В дарителски кампании съм участвала два пъти. Първият път беше в магазин, стоях права с касичка в ръка и събирах пари за хората, болни от ревматоиден артрит. Не много популярна кауза. Притеснявах се как ще го направя. Струваше ми се, че е като просия. Предупредиха ни да не досаждаме на клиентите, за да не ни изгонят от магазина. Един от групата каза - ще дойда с теб, щом ти е за пръв път. Защо?
, - попитах го. - Не се свиква веднага с погледите, отклонени встрани, за да не срещнат твоя... на хората, които не желаят да дарят левче-два или дори стотинки за другите. Понякога е много трудно да стоиш там и да се чувстваш като просяк. Просто ще постоя с теб, ако нямаш нищо против. 
Постоя около половин час. Видя, че не обръщам особено внимание на нежелаещите да дават. Няма смисъл да се притесняват хората. Всеки си знае средствата и живота най-добре. Затова пък, когато видех майка, която спираше, вадеше стотинки и ги даваше на децата си - "Иди, маме, пусни тези парички в касичката на тази какичка" - сърцето ми се разтапяше от любов и благодарност и го показвах на децата и на майката по най-добрия начин, който мога, с най-хубавите думи и топлота, на които бях способна.
Стояхме "на пост" по час или два. Алекс, на 91 години, беше казал, че ако няма хора за всички часове от работното време на магазина, ще стои два или три пъти... Винаги го беше правил. Имаше ревматоиден артрит. Събра най-много от всички. Стоял беше най-дълго време. Отиде си от този свят месеци след това...
Тази дарителска кампания ми е втората (постът е написан по повод тази тема в бгмама) За първи път - като организатор.
Стана спонтанно... и като почнахме, не вървеше - но не идеше да се откажем. Забраних да се казват думите "няма постъпления". Като набрахме скорост, осъзнах - правим нещата да се случват! Реализираме мечтата си - на практика. След дни ще я видим осъществена - значи можем! От нищото сме създали празник. Подарили сме радост.
Усмивка. 
Не можеш да си представиш каква сила дава това - каква убеденост, че можеш да преместиш планини... Сега, когато вече всичко върви към края си - смятам че ние, които участвахме в кампанията, сме спечелили най-много.... Имали сме страхотен повод да се почувстваме богати, щедри и даващи. Страхотно усещане! Няма да бъда лично на тържеството, но съм го преживяла вече толкова пъти! Защо на Коледа ли [се организират дарителските кампании]? Нямам точен отговор на този въпрос. Коледа е особено време. За мен винаги е било време за равносметка. За обръщане навътре. За ново раждане. Това са моите отговори. Сигурно има и много други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар