си пожелали силно именно почивката, възможността ще дойде, като може да е оттам, откъдето не я чакате…

    Тук ето още един съвет: - не ограничавайте пътищата, по които при вас може да пристигне очакваният от вас резултат. Да си представим, че имате мечта за почивка в Тайланд. Какво трябва да направите, за да се сбъдне тази мечта? Не само да искате, но и да искате това по правилен начин.

Първо правило: не вкарвайте сами себе си в  тесния коридор на ограниченията, които налагаме върху желанията си. "Ще работя много и ще спечеля пари за почивка в Тайланд". Това е неправилно формулирано желание. Разбира се, ако целта е да спечелите пари, а не да ходите в Тайланд, то всичко е наред… Обаче помислете - нима има само един начин за сбъдване на мечтите? Напълно е възможно да ви изпратят в командировка там. Може да се намери човек, който да ви подари тази почивка. Може да спечелите от лотария или от томбола като изпратите 5 етикетчета от кафе, цигари или кубчета за бульон, например. Мой познат толкова силно желаеше да отиде в Америка безплатно, че попаднал на улицата на някакви сектанти, които му предложили да отиде за две седмици на техни разноски в САЩ, по програма за обучение по тяхната религия. Веднага се съгласил, въпреки че дори не си представял такъв вариант на въплъщение на мечтата си.

    Като слагате ограничения ("ще замина само със спечелени от мен пари"), забранявате другите възможности.

А възможностите отиват там, където има отворен достъп. Настоявате ли на вашия си начин на изпълнение на желанието, това усложнява задачата за силите, изпълняващи желанията. В тази връзка има един много поучителен пример с моя позната. Тя толкова искаше да е финансово обезпечена, но по някаква причина свързваше това желание само с работата. Обаче внезапно съпругът й забогатя, стана типичния "новобогаташ" и, като всички новобогаташи, поиска тя да спре да работи. Разбира се, това не беше желанието, което тя имаше предвид, но беше това, за което беше помолила. За правилните формулировки на желанията ще поговорим по-късно.

    Нека разгледаме технологията на пожелаване на желанията. Да, това сложно изкуство си има свой алгоритъм.

    Крачка първа - АНАЛИЗ

    Особено ефективно е, да се пожелават желанията на Нова година, на рождения ден, когато изпитвате особен емоционален подем, когато, като в детството, не се съмнявате, че чудесата са възможни... Но, разбира се, желанията ни се появяват много по-често и затова тази технология подхожда за всеки ден от живота.

Първото ви действие е, да се подготвите емоционално за изпълнението на желанието. За целта си помислете хубаво, какво хубаво ви се е случило в последно време. Спомнете си случаите, когато само е трябвало да си помислите: "Колко хубаво щеше да бъде, ако..." и то се е случвало доста бързо. Именно по този начин настройваме възприятията си към хубавото и реалното. Важно е да си спомните, как преди сте получавали малки подаръчета от съдбата и да затвърдите увереността си, че това не само е възможно, но е и нормално и правилно. „Закъснях, но успях да хвана влака", "Мислих си за някого и той се появи", "Навреме се сетих за рождения ден на познат и той ми предложи интересна работа"...

    Много е важно да се стараете да гледате позитивно на живота. Народната мъдрост гласи: "От каквото бягаш, на това попадаш". Хората, които най-много се страхуват от нещо, изпращат тези послания на Вселената и в резултат получават адекватен „отговор“ на тези „писма“. Колкото по-позитивно е отношението ни към живота, толкова повече са шансовете да се изпълнят желанията.

    Стъпка втора - ФОРМУЛИРАНЕ

    "Господ ни наказва с изпълняване на желанията ни".

Източна мъдрост

    След като сме усетили емоционалния подем, трябва да формулираме новото си желание. А тук има няколко много важни правила:

    1. Важно е формулировката да звучи позитивно. Не трябва да се казва "Не искам това да се случи". Кажете КАКВО ИСКАТЕ. Не "Не искам детето ми да боледува", а "Искам детето ми да е здраво".

    2. Желателно е да се опитате така да формулирате желанието, че във формулировката изпълнението му да не зависи от други хора, а от вас. Не "Искам да дойде принцът на бял кон", а "Искам да накарам принца да се влюби в мен". Всъщност, даже ако формулировката е: "Искам да съм толкова чаровна, че той да се влюби в мен" – това също е добре, защото по този начин се програмираме да омаяме този същия принц и нещо ще се получи…

    3. Трябва да формулирате желанието си според собствените реални жизнени ценности. Въпросната съпруга на новобогаташ, ако искаше сама да спечели богатството си, трябваше да формулира желанието си по друг начин, например: "Искам да печеля много пари, да съм търсена като специалист и да получавам удоволствие от това".

    4. Формулирането на желанието трябва или да е много точно, подробно описано с всичките му условия, или много всеобхватно. Представете си, че желанията ви се приемат от някакъв космически компютър. Спомняте ли си, как се търси информация в търсачката? Или въпросът ви трябва да е много точен или възможно по-всеобхватен.

   Да кажем, едно момиче си пожелава: "Искам да дойде принцът". Ами, ако той дойде в офиса по работа и си тръгне? Тя добавя към предишната формула"…и да се влюби". Възможно е това да се сбъдне, но няма нищо по-ужасно от безответно влюбен принц. Добре, тя добавя: "И аз да се влюбя в него". И изведнъж разбира, че няма нищо по-ужасно от влюбен и обичан принц, който не е свободен. И така нататък... За едно желание трябва да се уговорят не прекалено много такива условия, най-добре е да са не повече от 5.

Ето един забавен случай: две момичета си „поръчвали“ съпруг. Писали, както трябва, не повече от 5 характеристики от очаквания възлюбен. И възлюбените дошли, като по „поръчката“ - умни, красиви, богати. Единият от Нигерия, другият - от Арабските емирства. Всичко било наред, само дето в „поръчките“ си, момичетата не споменали, че биха желали принцове „руско производство“ .

    Понякога е полезно запитването да е по-всеобхватно. Например, не да си пожелавате принц или съседа Вася, а просто да помолите "личният ми живот да бъде устроен по най-добър начин". Обаче трябва да помните за правилото, което вече споменахме: когато желанията си противоречат, се сбъдва се по-силното. Ако момичето търси и семейство, и кариера, е възможно „по най-добър начин“ за нея да бъде да не си създава проблем със семейство, за е по-успешна в кариерата си.

   

Тук е време пак да поговорим за системността: при пожелаване на желанията непременно трябва да отчетем всички възможни последствия и да внимаваме за „екологичността“ на желанията си. Когато радостно експериментирах с пожелаването на желанията, се убедих бързо, че това е и голяма отговорност. В един момент се замислих: „Защо нещо не си поръчвам пари?“ И реших да си „поръчам“ сума, която за онези времена ми се струваше астрономическа - 5000 долара на месец. След седмица на моя тренинг пристигна човек с черни очила и двама охранители. В почивката ме повика насаме: "Подходяща сте за нас. Предлагаме ви работа за 5000 долара на месец за 2 години. Ще живеете на наша територия, ще ни консултирате при преговорите, а по-нататък както искате, но няма да имате право да разгласявате информацията, която ще получите ". Стана ми лошо. Да, това беше точно същото, за което помолих. Само че срещу тези пари бих искала да получа удоволствие, а не куршум в челото след 2 години". И досега се радвам, че успях да се измъкна от такова познанство. И добавих към желанието си: "...и да ми харесва това". Е, за изпълнението на това желание с новата поправка не 2 седмици, а 5 години.

    Тук трябва да се отчете още едно важно обстоятелство: съществува понятието мисия на всеки човек. И ако той следва това, за което е "изпратен" на този свят, той получава подаръци. Ако изведнъж ви се случват необясними периоди на неудачи, значи е време да проверите дали в някой момент не сте се отклонили от пътя.

Много ярък пример за такова отклонение демонстрира един мой познат: той се занимаваше с извеждането на алкохолиците от запои, когато изведнъж му дойде в главата мисълта да се отдаде на сериозен бизнес. Отвори си фирма, но след известно време се разболя, възникнаха семейни проблеми и кулминацията беше арестуването му. Две години в затвора, но благтодарение на адвоката си, излезе на свобода. Въпреки очакванията, излезе щастлив: в затвора е имал времето да размисли и прочете много книги. Там той е лекувал алкохолиците, т.е. е правил това, което е можел отлично, затова след излизането си се върна към старата работа. Самият той казваше "че са го върнали към това, с което е трябвало да се занимава".

    Стъпка трета - "БИЛЕТЧЕ ЗА КИНО"

    След като желанието е заприличало на идеална математическа формула, трябва да си представим това желание, да се потопим, да се гмурнем в него. Да видим с вътрешното си зрение такова „кино“ в което желанието ни вече се е сбъднало. Може би сватбата с принца или семейната почивка с вашите общи дечица. Кабинетът на началник с тежкото прес-папие и красивата секретарка, носеща на вас, началника, кафе… Изгледа на Париж от Айфеловата кула... Снимката ви върху новичката студентска книжка… Пресконференцията по случай излизането на новата ви книга... Този филм трябва много да ви харесва и неговата реалност ще направи желанието ви почти „осезаемо“ и ще му помогне да се сбъдне. Най-важното! Вие задължително да сте главният герой в този филм! Защото иначе може да попаднете на кабинета, който сте видели, но той няма да има никаква връзка с вас. Във филма ви непременно трябва да има потвърждение, че това е ваше!!!

    Стъпка четвърта - "ТА НАЛИ СЪМ ДОСТОЕН ЗА ТОВА"

    Открийте паролата, която постоянно ще ви настройва положително, подобно на "Сезам, отвори се", – някакво поддържащо убеждение. Може да е всякаква, по ваш вкус. Например

• ·         "Аз съм любимо дете на Вселената“
• ·         "Всички природни сили съществуват, за да изпълняват желанията ми",
• ·         "Ако Бог ме е създал, то е създал и всичко, което ми е нужно",
• ·         "Нито едно желание не се появява у човека, без средствата за осъществяването му",
• ·         "Достоен съм за хубав живот и винаги получавам това, което ми се полага",
• ·          "Вселената е приятелската среда, пълна с много възможности и ресурси".

Тази формула трябва да приемете с цялото си сърце, да си я повтаряте, да убеждавате себе си. Ако сте религиозни, това е молитва към вашия Бог. Ако не свързвате случващото се с висши сили, значи и утвърждението трябва да е напълно материалистично. Например:

"Способен съм да забележа хубавите събития, които ми се случват".

Жизнените ни убеждения са като леха - в нея има и хубави цветя, и плевели. Вредните убеждения ("нищо не струвам", "не съм достоен за добър живот") трябва безжалостно да се изкореняват, а добрите да се поливат, да се обсипват с грижа...

Като тренировка преди лягане визуализирайте избраната формула: например да виждате себе си като любимото дете на Вселената. Тук може да не се притеснявате: никой няма да види вашето „кино“, може да разпуснете въображението си както ви се иска – от ласкавия поглед на Бог до приветствените ръкомахания на зелените човечета или просто поток светлина. Важното е тази "Любов на Вселената" да ви придава увереност.

    Стъпка пета - ВРЕМЕНА, СРОКОВЕ И ЗНАЦИ

    Непременно при пожелаването задавайте и срокове за изпълнение на желанието. Защото често се случва отдавна зададено желание все пак да се сбъдне, но то вече не е нужно. Затова при пожелаването поставете срок, през който очаквате, че желанието ще се сбъдне. Тук има само едно ограничение - не поставяйте 15-минутен срок, ако не вярвате, че е възможен.

    Следете за знаците, които ви съпровождат в живота. Ако по пътя за вкъщи си мислите за объркана работа и мислено формулирате желанието си, но като вдигнате очи, виждате пред себе си надпис "Защо?" - отговорете си на този въпрос, той, най-вероятно, не е случаен.

    Излизате от вкъщи, закъснявате безумно, автомобилът отказва, градския транспорт е бавен и когато след няколко препятствия сте пристигнали за важната среща, тя е отменена. Познато ли ви е? А е можело да се досетите, просто е трябвало да следите знаците. Човекът, който се вслушва в себе си и обръща внимание знаците, следващият път ще направи това, което трябва, още в първия момент -  ще звънне и ще разбере дали срещата не е отменена.

Филмите "Шеметна сделка"(2000, оригинално заглавие на английски Bedazzled) и "Магистрала 60"(2002, на английски Interstate 60) могат да ви бъдат добри инструктори относно това, как да пожелавате желанията си и какво се случва при неспазване на технологията.

Още информация за филмите - във форума Дриймленд (необходима е регистрация, безплатна и бърза).
"Магистрала 60"/ Interstate 60
Шеметна сделка (2000) / Bedazzled

    "Ако той си тръгне, ще е завинаги"

     Не само трябва да умеете да си пожелавате желанията, но и да се възползвате от тях. По този повод има притча. Един човек попаднал в рая и тъй като бил свикнал да работи, помолил да му дадат някакво занимание. Поставили му задачата да подреди картотеката на рая от сътворяването на света. Първоначално подреждал картончетата, без да влага много мисъл, но после прочел едно от тях. Там, заедно с името и фамилията на райския жител, било написано и какви блага му се полагат в земния живот. Веднага намерил своя картон, а там пишело "отлична работа, триетажен дом, красива съпруга, две талантливи деца, три автомобила". Почувствал се ограбен и изтичал да се жалва пред райското началство. Отговорът бил: "Хайде да видим. Когато завърши 8 клас, ние ти бяхме приготвили място в елитно училище, но ти избра СПТУ-то зад ъгъла. След това ти запазихме бъдещата си красива съпруга, трябваше да я срещнеш на юг, но ти реши да икономисаш пари, а за съпруга си пожела "може и Люся от съседния вход". Не можахме да ти откажем. Имаше възможност да имаш дом, когато леля ти те помоли да отидеш при нея, но ти отказа - а тя искаше да ти остави наследството. А с колата съвсем смешно стана – даже ти подхвърляхме лотарийни билети, но ти избра Запорожеца".

    Има много хора, които пожелават желания, но въпреки това не са готови за изпълнението им - или ги обезценяват, или когато се сбъдват, започват да се съмняват и дори да се съпротивляват. Ако сте си пожелали среща с човек, който ви е необходим, то бъдете готови за такава среща, а като го видите – не се шмугвайте покрай него, защото следващ път може и да няма - дайте възможност желанието ви да се сбъдне.

Имайте предвид, че любовта от пръв поглед съществува - любов към човека, към фирмата, към предмета. Не се съпротивлявайте на идващото в ръцете ви, защото след това ще е по-трудно желанието ви да се сбъдне.

    Тези, които са разбрали или почувствали, че е възможно изпълнение на желания „по наша поръчка“ или тези, които още се съмняват, но са готови да пробват, могат да не четат нататък. Романтиците по-добре да вярват, че това е просто вълшебно заклинание! Това е рецептата на чудото! Опитайте и ще се убедите!

    Ако обаче ви се струва, че в нашия алгоритъм има прекалено много вълшебство – какво пък, ето - разобличаваме магията.  Всички знаем, че шофьорът преминава улицата не както обикновения пешеходец: той е способен да предусети поведението на шофьорите и потоците от коли. Фокусът е във фокуса на вниманието на съзнанието ни, извинете каламбура ми. Човекът програмира мозъка си за нещо конкретно чрез мислите си, думите си и поведението си. Ако искаме да си купим обувки, то постоянно ще срещаме обувни магазини. И щом вече ги купим и преминем на нещо друго, ще се срещаме с възможността да купим това друго нещо.

Подсъзнанието ни избира именно тази информация, която сега за нас е ценна и интересна. Задачата ни е да създадем условията, за да помогнем на съзнанието да улови нужната информация.

Всеки мениджър знае, че в бизнеса непременно трябва да си поставяш конкретни цели. Защо ли? Ако няма цел, трудно се разпределят ресурсите и не е ясно, кога тя е достигната, и как се измерва резултатът. Ако не си поставяме цели, не можем да постигнем нищо. Защо тогава сме по-внимателни към бизнеса, отколкото към собствения си живот? Ако се научим да си поставяме цели в живота (а какво са желанията ни, ако не формулирането на някаква цел?), то ще разбираме по-добре и ресурсите си и пътищата за постигането им, ще виждаме по-добре и силните и слабите страни, ще се концентрираме и търсим начини за постигането на целите.

    Как обясняваме изпълнението на желанията си – като  - усърдна систематизираща работа или чрез намесата на някакви висши сили - няма значение. Важното е, че желанията могат да се сбъдват!

    И съвет за в бъдеще – пожелаете ли си желание, проследете то да бъде изпълнено. За

да ви е точна равносметката, има смисъл да запишете желанието на листче, а листчето да скриете. На човек все не му достига нещо: пожелал си е да дойде принцът, а той дошъл само по работа и на всичкото отгоре е женен. Не се сърдете на съдбата, че не се е сбъднало желанието - по-добре проверете, какво точно сте написали.

Сбъднатите желания много ще ви помогнат при пожелаването на следващите, в бъдеще – при първата стъпка – при „артилерийската подготовка“. Такива примери за „сбъднати мечти“ са много полезни. Колкото по-голям опит от сбъднатите желания съберете, толкова по-лесно ще ги пожелавате всеки следващ път. Позволете си да се удивите, когато те се сбъдват.

..........................................................

Преведох за вас тази статия, защото ме наведе на размисли. Ако сте намерили нещо полезно за себе си или просто ви е харесала - споделете я  - по имейл, чрез Фейсбук или Туитър, или в Гугъл Плюс. 

Изобилието и Законът за най-малкото усилие. Как да приложим този закон на практика?

Вселената е елегантно оркестрирана симфония и когато тялото ни е в синхрон, всичко е спонтанно без усилия и изобилието на Вселената тече към нас в радост и екстаз.  Това е основата на Закона за най-малкото усилие – вярването, че всичко във Вселената е както трябва и в идеална хармония. Знаейки това, ние танцуваме в ритъма на космоса, живеем живота си в удобство и лекота и се разделяме  с убеждението, че изобилието е резултат от множество усилия.

В ден 11 от 21-дневното медитативно предизвикателство Дийпак Чопра се спира на  

Законът за най-малко усилия 

Според този закон, можем да правим по-малко и да постигнем повече. Но за това е необходимо първо да практикуване приемане. Колкото с по-голяма готовност приемаме обстоятелствата на живота си такива, каквито са, толкова по-лесен става животът.

Когато се борите срещу настоящия момент, всъщност се борите срещу цялата Вселена. И въпреки че  искате да промените това, което виждате около себе си, приемането на живота ви такъв, какъвто е, ви поставя в най-добрата позиция, от която може да постигнете целите си.

Всички сме чували максимата – „ без болка няма печалба“ или „без борба няма да постигнем целта“, че трябва да работим упорито, за да постигнем целите си. 

Законът за най-малкото усилие ни учи, обаче, че когато действаме в хармония  със вселената, от позицията на намереното наше истинско Аз и вдъхновени от любовта, можем да създадем успеха и добрата си съдба , който желаем с лекота и без усилия.

Как да приложите Закона за най-малкото усилие в практиката си още днес:

• Приемете всичките хора и обстоятелства в живота си, точно такива, каквито са. 
• Поемете отговорност за живота си, без да се обвинявате за нищо, знаейки, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. 
• Практикувайте беззащитност и изоставете нуждата да убеждавате или  придумвате другите във вашата гледна точка.

Докато се приготвяме да медитираме заедно днес, нека се върнем към днешната мисъл за фокусиране:  

"Очаквам и приемам изобилието да тече лесно към мен."

Сега нека започнем. 

Заемете удобна позиция, сложете леко ръцете си на скута и затворете очи. В този момент, влезте вътре в себе си в това място на вътрешна тишина, където усещаме връзката с Висшето си аз. Оставете всичките мисли и започнете да наблюдавате как вдишвате и издишвате. С всяко вдишване и издишване, си позволете да се отпуснете все повече, да се почувствате все по-удобно и в мир.

Сега, внимантелно въведете санскритската мантра:

Ом дакшАм намА  - моите действия постигат максимум резултат с минимални усилия.

Когато откриете, че сте се разсеяли от мисъл, усещане в тялото си или звук около вас, просто се върнете към повтарянето на мантрата наум и продължете с медитацията. 

За България, Виена и... Олимп

Virginblack - eдна моя приятелка написа това... което много ме трогна... Реших да го постна и в моя блог... Знам, че мисли всяка дума и я боли... Иска ми се да я прегърна (но е далече) и да й кажа, че я обичам - и не само аз, много сме. Ама тя си го знае...

Затова препечатвам това ,което е написала - тук. И отдолу й написах отговор.

И така:

България и аз - беглецът

Три години бродих и се върнах да я видя.

България е там където съм аз.

Където е моята възглавница и моята завивка.

Любимите ми хора.

Улиците, по които съм вървяла щастлива, тъжна, бедна, смазана, изтормозена, но емоционална. И никога без душа.
Улиците на София.

България е българските деца, малко вехтичко облечени, но спретнати.

Старите хора, седнали пред блоковете на сянка и на раздумка.

Пъстрите пазари.

Очуканите блокове, издрасканите училища, ама дето вика малцето – наши са си.

Просяците? Има ги навсякъде.

Бездомните? Има ги навсякъде.

Малолетнте проститутки? Има ги навсякъде, че и къде по- зле.

Дрогата? Май само в Чукотка няма много.

Безпаричие? Ми ние тъпаците имигранти сигурно сме се завъргаляли в благоденсттвие. Ей на, дрехите ми в кашончета седят, картонени. Няколко парцала.
Убийства? Я отвори някой чудж вестник...

Няма работа? Че навън има ли ЗА НАС? Миеме кенефите и лайната на цивилизована Европа и си продаваме душата. И не само това. Ами и плюем.
Плюем по народа си, а не по управниците му. Срам го било, че е българин келеша му с келеш. Като те е срам, срамувай се на английски, бе лАйно.

Заминем навън и вече след един месец сме с акцент.

Че чак па и ми се смее, че детето ми рецитира Христо Ботев. Не й трябвало разбираш ли на „запад”. Мани вика тез глупости.

Че ми обснява стерилно- чистата Линда как детето нямало нужда сега от товарене със занимания по български, немски, немски му е майката. Питай ме как ще стане.

Какво видях? Видях отчаяни, бедни хора, но хора. Къде ги няма бедните и отчаяните? Ей на, пъпа на Европа, красивата Виена що народ ме спира за цигара. Що народ спи по пейките... Не вярвам да седят заради забележителностите.

Какво виждам тук, навън, обратно в цивилизацията? Роботизирани машини за фекалии, които ще ми грабят от душата и ще я пускат за рециклиране. В зелената кофичка.

Видях грейналите лица на хората,които обичам и които прегръщах дълго и силно. И видях стичащите се в две редички сълзи на Анджела. „Мамо, защо тръгваме?”

И разбрах голямата си илюзия, че не ми е липсвал Кипър, а ми е липсвала България, с просточкия, обикновен и нерафиниран манталитет.

А имигранте като мен, тръгнали да бягат към по- добър живот нека знаят едно от мен: и да направите пари, правете сметка какво ще изтъргувате за тях, за да не плачете един ден, когато се връщате по принуда в Кланица номер пет- цивилизована Европа, в която няма нищо цивилизовано, освен фалшивите усмивки на някой и друг магазинер.

И сега обратно в Кланицата , няколко часа след като ме смаза половин Виена из метрото седя на тоз лаптоп и се чудя дали изобщо да рзопаковам.

Човек е там , където е смехът му, а сред нации, които са по рождение със зашити усти и програмиран чип за материален успех няма смях. И няма веселие.

Има самота.

Ужасяваща, поболяваща, кънтяща самота.

На приспособилите се – честито, на другите като мен- леко плаване, щото тая няма да я бъде.

Таргети, цели, дрън, дрън. Един живот имам, няма да го пропилявам в бездушие.

Щом ми е домъчняло за чушкопека, смятай на къв хал съм.

Нещата в случая се свеждат до следното: дали ще живеем бедно, но с достойнство или ще живеем малко по- комфортно без да знаем живи ли сме.

А, да, и луната у нас се вижда: топла, огромна и усмихната.

Не е истина колко ми е гадно.

Госпожата, която се  опитва да ми обясни, колко съм зле с теориите си за живота, ама много не съм си ги разбирала ... Ако някой не е разбрал, нека му се набие- аз пиша това, което усещам и за това, което вждам с душата си, а вярвай ми, имам страхотно знрение за грозното.

България е красива.
Да се учат бе, не да ни крадат:

http://www.youtube.com/watch?v=etwWTKKKshc

Virginblack

в Да сбъднем мечтите си заедно

Отговорих й. Няма да редактирам това, което съм написала, макар че обикновено го правя. 

С много обич, Върджин....

Благодаря ти, че сподели, Върджин... И за песента благодаря.  Не се съсредоточих върху историята с плагиатството, наслаждавах се на гласовете...

Гордея се с тебе, че учиш "малцето" да рецитира Ботев... 

Гордей се и ти... имаш толкова много за гордост... Раздавай щедро с пълни шепи и не се грижи къде ще попадне - както слънцето не се грижи къде ще попаднат лъчите му... както дъждът не се грижи къде ще се плъзнат капчиците му... както въздухът... реката...

Всички ние сме точно там, където трябва да бъдем. И има смисъл в това, да бъдем тук или там. И където и да отидем - ще си носим смисъла с нас... той си е вътре в нас, така или иначе...

Не позволявай на никого да те смъкне от твоя Олимп. Ако искат да се качат при тебе - изтъпай прашинките от камъка до себе си - и ги покани. Ако не искат - гледай ги оттам. 

Като бях по-млада, казвах понякога - дребните мъже обичам да ги гледам по теметата. Височка съм и все ми се лепяха някакви мъже, по-нисички от мен, пък аз нещо не можех да ги възприема сериозно. Като разправях това на приятелки, звучеше смешно и ме караше да се чувствам добре, нямах угризения, че ги наранявам, като не им приемам авансите...

Сега, тая фраза я виждам по друг начин... Трябва да не забравяме да се държим така, както ни вижда най-висшето ни Аз, Бог, ако щеш, Източника, ако щеш... В цялата ни красота, блясък и величие. И на тези около нас - да можем великодушно и с любов да предложим място до себе си - защото те също са красиви, бляскави и прекрасни - макар и по своему, макар и по различен начин от нашия... Ако не пожелаят да ни видят такива, каквито ние знаем, че сме - да ги гледаме по темето...

Не да спорим с тях (защо да напускаме Олимп - нали там ни е мястото?)...

Не да им обясняваме - тези неща не се обясняват... няма смисъл...

Не дори да ги плюем отгоре... защо? Излишни усилия...

Просто да знаем, че ние ги виждаме... а те - не.... 

Ако ти отгоре виждаш темето на някого, значи - той не гледа към тебе... Значи, той е впил очи в някаква своя измислена представа за света и си я стиска... нарича си я с разни имена... едно от които по случайност може да е твоето...

Защо това да те интересува...

Хубаво е на Олимп... Небето е сияйно, облаците са живи и звездите - близко... косата ти ги докосва...

Защо да напускаме Олимп... 

Благодаря ви, че отделихте време да прочетете моята страничка!

Да се освободиш....

*Да се „освободиш” не означава да не те е грижа. 
Означава, че не можеш да свършиш нещо вместо някой друг...

*Да се „освободиш” не означава да се дистанцираш, 
а да осъзнаеш, че не можеш да контролираш другия...

*Да се „освободиш” значи да признаеш безсилието си, 
тоест да признаеш, че резултатът не зависи от теб...

http://edhall.deviantart.com/art/Set-Free-50379499

*Да се „освободиш” не означава да се опитваш да променяш или обвиняваш другия, 
а да дадеш максималното от себе си...

*Да се „освободиш” не означава да се грижиш за някого, 
а да милееш за него...

*Да се „освободиш” не означава да оправиш нещата, 
а да дадеш подкрепата си...

*Да се „освободиш” не означава да осъждаш, 
а да позволиш на другия да бъде човешко същество...

*Да се „освободиш” не означава да бъдеш в центъра, подготвяйки всички резултати, 
а да позволиш на другите да определят сами съдбата си...

*Да се „освободиш” не означава да отхвърляш, 
а да приемаш...

*Да се „освободиш” не означава да натякваш, да гълчиш и да спориш, 
а да потърсиш собствените си недостатъци и да ги поправиш...

*Да се „освободиш” не означава да променяш всичко според желанията си, 
а да приемаш деня такъв, какъвто е, и да почиташ себе си в него...

*Да се „освободиш” не означава да жалиш за миналото, 
а да се развиваш и да живееш в настоящия момент...

*Да се „освободиш” означава по-малко да се боиш и повече да обичаш... 




С благодарност към нетлог - видяно тук.

Как да се научим да желаем правилно? или Изпълнителят на желания

"Изпълнителят на желанията"
картина от Сергей Панин

Здравейте, аз съм Изпълнителят на желания. Има такова едно нещо на Небесата. Да-да, всичко сте разбрали правилно – аз изпълнявам вашите желания. Не, не съм ангел – аз съм изпълнител. Такъв един апарат, като месомелачка, например. Слагаш месото вътре – а излиза кайма. И аз така – слагаш желанието – а излиза вече изпълнено. Аз отдавна работя с желания. Откакто са създадени. А кога е започнало всичко това – и аз не си спомням. Вероятно, от Началото на Времето.


Какво искам да кажа сега? Толкова често ме проклинат!!! Един вид, как стана така, аз изобщо не съм си пожелавал такова нещо. Но ето какво ще ви кажа – кайма без подправки няма, нали? Лучец, пиперец, солчица... Така и вашите желания! Мислите едно, говорите друго а имате предвид нещо съвсем трето. Така че вашата изказана мисъл е подправена с още много неща!


Ето, помня как си поръча един хубав човек съпруга. Той си ергенуваше доста време и животът си му беше съвсем весел. Обаче реши да се укроти, да си създаде семейство. Мисълта му беше съвсем благородна: «Ще се оженя – ще си помагаме един на друг, ще се поддържаме в трудна минута, ще се борим заедно с превратностите на съдбата, пък и като остареем, ще има кой да ти подаде чаша с вода...» Ами, основното желание е да се ожени, това е ясно. А подправките? Ами че той в каймата е натъпкал и «превратностите на съдбата», и «трудните минути», и «модел на немощна старост»... Желанието му изпълних аз – не мога да отказвам, моята работа е да въплъщавам.... Само че сега той си проклина и съдбата, и жената, и самия себе си, защото целият му живот, откакто се е оженил, се е превърнал само в борба за оцеляване. Така  с жена си двамата въплъщават неговото желание в живота – ту рамо до рамо, ту гръб с гръб... Ясно, че мисли – женитбата му е била грешка. А всъщност – както си го е поръчал, така е и изпълнено!


А още си спомням и друг случай. Едно младо момиче си мечтаеше за любов. Любовта е хубаво нещо, правилно. Обаче тя как си мечтаеше!!! «Искам, видите ли, безумна любов, да забравям за всичко на света, сякаш с главата – и в кладенеца, нито един ден да не прилича на друг, той от мен очи да не отделя, да ме обича повече от живота си, да не се отделя от мен нито крачка встрани!». Речено – сторено. Като достигна желанието й нужната плътност – и веднага за преработка. Подбрахме й зноен южен момък, красавец, джигит, горещ и необуздан. Да можехте да я видите на какво прилича сега!!! Той я ревнува черно, само изисква от нея доказателства за любовта й, и все му е малко. Любовта наистина е безумна при тях, никакъв разум няма там – само страсти. А как я следва!!! Всичко точно е изпълнено – нито на крачка не й дава да се отдели, очи не отделя от нея. Само ме е страх, че тя ще стигне до последната черта – и с главата в кладенеца...


Не, не си мислете, че всички се хвърлят в такива крайности... Аз ви разказвам само изключителните случаи. Не на всички страстите са толкова бурни. Но все едно има много недоволни!


Ето, сами разсъдете: една жена се смята за грозна и непредставителна. И всеки ден се моли тихичко «Господи, прати ми някого! Какъвто и да е, и с криви крака да е, плешив да е, стар – какъвто и да е. И на дивана да седи с вестник – нека. Само да има мъж в къщи. Аз бих му създала всички условия, да му е хубаво. Моля те, Господи!»


Такава чиста молитва винаги долита до небето. Веднъж долита, втори път долита, сто пъти долита... И ето, че се образува нужната плътност и ето че Небесната Канцелария я регистрира и подписва да се изпълнява. Сега си помислете – коя жена ще бъде доволна, ако на дивана й се засели с вестника си един плешив старец с криви крака, и на всичкото отгоре непрекъснато изисква внимание! Ама нали си го измоли самичка!!! Въпреки че в дълбочината на душата си беше уверена, че за неземната й скромност ще й дадат Принца на бял кон. Е, в най-лошия случай Емеля с неговата тристайна печка и вълшебна щука. Мили мои!!! Тук при нас никой не оценява скромността по шестобалната система! Тук при нас се изпълняват желание – и то именно така, както сте си ги поръчали!


Ето една способна девойка в зряла възраст (в смисъл, която приближава 30-те) чрез специални тренировки си доведе силата на мисълта до неимоверни висоти. И, значи, изпраща такава поръчка: «Съгласна съм много да работя, дори на няколко места, аз съм силна, ще издържа, само да обезпеча себе си и бъдещите си деца»! Амин, другари! Тоест, край!... Та тя сама си поръча такова съществуване. Работи на няколко места. На всяко място има много работа. При това тежка – защото тя е «силна» и «Ще издържи». А децата – винаги си остават «в бъдещето». Та тя сама така е казала! А силата на желанието при нея е – да й завидиш! Разнася се из цялата Вселена. Ха опитай се да не го изпълниш! Пак добре, ако тя, като се помъчи-помъчи, пък се сети да изпрати друго желание. Ами ако не се сети? Така и ще си живее, на принципа «има такива невероятно жени на света». Само че, като правило, са нещастни...


 И ето още една умна жена (наистина умна, изобщо не иронизирам), решила да смъкне от себе си кръста, който е влачила половин живот. Децата май вече са пораснали, мъжът й я е измъчил с липсата си на инициатива – без нейна команда един чай няма да изпие. И тя си поръчала желание – «Искам да бъда слаба жена! Вече се наработих, уморих се до смърт, сега нека те се повъртят около мен!» И понеже, както вече казах, тя беше умна – употреби специални методи за най-скоро изпълнение на желанието си. И какво си мислите? Изведнъж, не щеш ли, й се образува сурова болест. От тези, дето са до живот. Лежи си тя в леглото, «слабата жена», чувства се ужасно зле – нали «се е уморила до смърт», а семейството й се повърти-повърти около нея – и хайде всеки по своите работи. Те нали не са си поръчали болна мама – животът им си продължава! Слава Богу, моята умница имаше много време, за да може, докато лежи самотна, да си преосмисли погрешните убеждения и да ни изпрати нова поръчка. И, сега – всичко както си му е редът – оцениха плътността на желанието, пресметнаха вариантите, сложиха го да чака ред, внесохаизменения в сценария, после ми го предадоха на мен. Общо взето, след година и следа не остана от неизлечимата болест. Моята умница сега учи другите, как трябва да си формулират правилно желанията. Защото има опит! Има-няма – цяла година сурова практика!

Даааа, желанията, ако се замислиш, са страшно нещо. Можеш да си пожелаеш такива неща! Та и не само на себе си. Ето един баща казва на сина си! «Тъпак! Аз на твоите години вече... Ти само мислиш разни глупости и ръцете ти – отзад сложени! Цял живот ще си неудачник, лузър, аутсайдер!» Какво пожелание само – а? А ако синът му повярва един ден? И ще трябва да изпълня такова едно двойно желание? Всъщност, какво говоря – «трябва» да изпълня – направо изпълнявам! Има много такива желания. А да питаш бащата – защо – ще се развика като малоумен – «Изобщо не съм му желал такива работи! Аз за хубаво!» Пък ние си нямаме тук оракули и тълкуватели – както си го поръчал, така си го получаваш!

Плътност на желанията... Това е важно нещо. Ако вие едно след друго си мислите, че нещо лошо ще се случи, му давате своята енергия и то с всеки път става все по-плътно, все по-осезателно. И рано или късно попада в моята месомелачка. А после вие ще си кажете «Ето на, така си и знаех...» Макар  че всъщност трябва да си кажете «Аз така си го измислих...». Ето какво ви съветвам – ако ви дойде в главата лоша мисъл – вие я хванете и веднага я превърнете в хубава. Например – страх ви е да летите със самолет. Терористи, там, и така нататък. Веднага си представете, че терористите имат някакъв празник. Шишчета там ядат, пилаф, разговори по сърце, източни танци. Не им е до вашия самолет – празнуват си! Пожелайте им повече щастливи празници – и си летете спокойно.


И отново за плътността на времето. Вече казах – от желанието до въплъщението трябва да мине време. Докато го изучат, докато уточнят, подпишат, докато съберат ресурсите на Вселената... А между другото, много от вас просто не умеят да чакат! Като не стане веднага, си казвате «Ами добре, и без това не го исках чак толкова». А като не го искате чак толкова – желанието отива в коша. Кой ще ви го изпълни, ако не го искате чак толкова? Учете се да вярвате и да чакате. Ние тук работим изключително за вас, нямаме друга работа!



А понякога се случва – и желанието е изпълнено точно, и човекът е щастлив, и въпреки всичко сам всичко се старае да си развали. Ще ви разкажа история – просто роман с продължение.


Обърна се към нас една млада жена. Умна, красива, чиста душа. И желанието й беше хубаво – за Чиста Любов. Цяло удоволствие е да се изпълняват такива желания. Не си спомням вече дословно, но звучеше примерно така: «Искам неземна любов, отношенията ни да са като празник, да има романтика, взаимна нежност, грижа и щастие, и детенце да си имаме, любимо и дългоочаквано. И всяка среща да е като първия път – и като последен – също!»  Гледам аз, какви подправки има. Подправките обикновено излизат от подсъзнанието, хората често не ги осъзнават. А при нея към чистото намерение за Любов е примесено и нещо друго» Битът убива любовта, превръща я в навик. Когато всеки ден вече не е празник, а ежедневие». Добре, казвам си, ще го имаме предвид.


Това желание изпълнявах с огромно удоволствие! Подбрахме й идеален партньор – точно същите убеждения, едно към едно. И се получи при тях Велика Любов, чиста романтика – букети, писма, телефонни разговори, срещи, раздели, еднакви интереси, танц на душата! И аз се любувах – феерия, вълшебен сън. Как си подхождат един на друг... Дето му казват – идеална двойка. Той щастлив, тя щастлива – душите звучат в синхрон, и детенце се роди в любов, изобщо, поръчката е изпълнена 100 %.


Мислите си – щастлив край? Как ли пък не! След някое време тя решава, че това й е малко. Сега иска да живеят заедно. Всеки ден да се събуждат в едно и също легло, а всяка вечер да вечерят семейно на масата. Ето ти на...


Нашите тук, в Небесната канцелария, си чешат ореолите: ами че това си е съвсем ново желание, изобщо не е продължение на старото, както тя си мисли... Значи, питаха Ангела-Хранител, какво си мисли нейния любим по тоя въпрос. А неговите съкровени мисли ето какви са: «Господи, благодаря ти за тази жена и за тази любов! Всичко ни е като във вълшебен сън. Само дано не се събудя! Много години вече сме заедно. Детето ни ще тръгне на училище скоро. И такава свежест в отношенията ни! Това е, защото не живеем заедно. Всяка среща ни е като за пръв път! И като за последен. Спомням си предишния си опит със семейния живот – и настръхвам. «Семейната лодка се разби в ежедневния бит», както е казал поетът. Не, повече няма да повторя тази грешка, моята мила ми е прекалено скъпа. Аз така я обичам!!!»


Кажете ми моля ви се, какво да се прави??? По-рано желанията им съвпадаха, сега – влязоха в противоречие... Него да го променяме – хич не може, нали има свобода на волята! А той за съвместен живот не ще и да чуе! Страхува се да не загуби това, което има. И не без основания! Разбира се, отношенията им ще станат други. Права е моята красавица – когато е всеки ден, тогава – вече не е празник...


Разбира се, ние й намеквахме, водихме й подходящи мъже в живота, със съответните убеждения. Тя, обаче, и в упор не ги вижда – нейният любим също й е скъп. Други не иска, тя него чака – кога ще узрее...

Ето и така се случва, сами виждате... Щастието – е тънко нещо, многообразно. Не е лесно да го опитомиш, а много лесно е да го уплашиш... Затова и ви казвам – преди да си поискате наистина, помислете – точно това ли искате? Че иначе – като се въплъти, не можете да го върнете назад, ще трябва да живеете с това, което имате.


Някакъв мъдрец е казал – «Страхувайте се от желанията си, те имат навика да се сбъдват». Е, мъдрецът е живял отдавна, човечеството оттогава мнооого е пораснало. А аз по друг начин ще ви го кажа. «Не се страхувайте от желанията! Изучавайте ги, анализирайте ги, шлифовайте ги и ги довеждайте до ума! Учете се да желаете правилно – и тогава всичко ще стане както трябва.
А аз, Изпълнителят на Желанията, ще ги въплътя в живота по най-добрия начин. Сто процента!

Източник: Мечтите се сбъдват!

ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО - Дийпак Чопра

ДЕСЕТТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО Дийпак Чопра Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, вкл. рак.  Изучава Аюрведа в родината на родителите си и интегрира древните познания със съвременните постижения на официалната медицина.  Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от "100-те най-известни мъже на 20-и век".  Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Неговите 10 ключа за постигане на щастие са: 1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща. Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт - внимавай. Ако ти отговори с радост и задоволство - решението е правилно. 2. ЖИВЕЙ НА МИГА Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена. 3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си. 4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите. Ти не зависиш от ничие одобрение. 5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях. 6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО Ти мразиш или да обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си. Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок. Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си. Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб. 7. НЕ СЪДИ Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен. 8. ТИ СИ ХРАМ Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм. 9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен. 10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

Оттук:  http://zashto-kak.hit.bg/desette_kliuca.htm