Какво ни трябва, за да сме щастливи? (Децата на Африка)

По повод на една песен We Found Love (ние намерихме любов) на Линдзи Стърлинг (Lindsay Stirling), погледнах и видеото, което е направил Девин, пътувал с нея из Африка и то ме порази - толкова много усмихнати, бликащи от щастие деца - а Африка обикновено е представяна като страна, пълна с деца с тъжни лица, с подути от глад коремчета и, изобщо, като най-лошото място за живот на света.

Вижте това видео - толкова усмивки и толкова заразително щастие те завладява, като го гледаш.

На следващото видео в отговор на въпроси на други професионални фотографи Девин обяснява сам защо се е получило така и как е успял да направи такива снимки.

Той разказва, че когато е дошъл в Африка и е започнал да снима, е установил, че ужасно слабите деца, стърчащите коремчета и броящите се ребра, нещастните и тъжни личица - това е всъщност един наложил се стереотип в снимането. А на практика, нещата изобщо не стоят така.

Той казва, че децата на Африка са едни от най-щастливите и естествени хора, които той е срещал в целия си живот. Тогава решил да улови с камерата си тяхната чистота, истината. И целта на това видео била именно такава - да покаже хората точно такива, каквито са в действителност. Не да се опита да представи нещастната страна на Африка -  защото има такава нещастна част във всяка страна - и в другите страни също - в Щатите, в Канада и т.н. Но има и толкова хубави неща - в Африка той е видял най-прекрасните хора.

Как го е постигнал - за разлика от всички други професионални фотографи и видеооператори, които са говорели на английски на местните хора и на децата - а децата не са разбирали и думичка от това, което им се казва - той е научил няколко думички на местния език - думата, която казваме, за да се усмихнем на снимка - както "зеле" или "cheese" на английски. и други. И това веднага разчупило бариерата и децата показали истинската си същност - вижда се от усмивките. Всъщност, колкото и елементарно, това е някакво общуване...

Това видео ме наведе на мисълта, че много често ние правим изводи за това, какви са хората срещу нас само на базата на собствените си разсъждения, виждания, предположения - например, "не живее като нас, значи е беден и нещастен" - и на базата на липса на разбиране на другия.



Гледайте видеото "Разчупване на бариерите" -  много е красноречиво:

Изключителният танцьор Ноа Галоуей - ветеран от Ирак с физическо увреждане

Ако и вие някога сте заставали пред огледалото и не сте харесвали това, което виждате, ако то ви е обезсърчавало или натъжавало - тази история е за вас - историята на красивия, жизнен и с прекрасна физика Ноа Галоуей, който по време на едно задание в Ирак се натъква на мина и всички мислят, че той няма да оживее. Оживява, но загубва лявата си ръка над лакътя и левия си крак над коляното. Изпада в депресия. Всичките му мечти за бъдещето рухват, загубва любимата му работа, както и толкова други неща, които мисли, че никога вече няма да може да прави...

Докато един ден осъзнава, че животът му ще бъде все така ужасен, ако той самият не направи промняна - да престане да гледа това, което няма и да започне да вижда това, което има. Връща се в залата, започва отново да тренира и нещата потръгват. Казва "сякаш трябваше да получа това нараняване - иначе никога нямаше да бъда тук, където съм днес.". "Този танц представя пътуването - от мъжа, който бях - към мъжа, който станах. "

Танцът е от състезанието "Танцувай със звездите".

За него единият от съдиите казва  - може и да имаш по-беден "речник" на танца от другите състезатели, поради ограниченията на тлото ти - но това, което представяш, е като хайку - кратко, но многократно по-въздействащо.

Торбата с картофи

Един учителят помолил децата в класа да донесат за следващия ден по няколко картофа и по една прозрачна торбичка. 

 - Сложете в торбичките си по този картоф за всеки, на когото сте се ядосали и не можете да му простите. Напишете от едната му страна името му, а от другата - датата, на която ви е обидил. – заръчал Учителят.

 Сега трябва носите тази торбичка със себе си в продължение на една седмица. Да я слагате до леглото си, когато си лягате или до себе си, когато четете или играете. И ако някой ви обиди отново, трябва да сложите нов картоф за него. 

Някои деца имали един или два картофа, а на други картофите били повечко и се увеличавали още повече. Отначало им се видяло забавно да разнасят картофите насам-натам, но с времето се уморили и особено им писнало, когато първите сложени картофи започнали да се развалят и от торбичките се разнасял неприятен мирис. 

Когато седмицата привършила, децата си отдъхнали с облекчение. Учителят ги попитал как са се чувствали и те с удоволствие разказали, колко им е тежало и как неприятно са се чувствали от вонливите вече картофи.

Учителят обяснил - това, което стана с картофите, става и в сърцата ви. Всеки път, когато се обидите на някого и не можете да му простите, все едно слагате картоф вътре в себе си. Отначало не го усещате, но с времето тези "картофи" започват да ви тежат и зловонието на обидата или омразата започва да вмирисва душата, а и тялото ви. Носите тези чувства където и да отидете и те се отразяват на всичко, което правите. 

Вие не можахте да изтърпите картофите и тяхната миризма дори и седмица - а представяте ли си какво се случва с вас, ако носите тези "картофи" с вас цял живот? Животът става много по-лесен, когато изхвърлим тези чувства от нас - обида, яд, омраза. Когато простим.

Хората често мислят, че прошката е дар за другия, за този, който ги е обидил и затова не са склонни да му го дадат. Мислят, че е справедливо да не дадат дар на този, който ги е наранил. Обаче забравят, че да се освободиш от гнилите картофи, които носиш със себе си, е дар към самия себе си! 

Никога не е твърде късно да се започне

"Не ни е дадено да знаем истинското си предназначение, както и не ни е дадено да знаем времето на изпълнението му.

Като доказателство за тези думи ще приведа историята на Люба Майкова, уникална руска художничка. Направих за нея едночасова програма по радиото през 1998 г., но си спомням всеки факт от невероятната й биография, и сега мога да разказвам за нея цял час:

Снимка: http://www.liveinternet.ru/users/bogsve/rubric/3857307/

В селото Селишчи, под под Кимри, е живяла обикновена рускиня - колхозничката Любов Майкова. Тя се е занимавала с тежък труд -  работела е като превозвачка на Волга. Можете ли да си представите - огромна лодка, много тежки гребла ... и така тя работи до 80 годишна възраст. Спрели да я слушат ръцете - схванали се от непосилната работа.

И за да не е съвсем безполезна, баба Люба започнала да гледа внучката на съседите - ученичка в малките класове. Момиченцето с удоволствие рисувало с гваш и веднъж баба Люба помолила да се опита да порисува с боичките. Взела тънка четчица в неогъващата се ръка - и така и не я пуснала.

Баба Люба изпонарисувала всичката хартия, свършили се боичките - но не се спряла, започнала нови. Нарисувала портрети на мъжете си - един загинал още по време на колективизацията, втория не се върнал от войната. Нарисувала цялата история на живота си. И този труд не останал незабелязан - тръгнала мълвата за прераждането на баба Люба и до нея стигнал един известен московски колекционер. Той видял у нея ХУДОЖНИКА, донесъл й платна и бои - и започнала да рисува баба Люба с маслени бои. И то с такъв ентусиазъм, че младите могли да й завидят. За един месец - 15 платна! Бързо се събрали работи за изложба и ето я първата - в Москва, през 1986 г. Необикновен успех!

А през следващата година, на Световния вестивал на наивното изкуство в Париж художничката от Росия Люба Майкова обира почти всички награди. Истински триумф!

Най-неочакваното се оказало ето какво: почти на 90-годишна възраст тя се върнала към веслата - но вече не за да работи, а заради удоволствието и заради физическото упражнение - била се заседяла зад статива.

Завършила живота си няколко месеца, преди да доживее до столетието си, в самия разцвет на творческата си кариера."

Източник
Превод от руски за Дриймленд - Мила

Предизвикателство - 100 дни, които ще променят живота ни - БЛАГОДАРНОСТ

По традиция, преди Нова година хората си дават обещания да променят някои неща в живота си, да се отърват от вредни навици, да постигнат нещо ново.

Ето още едно предложение, отправено от Фейсбук страница, което малко съм модифицирала и "засадила" на българска почва, но смятам за много полезно и съм се включила в него. Авторите предлагат за начало 1-ви януари 2015 г. и за край - 10-ти април 2015 г.

Аз смятам, че сроковете не са толкова важни. Всеки, който е опитвал да зареже вреден навик или да придобие нов, полезен, знае, че ако сме упорити, вероятно ще успяваме, но ще има и дни, в които нещо ще се случва и.... това е нормално. Затова, аз не поставям срокове, но пък поставям твърдото намерение да продължа. Защо ли? Защото успешно довърших първото предизвикателство и животът ми сега ми харесва още повече, отколкото преди. Постигнах важни цели в живота си и най-важната от тях е - че се чувствах МНОГО ДОБРЕ повече време!

И сега - обратно към новото предизвикателство. То поставя на вниманието ни 3 навика, които са известни с това, че увеличават усещането ни за щастие: умиротворение, радост и любов към живота.

Тези три стъпки в комбинация ще ви зареждат всеки ден, за да започне денят ви наистина фокусиран добре!

ВСИЧКИТЕ ТРИ ДЕЙСТВИЯ Е НАЙ-ДОБРЕ ДА СЕ ИЗВЪРШАТ СУТРИНТА  Така казва изключителния коуч (треньор) по щастие Робин Шарма


1. БЛАГОДАРНОСТ

Всеки ден в продължение на 100 дена ще се събуждаме и ще публикуваме (или записваме в дневник) нашата благодарност за деня ни В НАЧАЛОТО НА ДЕНЯ.

2. МЕДИТАЦИЯ

Предлага се първите 21 дена да се ползва 21-дневната медитация на Дийпак Чопра. Всичките 21 медитации могат да бъдат намерени(на английски) на една от тези отправки:

https://www.youtube.com/watch?v=xrwNtiiibvU

http://www.youtube.com/playlist?list=PLZasWTPsrg28qSZXIF_cfwLEIHuMPPyuE

Понеже не всички българи разбират английски, можем да си изберем която и да е медитация. Всяка медитация, която харесваме, е подходяща, не е необходимо да е водена медитация, може да е медитация с дишане, с мантра, с фокусиране върху предмет и т.н. - има сигурно десетки и стотици видове медитации. Важното е да продължаваме да медитираме, докато приключи предизвикателството.

3. ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ 

И ВСЯКА СУТРИН (за предпочитане е сутрин)  - отделете 20 минути, за да изпълните някакви физически упражнения, такива каквито намирате за приятни за вашето собствено ниво на физическа активност и за вашите цели.

Ако желаете да добавите още време, за да се фокусирате върху целите си и малко четене сутринта, това също се препоръчва горещо.

Ако желаете, можете да се присъедините към англоговорящите следващи предизвикателството в групата във Фейсбук (кликнете тук)

Ако желаете, може да обсъдите предизвикателството и резултатите, които постигате, в  темата в Дриймленд (кликнете тук) (ще е необходима регистрация)

Свободно се присъединявайте към предизвикателството по ВСЯКО ВРЕМЕ. Никога не е късно да изпитате епична промяна.

Моля, споделете с ваши приятели!

Успех и приятно забавление по пътя!