Отразява ли се това, което чувстваме, на тялото ни? Всички знаем интуитивно, че можем да усетим емоциите си с тялото си - не случайно в много езици има изрази като "сви ми се стомаха от притеснение", "изчервих се от срам". Тези реакции, с малки различия, са подобни при всички хора, израснали в една и съща култура. Науката отдавна се опитва да докаже връзката ум-емоция-тяло, която за много хора е абсолютно очевидна. Снимката по-долу показва резултатите от изследване, направено от финландски учени, в което са взели участие над 700 доброволци от Финландия, Швеция и Тайван.
На участниците в изследването били показвани видеоклипове, снимки или думи с различно съдържание, за да се предизвика емоционален отговор. Пред всеки доброволец имало две изображения на човешко тяло, на които те трябвало да оцветяват различните части, изобразявайки на кое място в тялото си са усетили дадената емоция. Жълтият цвят означавал увеличаващо се усещане, синият - намаляващо, а липсата на промяна в усещането се отбелязва с черно.
Оказало се, че повечето хора оцветили силуетите по подобен начин, независимо от пола и произхода си.
Повечето основни емоции били свързани с усещания за повишена активност в горната част на гърдите, които вероятно са свързани с промяна в дишането и сърдечния ритъм. Усещанията в областта на главата също се наблюдават при всички емоции - вероятно, заради промените в усещанията в лицето - активиране на лицевите мускули, слъзните жлези, промяна в температурата на кожата, както и заради усещанията за промяна, предизвикани от мислите.
Усещанията в горните крайници били най-ярки при гнева и щастието, докато при тъгата има намаляване на активността в областта на крайниците. Усещанията в храносмилателната система и около гърлото основно се наблюдават при чувството на отвращение.
В контраст с всички други усещания, щастието се характеризира с увеличена чувствителност на цялото тяло.
Интересно е да се наблюдава как при отрицателните емоции се усеща "затихване" на функциите в голяма част от тялото, за сметка на ярко "възпламеняване" в по-малка част от тялото. Например, депресията ни кара да чувстваме тялото си тялото почти изцяло безчувствено, гневът хората асоциирали с по-силно усещане в областта на гърдите, страхът - в горната част на тялото и корема, докато тъгата и депресията променят усещанията в краката и стъпалата. Тъгата се усеща и в гръдния кош, но като цяло - предизвиква затишие на жизнените ни функции. Подобна е картината и при завистта - относително не много силно възпламеняване в главата, съпроводено със затишие на функциите в останалата част на тялото ни. При гордостта - пламването е силно в областта на главата и гръдния кош, но останалата част е съвсем замряла.
Това изследване е нов принос към категоричното установяване на връзка между ум и тяло. Мозъкът ни изпраща сигнали към тялото, докато се спавяме с различни ситуации, като причинява физиологични изменения, без ние да осъзнаваме или командваме този процес. На свой ред, тези усещания в тялото, биха могли да помогнат на мозъка да осъзнае какви емоции имаме. Този тип изследвания може да помогнат да се обясни, защо когато правим усилие да се усмихваме повече или да стоим изправени, вместо да се изгърбваме - това може да причини промени в мозъка ни, да подобри настроението ни и да измени общото ни състояние.
“Хората гледат на емоциите като не нещо, свързано с другите хора" - казва професор Антонио Дамасио, професор в Университета на Южна Калифорния. “Но емоциите са свързани и с това, как ние се справяме с околната ни среда - заплахи и предоставени възможности.” За да се справим успешно, казва Дамасио, ни е необходимо както тяло ни, така и ума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар