8.11.14 г.

Приказка за ненужната саможертва





Просто и нагледно за това как понякога ние самите сме готови да погубим живота си

- Това ли е опашката за принасяне на жертва?
- Това е, това е! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, тука бързо върви. Вие в името на какво принасяте жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво жертвате?

- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам, всичко. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далече от вкъщи. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чистички и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.

- О, напълно ви разбирам. А аз искам да пожертвам своя връзка. Разбирате ли, между мен и мъжа ми вече нищо не остана. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но…
Да можеше мъжът ми да си тръгне пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. А на мен ми е мъчно за него - плаче, все пак! И така си живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «Номер 852, заповядайте!».
- Ох, аз влизам. Така се притеснявам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

Номер 853 се свива и продължава да си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне Номер 852 излиза от кабинета.

- Какво стана? Какво ви казаха? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Имало изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- Как така? Защо? Защо не веднага?
- Ох, миличка... ами питаха ме: „А вие добре ли си помислихте? Все пак това ще е завинаги!“. Аз им викам: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. 

А те ми казват - седнете и гледайте екрана. А там - един странен филм такъв, За мене. Сякаш децата вече са пораснали. Дъщерята е омъжена през девет планини в десета. Синът ми се обажда един път в месеца, сякаш насила, снахата говори със стиснати зъби...Питам го: „Защо се отнасяш към мене така, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „Мамо, за Бога, не се меси в живота ни. Нямаш ли какво с какво друго да се занимаваш?». Ами с какво да се занимавам, като цял живот с нищо друго, освен с децата си, не съм се занимавала? Май излиза, че децата ми не са оценили жертвата ми? Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият! Номер 853!“

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие, какво става! Ама хайде, влизам!

- Заповядайте, седнете. Какво сте донесли да жертвате?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е приятна. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? А има ли нужда да се запазва?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, непрекъснато лъже, нямам сили вече.
- А вие?
- Аз какво? Появи се в живота ми друг човек, сякаш започнахме връзка.
- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Кое семейство? Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За какво семейство говорите?
- Какво от това? Нали още сме женени по документи, значи сме семейство.
- Значи всичко това ви устройва?

- Не, не,  Как може това да ме устройва! Все плача и страдам.
- Но за нищо на света няма да се съгласите да смените това срещу нова връзка, така ли?
- Е, тя не е толкова дълбока, новата връзка, ей така само – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
- Щом на вас няма да ви е жал за нея, на нас - още по-малко. Давайте си саможертвата.

- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пускате на мен?
- Филмите са различни. На някои са за бъдещето, на други – за миналото… 
Вашият е за настоящето. Гледайте.
- О, Боже! Та това съм аз. Аз какво, така ли изглеждам??? Не е вярно, аз се грижа за себе си.
- Това е как вашата душа се проектира върху външността ви.
- Точно така ли? Прегърбени рамене, устните в права линия, помътнял поглед, увиснали коси…
- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Хубавко такова… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е голям човек
- В душата си е дете. И се притиска към майчицата си...
- Той и в живота е такъв. Все се присламчва, все го тегли към мене...
- Значи, не вас ви тегли към него, а него го тегли към вас?
- Аз от малка съм научена - жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
- Ами че то така си е станало. Силната, решителна и мъдра мамичка  ръководи своето момче-мъж.  И му се поскарва, и го съжалява, и го приласкава, и му прощава  А вие какво искахте?
- Много интересно! Ама аз нали не съм му майка, а жена! А във филма... Той се чувства толкова виновен. Всеки момент пак ще хукне при оная неговата фльорца, а аз въпреки всичко го обичам!
- Разбира се, нали момченцето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… Както и да е, това е краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не си ли променихте решението?

- А бъдещето? Защо не ми го показахте?
- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към някоя болест. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да се откъсне от майчината пола. Та нали и той също иска да порасне.

- Но аз какво да правя? Заради какво да се жертвам тогава?
- Вие си знаете. Може би ужасно много ви харесва да сте майка.  Повече, отколкото да сте жена.
- Не! Искам да съм любимата жена!
- Мамичките също понякога са любими жени, даже често се случва. Е, какво? Готови ли сте да се принесете в жертва? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.
- А съвети давате ли?
- С желание и с удоволствие.
- Кажете ми, моля, ви, какво трябва да направя, за да може мъжът ми... да порасне ли, де да знам. 
- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която й плачат в топлата мека пазва.

- Така ли? Мислите ли, че ще помогне?
- Обикновено помага. Но само в случай, че изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
- Ще помисля…
Номер 853 разтреперана излиза от кабинета, здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

- Готова съм да пожертвам интересите си, за да не огорчавам мама.

Вратата се затваря. По коридора се разхождат хора, притискайки към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности - всичко, което са готови самоотвержено да принесат в жертва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар